Университетите ни бълват хуманитаристи, сякаш София е Брюксел

https://www.24chasa.bg/Article/2323242 www.24chasa.bg
Снимка: Архив

Доклад на Института за икономическа политика, озаглавен "Връзката между човешкия капитал и образованието в България" твърди, че страната ни е изправена пред върховни предизвикателства в здравеопазването, образованието, пазара на труда и професионалното обучение.

Един от авторите му - икономиста Ясен Георгиев, изпълнителен директор на института, цитира доклад на Световната банка, според който България е единствената държава в света с толкова скоростно свиващо се трудоспособно население - през 2050 г. всеки
трети българин ще е над 65 г. Икономистът смята, че промяна има и в характеристиките на работната сила. Ако през 2001 г. на всеки 100 българи, излизащи от трудоспособна възраст, са се падали 124 сънародници, влизащи в трудоспособна възраст, то съотношението между едните и другите през 2012 г. е съответно 100:64. "Според Световната банка трудоспособното население у нас ще намалее с 40% до 2050 г., а това сериозно органичава национално-осигурителната система на страната. Когато броят на работещите намалява, тежестта върху тях ще се увеличава - т.е. ще трябва да плащат по-големи данъци и осигуровки."

Друг интересeн щрих в анализа е, че сред напускащите страната жените са повече от мъжете с 10%. А това пряко въздейства върху възпроизводството на населението. Георгиев цитира данни на НСИ, според които от 1985 до 2011 г. българите са се
стопили с 855 хиляди души.

През 2020 г. ще бъдем под 7 млн. - колкото през 1946 г., когато е било първото преброяване на населението след Втората световна война.

Според Георгиев негативното демографско развитие ще се отрази и върху реалната икономика. Заради свитото потребление у нас и за да оцелеят в бъдеще, ориентираните предимно към вътрешния пазар средни и малки предприятия ще трябва да се преориентират към износ в чужбина.

По думите на икономиста спадът на населението в трудоспособна възраст, а и като цяло ще се окаже възпиращ фактор за чуждите инвестиции у нас независимо от атрактивно ниския корпоративен данък и сравнително евтината работна ръка.

Описвайки тази нерадостна картина в демографското и икономическото ни развитие, авторите на доклада подчертават, че изработването на политики за задържане на
"изтичането" на население  и образованието и квалификацията му ще е с нарастващо значение за развитието на страната в бъдеще.

Авторите цитират международни класации, според които сме на 70-о място в света по завършили средно образование. Назад сме в световните класации по изследователски и обучителни центрове (90-о място), по наличност на учени и инженери (98-о място), по отношение на иновациите и напредъка (97-о място).

По статистика на Евростат с Румъния сме сред държавите с най-малко публични разходи
за образование - съответно 2078,6 евро и 2639,7 евро годишно на човек срещу 6000 евро средно за ЕС. Възможен изход от такава ситуация според Ясен Георгиев е да се увеличат данъците (за да има публични разходи, трябва да има и публични приходи). Но според него, в кризата такава мярка е трудно осъществима. "Повече пари за образование биха могли да дойдат от преразпределяне на средствата от други сфери, например за вътрешен ред, отбрана, сигурност. В тях през годините не само не се извършваха реформи, но се увеличаваше и издръжката им с парите на данъкоплатците", коментира икономистът.

Според него усилията на всяка власт в образованието ще трябва да са насочени към "постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда чрез по-добро планиране, ранно кариерно ориентиране и ревизия на учебните програми според нуждите на реалната икономика."

Сред мерките за преодоляване на тежката ситуация в средното образование е гъвкавост при определяне на края и началото на учебната година в професионалните гимназии. "Те спазват централизирания график, според който учебната година започва на 15 септември и свършва на 30 юни. Но как учениците от техникум по туризъм, ресторантьорство и хотелиерство, произвеждащи кадри от сферата на туризма, да влязат в крак с ресора, за който обучават учениците, след като те трябва да са на училище до 30 юни, а туристическият сезон е започнал много преди това? Учебната им програма трябва да бъде напасната към нуждите на сектора. И по-добре е да имат по-къса ваканция през зимата, за да правят практики през лятото."

Според икономиста в страните, където учениците имат по-голяма автономия за избор на
изучавани предмети в училище, демонстрират и по-добри резултати. Като в Полша и Финландия - там спазват минимален набор от изисквания, компетенции, предмети. Отвъд тази граница съчетават учебната програма с изискванията на местния бизнес, за да е максимално полезна и за него, и за учениците.

България трябва да се пребори и с друг голям проблем - този път във висшето образование, смята Георгиев. "Произвеждаме висшисти от специалности, които не се търсят на пазара на труда." И цитира данни от "Национална програма за развитие: България 2020": през учебната 2011/2012 г. 32,6% от висшистите са с дипломи в сферата на икономиката и администрацията, 15,2% - на обществените науки и човешкото поведение и едва 11,8% - на техническите науки. "Очевидно е, че българските университети произвеждат тонове "хуманитаристи" срещу килограми инженери и висшисти с технически специалности. "Ако европейските институции бяха в София, вероятно студентите, които завършват политология, публична администрация, социология, щяха да намерят достойна реализация. Но София не е Брюксел",
коментира икономистът.

Според него разковничето е в държавната поръчка. "Нека тя е за висшисти с търсени на пазара на труда специалности. Така решените да учат машиностроене, инженерство или други технически специалности ще са с предимство пред желаещите да стават политолози. Те ще могат да се обучават, но не по държавна поръчка, а със собствени средства. В крайна сметка с оглед на ограничените си ресурси държавата не е в състояние да произвежда толкова много специалисти, които не генерират добавена
стойност", категоричен е Георгиев.

Той и неговите колеги настояват финансирането за висшето образование да не се увеличава на всяка цена, а да се уточнят приоритетите му съобразно трудовия пазар.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Не е високопарно - правилно не дават граничарите

    Смъртта на турския рибар Ялчън Ерджан в български води е “нещастен инцидент вследствие на случайно събитие” и “българските гранични полицаи не са допуснали прекомерна употреба на сила”. Това е заключение на Европейския съд по правата на човека от декември 2014 г. след жалба от наследниците на Ерджан.
  • Стига сме се сравнявали с Румъния! Можем бързо да станем по-богати

    Ето поне пет реформи за бърз икономически растеж КАКВА икономика ще има България през 2030 г.? Проблемът на партиите е, че дори не смеят да си представят, че България може да бъде много по-богата страна. Демонстрираните амбиции за растеж, доходи и реформи за постигането им са всъщност скромни и плахи.