Университетите ни бълват хуманитаристи, сякаш София е Брюксел

https://www.24chasa.bg/Article/2323242 www.24chasa.bg
Снимка: Архив

Доклад на Института за икономическа политика, озаглавен "Връзката между човешкия капитал и образованието в България" твърди, че страната ни е изправена пред върховни предизвикателства в здравеопазването, образованието, пазара на труда и професионалното обучение.

Един от авторите му - икономиста Ясен Георгиев, изпълнителен директор на института, цитира доклад на Световната банка, според който България е единствената държава в света с толкова скоростно свиващо се трудоспособно население - през 2050 г. всеки
трети българин ще е над 65 г. Икономистът смята, че промяна има и в характеристиките на работната сила. Ако през 2001 г. на всеки 100 българи, излизащи от трудоспособна възраст, са се падали 124 сънародници, влизащи в трудоспособна възраст, то съотношението между едните и другите през 2012 г. е съответно 100:64. "Според Световната банка трудоспособното население у нас ще намалее с 40% до 2050 г., а това сериозно органичава национално-осигурителната система на страната. Когато броят на работещите намалява, тежестта върху тях ще се увеличава - т.е. ще трябва да плащат по-големи данъци и осигуровки."

Друг интересeн щрих в анализа е, че сред напускащите страната жените са повече от мъжете с 10%. А това пряко въздейства върху възпроизводството на населението. Георгиев цитира данни на НСИ, според които от 1985 до 2011 г. българите са се
стопили с 855 хиляди души.

През 2020 г. ще бъдем под 7 млн. - колкото през 1946 г., когато е било първото преброяване на населението след Втората световна война.

Според Георгиев негативното демографско развитие ще се отрази и върху реалната икономика. Заради свитото потребление у нас и за да оцелеят в бъдеще, ориентираните предимно към вътрешния пазар средни и малки предприятия ще трябва да се преориентират към износ в чужбина.

По думите на икономиста спадът на населението в трудоспособна възраст, а и като цяло ще се окаже възпиращ фактор за чуждите инвестиции у нас независимо от атрактивно ниския корпоративен данък и сравнително евтината работна ръка.

Описвайки тази нерадостна картина в демографското и икономическото ни развитие, авторите на доклада подчертават, че изработването на политики за задържане на
"изтичането" на население  и образованието и квалификацията му ще е с нарастващо значение за развитието на страната в бъдеще.

Авторите цитират международни класации, според които сме на 70-о място в света по завършили средно образование. Назад сме в световните класации по изследователски и обучителни центрове (90-о място), по наличност на учени и инженери (98-о място), по отношение на иновациите и напредъка (97-о място).

По статистика на Евростат с Румъния сме сред държавите с най-малко публични разходи
за образование - съответно 2078,6 евро и 2639,7 евро годишно на човек срещу 6000 евро средно за ЕС. Възможен изход от такава ситуация според Ясен Георгиев е да се увеличат данъците (за да има публични разходи, трябва да има и публични приходи). Но според него, в кризата такава мярка е трудно осъществима. "Повече пари за образование биха могли да дойдат от преразпределяне на средствата от други сфери, например за вътрешен ред, отбрана, сигурност. В тях през годините не само не се извършваха реформи, но се увеличаваше и издръжката им с парите на данъкоплатците", коментира икономистът.

Според него усилията на всяка власт в образованието ще трябва да са насочени към "постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда чрез по-добро планиране, ранно кариерно ориентиране и ревизия на учебните програми според нуждите на реалната икономика."

Сред мерките за преодоляване на тежката ситуация в средното образование е гъвкавост при определяне на края и началото на учебната година в професионалните гимназии. "Те спазват централизирания график, според който учебната година започва на 15 септември и свършва на 30 юни. Но как учениците от техникум по туризъм, ресторантьорство и хотелиерство, произвеждащи кадри от сферата на туризма, да влязат в крак с ресора, за който обучават учениците, след като те трябва да са на училище до 30 юни, а туристическият сезон е започнал много преди това? Учебната им програма трябва да бъде напасната към нуждите на сектора. И по-добре е да имат по-къса ваканция през зимата, за да правят практики през лятото."

Според икономиста в страните, където учениците имат по-голяма автономия за избор на
изучавани предмети в училище, демонстрират и по-добри резултати. Като в Полша и Финландия - там спазват минимален набор от изисквания, компетенции, предмети. Отвъд тази граница съчетават учебната програма с изискванията на местния бизнес, за да е максимално полезна и за него, и за учениците.

България трябва да се пребори и с друг голям проблем - този път във висшето образование, смята Георгиев. "Произвеждаме висшисти от специалности, които не се търсят на пазара на труда." И цитира данни от "Национална програма за развитие: България 2020": през учебната 2011/2012 г. 32,6% от висшистите са с дипломи в сферата на икономиката и администрацията, 15,2% - на обществените науки и човешкото поведение и едва 11,8% - на техническите науки. "Очевидно е, че българските университети произвеждат тонове "хуманитаристи" срещу килограми инженери и висшисти с технически специалности. "Ако европейските институции бяха в София, вероятно студентите, които завършват политология, публична администрация, социология, щяха да намерят достойна реализация. Но София не е Брюксел",
коментира икономистът.

Според него разковничето е в държавната поръчка. "Нека тя е за висшисти с търсени на пазара на труда специалности. Така решените да учат машиностроене, инженерство или други технически специалности ще са с предимство пред желаещите да стават политолози. Те ще могат да се обучават, но не по държавна поръчка, а със собствени средства. В крайна сметка с оглед на ограничените си ресурси държавата не е в състояние да произвежда толкова много специалисти, които не генерират добавена
стойност", категоричен е Георгиев.

Той и неговите колеги настояват финансирането за висшето образование да не се увеличава на всяка цена, а да се уточнят приоритетите му съобразно трудовия пазар.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо ЕМА трябва да дойде от Лондон в София

    Разводът с Лондон още е на етапа дискусии, но всички страни се оглеждат какво може да спечелят от него. Тръгна и надпреварата за двете агенции на ЕС в Лондон - за банков надзор и за лекарствата, които ще трябва да се преместят на континента. И за двете има големи апетити - офертите вървят от миналата есен.
  • Кой болт е развит

    България е на различни скорости, новите данни за социалното разслоение го доказват ТЕМАТА за болтовете и гумите на един конкретен мерцедес напоследък е шумна и модна, та тук му е мястото да се сетим, че болтове си има и всяко конкретно общество, да го държат да не се разпада. Един доклад на НСИ онзи ден сухо констатира,