Вълчо Камарашев: В “Чичовци” българинът ходи с две торби - в едната феса, в другата - калпака

https://www.24chasa.bg/Article/2326067 www.24chasa.bg
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

С актьора Вълчо Камарашев разговаря ДИМИТЪР СТАЙКОВ.

- Вълчо, като пенсионер на Театъра на армията дават ли ти работа?

- Работих неотдавна, но в телевизията. Поканиха ме в сериала “Столичани в повече”. Играя кръчмаря Бай Васко.

- Всъщност кръчмарят не е ли човек, който не се е променил след 1989 г.?

- Този кръчмар е приятен, с чувство за хумор, внимателен, но от време на време върши магарии, да остане верен на занаята си. Казаха, че ще има продължение, но не знам дали ще стане и кога.

- Актьорът има ли насищане - да каже: “Хайде, стига толкова, ще си почивам”?

- При някои няма, при други има. На мен още ми се играе. Но това не зависи от нас. Ние сме като младите булки - седим и чакаме да ни изберат. Но аз имам работа. В театъра играя в “Много шум за нищо”, а напоследък снимах в новия филм на моя любим режисьор, когото подготвих за ВИТИЗ - Георги Дюлгеров. Казва се “Буферна зона”. По сценарий на Руси Чанев, който е в главната роля.

Аз играя един стар мърморко, който ту мълчи, ту се разприказва.

Участват и Марин Янев и Стефан Мавродиев. Пак ще повторя думите на Лорънс Оливие: “Артистът не се пенсионира, артистът умира”.

 

- Гледа ли спектакъла в Народния на Марин Янев, Стефан Мавродиен и Илия Добрев “Търси се стар клоун”? Ползва се с голям успех, имаше куп номинации за “А'Аскеер”.

- Гледах го, хареса ми, играят с много чувства, самият текст е пълен с чувства. Аз гледам много театър, защото съм във външната комисия на “А'Аскеер” и гледам всички извънстолични спектакли, които идват в София.

- Наистина ли ти подготви Георги Дюлгеров за ВИТИЗ?

- И двамата сме бургазлии, а аз започнах кариерата си в Бургаския театър. Живеехме близо един до друг, до читалище “Пробуда”. Дюлгеров влезе в актьорски клас, а после се прехвърли в режисурата.

- В бургаския театър преди разгрома му ли попадна?

- Бях стимулиран да обикна театъра още в училище. Направихме “Българи от старо време”. Учителката ми по история направи драмсъстав и ме увлече. Всяка година подготвяхме по 2-3 представления, а мен ме вземаха в миманса на професионалния театър на Бургас. И там се подготвих за ВИТИЗ. Аз даже не бях завършил 10-и клас. Когато кандидатствах в театралния институт, ректорът Д. Б. Митов ми каза, че заслужавам да ме приемат, но да подпиша декларация, че ще завърша училище като частен ученик Така започнах да следвам. В моя клас бяха Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Живко Гарванов.

- Имаш ли усещане кои герои ти пасват най-добре?

- Разбира се, както всеки човек усещаш кое ти харесва и кое - не. Но когато се срещаш с режисьор, на когото вярваш и с когото се разбираш, престава да има значение дали ти харесва ролята, или не. За мен такъв режисьор беше Леон Даниел. Когато постъпих в Бургаския театър, директор беше Вили Цанков, а режисьори Леон и Юлия Огнянова. Когато Леон постави “Сизиф и смъртта”, партийното ръководство на града критикува театъра за антипартийност на спектакъла. Извикаха Вили Цанков, Леон и Юлия в София.

След три дни двайсетина актьори чакахме на гарата в 6 сутринта. Отвори се вратата на спалния вагон, появи се Леон и като ни видя, целият се разтрепери. Нищо не можа да проговори. Зад него се появи Вили, избута го настрани и каза: “Спокойно! Спокойно! Леон го уволниха! Ние си подадохме оставка! Ви ще решите какво да правите”.

Следобед до 3 часа си подадохме оставките. Моята не я приеха, защото трябвало да изкарам трите години по разпределение. Събрахме се в кабинета на Леон да се сбогуваме с него. Той ни каза, че очаква да се срещне отново с някои от нас. Поиска да запомним завинаги нещо: “Забравете тази политическа измишльотина за положителния и отрицателния герой!

Живият човек е важен. Светците са само в Библията”

И още нещо: “Чистата комедия стига до пошлост. В комедията трябва да има и нещо сериозно, дори тъжно. В трагедиите на Шекспир винаги има хумор.”



- Трябва да те признаят като борец против тоталитаризма. Защото си бил част от театри, разбивани заради антипартийност и антикомунистическа естетика - след Бургас така става в Перник, после в “Сълза и смях”.

- След Бургас постъпих в русенския театър, а след няколко години отидох в “Сълза и смях”. Там пък уволниха директора Стойчо Мазгалов заради постановката по пиесата на Петър Маринков “Хиляда метра над морското равнище”. Леон, който работеше във военния театър, ме извика там и аз останах до пенсионирането си.

- Кои твои филми би отличил?

- Участвал съм в 100 филма, от тях 5-6 чужди продукции. Първият е “Черните ангели” на Въло Радев.

Много се хареса "Тримата от запаса". Скоро се видяхме с Кольо Анастасов и аз му казвам: "Кольо, какво стана! От тримата от запаса си отидоха Парцалев и Кирчо Господинов и остана само ти. А от тримата офицери ги няма Стойчо Мазгалов и Васил Попилиев, останах само аз. Режисьорът Зако Хеския беше много артистичен и строг. Да отидеш, без да си знаеш текста, беше престъпление.

- Не ти ли се е искало да преподаваш, да споделяш опита си?

- Искало ми се е, но нямах време. На година се снимаха двайсетина филма, имаше много работа. Няма да забравя "Осъдени души" и Въло Радев. Какъв човек беше той! Истинско чудо! Спомням си, че за една сцена трябваше да играе едно 6-7-годишно момченце. Трябваше да е с остригана до гола глава. Сложиха го на столче да го стрижат, а то се развика: "Няма да ви дам, няма да ме стрижете! Няма да играя!"

Ще се провали снимачният ден! Въло Радев седна на стола, каза да го острижат и сложи детето срещу себе си да гледа. Момченцето гледа как пада косата на Въло, който му говори: "Виждаш ли колко е хубаво и интересно!" И така снимките бяха спасени.
Когато Павел Павлов искаше да снима "Чичовци" за телевизията, ме извика за ролята на поп Ставри. Събра ни няколко дни преди началото. Дойдоха Парцалев и Бинев. Павлов извади една пожълтяла книжка, първото издание на "Чичовци" от 1877 г. "Искам да ви прочета предговора, за който никой нищо не говори. Най-после разбрах защо сме били 500 години под турско робство. Българинът в Копривщица ходи с две торбички - в едната фесът, в другата калпакът. Наближи ли конака, тури на главата си феса, кланя се дълбоко на бея, излегнал се отпред с наргилето си. Отмине нашият зад няколко къщи, сваля феса и го тъпче на земята: "Мама му мръсна, що се унижих на този турчин, бе! На тоз търбух, бе!"

 

По едно време се оглежда да не го види някой турчин, изтупа феса от прахоляка и го слага в торбичката. Повърви малко, стигне до училището с хубавите даскалици. Изважда калпака от другата торбичка, слага го на главата и търчи като луд в школото:
"Даскале, ке падне ли Туркия, бе, нейната макя!"

Това не е само следствие на нашия национален ген - преклонената главичка сабя не я сече. Това е било единственият ни начин да оцелеем. Една шепа народ, турен на ветровала на събитията.

Така наричат в Европа Балканския полуостров - ветровал на събитията. А когато Киран Коларов засне "Дело 205/1913" за Яворов, някой партиен началник казал: "Глупости! На нас ни трябва филм за войводата Яворов, а не за страдалеца Яворов!" Аз играх Кръсте Македонеца, приятел на Яворов и участник в Илинденското въстание. Яворов се прострелял и ослепял, та аз го качвам на моето файтонче, разхождам го, свалям го и го прибирам у дома. Няма да забравя една сцена в Стария Пловдив.

Спирам файтончето пред богаташко кафене. Става един между седналите отпред и вика: "Господа, пред вас е убиецът на Лора!" Аз вдигам черджето на капрата, хващам пищова, а Яворов ми хваща ръцете и мълви: "Сопри се, Кръсте, сопри се!" "Един банков чиновник, един мърсолко, да казва убиец на един поет и войвода!", протестирам аз. "Карай дома, Кръсте!"

Завеждам го дома, а той си облякъл официалния костюм и се гръмнал. Чувам аз изстрела, търча нагоре в къщата и го намирам мъртъв. Нарамвам го, мятам го на файтона и се гръмвам. И така хвърчат конете по калдаръма на Стария Пловдив и камерата дава отблизо мъртвото лице на Яворов и мъртвото лице на Кръсте Македонеца. Хубав филм!

- Снимал си много детски филми.

- Да, много съм работил с Иванка Гръбчева Когато излъчваха по телевизията "Войната на таралежите", се случи интересно произшествие. Играех лошия - другарят Ташев, който като паркира пред блока, вкарва колата си в едно тясно място, където играят деца. Той ги разгонва с викове: "Махайте се бе, лайна!". Един ден, като тръгвах за театъра, видях, че на моята стара жълта лада е написано с боя "лайно". Оплаках се на Иванка и тя ми каза да се срещна с децата и да им обясня. Събрах децата и им казах, че аз съм актьорът Вълчо Камарашев, а другарят Ташев е измислен образ от филм, който няма нищо общо с мен. След няколко дни видях, че колата ми е прясно боядисана. Бащата на едно от момчетата го беше направил.



- Когато получаваше нова роля, говорехте ли с Виолета (съпругата му- бел.авт.)?

- Бяхме свикнали да го правим. Тя намираше материали за пиесата или сценария. Това много ми помагаше. Когато започвах репетиция, бях вече подготвен.

- С Виолета в Бургас ли се запознахте?

- Ние бяхме в един и същи курс във ВИТИЗ. Тя работеше в Сливен, когато аз бях в бургаския театър. Мнозина се чудеха как може актьор да се ожени за театроведка. А аз мисля, че по-естествено от това няма.

- Дъщеря ти Мина кога и къде се роди?

- В София през 1974 г. Завърши Класическата гимназия, а през 1993 г. се появиха съобщения, че американски университети ще проведат изпити за младежи да учат там. Дъщеря ми спечели място и записа в "Браун юнивърсити". Завърши модерни изкуства и медии. Омъжи се за американец с руски корени.

След седмица ще ни гостуват тя, съпругът й Джейсън и двамата внуци - Николай-Алексей, на 11 години и Сашо-Момчил, на 7 години. Приятно ми е, че имат български имена. Доста често ходя при тях на гости. Ама къде са американците в Лос Анджелис? Най-големият квартал е мексиканският. Има китайски квартал, руски квартал, еврейски квартал, гръцки квартал. Целият свят се е събрал. Мина работи в рекламна фирма към Холивуд. Едно време Виолета, като завърши ВИТИЗ, я изпратиха да специализира в Москва. А дъщеря ни отиде да работи в Америка. Светът е малък.

- В Америка много уважават руския театър.

- Направи ми впечатление, че в руския квартал на Ел Ей канят месечно по два театъра от Москва и Санкт Петербург - да играят пред емигрантите, да не забравят те Достоевски и Чехов. Това ми напомня, че искам да ти се оплача - притеснява ме, че навсякъде нашите театри вървят към забавление. Липсва ни духовност - и в театъра, и в киното. Жена ми защити дисертация за руския актьор и педагог Михаил Чехов.

Когато гостувахме на дъщеря ни в Лос Анджелис, научихме, че той е погребан до великите артисти на Холивуд. Намерихме гроба. Има огромен паметник на него. Оставихме цветя.

ВИЗИТКА

Вълчо Камарашев е български актьор, любимец на няколко поколения. Роден е на 12.IХ.1937 г. във Видин. Завършва през 1959 г. ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов. Три години играе в Драматичния театър в Бургас, след това е в трупите Перник и в Русе. 20 години е на сцената в театър “Сълза и смях”, 15 г. в Театъра на Армията. Във филмографията му са ленти като “Аз, Графинята”, “Мера според мера”, “Всичко е любов”, “Войната на таралежите”, “Зарево над Драва”, “Тримата от запаса”. Наскоро дава гласа си за анимацията “Колите”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившата приятелка на изчезналия нападател на "Кардиф Сити" Емилиано Сала - Беренис Шкайр, обвини футболната мафия за трагедията с футболиста. "Разследвайте футболната мафия, защото не вярвам, че е злополука, написа моделката в туитър. - Сърцето ми е разбито. Не мога да го възприема. Аз съм унищожена.

Делото срещу бургаския кримигерой Петър Биберов, известен с култовия прякор Кюфтето, отива на поправителен. Съдът върна обвинителния акт срещу Кюфтето и аверите му заради скандални неточности в обвинителния акт, сред които и записаното от спецпрокуратурата, че бандата е действала само ден, научи "България Днес".

Европроект за над 300 хиляди лева е спечелил близък приятел на Евелин Банев-Брендо и ключов свидетел по делото срещу него за пране на пари, показа проверка на "България Днес". В замяна на солидната субсидия от ЕС треньорът по борба Георги Караманлиев вдига къща за гости в тополовградското село Сакарци.