Вълчо Камарашев: В “Чичовци” българинът ходи с две торби - в едната феса, в другата - калпака

https://www.24chasa.bg/Article/2326067 www.24chasa.bg
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

С актьора Вълчо Камарашев разговаря ДИМИТЪР СТАЙКОВ.

- Вълчо, като пенсионер на Театъра на армията дават ли ти работа?

- Работих неотдавна, но в телевизията. Поканиха ме в сериала “Столичани в повече”. Играя кръчмаря Бай Васко.

- Всъщност кръчмарят не е ли човек, който не се е променил след 1989 г.?

- Този кръчмар е приятен, с чувство за хумор, внимателен, но от време на време върши магарии, да остане верен на занаята си. Казаха, че ще има продължение, но не знам дали ще стане и кога.

- Актьорът има ли насищане - да каже: “Хайде, стига толкова, ще си почивам”?

- При някои няма, при други има. На мен още ми се играе. Но това не зависи от нас. Ние сме като младите булки - седим и чакаме да ни изберат. Но аз имам работа. В театъра играя в “Много шум за нищо”, а напоследък снимах в новия филм на моя любим режисьор, когото подготвих за ВИТИЗ - Георги Дюлгеров. Казва се “Буферна зона”. По сценарий на Руси Чанев, който е в главната роля.

Аз играя един стар мърморко, който ту мълчи, ту се разприказва.

Участват и Марин Янев и Стефан Мавродиев. Пак ще повторя думите на Лорънс Оливие: “Артистът не се пенсионира, артистът умира”.

 

- Гледа ли спектакъла в Народния на Марин Янев, Стефан Мавродиен и Илия Добрев “Търси се стар клоун”? Ползва се с голям успех, имаше куп номинации за “А'Аскеер”.

- Гледах го, хареса ми, играят с много чувства, самият текст е пълен с чувства. Аз гледам много театър, защото съм във външната комисия на “А'Аскеер” и гледам всички извънстолични спектакли, които идват в София.

- Наистина ли ти подготви Георги Дюлгеров за ВИТИЗ?

- И двамата сме бургазлии, а аз започнах кариерата си в Бургаския театър. Живеехме близо един до друг, до читалище “Пробуда”. Дюлгеров влезе в актьорски клас, а после се прехвърли в режисурата.

- В бургаския театър преди разгрома му ли попадна?

- Бях стимулиран да обикна театъра още в училище. Направихме “Българи от старо време”. Учителката ми по история направи драмсъстав и ме увлече. Всяка година подготвяхме по 2-3 представления, а мен ме вземаха в миманса на професионалния театър на Бургас. И там се подготвих за ВИТИЗ. Аз даже не бях завършил 10-и клас. Когато кандидатствах в театралния институт, ректорът Д. Б. Митов ми каза, че заслужавам да ме приемат, но да подпиша декларация, че ще завърша училище като частен ученик Така започнах да следвам. В моя клас бяха Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Живко Гарванов.

- Имаш ли усещане кои герои ти пасват най-добре?

- Разбира се, както всеки човек усещаш кое ти харесва и кое - не. Но когато се срещаш с режисьор, на когото вярваш и с когото се разбираш, престава да има значение дали ти харесва ролята, или не. За мен такъв режисьор беше Леон Даниел. Когато постъпих в Бургаския театър, директор беше Вили Цанков, а режисьори Леон и Юлия Огнянова. Когато Леон постави “Сизиф и смъртта”, партийното ръководство на града критикува театъра за антипартийност на спектакъла. Извикаха Вили Цанков, Леон и Юлия в София.

След три дни двайсетина актьори чакахме на гарата в 6 сутринта. Отвори се вратата на спалния вагон, появи се Леон и като ни видя, целият се разтрепери. Нищо не можа да проговори. Зад него се появи Вили, избута го настрани и каза: “Спокойно! Спокойно! Леон го уволниха! Ние си подадохме оставка! Ви ще решите какво да правите”.

Следобед до 3 часа си подадохме оставките. Моята не я приеха, защото трябвало да изкарам трите години по разпределение. Събрахме се в кабинета на Леон да се сбогуваме с него. Той ни каза, че очаква да се срещне отново с някои от нас. Поиска да запомним завинаги нещо: “Забравете тази политическа измишльотина за положителния и отрицателния герой!

Живият човек е важен. Светците са само в Библията”

И още нещо: “Чистата комедия стига до пошлост. В комедията трябва да има и нещо сериозно, дори тъжно. В трагедиите на Шекспир винаги има хумор.”



- Трябва да те признаят като борец против тоталитаризма. Защото си бил част от театри, разбивани заради антипартийност и антикомунистическа естетика - след Бургас така става в Перник, после в “Сълза и смях”.

- След Бургас постъпих в русенския театър, а след няколко години отидох в “Сълза и смях”. Там пък уволниха директора Стойчо Мазгалов заради постановката по пиесата на Петър Маринков “Хиляда метра над морското равнище”. Леон, който работеше във военния театър, ме извика там и аз останах до пенсионирането си.

- Кои твои филми би отличил?

- Участвал съм в 100 филма, от тях 5-6 чужди продукции. Първият е “Черните ангели” на Въло Радев.

Много се хареса "Тримата от запаса". Скоро се видяхме с Кольо Анастасов и аз му казвам: "Кольо, какво стана! От тримата от запаса си отидоха Парцалев и Кирчо Господинов и остана само ти. А от тримата офицери ги няма Стойчо Мазгалов и Васил Попилиев, останах само аз. Режисьорът Зако Хеския беше много артистичен и строг. Да отидеш, без да си знаеш текста, беше престъпление.

- Не ти ли се е искало да преподаваш, да споделяш опита си?

- Искало ми се е, но нямах време. На година се снимаха двайсетина филма, имаше много работа. Няма да забравя "Осъдени души" и Въло Радев. Какъв човек беше той! Истинско чудо! Спомням си, че за една сцена трябваше да играе едно 6-7-годишно момченце. Трябваше да е с остригана до гола глава. Сложиха го на столче да го стрижат, а то се развика: "Няма да ви дам, няма да ме стрижете! Няма да играя!"

Ще се провали снимачният ден! Въло Радев седна на стола, каза да го острижат и сложи детето срещу себе си да гледа. Момченцето гледа как пада косата на Въло, който му говори: "Виждаш ли колко е хубаво и интересно!" И така снимките бяха спасени.
Когато Павел Павлов искаше да снима "Чичовци" за телевизията, ме извика за ролята на поп Ставри. Събра ни няколко дни преди началото. Дойдоха Парцалев и Бинев. Павлов извади една пожълтяла книжка, първото издание на "Чичовци" от 1877 г. "Искам да ви прочета предговора, за който никой нищо не говори. Най-после разбрах защо сме били 500 години под турско робство. Българинът в Копривщица ходи с две торбички - в едната фесът, в другата калпакът. Наближи ли конака, тури на главата си феса, кланя се дълбоко на бея, излегнал се отпред с наргилето си. Отмине нашият зад няколко къщи, сваля феса и го тъпче на земята: "Мама му мръсна, що се унижих на този турчин, бе! На тоз търбух, бе!"

 

По едно време се оглежда да не го види някой турчин, изтупа феса от прахоляка и го слага в торбичката. Повърви малко, стигне до училището с хубавите даскалици. Изважда калпака от другата торбичка, слага го на главата и търчи като луд в школото:
"Даскале, ке падне ли Туркия, бе, нейната макя!"

Това не е само следствие на нашия национален ген - преклонената главичка сабя не я сече. Това е било единственият ни начин да оцелеем. Една шепа народ, турен на ветровала на събитията.

Така наричат в Европа Балканския полуостров - ветровал на събитията. А когато Киран Коларов засне "Дело 205/1913" за Яворов, някой партиен началник казал: "Глупости! На нас ни трябва филм за войводата Яворов, а не за страдалеца Яворов!" Аз играх Кръсте Македонеца, приятел на Яворов и участник в Илинденското въстание. Яворов се прострелял и ослепял, та аз го качвам на моето файтонче, разхождам го, свалям го и го прибирам у дома. Няма да забравя една сцена в Стария Пловдив.

Спирам файтончето пред богаташко кафене. Става един между седналите отпред и вика: "Господа, пред вас е убиецът на Лора!" Аз вдигам черджето на капрата, хващам пищова, а Яворов ми хваща ръцете и мълви: "Сопри се, Кръсте, сопри се!" "Един банков чиновник, един мърсолко, да казва убиец на един поет и войвода!", протестирам аз. "Карай дома, Кръсте!"

Завеждам го дома, а той си облякъл официалния костюм и се гръмнал. Чувам аз изстрела, търча нагоре в къщата и го намирам мъртъв. Нарамвам го, мятам го на файтона и се гръмвам. И така хвърчат конете по калдаръма на Стария Пловдив и камерата дава отблизо мъртвото лице на Яворов и мъртвото лице на Кръсте Македонеца. Хубав филм!

- Снимал си много детски филми.

- Да, много съм работил с Иванка Гръбчева Когато излъчваха по телевизията "Войната на таралежите", се случи интересно произшествие. Играех лошия - другарят Ташев, който като паркира пред блока, вкарва колата си в едно тясно място, където играят деца. Той ги разгонва с викове: "Махайте се бе, лайна!". Един ден, като тръгвах за театъра, видях, че на моята стара жълта лада е написано с боя "лайно". Оплаках се на Иванка и тя ми каза да се срещна с децата и да им обясня. Събрах децата и им казах, че аз съм актьорът Вълчо Камарашев, а другарят Ташев е измислен образ от филм, който няма нищо общо с мен. След няколко дни видях, че колата ми е прясно боядисана. Бащата на едно от момчетата го беше направил.



- Когато получаваше нова роля, говорехте ли с Виолета (съпругата му- бел.авт.)?

- Бяхме свикнали да го правим. Тя намираше материали за пиесата или сценария. Това много ми помагаше. Когато започвах репетиция, бях вече подготвен.

- С Виолета в Бургас ли се запознахте?

- Ние бяхме в един и същи курс във ВИТИЗ. Тя работеше в Сливен, когато аз бях в бургаския театър. Мнозина се чудеха как може актьор да се ожени за театроведка. А аз мисля, че по-естествено от това няма.

- Дъщеря ти Мина кога и къде се роди?

- В София през 1974 г. Завърши Класическата гимназия, а през 1993 г. се появиха съобщения, че американски университети ще проведат изпити за младежи да учат там. Дъщеря ми спечели място и записа в "Браун юнивърсити". Завърши модерни изкуства и медии. Омъжи се за американец с руски корени.

След седмица ще ни гостуват тя, съпругът й Джейсън и двамата внуци - Николай-Алексей, на 11 години и Сашо-Момчил, на 7 години. Приятно ми е, че имат български имена. Доста често ходя при тях на гости. Ама къде са американците в Лос Анджелис? Най-големият квартал е мексиканският. Има китайски квартал, руски квартал, еврейски квартал, гръцки квартал. Целият свят се е събрал. Мина работи в рекламна фирма към Холивуд. Едно време Виолета, като завърши ВИТИЗ, я изпратиха да специализира в Москва. А дъщеря ни отиде да работи в Америка. Светът е малък.

- В Америка много уважават руския театър.

- Направи ми впечатление, че в руския квартал на Ел Ей канят месечно по два театъра от Москва и Санкт Петербург - да играят пред емигрантите, да не забравят те Достоевски и Чехов. Това ми напомня, че искам да ти се оплача - притеснява ме, че навсякъде нашите театри вървят към забавление. Липсва ни духовност - и в театъра, и в киното. Жена ми защити дисертация за руския актьор и педагог Михаил Чехов.

Когато гостувахме на дъщеря ни в Лос Анджелис, научихме, че той е погребан до великите артисти на Холивуд. Намерихме гроба. Има огромен паметник на него. Оставихме цветя.

ВИЗИТКА

Вълчо Камарашев е български актьор, любимец на няколко поколения. Роден е на 12.IХ.1937 г. във Видин. Завършва през 1959 г. ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов. Три години играе в Драматичния театър в Бургас, след това е в трупите Перник и в Русе. 20 години е на сцената в театър “Сълза и смях”, 15 г. в Театъра на Армията. Във филмографията му са ленти като “Аз, Графинята”, “Мера според мера”, “Всичко е любов”, “Войната на таралежите”, “Зарево над Драва”, “Тримата от запаса”. Наскоро дава гласа си за анимацията “Колите”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.