Клаус Дексел: Скотланд ярд поиска да види всички снимки от филма ми за Георги Марков

https://www.24chasa.bg/Article/2338188 www.24chasa.bg

 С германския режисьор Клаус Дексел разговаря Алексения Димитрова

 - Чухте ли, г-н Дексел, че през септември българската прокуратура прекрати по давност разследването за убийството на Георги Марков?

- Да, чух и това е много жалко и срамно. Но, от друга страна, каква е ползата от едно разследване, което, особено през последните години, не се е водило с истинска решителност и сериозност и в действителност напоследък съществуваше само формално.
- През годините имаше десетки журналистически разследвания за смъртта на Георги Марков. Какво привлече вашето внимание към случая?

- Предисторията е малко сложна. При своите проучвания за неизяснената съдба и смъртта на шведския дипломат Раул Валенберг в подземията на Лубянка се натъкнах на
мистериозната лаборатория  №12, която е създала отровата рицин, послужила най-вероятно за отравянето на Валенберг. Написах сценарий за документален филм за тази лаборатория и за синовете на нейния тогавашен ръководител. Проучванията по темата обаче бяха твърде опасни за моя сътрудник по онова време в Москва и ние прекъснахме работатата по проекта.

Две години по-късно през октомври 2008 г., докато четях “Зюддойче цайтунг”, попаднах на една статия на кореспондента на вестника за Източна Европа Клаус Брил, който съобщаваше за най-новите разкрития на Христо Христов по случая “Марков” и за отровата рицин, с която е бил убит Марков. Тъй като в своя сценарий още преди години бях писал за лаборатория №12 (на английски известна като The chamber - “Камерата”), а в тази връзка и за “убийството с чадъра”, реших да се занимая по-отблизо с атентата срещу Марков и да се опитам да направя от това документален филм.

- Как и кога решихте, че можете да сте различен в своя подход?

- Винаги, когато човек се заеме с нова тема за филм, най-напред се оглежда какво вече е казано, какво е актуалното ниво на разследването и какво вече е намерило филмова интерпретация. След това идва ред на разсъжденията какво ново мога да предложа или да го разкрия от нова гледна точка. В това се крият две големи трудности. Едната бе, че в началото на моята работа по филма изглеждаше сякаш че чрез разкритията на Христо Христов случаят в общи линии вече е разрешен и Франческо Гулино е “убиецът с чадъра”, което впоследствие бе разпространено чрез медиите и интернет. В действителност той бе открил много важни следи в българските архиви, свързани с предисторията и изясняването на случая и откриването на агент “Пикадили”, но колкото по-дълбоко навлизахме в материята при нашата проучвателна работа, толкова повече ставаха въпросите и толкова повече неща ни се струваха неизяснени.

Другата трудност бе, че първоначално западният фокус върху случая до голяма степен липсваше. Естествено много редактори на тв станции в Германия, на които предлагах темата, казваха веднага: “Какво искаш да кажеш с тези стари истории от студената война, никой вече не се интересува от тях”, както и “хората вече въобще нямат представа кой е Георги Марков” и “какво значи “убийството с чадър”. Каква връзка има това с Германия?” Поради тази причина беше и  толкова трудно да се намерят пари за този филм.

Това означаваше, че трябваше да направя тази история атрактивна и за зрителите в Германия и Франция, а и въобще от Запада, трябваше да погледна от перспективата на Запада, да насоча по-силно вниманието върху западното участие в този случай, да разказвам много точно и в детайли, за да могат хората тук да разберат предисторията и взаимовръзките на този изключително заплетен и комплексен случай както от перспективите на онова време, така и в контекста на днешния ден. И от съвременна гледна точка особено любопитна е, разбира се, ролята, която са играли в този  случай западните тайни служби, както и фактът, че един от предполагаемите съучастници живее в неизвестност от 1993 г. някъде в Европа.

- Колко дълго работихте над филма?

- Най-дългият период бе времето, в което опитвах да финансирам филмовия проект и проучвах материала. Това продължи 2,5 г., при което търсенето на източници за финансиране тук, в Германия, бе още по-трудно и сложно, отколкото проучването на темата. Това е времето, през което, за съжаление, работиш без никакво заплащане, и то не може да бъде компенсирано дори ако след това успееш да получиш финансиране за проекта. Същинското време за производство продължи около година и половина и при по-голям бюджет би могло да бъде и по-дълго с повече снимки в София и Лондон. С голям интерес бих разговарял с водещия офицер на Гулино Мичо Генковски,
който според мен представлява изключително централна фигура в този атентат.

- С кои от разкритията си се гордеете най-много?

- Най-напред трябва да кажа, че без знанието и съдействието на моя специален консултант за този филм - Ричард Къмингс, бивш директор по сигурността на радио “Свободна Европа”, едва ли щях да стигна толкова далече. Неговите напътствия и разговорите с него ми дадоха много важни насоки, които можехме да следваме. В отговор на вашия въпрос - естествено най-голямата ми гордост във филма бе
откриването на Гулино и
интервюто с него! Но смятам за важни също така и някои отначало не особено впечатляващи открития, като например факта, че един агент на MI6 доста преди Скотланд ярд е знаел за съществуването на Гулино, известен като агент Пикадили, и за връзката му с атентата срещу Марков. Едва ли е случайно и без особено значение и обстоятелството, че Скотланд ярд вече повече от година не само настоява да види моя филм, но преди всичко проявява интерес към целия заснет материал.
Когато през юли тази година бях в отпуск в Гърция, жилището ми е било посетено от служители на LKA - Ландескриминаламт - подразделението в провинция Бавария на немската Федерална криминална полиция, които са искали да ме разпитат в тази връзка.
Това означава, че Скотланд ярд е потърсил съдействие от Германия, нещо, което ни най-малко не бях очаквал от Скотланд ярд. Когато ние от своя страна в началото на работата по проекта - още във фазата на проучването - се обърнахме към Скотланд ярд, за да поискаме разрешение за интервю или просто да влезем в музея на Скотланд ярд и да разгледаме сачмата, Скотланд ярд ни отказа. При това Крис Бърд, бивш главен разследващ детектив, зам.-началник на антитерористичния отдел през 90-те години - много важен период за случая “Марков”, лично ми бе потвърдил своето участие в нашия филм. Именно тогава, непосредствено преди началото на нашите снимки, той е получил писмо от много високо място в Скотланд ярд, с което, така да се каже, му е било забранено да участва във филма. От което недвусмислено следва, че Скотланд ярд въобще не са искали да се прави още един филм за случая “Марков”.

- Един от вашите големи приноси без съмнение е, че успяхте да откриете къде живее Франческо Гулино - главният заподозрян за смъртта на Марков. Как го намерихте?

- Важно насочване, което получихме чрез Ричард Къмингс, бе едно съобщение на чешката гранична полиция през 2003 г., че Гулино е бил задържан на границата между Чехия и Бавария с фалшфикат на една изключително ценна картина, бил е разпитан и след това е пуснат да си върви. При този случай е бил записан номерът на автомобила му, регистриран във Велс, Горна Австрия. Когато по-късно при нашите проучвания в Копенхаген при негови бизнеспартньори също се натъкнахме на някои следи, ни стана ясно, че трябва да го търсим във или около Велс в Горна Австрия, а не
в Будапеща, в Карлови Вари или в Прага,
  към които също водеха някои следи. Тогава на помощ ни дойде случайността и интернет, за да успеем да открием точното място, където се е установил Гулино. Но честно казано дори когато стоях пред неговата врата, все още не бях сигурен, че това наистина е неговият адрес и преди всичко, че той наистина е там! Тъй като напълно бе възможно, това да се окаже и само някакъв негов склад за картини. Освен това той непрекъснато пътува из Европа за различни аукциони на изкуство.

- Колко време ви отне търсенето на Гулино?

- Всъщност това не отне много време, като междувременно протичаше и останалата подготовка за снимките в различните страни и градове. Това бе само част от проучванията, в която бяхме заети една моя сътрудничка, консултантът ми Ричард и аз самият. Общо като цяло това заедно с цялата останала подготовка за снимки се случи в период от около два месеца и половина. Затова ми изглежда и толкова неочаквано, че Скотланд ярд така силно се заинтересува от това. Ако наистина толкова са искали, те със сигурност сами също биха могли да го открият и да го разпитат.

- Беше ли трудно да го убедите да говори пред камера?

- Не, ни най-малко! Това също бе изненадващо.

- Как си го обяснявате?

- Моето предположение е следното: Гулино междувременно е остарял, също като мен, но някога със сигурност е бил много добре обучен агент, преминал е множество тестове с детектор на лъжата през своята кариера на агент и преди всичко: няколко месеца преди да изчезне от Копенхаген през 1993 г., е бил многократно разпитван от датските тайни служби, а накрая и почти 11 часа - от следователи от антитерористичния отдел на Скотланд ярд и от българския следовател Богдан Карайотов съвместно с представители на датските власти.

По каквато и причина да се е случило, в онзи момент Гулино излиза от бойното поле като победител,  защото след този разпит той може свободно да се прибере вкъщи. Затова и предполагам, че той се чувстваше доста сигурен. След толкова време това за него е било просто малка игра, за да си каже, че се е справил словесно и с нас без никакви последствия за себе си.

- Какви бяха впечатленията ви от него? Беше ли той нервен? Страхуваше ли се?

- Разговорът, продължил повече от час и половина, сам по себе си беше доста “шармантен диалог”. Приличаше малко на словесен дуел или игра на шах и аз нямах никакво неприятно чувство при този разговор. Затова и го наричам “шармантен”. Той бе много освободен, макар че в повечето случаи забелязвах кога е напрегнат и кога си мислеше, че държи всичко под контрол. На моменти може би дори се опитваше донякъде да се шегува с нас, като при това забравяше отчасти за своето “прикритие”.

Така той и за първи път всъщност си призна, че е бил член на българската Държавна сигурност. На моя директен въпрос дали познава Мичо Генковски, той отговори: “Това е личен въпрос, имам предвид, тъй като съм бил в този бранш, нали!"

- Всичко ли ви каза Гулино пред камерата, или някои неща останаха off the recоrd?

- Мисля, че ни разказа малко повече, защото по някаква причина се чувстваше относително сигурен, въпреки че още на вратата му казах, че сме журналисти и кинематографисти и работим за тв канала “Арте”. В хода на разговора му
поставих и съвсем директния въпрос дали той  е убиецът на Георги Марков.

Той реагира малко объркано, искаше да каже, че няма нищо общо с това, а после каза: “Но помислете за момент: Ако аз..., ако аз съм бил убиецът, мислите ли, че щях... просто така да си призная?”. И когато след края на разговора все още бяхме на улицата, докато той извеждаше своето съвсем младо бойно куче Гаси, всъщност виждаше, че камерата е насочена към него, но си мислеше, че снимаме без звук, тогава той ми се извини и каза, че наистина много съжалявал, че не е можел да каже цялата истина, но че аз, естествено, със сигурност ще го разбера. А когато в отговор го запитах дали тук се чувства в безопасност от своите предишни колеги, той каза съвсем кратко, че тук се чувства добре защитен.

- Помоли ли ви да не излъчвате някои неща от това, което ви каза?

- Честно казано - не. Мисля дори, че в известна степен му бяхме симпатични и той се наслаждаваше на този разговор и на обмена на мисли като своеобразна интелектуална игра.

- Къде и как всъщност живее Гулино?

- Точно къде живееq не искам и не мога да кажа по юридически съображения. Включително и за да защитя неговите съседи.

 Беше особено чувство да седиш редом до него в това много западнало жилище с целия боклук и мръсотия наоколо, а в същото време имаше десетки стари, изглеждащи скъпи, но може би фалшифицирани картини.

- Поддържате ли още контакт с него?

- Не. Опитахме впоследствие още веднъж да се свържем с него по имейл, но безуспешно. Междувременно малко преди премиерата на документалния фестивал в Мюнхен неговият шеф ми се обади по телефона, за да ме заплаши с правни последици и да ме накара да спра прожекцията. Но нямаше успех, фестивалът реши въпреки това да покаже филма.

- Кой е неговият шеф?

- Неговият шеф вероятно и негов приятел е един много голям австрийски антикварен търговец, чийто бизнес се е развил неимоверно много, след като установява контакт с Гулино. Днес Гулино има безплатно, доживотно право да обитава това жилище и в замяна извършва за антикварния търговец някакви дребни дейности. Шефът ми каза, че датската държава е плащала пенсия на Гулино, но след шума, който се вдигна по филма  датчаните са прекратили изплащането.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,