Краят на политиците 2. Червенков подкрепя атентата в "Св. Неделя"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2338205 www.24chasa.bg
Вълко Червенков

В биографичните бележки за Вълко Червенков срещу 1924 г. пише: "Нелегален. През юни участва в първата нелегална конференция на Българския младежки комунистически съюз (БКМС). Избран е за член на Централния комитет като "завеждащ отдел Агитация и пропаганда и завеждащ антимилитаристичната работа сред войниците".

Редактор е на легалния младежки седмичник "Бъдеще" и нелегалния всекидневник "Войнишки глас". Като нелегален Вълко Червенков живее в дома на Траянка Цертелова на ул. "Козлодуй" 114.

Отначало спи в мазето на къщата, после се мести в стая на горния етаж. За 1925 г. в същите бележки е отбелязано: "По решение на ЦК на БКП е принуден да напусне България. В Москва като политически емигрант постъпва в едногодишната погранична школа."

Какво се случва в България през 1924 и 1925 г., когато младият Червенков е нелегален.
През януари 1924 г. Коминтернът в Москва излиза с декларация, според която ситуацията в България продължава да е революционна, а политическата криза все повече се изостря. В ЦК на БКП (т.с.) замислят ново въстание, което да свали правителството на Александър Цанков и да установи работническо-селска власт.

В средата на май 1924 г. на Витоша се провежда нелегална конференция, която се опитва да сложи ред в разбитата и изхвърлена извън закона комунистическа партия. Тя се преименува в Българска работническа партия, в централния й комитет влизат 11 души. 24-годишният Вълко Червенков не е сред тях. Организационен секретар е Станке Димитров.

Като член на ЦК на Комсомола Червенков е начело на акциите и протестите на софийската младеж. "Личните му качества са забелязани твърде рано. Още в Комсомола и партийната организация в София той заема първите места и получава най-добрите оценки на своите другари..." Това пише в своите спомени проф. д-р Васил Иванов, който след 1945 г. е близък сътрудник на Червенков.


А партийният деец и журналист Ангел Георгиев разказвал, че комсомолците от квартал "Ючбунар" променят известната възрожденска песен:
Пусти ючбунарци
станали московци,
а банишорци -
червеноармейци.
Войвода им беше
Станке Димитров,
развява байрак
Вълко Червенков!
Когато подготвяли пиеса с главен герой Карл Либкнехт, всички са единодушни, че
ролята му може да
изпълни само
Вълко Червенков

"Пред очите ни - разказвал Ангел Георгиев - се изправи с грамаден ръст живият Либкнехт - любимецът на тогавашната младеж... Салонът се разтърси от вълнения и възторзи!"
Виж ти! Не само Тодор Живков, но и предшественикът му Червенков бил с артистични заложби. Впрочем факт е, че след един конкурс самият Николай Масалитинов оценява актьорските качества на Червенков и го назначава за стажант актьор в Народния театър. Младият Вълко обаче избира политическата пред театралната сцена.

Няколко дни след погребението на Димитър Благоев (7 юни 1924 г.) Червенков почти случайно е задържан в Обществената безопасност, която се намира в ъгловата сграда на ул. "Леге" и""Клементина" (днес "Ал. Стамболийски").


Той носи в джоба си
писма с нелегално
съдържане,
но успява да ги изхвърли през прозореца. След кратък разпит от двама цивилни той е освободен.

Червенков сътрудничи във в. "Народна армия", редактиран от запасния майор Коста Янков. Янков е племенник на Райна Попгеоргиева, ушила знамето на Априлското въстание (майка му е нейна сестра), и зет на Димитър Благоев - женен е за дъщеря му Стела.

Коста Янков ръководи създадената към ЦК на БРП Военна комисия (някои автори, включително и Червенков, предпочитат името Военен отдел - б.а.). В комисията е и Иван Минков, брат на писателя Светослав Минков и автор на мелодията към стихотворението на Вазов "Новото гробище на Сливница". Фактически тази комисия стои зад организирането и извършването на атентата в черквата "Света Неделя".

Главното действащо лице в атентата е Петър Абаджиев, член на Военната комисия. През декември 1924 г. той вербува за заверата клисаря в черквата Петър Задгорски. С помощта и съдействието на Задгорски през втората половина на януари 1925 г. Петър Абаджиев и Асен Павлов за няколко дни качват на тавана на храма около 25 кг експлозив.
Идеята тогава е да бъде застрелян директорът на полицията в София Владимир Начев, по време на опелото му черквата да бъде взривена и да бъдат убити ключови фигури в полицията и войската. Атентатът да послужи за начало на ново въстание в България и да бъде отправна точка на балканска революция.

По същото време обаче Коминтернът в Москва променя становището си. На заседание на 28 януари 1925 г. председателят му Васил Коларов се обръща на 180 градуса и казва, че условията в България и международното положение не са благоприятни за успех на едно народно въстание.

Вълко Червенков и повечето от членовете на ЦК на БРП не приемат указанията от Москва. В книгата си "Георги Димитров. Една критична биография" Мона Фосколо пише: "Завоят на Коминтерна от началото на 1925 г. по отношение на въоръжената борба в България нанася съкрушителен удар върху самочувствието на вътрешното ръководство, което дори не смее да информира за случилото се своите активисти. Около новата стратегия и налагащите се тактически промени започват разпри."

Но докато в ЦК на партията вървят спорове, за вече еманципиралата се от него
Военна комисия
няма никакво
колебание
за "големия удар,
който ще разтърси страната и ще обезглави политическата класа". В автобиографичните си бележки Червенков пише, че към края на март или началото на април във Военната комисия се отказват от убийството на директора на Обществената безопасност и избират за жертва запасния генерал и депутат Константин Георгиев.

Коста Янков и другарите му са мотивирани да действат и от полицейските наказателни акции, при които загиват комунистическите функционери Вълчо Иванов, Тодор Страшимиров, Хараламби Стоянов и др.

На 26 март в нелегална квартира са обкръжени най-важните дейци на Военната комисия. Яко Доросиев се самоубива, Иван Манев и Марко Фридман са ранени, но успяват да избягат. Самият Коста Янков закъснява за срещата и това временно спасява живота му.
На 14 април 1925 г. Коларов и Димитров изпращат писмо до София с нареждане въоръжената борба да бъде изоставена и да се премине само към законни действия. Вече е фатално късно! През същия ден комунистите Атанас Тодовичин и Живко Динов застрелват ген. Константин Георгиев.

За оцелелите членове на ЦК, от които в наличност са само четирима - Коста Янков, Тодор Павлов, Петър Искров и Иван Манев, - жребият е хвърлен! За "големия удар" е избран денят 16 април, когато е опелото на генерал Георгиев.

Къде е и какво, освен че сътрудничи на в. "Народна армия", прави през всичкото това време Вълко Червенков? И участва ли в организирането на атентата?
"След Витошката конференция към ЦК на БРП е създадена специална наказателна група, в която са Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков", каза ми акад. Георги Марков. Задачата й била "извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители".

Червенков не пише нищо за участието си в тази комисия и за някаква нейна дейност. Но признава, че от юни 1924 г. до юни 1925 г. е представител на ЦК на Българския комунистически младежки съюз (БКМС) във Военната организация на БРП. Той участва в обсъждането и решението на "въпроса за взрива в черквата "Св. Неделя". Обсъждането върви от януари до март 1925 г. и комсомолецът често ходи в нелегалната квартира на Коста Янков на ул. "Русалка".

Червенков подкрепя идеята за извършване на атентат. Убеден е, че революционният огън не заглъхва и комунистическата партия правилно подготвя ново народно въстание. Впечатлен е как Коста Янков изучава един от томовете на Ленин и го убеждава, че "линията за разгръщане на партизанско движение у нас и курсът на въоръжено въстание е правилен".

Писателят Анжел Вагенщайн ми каза, че във всички архиви и документи, които изчита, докато пише сценария си за филма "Допълнение към закона за защита на държавата", не намерил дори листче,
уличаващо Червенков
в някакво пряко
участие
в извършването на атентата. През 1976 г. Червенков гледа филма и изразява своето несъгласие с авторите, че тъкмо Марко Фридман е показан като убеден противник на атентата, а той всъщност е един от най-запалените му привърженици.

В книгата си "50-те най-големи атентата в България" колегата Крум Благов прави детайлно проучване на събитията преди, по време и след чудовищното взривяване на храма "Св. Неделя". Но и той никъде в текста си не споменава името на Вълко Червенков като пряк организатор и участник в атентата.

В следващ брой:
На Военната комия към ЦК на комунистическата партия Москва праща по 8600 долара на месец.
Кой от организаторите и извършителите на атентата колко пари получава.