Френският посланик изпитвал българка за преводач, влюбил се в нея

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2339346 www.24chasa.bg
Ксавие Лареп дьо Кабан казва, че назначаването му за посланик в България е като сбъдната мечта. СНИМКА: ТОНИ ПАЛАБИКЯН

Не е лесно да си френски посланик в България. Докато повечето чуждестранни първи дипломати идват, връчват акредитивните си писма и започват необезпокоявани да вършат рутинната си дипломатическа работа, с един пратеник на Франция това е почти невъзможно да се случи. Винаги ще се намерят горещи новини, които да привлекат към него прожекторите още със стъпването му на наша земя.

И сега актуалността се излива обилно - роми, Шенген, предстоящо отваряне на трудовия пазар от 1 януари догодина... Тези въпроси чакат с нетърпение отговор и той несъмнено ще бъде даден в седмиците, които предстоят.

Но преди всички тях има и друг - кого ни изпраща Париж на мястото на Филип Отие? Кой сменя човека, предизвикал цяла реформа в раздаването на ордени у нас?
Че става дума за дипломат от кариерата с респектираща биография, е извън съмнение. Но 49-годишният Ксавие Лапер дьо Кабан, който на 1 октомври кацна в София, има и друг коз в ръцете си. Той е първият пратеник на Ке д'Орсе, който е истински "гърмян заек" в българските нрави.

Защото вече е живял у нас в началото на 90-те години. Нещо повече - женен е за българка. Ако желае, би могъл да разяснява френската политика на родния ни език, но признава откровено, че той не му е силен като английския и немския и че прави доста граматически грешки. Впрочем полиглогът владее и португалски.

Казва, че мечтаел някой ден да се върне в България като посланик, но никога не е предполагал, че това наистина може да се случи. Днес обаче то е факт.

През октомври 1991 г. първото дипломатическо назначение в чужбина на Ксавие Лапер дьо Кабан е именно в България. В онези години страната ни започва да усеща вкуса на демокрацията и се сдобива с първото правителство на СДС, ръководено от Филип Димитров. На бял свят наскоро се е появил и първият частен всекидневник "24 часа". В това вълнуващо, но и разделно време младият парижанин пристига, за да ръководи връзките с пресата на френското посолство. Мандатът му изтича през 1995 г. - няколко месеца след като управлението е поето от БСП и Жан Виденов.

"Прекарах в България 4 г., които бяха ключови за прехода, но и доста болезнени", спомня си той. В първите месеци след пристигането си открива истински кипеж на частната инициатива и бурен възход на малките предприятия. "Волята на българите да действат и да променят живота си след рухването на тоталитарната държава беше забележителна. Всичко изглеждаше възможно - връща се към онази епоха посланикът. - Когато си тръгвах, СИК беше станала просперираща компания, "Мултигруп" съществуваше, вече имаше убийства по улиците - малко, но започваха. Предприемаческият дух бе разяден от престъпността и корупцията, която бе започнала да става забележима."

В същото време обаче България проявила изключително мъдра външна политика, като първа признала Македония и подписала договори за добросъседство с всички околни държави, хвали ни французинът. И добавя, че в момент, когато на прага й избухвали войните в бивша Югославия, страната ни бързо се превърнала в солиден европейски партньор, на който може да се разчита да създава стабилност и да бъде регулатор на конфликтите в региона.

Когато идва у нас през 1991 г., Ксавие Лапер дьо Кабан е едва на 27 г. Една от преводачките в посолството напуска и организират изпит за нова. Явяват се няколко кандидатки и най-добрата е назначена. "Наистина беше толкова съвършена, че я помолих да се омъжи за мен", казва посланикът. Така се сдобива с българско семейство, поради което контактите му със страната ни и след 1995 г. никога не са прекъсвали. При едно от посещенията при тъща му в София Дьо Кабан отива да разгледа като турист изложбата на Дега - първата от поредицата големи експозиции, които френското посолство организира и които сега той ще продължи.

Израснал е в Париж, където минава и обучението му. Най-малкият е от 4 деца в лекарско семейство. В дипломацията влиза от собствен интерес, а не по семейна традиция.
"Не знам дори как точно се случи. Аз съм първият дипломат в семейството, може и да съм последният, ако никой от тримата ми синове не избере този път", казва посланикът, чийто път в кариерата е съвсем класически.

Завършва политически науки, после започва работа в Ке д'Орсе. След България работата му го изпраща в Кипър, в Джибути и в Бразилия - далечни една от друга точки на света. Обяснява, че винаги е проявявал предпочитание по-скоро към двустранната, отколкото към многостранната дипломация и че не го привлича специализацията в определен регион. Между тези назначения работи в различни дирекции на външното министерство в Париж. През последните години е зам.-шеф на протокола - динамичен и отговорен пост, свързан с организацията на посещенията на чуждестранните лидери във Франция и на френските лидери зад граница.

Докато е в България в началото на 90-те, Дьо Кабан също пътува много. Обиколил е повечето манастири, харесват му малките градове и селата, невероятното географско разнообразие в рамките на една сравнително малка територия - планини, море, приятен климат, забележителна история. Обича да кара ски, но признава, че не е спортна натура.

Независимо че сменя държавите заради неговите назначения, съпругата на дипломата не е пожертвала амбициите си за собствена кариера. Успяла е да открие занимание, което да й носи удовлетворение, без да страда от непрекъснатата нужда от адаптация.
След като дълго време е преводач, от 5-6 г. насам тя се занимава с дизайн и изработване на бижута - нещо, което може да "носи" със себе си навсякъде.

Колкото и да е невероятно, на 49 г. френският посланик вече е дядо. Най-големият му син е женен в Бразилия и има бебе. Другите двама ще останат в Париж, защото единият е студент, а другият - ученик в гимназията. За момента те ще идват в София само през ваканциите. "Не мога да изисквам от тях непрекъснато да променят начина си на живот заради моята работа", казва бащата.

Докато при предишните си мисии зад граница усещал адреналина на промяната, на откритието, сега усеща вълнението на завръщането. Още повече че е голяма рядкост дипломат втори път да замине на пост в същата държава. "Бях невероятно щастлив, когато разбрах, че съм назначен за посланик в България. За мен това е като сбъдване на мечта", казва Дьо Кабан.

Първата му публична проява ще е на 8 октомври, когато в присъствието на премиера Пламен Орешарски и политици от всички разцветки ще открие официално в Софийската градска галерия изложбата на родения в България велик френски художник Жул Паскин. През пролетта на 2015-а пак на него ще се падне честта да доведе до успешен край представянето на тракийското ни злато в най-големия световен музей - Лувъра. Преди да потегли за България, той посетил организаторите от френска страна, за да се увери лично, че всичко върви по план.