ХIХ век - златният за книгата

https://www.24chasa.bg/Article/234587 www.24chasa.bg

Следизключително успешната издателска инициатива на "24 часа" отпреди няколко години (2005 г.) с публикуването на поредицата от шедьоври на световния роман под заглавието "Златна колекция XX век", днес се задава нова златна колекция на същата издателска група.

Дали тя пак ще бъде онасловена така, е без съществено значение. Същественото е, че този път поредицата е съставена от шедьоври на литературата от предходното деветнадесето столетие. По моя преценка тя ще бъде не по-малко представителна и успешна от предходната.

Още античната европейска цивилизация е въвела в употреба метафорите за възход и упадък чрез обозначенията златен, сребърен и бронзов век. По-късно понятието златен век се употребява в много национални култури. Има "златен век на римската литература", но и "златен век на българската култура при Цар Симеон", а испанците често обозначават своя Ренесанс като "Златни векове". Днес подобна метафорика устоява в спортната терминология - на всички големи състезания раздават златни, сребърни и бронзови медали.

ХIХ век - златният за книгата

В представите на мнозина литературата (а вероятно и културата) бележат недостижим връх през XIX век, а литературата и изкуството на отшумялото неотдавна двадесето столетие затъват в невинаги плодотворните експерименти на модерните направления.

ХIХ век - златният за книгата

* Проф. Симеон Хаджикосев - изтъкнат литературовед и преподавател, който владее над 15 езика, е автор на поредицата "Западноевропейска литература". От нея досега са излезли пет тома. Трудът му е уникален не само за българското, но и за европейското литературознание.

ХIХ век - златният за книгата

Дали наистина е така, е въпрос на спор, който не може да бъде разгърнат в броените редове на настоящото изложение.

ХIХ век - златният за книгата

Но като специалист по западноевропейска литература и автор на многотомна изследователска поредица, посветена на нейната проблематика, мога да споделя собствения си опит, който като че ли дава право на застъпниците на подобна теза.

ХIХ век - златният за книгата

Най-мащабното от литературните процеси на континента от началото на Средновековието до края на XVIII век е побрано в първите два тома на моята "Западноевропейска литература".

ХIХ век - златният за книгата

От няколко години се намирам все на територията на литературния деветнадесети век. Неотдавна излезе от печат петият том от поредицата ("Големите френски реалисти от XIX век), под печат е и шестият ("Големите английски реалисти от XIX век"), вече работя и върху седмия том, който трябва да предостави големите реалисти на други европейски литератури.

Но за да бъде обгледана панорамата на европейската литература от деветнадесети век, е необходимо да бъде написан още един осми том.

И така - шест тома само за литературата на това митично столетие. Но пък, мисля си, ако трябва да бъде обгледана литературата на XX век (при това само западноевропейската!), вероятно не биха стигнали и десет тома.

Стягайте се, бъдещи литературоведи и критици, рожби на XXI век, които сега ходите в детската градина, за тази грандиозна задача!

"Златните колекции - XIX и XX век" ще бъдат незаменим помощник в работата ви.

Като човек, написал три хиляди страници само върху литературата от деветнадесети век, не ми е никак лесно да обобщя впечатленията си от тази велика литература само в 150 реда. Нека опитаме все пак.

От социологическо гледище XIX век е първото столетие на модерните времена. (Днес се приема, че модерната епоха започва в края на Просвещението, а по-конкретно - от Великата френска революция).

От културологическо гледище въпросното столетие се характеризира със забележителен подем и диверсификация във всички сфери на литературата и изкуството (музика, изпълнителско изкуство, театър, опера, живопис, скулптура, архитектура).

С известно опростителство можем да предположим, че на върха на пирамидата, която през средновековието наричали "artes liberales" стои литературата. (Взаимодействието на литературата с останалите изкуства е също изключително интересна тема, обект на изследване от специалистите).

От литературоведско гледище изящната словестност от XIX век може да бъде групирана в три големи масива, които повечето специалисти са склонни да обозначават като литературни направления - романтизъм, социален реализъм, ранен модернизъм. За изучаващите литература, тази триада е като че ли задължителен подстъп към разбиране на процесите в европейската култура през онова столетие.

По-незаангажираният читател обаче би трябвало да знае, че големият феномен в културата на деветнадесети век, е възходът на романа и превръщането му в неоспорим лидер сред всички жанрове на изкуството.

Как да си обясним този толкова банален наглед факт, над който интелигентният човек дори не се замисля? Нека се приплъзнем за миг към нашата съвременност: една от особеностите на постмодерното културно пространство пък е пристрастието към всякакъв вид статистики. Неотдавна узнахме за поредната класация на стоте “най-велики романа” на всички времена, този път предприета от авторитетното американско списание "Нюзуик".

Според тази класация, романът на Лев Толстой "Война и мир" е "най-вечната книга". След нея се нареждат "1984" на Оруел, "Одисей" на Джойс, "Лолита" на Набоков, нека не ги изреждаме нататък. Любопитното е, че в първата десетица преобладават творби от двадесети век, а това не свидетелства в полза на хипотезата, че отминалото столетие е време на криза в културата.

По случайно стечение на обстоятелствата това лято най-сетне се наканих да прочета отново шедьовъра на Толстой "Война и мир", който бях чел преди около половин век. Този епически роман на руския класик наистина заслужава всички възможни суперлативи. Сравнявайки го с най-възхвалявания образец на модерния роман "Одисей" на Джеймс Джойс, не мога да скрия предпочитанието си към романа на руския граф.

Отстоянието между двата шедьовра във времето е малко повече от половин столетие. Към 1868-1869 г., когато са били публикувани четирите тома на "Война и мир", европейският роман достига ново качество в една жанрова разновидност, която малко по-късно бива обозначена като психологически роман. Това не е най-четената разновидност на романа днес, но е безспорно, че много от шедьоврите на класическия роман попадат в тази категория. Нека да споменем само "Пармският манастир" на Стендал, "Брулени хълмове" на Емили Бронте, "Мадам Бовари" на Флобер и "Анна Каренина" на Толстой, които ИК "24 часа" възнамерява да предложи на своите читатели.

Но ние не отговорихме на въпроса - защо все пак романът става литературен жанр номер едно през XIX век? Това е заложено още в неговата специфика на необикновено пластичен жанр, който според определението на големия руски литературовед М. Бахтин е "вечно ставащ" жанр (в становлении). Тази пластичност обяснява неговата жизненост - романът е ако не на четири хиляди години, то поне на 2400.

Специалистите спорят дали първият европейски роман е "Киропедия" на Ксенофонт или по-късният анонимен "Роман за Нин". Аз пък смятам, че наченки на роман трябва да търсим още в папирусовите свитъци, описващи приключенията на египетския сановник Синухе, живял преди 4 000 години. (Ще си позволя да отбележа, че вместо "Жюстин или Неволите на добродетелта" на Маркиз дьо Сад, роман, написан към края на XVIII век, в новата поредица може да бъде включен романа "Синухе Египтянина" на финландския писател Мика Валтари).

В лекционния си курс по естетика, четен в Берлинския университет през 20-те години на XIX век, Хегел определя романа като "епопея на буржоазното общество". Толстой пък сравнявал своя роман "Война и мир" с "Илиада" и "Одисея". Паралелът е очевиден. Но отвъд литературните аналогии има нещо друго, което е много съществено и обяснява възхода на романа през XIX век. През въпросното столетие има забележителен подем в образованието и науката. Рязко се увеличава в Европа броят на грамотните и четящите.

Още в края на 20-те години на XIX век във Франция се появява новата разновидност на романа (на български го обозначаваме като "роман на подлистници"), който се печати всеки ден в популярни вестници, преди да бъде издаден най-късно и като книга. Така са били създадени и безсмъртните шедьоври на Ал. Дюма - "Граф Монте Кристо" и "Тримата мускетари". Но и редица шедьоври на Балзак, Юго, Жорж Санд и Флобер също са публикувани най-напред в печата. В Англия повечето от книгите на Дикенс и Текъри са били отпечатвани в списания или на седмични (понякога месечни) свезки за по два пенса и така са били достъпни за масовия читател.

Нека напомним накрая, че първият български роман "Под игото" на Иван Вазов, е бил публикуван най-напред на части в редактирания от младия университетски преподавател Иван Шишманов "Сборник за народни умотворения", преди да излезе като книга през 1894 г. (и забележете, една година след публикуването му в Англия).

Така, че голямата заслуга на вече далечния XIX век е в демократизирането на литературата. (Създаването на библиотечните мрежи е отделна тема). Сега се намираме в сходна културна ситуация.

“Гугъл” създава в момента най-голямата виртуална библиотека на английски език, в която са въведени повече от 40 милиона книги. Но опитът на предшествениците от XIX век, макар и обогатен чрез опита на модерните медии, също не е за пренебрегване. Притежавам в библиотеката си повечето от книгите от поредицата "Златна колекция XX век" и се гордея с тях и им се радвам в качеството им на артефакти - великолепно издадени и полиграфично оформени книги. Каквито и перспективи да четаят виртуалните библиотеки, свързани с Интернет, класическото общуване с книгата, започнало още преди около 2500 години в първата частна библиотека на великия трагедиограф Еврипид, няма да отмре.

Ароматът на печатарското мастило е мощен стимул за интелектуалния напредък на човечеството и за разлика от миризмата на бензина, която искаме да премахнем, като го заменим с нови източници на енергия, той има изгледи да остане като един от символите на културата.

Проф. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ