Във връзка с публикациите на журналиста Пенчо Ковачев в печатното и интернет издание на "24 часа" от 21 септември 2013 г., озаглавени "Дянко Марков: Легионерите са националисти, а не фашисти", Организацията на евреите в България "Шалом" изразява своето несъгласие и възмущение от опита на журналиста чрез заглавието и спомените на един легионер да манипулира българската общественост и да създаде неверни отношения.
С тези публикации се прави опит да се реабилитара Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ) - една пронацистка и прохитлеристка организация, която признава и подкрепя Закона за защита на нацията и антиеврейското законодателство в България, довела до жестоки репресии на българските евреи.
Изненадани сме, че една сериозна медия като "24 часа" допуска да се представят неверни факти и лъжи. Има многобройни документи, които доказват пронацистката дейност на СБНЛ:
Символите на организация - емблемата на организацията е стилизирана реплика на знака на СС, а символът на младежката организация включва свастика.
Корицата на програмата на Съюза на младежките легиони е красноречива - в краката на българския лъв също е поставена свастика. Легионерите демонстрират силата и решимостта си с нацисткия поздрав - изпъната ръка за поздрав "Хайл Хитлер". Лозунгът, който обединява членовете на организацията, е ксенофобски - "ългария за българите" - призовава всички чужденци и етнически малцинства да бъдат отстранени от България.
Лидерите на легионерите Иван Дочев и о.з. ген. Никола Жеков посещават Германия през 1934 г., където изучават работата на "Хитлерюгенд" и водят разговори с водача на германските студенти хитлеристи д.р Шабел. Удостоени са с "честта" да се срещнат с Хитлер, Розенберг и с други високо поставени нацисти. Получават не само морална,, но и материална подкрепа.
Целта на българските легионери е България да се превърне в "Прусия на Балканите". В книгата си "Кои сме ние и за какво се борим" (1938) Иван дочев изказва възхищението си от Хитлер и Мусолини и сочи техния път за пример.
Развоят на международните събития в навечерието и по време на Втората световна война удвояват тяхната инициативност в начертаната посока - създават бойни групи, изпълняват бойни задачи, вземат участие в организирането на акции от масов и частен характер.
Легионерите подкрепят Закона за защита на нацията и антиеврейското законодателство.
Очевидци си спомнят как след влизането на германските войски в България легионерите са марширували с хитлеристки униформи и публично са приветствали фюрера.
Като кмет на Силистра в периода 1940-1941 г. водачът на легионерите Иван Дочев е регионален представител на Комисарството по антиеврейското законодателство, което в периода на действие на антиеврейското законодателство има за цел "да реши окончателно
еврейския въпрос" Факт е, че евреите в България са подложени на репресии, а 11 343 евреи от Гърция и Югославия загиват в нацистките лагери на смъртта.
В края на 70-те години на миналия век дейността на легионерите в България и техния водач са били разследвани в продължение на няколко години от Службите за специални разследвания към криминалната секция на Министерството на правосъдието на САЩ .
Иван Дочев е заподозрян в нацистки военни престъпления. "Събрани са сведения и документи за престъпната дейност на лицето Иван Дочев в периода 1930-1941 г. Тази организация (Съюзът на българските национални легиони е защитавала репресиите срещу българските евреи", пише в писмото си г-н Нийл М. Шер, директор на американската служба за специални разследвания.
Към "достойнствата" на Иван Дочев могат да бъдат прибавени още: свързва дейността на "Легиона" с Гестапо, поддържа най-тесни връзки с Бекерле и Делиус, създава бойни групи, по-късно превърнати в щурмови отряди от типа на СС, създава така наречените структури ЕК (Екзекутивен комитет) за физическо насилие и АДИ (Антидържавни идеи), което изпълнява полицейски и шпионски функции."
На 2 декември 1981 г. в писмо до Фил Шефлер полицейската служба на община Стафорд, щат Ню Джърси, пише: "Г-н Дочев е основател и лидер на Българските национални младежки легиони, които са били фашистка организация, пронацистки настроена, която в периода на 30-те години е участвала в антисемитски дейности. Чрез по-нататъшни дейности открихме, че през 1943 г. в Русе г-н Иван Дочев е бил представител на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ), което е участвало в конфискацията, гетоизацията и депортацията на бедните еврейски души в този район".
През 1992 г. в писмо на Консисторията до председателя на Народното събрание Стефан Савов пише: "Ние не можем да простим на озверелите щурмоваци, на ратниците, на легионерите на Иван Дочев, бранниците, активистите на организации като "Хан Крум" и "Отец Паисии", които тероризираха нашите бащи и майки и по-възрастните от нас,
трошаха прозорците ни, грабеха имуществото ни". Това са само част от безспорните доказателства за профашистките и антисемитски дейности на Съюза на българските легиони и техните водачи.
Медиите имат отговорност към българското общество и силно влияние чрез информацията, която разпространяват, формират мнения и нагласи. Манипулацията и внушенията, които прави авторът на материала, са недопустими за България, Европа и демократичния свят.
Надяваме се, че ще проявите отговорност към аудиторията си, ще вземете необходимите мерки и ще представите достоверно историческите факти и няма да пропагандирате дейността на пронацистки организации, които са допринесли за страданията на българските евреи по време на прилагането на антиеврейските закони в Царство България.
Заглавието е на редакцията.
Само 99 думи
На 6 март 2013 г. в "24 часа" разказах драматичната история на известния спортен журналист Ешуа Алмалех, който, за да се спаси от подготвяната депортация на евреите в България, е можело да стане католик.
На 21 септември 2013 г. разказах драматичната история на бившия депутат от СДС Дянко Марков, членувал кратко време в Съюза на българските национални легиони и заплатил за това с почти 5 години затвор след 1944 г.
Два разказа за съдбата на малкия човек, попаднал в месомелачката на големите събития. Една истина има много гледни точки. Двамата са прозрели своите чрез страданията си и ги споделят откровено. Това е.
ПЕНЧО КОВАЧЕВ