Огнян Златев: През 2016 г. ЕС ни проверява за еврофондовете, може да ги увеличат

https://www.24chasa.bg/Article/2347830 www.24chasa.bg
Огнян Златев

- Г-н Златев, за последните 2 седмици имахме 2 визити на еврокомисари по важни проблеми. Какво ни каза всъщност комисарят Йоханес Хаан за еврофондовете?

- Моят прочит на това, което ни каза комисарят Хаан, е в няколко посоки. На първо място той подчерта отново готовността на Еврокомисията да работи с българските органи по успешното планиране и усвояване на средствата от сегашния и бъдещия финансов период. От друга страна, той подчерта, и това е добре да се повтаря, че философията на новия период е малко по-различна от досегашната. Вече я няма аксиомата - там има едни пари, които Брюксел ни дава, и нека сега да ги усвоим. Средствата от новия период са обвързани по-скоро с наличието на устойчиви реформи и съвсем конкретни резултати.

Точно за това Европейската комисия въвежда инструмента на средносрочния преглед, който ще се направи на подготовката и началото на усвояването на средствата през 2016 г. Това предоставя много добър шанс, ако държавата се представя добре, ако са налице реформи и има резултати, тя да получи сума, която е дори по-голяма от планираната. Тези средства не са фиксирани. Т.е. ако не се справяме добре, средствата може да се окажат и по-малко.

Освен това да се спори кой колко е договорил от еврофондовете, според мен е непродуктивно. Много по-важно е да се съсредоточим върху националните приоритети, свързани с европроектите. Нека не забравяме, че поради динамичния политически живот не само у нас много често се получава така, че планирането на следващия финансов период се прави от едно правителство, подписването на споразумението за партньорство с ЕС се прави от други, а пък усвояването на средствата се прави от трето.

- Наскоро се оказа, че имаме твърде много приоритети за следващия евробюджет. Успя ли България да се концентрира върху няколко?

- Както комисар Хаан подчерта, страната има добър напредък между първата чернова от новото споразумение с ЕС и следващите документи. В момента върви доста добре работата по фокусирането върху по-малко на брой приоритети. Очакваме преговорите да приключат успешно и споразумението за партньорство между България и Еврокомисията да бъде подписано преди края на годината.

- Йоханес Хаан призова да се запазват обучените кадри в дирекциите за еврофондовете. Имате ли сигнали за масова смяна на такива служители?

- Не е само български патент при смяната на министър да последват и промени на следващите оперативни нива в администрацията. Важно е хората, които са на ключови позиции в администрацията, действително да са независими от политическата конюнктура, ако искаме да имаме едно добро управление. Аз лично не съм виждал такива сигнали, но за да го каже, вероятно комисарят Хаан е имал основание.

- От какви пера може ЕС финансово да ни подпомогне за бежанците от Сирия?

- В рамките на ЕС има механизми - това са т. нар. фондове СОЛИД. Другата възможност е по линия на ФРОНТЕКС и на Европейския бежански фонд.
Не е вярно, и това го изясни и еврокомисар Кристалина Георгиева, че ЕС не ни помага с нищо като външна граница. Тази година са отпуснати над 15 млн. евро на България за подобряване на техническия капацитет. От тях повече от 2 млн. евро са отпуснати за справяне с проблема със сирийските бежанци. Малко или много са тези пари, е друг въпрос, но нека не забравяме, че те са отпуснати на страната на базата на броя на бежанците от предишната година. Съседите ни са подложени даже на по-сериозен натиск.

Това, което българското правителство е поискало до момента, е в областта на техническото взаимодействие и обмяната на опит със съседни страни членки как се справят те с този въпрос. Очакваме да бъде подадена и официална молба за финансова помощ. Тя все още не е факт, тъй като се финализират разговорите между представителите на българското правителство и Европейската комисия.

Комисията е наясно, че страната изпитва затруднения и ще помогне. Въпросът е обаче, че по необясними за мен причини има някаква нагласа, че
ние тук седим и чакаме и Еврокомисията просто ще ни отпусне определена сума.

По-скоро трябва да е обратното - всяко едно правителство трябва да е активно и да каже - имаме необходимост от това, това и това и за това ни трябват съответните средства. Така работят тези механизми, а не да чакаме пасивно - те да ни дадат парите, пък ние ще решим за какво да ги използваме.

Имаше вече мисия миналата седмица от европейски експерти, които посетиха местата по границата, където се разпитват бежанците, а после разгледаха и къде ги настаняват. Те ще дадат становището си до дни.

- Положението с имигрантите в Гърция изглежда овладяно. Как успяха да се справят?

- По време на посещението на комисар Георгиева имахме среща и с вицепремиера г-н Йовчев. Той заяви, че са в непрекъснат контакт и вече провеждат срещи и обменят опит на работно равнище с колегите им от Гърция и Турция. Очевидно обаче в Гърция са си взели поуките от миналогодишните кризи и се справят добре, знаят как да планират средства, да планират искане за финансова и за експертна помощ. И ние трябва да се поучим от тях.

- Еврокомисията заплаши Франция със санкции за политиката им към ромите от България и Румъния. Как оценявате отговора на Париж, че не сме готови за Шенген?

- Вие добре знаете, че становището на Европейската комисия е доста ясно и е известно отдавна. Тя смята, че, от една страна, България и Румъния са изпълнили техническите критерии за членство в Шенген, а самото решение е политическо и то се взема от ръководителите на страните членки.

Колкото до въпроса с ромите - той се появява периодично и доста се политизира. Както каза и вицепрезидентката Вивиан Рединг, когато има някой горещ вътрешнополитически въпрос, който не е особено удобен за политиците, много е лесно да извадиш плашилото - в случая ромите. Или пък - българите и румънците като цяло в случая с Великобритания и Холандия.

- Кога очаквате годишните доклади за България и Румъния?

- Както беше подчертано през юни 2012 г., следващият доклад ще бъде представен в срок от 18 месеца. Дали ще е някой от последните дни на декември, или в началото на януари, комисията ще спази своя график.

- Как гледате на предупрежденията на лидера на ПЕС Сергей Станишев към председателя Жозе Барозу, че новият документ на Еврокомисията за социалното положение в съюза не предвижда решителни мерки?

- Европейската комисия предложи да се създаде нов набор от показатели, чрез който да се даде възможност за по-добро и по-ранно откриване на сериозните проблеми в сферата на заетостта и в социалната област при провеждането на Европейския семестър.

Наборът от инструменти на ЕС за реакция е налице - Европейският социален фонд, Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и Фондът за подпомагане на най-нуждаещите се.

Нормално е политиците да имат изисквания за по-амбициозна заявка за борба със социалните проблеми, но при всяко свое законодателно предложение Европейската комисия се води от нуждата от баланс между компетенциите на различните институции и се стреми да не навлиза в сферата на правомощията на държавите членки.

Визитка

Роден през 1963 г. в София.

Завършва класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е управление и стратегически комуникации

Бил е директор на Инфоцентъра на “Отворено общество” в София, ръководил е Центъра на Би Би Си у нас. Основател на Центъра за развитие на медиите

От 2011 до началото на май 2013 г. е работил като началник на отдел “Комуникации” в Генерална дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност