Къде БГ студенти може да съветват шефа на НАТО?

https://www.24chasa.bg/Article/2350257 www.24chasa.bg
Шефката на института Таня Михайлова връчва сборника с 12-те студентски есета на тема: Какво бих направил, ако съм шеф на НАТО?

Точно срещу парадния портал на внушителната мраморна цитадела на Министерството на външните работи в София дискретно и без излишни помпозности в една неголяма сграда се помещава Дипломатическият институт.

Организация, която иначе е институционално свързана с външнополитическото ведомство, но въпреки това като чe ли е аристократично дистанцирана. Работата на малкия сплотен екип от дискретния офис е да промени към по-добро хората в отсрещната сграда с конструкция на обърната пирамида, която е създавала в поколения наред у тях чувството за фараонска непогрешимост.

Уви, дипломатите не са нито непогрешими, нито всезнаещи, макар и понякога да се опитват да създават такова усещане у другите хора. Затова институтът целенасочено работи по това българската държава да има по-интелигентни и по-подготвени хора зад граница.

И тези опити продължават вече 10 г. Дипломатическият институт работи цяло десетилетие, а има хора, които дори не подозират за неговото съществуване. Вероятно защото през цялото това време служителите в малката сграда просто са си вършили съвестно и отговорно работата. Без медийни фойерверки, без търсене на излишно публично внимание и сензации, които биха им осигурили съмнителна слава.

"Ние не произвеждаме кой знае какви атракции и скандали, за да ни има непрекъснато в медиите. Имаме нашите цели и ги следваме. Една от тях е да съдействаме за промяна на институционалната култура в МВнР. Тази работа е отговорна, защото институтът няма аналог в българската история", казва директорът на организацията Таня Михайлова.

Дипломатическият институт наистина е началото на една нова епоха в подготовката на представители за чуждестранните мисии на страната. Навремето първите дипломатически агенти на Царство България са били изпращани на школовка в Европа, а след 1944 г. - в Съветския съюз. В посткомунистическата ера дипломатическите академии и институти стават мода в бившите соцдържави. Но България е принудена да навакса и в това отношение. Хърватия и Румъния например отварят академиите си за дипломати години по-рано.

През 2003 г. външният министър Соломон Паси създава института, воден от мечтата България не само да има добре подготвени служители зад граница, но и да обучава чужди представители. Преди това той е споделил идеята със своя холандски колега и приятел Яп де Хоп Схефер, който по-късно оглави НАТО. Схефер разказал на Паси, че в Холандия имат специална програма за подготовка и обучение на дипломати и предложил експертна помощ. Само два месеца след техния разговор холандската държава дала ход на проекта.
Така са положени основите на българския Дипломатически институт - по примера на "Клингендал" - холандският институт за международни отношения.

"Холандската школа е изключително прагматична, директна и в същото време гъвкава и винаги постигаща целите си. От 2003 г. до днес ние работим с холандците по различни проекти", разказва шефката на института. Тя поема неговото ръководство преди 2 г. след нелек конкурс, но работи в дипломатическата школа още от 2005 г., а в МВнР - от 2002 г.
За първата година в института Таня си спомня, че организирали студентски конкурс за есе на тема "Какво бих направил, ако съм шеф на НАТО?". По същото време в България пристигнал Яп де Хоп Схефер - новият генерален секретар на пакта. Какъв по-добър случай да му връчат сборника с 12 есета, който експедитивно издали.

Протоколът обаче се запънал, визитата била разписана по минути, нямало излишно време. Таня обаче не се предала. Намерила подходящ момент, приближила високия гост и му поднесла сборника. Реакцията на Схефер била изключително добронамерена.

"Има такава снимка - как му връчвам тази книжка. Ако той още не знае какво да прави като генерален секретар на НАТО, българските студенти ще му дадат идеи", казва с усмивка Михайлова.

Тогава тя е просто един от най-запалените ентусиасти на младата организация, но казва, че първият директор на института - посланик Здравко Попов, и министър Паси са имали нелеката задача да създадат реномето на българската дипломатическа школа.

Паси изпраща покани до свои колеги външни министри да станат членове на Международния консултативен съвет на института. Повечето приемат. От 13-те членове на съвета двама ще пристигнат в България за 10-ия рожден ден.

В съвета са турският президент Абдулах Гюл и предишният държавен глава на Албания Алфред Моисиу, бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл и такива легенди на световната дипломация като Ханс Дитрих Геншер и Марти Ахтисаари. За да почетат годишнината на института в София ще дойдат Катрин Лалюмиер и бившият норвежки външен министър Ян Петерсен - човек с огромни заслуги за членството ни в НАТО.

"През нас са минавали и са се преплитали много такива линии - хора с огромен международен авторитет или пък такива, свързани с нашето присъствие в международен план. В борда имаме един член, 87-годишния проф. Сиджански, сърбин по народност, европеец по дух, който е учител на Барозу. Сиджански е основател на политическите науки в Женевския университет. Изключителен ерудит, сега е почетен съветник на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Аз също го смятам за свой професор", обяснява Михайлова.

За 10 години през института като публични лектори са минали около 200 видни имена на
световната политика и дипломация, експерти по икономика и сигурност, писатели и интелектуалци. Сред лекторите на българския дипломатически институт е дори генералният секретар на ООН Бан Ки Мун.

"Имаме амбицията да се утвърдим като регионален център за дипломатическо обучение на Западните Балкани и Черноморския регион. От години провеждаме обучения на млади дипломати от тези страни и постигнатото дотук ни дава кураж да продължим в тази посока", казва с ентусиазъм Михайлова.

Въпреки постигнатото в международен план, основната работа на инстиута си остава грижата за квалификацията и уменията на българските дипломати и служителите в държавната администрация. За десет години усилия в тази насока има очевидна промяна, но предстои и доста работа за следващите десетилетия, убедена е Михайлова.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Чалгарки + лоши момчета = класическа комбинация. Представителките на кръшния жанр имат силно влечение към мъже, които имат проблеми със закона. Или към парите им. Жоро Бирмата е последният виден любовник на фолкпевици, който е преследван от органите на реда и беше обявен за издирване. Младежът дълго време имаше връзка с Преслава,

Феновете на една от най-сексапилните жени в Италия Мелиса Сата могат да си отдъхнат! Съпругата на Кевин-Принс Боатенг, който в момента рита в "Сасуоло", се завръща на малкия екран. Моделката ще води риалити предаването "Бащата на булката" по LA5. Това ще е последното издание на шоуто, което се радва на огромен успех на Апенините.

Георги Христов отказа да пее на мащабен концерт в зала 1 на НДК. Изпълнителят беше гвоздеят в програмата на Фестивала за поп и рок музика - София. По план трябваше да излезе последен на сцената, да получи награда за цялостно творчество и да изпее хитовото си парче "Черно и бяло". "Христов стоеше до сцената и му оставаха секунди да излезе и да