Министър Петър Стоянович за приключението да отиде до Москва и да се върне с автомобил

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2379295 www.24chasa.bg
Министър Стоянович с усмивка и приятно чувство за хумор разказва за пътешествието си до Москва и назад СНИМКА: Румяна Тонeва

До Москва и назад - звучи почти като Алековото "До Чикаго и назад". Точно това се случи преди дни на министъра на културата д-р Петър Стоянович. Той измина 4738-те км до руската столица и обратно по суша, като плати за това "удоволствие" 1045 лв. за бензина. Но си "плати" и за друсането, и за дребнавите митнически проверки, при които изобщо не е важно дали си министър или не, и за изядените на крак поизсъхнали пелмени. Много беше уморително, отчита сега Стоянович. Е, с началника на кабинета си Гергана Стоянова и шофьора са имали и сандвичи с хляб, кашкавал, шунка и домат, с които се запасили, но те бързо-бързо били изядени по многокилометровите преходи.

Какъв е бил
маршрутът?

София - Браила - Галац - Болград - Киев - Москва и обратно през Киев и Кишинеу през Одеса. Това били три командировки, обединени в една.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 0,50 до 5 лева

Връщането било затруднено от блокада - стачкували учители от селските училища. Наложило се министерската кола да търси път да заобиколи, тръгнали през лозята. Неудобствата си стрували - министърът видял сякаш оживели модели от картините на Майстора - достолепни старици продавали ябълки, гъби и орехи край пътя, покорни на съдбата си, покрили главите си с шал... "Аз самият съм запален планинар и ми беше много интересно какво предлагаха, но нямахме време", съжалява министърът на културата, който разкри пристрастието си на гъбар. Между другото той е и запален кулинар. Майстор е на блините, но за любимата му бабина рецепта трябва един ден - тестото втасва 4 пъти, долива се с масло и сметана. Вървят отлично с хайвер. "Важно е хайверът да е черен, а хлябът да е бял", шегува се Стоянович.

"Добре че запазихме всички бележки от бензиностанциите, на които зареждахме - не че очаквах да ми ги поискат. Пътувахме с джип тойота, каран от шофьор от НСО, който можеше да събере и багажа ни - книги за дарения, над 200 кг.
Първата забавна снимка от пътуването направил в Молдова - снимал вампира Влад Цепеш-Дракула във вид на туршия. Въпрос на въображение да го видиш сред морковите, бамята и репичките. Показва ни го на мобилния си телефон.

Тръгвайки на това приключение, д-р Стоянович не бил подготвен за факта, че някъде има и по-лоши пътища, отколкото у нас. Сега просто не му прави впечатление, че тук-там има дупки, защото има база за сравнение - например макадама, по който шпорели като джигити в Молдова. Или това кошмарно "ту-ту-ту", докато подскачали по бетонните блокове на път към Москва. Направо като във филма "Сибирският бръснар", прави сравнение министърът, добър познавач на киното, но и на литератута. "Започнах да се гордея с нашите пътища", с усмивка казва той.

Едно е да четеш, друго да минеш и да видиш, обяснява Стоянович. С възхита си спомня как минавали през прекрасни, есенно обагрени в червено и златно гори, а над тях синеело бистрото небе. Не крие, че в Москва е имал малко свободно време да посети места, които на него са му интересни.

Едно от тях бил музеят на писателя Борис Пастернак, автора на "Доктор Живаго", но уредничката била болна. За негова изненада разбрал, че тя на принципа на размяна на писма "мило непознато съветско другарче", който беше модерен през 50-те години за контакти между български и руски деца, си е кореспондирала точно с неговата майка - известната театрална и филмова актриса Ани Бакалова. Развълнуван, разказал този факт на майка си.

Първата спирка била в Болград - там има българска следа още от ХІIХ век, от Богориди. Оставили на гимназията "Раковски" дарение от костюми, ушити по автентични модели, за трупата на най-малките, изпълняваща български национални танци. Само тази акция е "платила" бензина - толкова е цената, ако дарението беше изпратено като колет - тя е 1200 лв. Последвало посещение в Киево-Печорската лавра в Киев. Резултатът вероятно ще е гостуване на уникални православни икони.

Изненадан е от принципа на обслужване по руските бензиностанции "доверие никому".
Първо даваш капаро,  а после, "дорогой мой", доплащаш за налетия бензин. Министърът връща спомените си малко назад и разказва как на румънско-украинската граница, щом разбрали, че са българи, веднага започнали да им говорят на архаичен нашенски език.
Спомня си любопитна случка. Спрял ги пътен полицай и ги помолил да го "хвърлят" до най-близкия пост. Сместили се в колата - и така 45 км. А гостът в това време им разказал за корупцията, която цари в държавата, за гнета над обикновените хора, за това, че им е тежко дори да си купят хляб - изобщо през цялото време си ритал трудовата книжка. Това, че пътува в колата на министър, изобщо не го спряло да откровеничи по тези теми.
"Това пътуване ми показа историята и хала в момента на държавата.

Минаваш през реалния живот. Много вероятно е аз да съм първият българин, минал наскоро по тези пътища. Но покрай мен към Одеса фучаха най-мощните джипове. Заедно с това видяхме каручка с конче. Явно изплъзнало се от почерпения си стопанин. Застана насред магистралата, ако може да се нарече така този участък. Бутаха го, дърпаха го - едва го отместиха. Стана задръстване. Обичам да науча нещо ново и да го видя. Дори бих тръгнал с тази каруца и това конче на път, но да правя нещо смислено", обобщава философски Стоянович.

Нататък към града герой Москва. Оттук тръгват на 25 градуса, там стигат на нулева температура. Оста е Киев-Брянск-Москва. Още на 60 км преди руската столица вече се сигнализира, че са в нея. Да, ама чак след 3-4 часа - на половината от времето, за което са пътували от Киев. "Но шофьорите са търпеливи, въпреки ужасяващите задръствания по-малко свиркат и псуват от нашите. Ръсеше сняг в неделната вечер. Московчани се връщаха от вилите... Класика", забелязъл Стоянович идилията. Той е посещавал руската столица преди 12 г. с Надежда Михайлова. Именно времето, прекарано с бившия министър на външните работи, отговаря на въпроса дали е пътувал с кола до Москва, защото има аерофобия. "Докато бях 4 г. до Надежда, често летях дори по два пъти седмично. Отговорът е ясен", казва той.

Искалоло му се да посети в оперен спектакъл - например "Борис Годунов", или спектакъл, но не стигнало време - само 2 дни останали в Москва.
Интересна била срещата му с новия директор на Болшой театър Владимир Урин. На всяка оферта той отвръщал: "Работя на пазарен принцип - има ли интерес, ще се продадат ли билетите, ще го правим."

За малкото време в Москва д-р Стоянович хапнал грузинска кухня, посетил и типичен трактир, където опитал борш. Тръгнал си с подаръци - предимно луксозни албуми - тежащи общо поне 10 кг - илюстровани издания на "Златото на скитите" от колегата му министър Владимир Медински, албум за Андрей Рубльов и интересно изследване за династията Романови. Кой знае кой е издал страстта му към писалките,
защото получил и кутийка с типична лакова живопис (доста е скъпа тази техника) за тяхното съхранение от г-жа Гениева - шефката на прочутата Библиотека за чуждестранна литература "М. И. Рудомино". В нея ще пази любимия си "Паркер", с който сега подписва министерските разпореждания. За домашните донесъл класиката в жанра - столична водка и хайвер. Само бебето Йоан - вече на "цели" 3 месеца, е получило тематичен и личен подарък, тениска с надпис "Самый лучший ребенок в мире".

Как гледа на поредния вот на недоверие на ГЕРБ, чиято тема щеше да бъде културната политика и по-точно проблемите по т.нар. Български Лувър? "Откровено безсрамие. Веднъж завинаги тези неща трябва да се изговорят и ще го сторя. Очаквам дебата с искрено удоволствие... Цялата атака е от пропагандно естество", убеден е Стоянович.