Силвестър Сталоун влезе с разбита вежда и с вадичка кръв, потекла от сцепената му устна. Невероятно реалистичният сценичен грим първоначално стресна репортера на “24 часа”. Звездата задели 10 минути за среща с журналисти - в почивката между две сцени.
- Г-н Сталоун, за трети път сте в страната ни и за втори път идвате да снимате тук “Непобедимите”. Как се е променила страната през тези години? Има ли разлика?
- Разликата е огромна. През последните 4-5 години българите много са се изпедепцали. Преди за снимките трябваше да водим американски специалисти, докато сега вашите хора могат всичко. Станали са фантастични специалисти. Сега е по-лесно да се снабдиш с всякакви материали, които са ти нужни. В България се работи здраво. Почти всички говорят английски и можеш да се разбереш с тях, така че звездите нямат никакви проблеми в това отношение.
Първия път беше различно. Направо не мога да повярвам каква голяма промяна има - стопроцентово подобрение. Тук вече се ползват последните технологии, озвучаването е хиляда пъти по-добро, всичко е по-добро. Впечатленията ми са много хубави. Десет пъти по-лесно ни беше да правим “Непобедимите 3”, отколкото “Непобедимите 2”.
- С какви трудности трябваше да се преборите при предишното ви идване?
- Тук е все едно друг свят - две различни култури, които се опитват да мелят брашно. Някак свикнахме, но това отнема време. Сега всичко е отлично - и храната, хората. Пак е много трудно - все пак в тази продукция имаме 17 звезди. Но въпреки това всичко върви по план. Трябва да го призная на българите в “Ню Бояна” - справиха се отлично.
Без тях всичко би могло да бъде много по-тежко.
- Успяхте ли да се запознаете с някои българи?
- Не. Работата е там, че хората си въобразяват, че правенето на филм е голям купон, че вечер излизаме, танцуваме, ходим по баровете. Нищо подобно - вечер едвам допълзяваш до стаята си, заключваш се, пъхаш си главата в телевизора и се събуждаш на сутринта. Животът ни е много скучен. Снимането на филм е досадна работа. След това вече е много хубаво, но по време на снимките - все едно да тъчеш килим.
Всичко става бавно, тежко, но крайният резултат си заслужава! Ако изобщо изляза - например бях в един ресторант, много ми хареса, но най-често сме в ресторанта на хотела, понеже сме твърде изтощени да ходим другаде.
- Преследвали ли са ви папараци в България?
- Да, преследвали са ме.
- Къде сте снимали извън Бояна?
- Направихме фантастичните сцени в Музея на изкуствата (всъщност става дума за сградата “Вертиго” на бул. “България”), на летището, където също беше невероятно. Построихме най-различни декори. Дори ни издигнаха цял мост по средата на една военна база. Такова нещо не може да се случи в Америка. Мислех, че мостът е истински, че си е там от поне 10 г. А те го бяха построили за нула време - насред тревата. Там заснехме една страхотна сцена с Мел Гибсън - с бой, хеликоптери, много мащабно. И си викам: “А, откъде пък се взе този мост?” А те го били построили. За 24 часа. И на следващия ден го събориха. Боже мили! Това е нещо невероятно. На други места би ни отнело поне два месеца. Тук стана за два дни.
- Защо, каква е разликата?
- От една страна, бюрокрацията, от друга страна - тук мисленето е друго. Хората работят здраво. Животът им е суров и те са свикнали с несгодите. Трепят се и на студ, и на пек. Щом трябва нещо да се свърши, просто се хващат и го правят независимо от трудностите. В някои държави това просто няма как да стане - има синдикати и т.н.
- Какво да очакваме от “Непобедимите 3”?
- Това ще е най-добрият епизод. Имаме страхотен режисьор и истински звезден екип. Мисля, че не съм виждал филм, в който да участват толкова много звезди. Мел Гибсън, Харисън Форд, Уесли Снайпс, Антонио Бандерас, Джейсън Стетъм - списъкът е безкраен. Имаме и звезди от новото поколение - 21-22-годишни. Имаме жена - световен шампион по ММА. Тя сама си прави каскадите, които са направо невиждани. Така че зрителите могат да очакват от новия филм “Непобедимите 3” много хумор, драматични моменти, напрежение, но най-вече изненади.