Кога си пойдоф в тугина, мой Гълъбине

https://www.24chasa.bg/Article/2393781 www.24chasa.bg

АНСАМБЪЛ "Филип Кутев" изпълнява прекрасно една българска народна песен, в която лирическият герой си идва с тъга. На фолклористите и етнографите "Кога си пойдоф в тугина" е позната още и под името "Мой гълъбе". Защото за този гълъб се припява постоянно във всеки куплет. Точно както и за Гълъбин във всяка новинарска емисия през последните дни. Завръщането на шампиона по щанги в родината - една иначе щастлива вест за неговото семейство и приятели - бе посрещнато със смесени и дори противоречиви чувства от всички останали. И, разбира се, повдигна за пореден път въпроса каква държава е България? Тук няма да говоря за хората и техните чувства към Гълъбин, както и по въпроса виновен ли е, или не.

Коментарът ми е за българските институции. Как така никой не знае нищо по въпроса с експулсирането на бившия шампион от Бразилия? Възможно ли е това?
От всички добре костюмирани хора, които се изказаха по въпроса тези дни, излиза, че ни Външно е знаело, ни МВР, ни служби за сигурност, ни прокуратура, ни дявол!
Ако това наистина е така, то аз бих се натъжил много повече от героя в песента на ансамбъл "Филип Кутев". И тъй като не съм толкова черноглед, съм склонен да търся някакво друго обяснение.

Информация по случая "Боевски" със сигурност е имало. Най-малкото била е отпечатана черно на бяло в бразилския "Държавен вестник" още на 13 март. После тяхното Външно твърди, че е известило нашето посолство с нота на 5 април. След това мисията ни е издала паспорт на Боевски, за което е питала МВР чрез Външно. МВР е потвърдило самоличността и е препратило информацията на Външно. Вследствие на цялата тази преписка посолството ни в Бразилия дава паспорт на лицето Гълъбин Пепов Боевски, с който той се прибира в отечеството. Не мога да повярвам, че никой никъде по това дълго институционално трасе не е чатнал за какво става въпрос. Тези хора не си ли говорят един с друг?

От Външно твърдят, че документът за самоличност е издаден, за да може да работи Боевски, докато е в затвора (вярно, има такава практика). Но се кълнат, че не са знаели, че щангистът е експулсиран. Контрата последно остава у посланика, който би трябвало да знае за решението в бразилския "Държавен вестник" и за нотата. Освен това би трябвало не само да знае, но и да информира чинно министерството. Външен министър по онова време е Марин Райков, който бе и служебен премиер. Той твърди, че до него такава информация не е стигала. Сега посланикът е извикан за обяснения пред настоящия външен министър Кристиян Вигенин. Какво ще се оправдава посланикът, предстои да научим, но човекът може и да не е най-отговорният фактор в цялата тази какофония.

Има един неоспорим факт. Боевски е експулсиран с решение на бразилския министър на правосъдието още преди процедурата да е стигнала до Върховния съд. Тоест това не е съдебно решение, а политически акт! Не знам дали мотивите на министър Жозе Едуарду Кардозу да прочиства затвора в Итаи от чужденци са толкова належащи и основателни. Но г-н Кардозу има началник и той се казва Дилма Русеф - президент на Бразилия. Въпреки това г-жа Русеф едва ли би се заинтересовала от случая на един български затворник, пък бил той и бивш шампион. Както казва колегата Момчил Инджов, за бразилците шампион по вдигане на тежести е като шампион по "Не се сърди, човече". Но със сигурност, ако бразилците са направили политически акт с освобождаването на Боевски, то те са били помолени за това, макар и дискретно, от българска страна. Най-вероятно това се е случило по времето на правителството на Бойко Борисов и когато министър на външните работи бе Николай Младенов.

Не знам защо се мълчи скромно по този въпрос? Възможно е за подобна дипломатическа депеша във Външно да няма никаква следа. Както това се е случвало и преди по други казуси. Което отново навежда на тъжни мисли... В България институционалната памет е като мръсен сън - спомените се размазват в белезникави петна, щом дойде новият ден. Всеки управляващ в България открива и закрива света с началото и свършека на собствения си мандат.

Оставете Боевски и си представете, че вие или ваш близък разчита за нещо на българските институции. За добро или за лошо. Без значение.
Дето вика главният прокурор Цацаров: "Сега не разбрахме, че тоя са го пуснали, утре няма да разберем, че друг е бил хванат."
Въобще мъка и тъга...

---------------------
*Перифраза на известната народна песен "Кога си пойдоф в тугина, мой гълъбе"

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,