Проф. Карл Джераси на 90 г.: Работя 7 дни в седмицата, ходя на фитнес 5

https://www.24chasa.bg/Article/2399070 www.24chasa.bg

Със световноизвестния учен проф. Карл Джераси разговаря Алексения Димитрова

 Ден преди 90-ия му рожден ден намирам проф. Джераси в Лондон.
Звучи бодро. Прелетял е от Калифорния до острова, където има жилище, по задачи и, за да откликне на покана на Университета във Франкфурт да отбележат юбилея му.
Историята му е известна - роден е във Виена, но баща му е българин. Когато е на 5 г. родителите му се разделят и той заминава с майка си за Виена, но се връща през 1938 г., за да се спаси от нацистите. Скоро след това заминава за САЩ, където избира пътя на учен химик.
Наричат го баща на хапчето Анти бебе, но той уточнява: "Бяхме екип и това не е хапче против бебета, а против аборти."

 - Какво е усещането да си на 90 години, г-н Джераси?
- Е, не е много хубаво. Макар че аз самият съм много добре - не се чувствам на 90, не се държа като 90-годишен и може би не изглеждам като 90-годишен. Но съм 90-годишен. А това звучи ужасно. Звучи като един много стар човек, едва ли не извън времето и пространството. Но не аз не се чувствам така.
- Как ще празнувате?
- Нямах намерение да празнувам и всъщност няма да празнувам в класическия смисъл. Но университетът във Франкфурт реши да направи едно рожденическо парти за мен във вторник. Така че няма да съм в Лондон, а сред непознати и това е много добре.
- Каква е тайната да бъдеш на 90, а да не се чувстваш като 90-годишен?
- Имам 2 обяснения. Едното е свъзразно с
моите български
гени
Баща ми почина на 96 г. при катастрофа, а неговайта майка, моята българска баба, почина на 101 г. Така че имам привилегията да има чудесни гени от българската страна на семейството ми. Второто обяснение е лично. Аз и до днес продължавам да съм много активен интелектуално и физически. Работя 7 дни в седмицата, ходя на фитнес 4-5. Опитвам да запазя увмствена и физическа активност. И още нещо - никога не съм пушил.
- Има и още нещо, което помня от последния разговор - всеки ден ядете българско кисело мляко.
- Да, да
ям кисело мляко непрекъснато и си надявам, че в киселото мляко, което продават по света има истински лактобацилус булгарикус.
- Вече не го приготвяте сам?
- Не за съжаление. Неприятно ми е да го призная, но е факт. Ставам все по-зает и нямам време да го приготвям сам, както преди. Купувам го.
- Като сравнявате живота сега и преди 20 г. кой ви изглежда по-добър?
- Наистина ми е трудно да отговоря. Преди се живееше по-спокойно. В известна степен е стресиращо това, което ни се случва с техническия напредък в последните години. Компютърът, имейлът, мобилните телефони улесняват живота ни, правят го по-бърз, но в същото време го усложняват невероятно. Прекарвам толкова много време да пиша имейли, колкото никога за кореспонденция. С тези средства за комуникация е възможно да се направят неща, които преди бяха невъзможни. Нещата, които правят нашия живот по-продуктивен, го правят и по-труден.
- Комфортно ле ви е с новите средства за комуникация и информацията, която ви залива?
- Опитът в последните години ме научи да се справям по следния начин. Много съм доволен от информацията, която ме залива и може да подпомогне моите изследвания и работата ми. От друга страна не ми пука за лични мрежи като фейсбук или туитър, които могат да ми изядат цялото време. В същото време
използвам всички
Гугъл търсачки,
за да намеря информацията, нужна за моите изследвания. Улеснява ме фактът, че търсачката може да отсее сеното от плявата. Но ми действа депресиращо като гледам млади хора, които през цялото време стоят вторачени в екраните на своите телефони или таблети и не правят нищо по своя инициатива. Те очакват някоя от технологиите да ги обслужи, вместо те да направят нещо. Това ме тревожи.
- Има ли изход?
- Надявам се младите да се замислят. Без съмнение хората днес четат много по-малко. Това е ужасно. Те четат главно имейли или информацияна от екрана, но не правят сами избор какво да четат - нещо, което би ги направило независими. Наблюдавал съм хора, които в момента, в който им прекъснеш връзката с безжичния интернет, стават тотално безпомощни. Сякаш светът спира за тях. Те са напълно
зависими от
компютъра
и не знаят какво да правят. Много малко от тях имат под ръка книга, за да заменят интернета и да започнват да четат. С четенето човек може да избира какво да чете.
- Въпрос на самодисциплина ли е да се чете повече и да се обръща по-малко внимание на новите технологии?
- Не съм казал да не обръщаме внимание на новите технологии, а да намерим оптимален начин за ползването им. И аз ги ползвам през цялото време и приемам за естествено, когато търсиш нещо да го "гугълнеш". Но не мога да разбера защо някои решават, че “Гугъл” е всичко. Те дори не си правят труда да търсят нещо повече, да прочетат книги по темата. Това намирам за ужасно. Защото
интернет е пълен
с вякакви
боклуци
Там много неща се изписват незнайно от кого, няма никакъв контрол на качеството, но някои хора приемат всичко писано за чиста монета. Това не е вярно. Повечето от нещата в мрежата не са точни.
- Вие как отсявате плявата от зърното?
- Когато намеря нещо интересно, отивам в библиотеката и почвам да търся книга или статия. И правя крос чекиннг (кръстосяно търсене - бел. авт.). Не наблюдавам това да правят мнозина. Те не притежават дисциплината да проверят сами това, което са прочели, да проявят инициатива да разберат кое от написаното е истина. Това ме безпокои. Много! Не виждам и грам скептицизъм да не приемат първото прочетено.
- Как ще завърши това неразумно ползване на новите технолигии?
- Не знам дали е редно да се дава глобална прогноза, защото тя зависи от спецификите на страните. Гледам колко е различна ситуацията дори само в Европа. Различните страни имат различен подход в обучението, в отношението към четенето, към математиката. Мисля, че финландците са най-добре в Европа, докато не мисля, че това важи за някои страни от Южна Европа. Така че дори, когато говорим за Европа, ще намерим различни практики в университетите и уличищата.
- Учили сте в България...
- Да, през 1938-1939 г. учех в американския колеж в Симеоново. Той бе по-добър от това, което намерих в САЩ. През май т. г. година бях в България и отидох в Американския колеж в Симеоново и в Американския университет в Благоевград. Бях впечатлен от качеството на образованието на тези и от способностите на учениците и студентите. Те се справят много добре в напасването на новите технологии с традиционните ценности в образованието. Не знам дали това важи за цяла България. Не мога да направя и сравнение с други страни в Европа.
- Кои глобални проблеми трябва да ни безпокоят в следващите 10-20 г.?
- Едно от нещата е колапсът на политическите системи. Това е нещо, което наблюдаваме през последните години в много страни, вкл. в САЩ и България. Видимо е, че много страни не могат да решат фундаментални проблеми от бъдещето. Друго нещо е религиозният проблем - християнският фундаментализъм на едни места и ислямският на други. Смесването на политическия, религиозния и социалния контекст по ужасен начин кара хората да смятат, че
никой друг освен
тях не е прав
Това причинява много, вкл. военни конфликти. Това става все по-лошо. Написах пиеса по този повод - "Табу", която се играе няколко пъти и в България. Използвам изкуството да поставя тези важни политически, религиозни и социални теми.
- САЩ отново преминават през криза. Да чакаме ли по-трудни времена?
- Да, определено. Но в крайна сметка нещата ще станат по-добре. Защото, ако това не стане, ще бъде ужасно. Рано или късно хората ще се вгледат в идеи като т. нар. чаено парти, защото напрежението между демократи и републиканци не може да продължи. Не вярвам, че и Путин ще остане още дълго на власт. Нито че България ще приеме спокойно сериозния демографски проблем, който има. Той съществува и в други страни, но в България е много по-лошо.
- А религиозната криза?
- Нямам рационално решение и не съм оптимист. Религиите много трудно се променят - всъщност, не се променят изобщо. Да, хората продължават да ходат на църква, макар че в последните години и това се измени. Но не виждам хората да са по-отворени към религиозен диалог. Може би защото става смесване на религиозни теми с политически и социални. Затова не съм оптимист. И
може би съм
късметлия, че
съм на 90 г.,
а не на 10. Защото не ми се мисли какво ще се случи на едно 10-годишно дете в следващите 80 г. Освен тези 2 проблема, има още един много важен - екологичният. Ние вече наблюдаваме проблеми във времето и климата. Но това се отнася и до начина, по който някои страни използват енергията и рисурсите. България няма такива сериозни проблеми със замърсяването, но за страни като Китай и Индия, това наистина е сериозен проблем. В последно време Скандинавските страни опитват да решават този проблем. Има и още един проблем - корупцията. Доскоро се мислеше, че страни като България са главно засегнати. Но един корупционен скандал в Австрия доказа, че срещу това не е имунизирана нито една страна. Очевидно е нуждо обществено желание за справяне и с това.
- Какво ще правите до 91-ия си рожден ден?
- Тъкмо довърших новата си автобиография. Фокусирал съм се главно върху писането.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реформа трябва, и то в полза на пациентите

    Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а тарикати са превърнали някои болници в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в