Оля Стоянова: Чувството за сигурност е в главата ни, ако не сме във война

https://www.24chasa.bg/Article/2415182 www.24chasa.bg
Оля с дъщеря си Сани на Мальовица. Снимки: Личен архив

На тази улица

има само една къща -

стара

и толкова ниска,

че човек сигурно се покланя,

за да влезе.


(Улица "Щастие")

Имената са орисия. Като уличката в столичния жк Люлин - "Щастие". Наблизо ръмжи огромният булевард "Сливница". Сякаш подвиква на живота, че тече не-модерно и необезпокоявано. Като кучетата, полегнали лениво до металната порта на дом номер 6. Това е единствената къща, точно до училището "Ангел Кънчев" в квартала, където е учила поетесата Оля Стоянова, автор на новата стихосбирка "Улица "Щастие".

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,00 до 4 лева    

Улицата тръгва с името си върху стара синя табела на първата къща. И стига само до нея. Деветчленната фамилия на адреса - двама братя, две сестри, порасналите им деца, доведените снахи, дребни внучета, някои чернооки, други светлооки, роми, е щастлива по своемо. Защото децата се смеят и играят, докато кучетата въртят опашки пред прага им. А уличката ли - тя все още не е асфалтирана и прилича на швейцарско сирене, разкрива Гугъл стрийт вю.

Някога целият квартал се е наричал "Щастие". Но едва ли днес някой помни кой и защо му дал името.

Лирическият герой на Оля Стоянова обаче минава отвъд това с впечатляващ маршут: той не влиза в школото, а минава през Централна Азия, през древния Самарканд. Спира се в Прага, Истанбул. Отива до Дрезден. Или до висок планински връх. Идеята е да се завърне у дома, да спре на Лъвов мост или да се утеши с произволен битпазар в София.

Като истински пътешественик и разбирач на човешките сърца Оля Стоянова прави интересни открития - щастието е споделено винаги с близките, то се съпреживява заедно с тях. Поетесата "усеща грапавините на съвместния живот", както се казва в една от творбите й, винаги мислейки за родното с умиление. Където са децата и мъжът, който се гледа в огледалото и се пита дали е добър съпруг, баща на три деца и копие на дядо си - "трупа тъга и отравя вкуса на празниците..." (стихотворението "Възникване на чувството за празник").

Лирическата тъга е съпроводена понякога с умора или тишина.

Умора се промъква,
когато двама души
мълчат дълго време,
а вътрешно водят диалози
и всеки знае репликата на другия.

("Бяло")

Не се стига никога до отчаянието, когато има философски пренос на битието към творческото съзидание. Това е над делничното своеобразен урок по търпение.

Не веднъж поезията на Оля Стоянова е съпроводена с тънка ирония - към дебелата жена например, нейната широка талия, към човека с бръчките и разширените вени. В изпъкването на формите и релефите обаче се крие усмивка. А критиката просто е мека и едва доловима.

В "Улица "Щастие" се усеща състрадателност най-вече към този, който падава ръка, към уличния музикант - към твореца, който сменя ролите в живота си, за да изкара прехраната си, към стареца, който всеки ден пита колко е часът, а той е винаги един и същ - "късно".

На щастието от пътуването и да си с близките хора на сърцето се противопоставя чувството за нещастие. Но при него не се остава задълго. Тъй като лирическият герой пътува и в крайна сметка преоткрива нови неща.

Въпросът е
да дойдеш.

("В чайна на 2500 метра надморска височина")

Само на високото, на върховете на планината човек може да достигне Нирваната на своя живот, пълнотата на вярата, независимо къде я търси - в църквата от християнски тип, в будиския храм или насред чистата природа.

Храмът се пренася във Венеция или Рим, при подвизите на Чингис хан и Тимур, при тунизийци или на френската ревиера, защо не пък в Кан - доказва го, че е възможно стихосбирката на Оля Стоянова.


"В другия край на света" е крайната точка, която носи обобщението на това пътуващият "да слуша лекото дишане до себе си".

Нещо като мантра -
аз съм тук
и тук трябва да бъда.

("Равновесие")

10 години са били нужни на Оля Стоянова, за да събере всички впечатления, откровения, тези малки истории в необикновената зареждаща книжка със знаковото име "Улица "Щастие". Те са твърде кратки за любопитковците. Сродяват се с хайкото. Но казват толкова много, колкото всъщност е скрито между редовете. А може би още повече... Защото: всяко разкрасяване е излишно и като че ли е строго забранено при авторката. Тя обича всичко да се случва с лекота като в драматургията, която също твори, естествено като у дома, без престорености, напъни и фалш.

"Именно при този аскетизъм в подхода към текста се получава най-запомнящото се качество в стиховете на Оля: там всяка дума тежи", споделя писателката Кристин Димитрова.

... И така малката на пръв поглед уличка "Щастие" кара читателя "да се стопли на това голямо слънце". Ако се пренесете там, може да откриете още истини - своите истини, и ги запечатайте в сърцето си.

С Оля Стоянова, писател, поет, драматург, докторант в Софийския университет, разговаря Милена Милева

- Историята, която никога няма да забравиш

- Една детска приказка, която са ми разказвали преди да се науча да чета. За онзи цар, толкова претръпнал към всичко, че обявил награда за онзи, който му разкаже история - едновременно успокояваща и тъжна. Само един човек успял. Казал му: „Всичко минава." Не помня каква беше наградата.

- Маршрутът, който повтаряш всяка година

- Мальовица. Понякога един път не стига.

- Кои са малките жестове, които ти дават сила и знание

- Лични.

- Без кои и без кое не можеш

- Мога без много неща. Хората са ми важни.

- Истинската революция е...

- Може и да бъде невидима. Поне в началото.

- Натъжава те...

- Безсилието. Невъзможността да променим нещо, което е несправедливо.

- Празник е, когато...

- Променим обичайния ход на времето.

- Любим предмет

- Нямам. Но отдавам голямо значение на книгите и фотоапарата. Държа на хубавите планински обувки.

- Твоят цвят

- Светлосин.

- А книга

- С книгите е сложно... Но веднага се сещам за „Първият човек" на Албер Камю.

- Хоби

- Никога не съм събирала салфетки, сухи цветя, не правя кукли, не рисувам. Тези неща ми се струват бавни и толкова спокойни, че човек сигурно може да полудее. Обичам да ходя. По възможност - бързо, по възможност - във високото. Става и със ски.

- Какво би взела, ако утре свърши светът

Няма смисъл нищо да взимам. Когато бях на пет години направих вкъщи наводнение и заедно със сестра ми избягахме боси навън, в тъмното. Оставихме брат ми, който беше бебе, но пък спасих едно празно лимонадено шише. Мисля да не повтарям тази грешка.

- И къде би отишла, ако утре свърши светът

На театър. И дано представлението е добро.

- Най-сигурното място според теб

- Няма сигурни и несигурни места. Чувството за сигурност е в главата ни. Разбира се, ако не живеем в състояние на война.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният блус музикант Буги Барабата е починал тази нощ! Скръбната вест съобщиха негови колеги от радио "Z Rock". Не се съобщават причините за кончината на 58-годишния музикант. Той бе една от най-колоритните фигури в българския блус и рок. Истинското му име е Марио Събев. Той е роден на 24 декември 1960 г.

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.