Проф. Цветан Теофанов: Дайте на бежанците време да си превържат раните

https://www.24chasa.bg/Article/2440690 www.24chasa.bg

С проф. ЦВЕТАН ТЕОФАНОВ РАЗГОВАРЯ Мила Гешакова 

- Говорим за сирийските бежанци като за взривоопасен проблем. Откъде може да пламне, г-н Теофанов?
- Според мен проблемът ескалира и за това свидетелстват отделни случаи, които бих определил като тревожни симптоми: нападение над българка, атаки не само срещу чужденци, но и срещу мургав сънародник, протести в бежански лагери, отказ на цели селища да ги приемат, процъфтяване на "бизнес" измамите с този "контингент". Струва ми се, че по-скоро загърбване и отлагане на проблема е довело до сегашното положение.

Нека не драматизираме ситуацията, но и да не я подценяваме. Ясно е, че чужденците - не само сирийци, но и от други региони, главно от Северна Африка, се стремят да получат статут на бежанци по ускорена процедура и да се насочат към по-добри места за живеене в ЕС. Или да се върнат в родината си след края на конфликта. Едва ли някой се заблуждава, че мечтаят да останат при сегашните условия в страна, която очевидно не разполага с ресурси да им осигури елементарно битово съществуване. Но нито те имат голям избор и перспектива, нито ние можем да ги депортираме в чужбина или да ги захвърлим на произвола на съдбата.

- Кои са най-тежките последствия от бежанската криза?
- Виждам ги в две посоки: социална безизходица и разпалване на ксенофобията в иначе толерантното българско общество. Дори да получат статут на бежанци, тези хора
остават без доходи, работа, не владеят езика, не познават и традициите ни. Сирийската диаспора у нас е най-многобройната сред постоянно пребиваващите араби. Сред тях имам приятели и знам, че не са лишени от финанси и помагат. Но не е по силите им да поемат изцяло издръжката на хиляди хора, част от които вероятно ще се влеят в криминалния контингент. Стана ясно, че са привлекли вниманието на престъпни среди, готови да ги използват по всякакви начини.

По-опасна обаче е ксенофобията - кога подклаждана от политически партии, кога просто израз на озлобление от условията ни на живот. Обществото ни стовари върху бежанците цялата натрупвана през годините агресия и в тях намери отдушник. Очевидно пословичната ни толерантност, позволила в центъра на София да съжителстват църква, синагога и джамия, е останала в миналото. Ако допуснем тази ксенофобия да се разгори, жертвата ще бъде българският народ. Така че нека не разпалваме ксенофобията под маската на патриотизма.

- Може ли потокът от бежанци да бъде спрян или поне контролиран?
- Не ми се иска да вярвам, че външната граница на Европейския съюз е разграден двор. Нали уж поне технически бяхме готови за Шенген? Ресурсите ни за приемане на бежанци са напълно изчерпани, затова трябват мерки за спиране или пренасочване на потока. Как това да се случи, решават компетентните органи.


- Германия уточни бройката на бежанците, които държавата може да поеме. Не може ли да стане така и у нас?
- В Германия и Швеция вече има около 15 000 бежанци. В Турция са около половин милион, но тя все пак е голяма държава, при това ислямска. Впрочем нашата съседка е приютила немалка част от сирийския интелектуален елит, така че, струва ми се, за разлика от нас Турция има стратегия за регулиране на бежанския поток. В Германия, разбира се, проблемът не е само хуманитарен и битов. Той засяга и мултикултурализма. При сегашните условия в Западна Европа се развихря и политическият популизъм, склонен на всяка цена да постави знак на равенство между арабските бежанци и емигрантите от България и Румъния. Но Германия е Германия. Нашият манталитет, уви, е по-различен.


- Какъв е социално-демографският профил на тези хора?
- Няма статистика, можем само да предполагаме. Те са в работоспособна възраст, по-скоро млади, които кроят планове за бъдещето и се оглеждат за други възможности. Много са и семействата с деца. Повечето от тях са живели при по-добри условия в родината си, затова тукашната обстановка не ги удовлетворява. Разбира се, има и желаещи да се интегрират и таши доброволци са готови да им помогнат. Особено за децата.


- Какъв е манталитетът им?
- Хората сме различни. Направи ми лошо впечатление, че бежанците изхвърлят дарения, направени за тях от добри българи. Но оплакванията им от условията, в които живеят, са основателни - под всякаква критика са. Те желаят статут на бежанци и настояват за него. Затова и демонстративно отхвърлят жестовете за закърпване на положението
от наша страна, които не им решават основните проблеми. Тези хора са изправени пред екстремни обстоятелства, пред неясно бъдеще, пред неразбиране и враждебност. Ние трябва да им помагаме. Разбира се, те са длъжни да спазват законите и да се съобразяват с нашите традиции.


Живял съм 6 години в Ирак като студент по арабска филология в Багдадския университет и една година като специализант в Египет. Обиколил съм почти целия арабски свят. Навсякъде са ме посрещали не само гостоприемно, но и с култивираната у
арабите душевна щедрост и любезност. Впрочем арабин и арабски свят с главна буква не съществува. Да, това са хора с общ език и култура, но местната народопсихология и традиция също се отразяват. Сирийците може би са най-близо до нас, доколкото историческият им път се пресича с Византия и Турция. Войната обаче променя хората. Необходимо е време, за да се превържат раните и още повече - за да зараснат.

- Може ли да бъдат интегрирани?
- След първоначалното стъписване институциите се окопитиха и постепенно влизат в час, донякъде и под граждански натиск. Бюрократичната машина се поразмърда за по-бързо предоставяне на статут на бежанец, пооправиха се и битовите условия. Разчитат главно на доброволци и дарения, но слава богу, у нас има благородни и добри хора, готови да се отзоват на човешкото нещастие.

- Стечение на обстоятелствата ли е, че вече има намушкани с нож, пребити, ударени в схватки с бежанци?
- Надявам се българското общество и съдебната система да пресекат тези грозни явления решително и остро. Засилването на контрола и на полицейското присъствие в района на софийската джамия и въобще в столицата и около бежанските лагери безспорно е необходимо. Но е особено важно да не гледаме на бежанците като на престъпници, терористи и въобще на потенциална заплаха. Дори да има сред тях такива, те са единици. Нека се обединим срещу ксенофобията. Нека осъзнаем, че именно тя крие опасност за всички нас и за всеки един от нас поотделно.

- Ако българи попаднат в Сирия като бежанци, как биха ги приели?
- Бежанците никъде не са желани и не ги очакват удобства и лукс. В Арабския свят са приели близо два милиона сирийци, повечето от които се намират в Ливан и Йордания - там властите са изправени пред сериозна криза. Но и хипотетични български бежанци в Сирия щяха да се чувстват както сирийските бежанци у нас.

- Социолог предложи да приемаме само бежанци християни, а не мюсюлмани, заради страх от внос на ислямски фундаментализъм. Споделяте ли тази теза?
- Ислямът не означава тероризъм. Ще е гаф, ако бежанският проблем се обвързва с вероизповеданието. Тъкмо това крие опасност за националната ни сигурност. Не мога да приема агресията да се насочва към джамиите и вярващите хора, които се молят в тях. Нека не забравяме, че повече от 10% от българското население са мюсюлмани.

- Как ще решим кризата с бежанците?
- Не можем да очакваме бежанските потоци да се "оттекат" и опасенията ни да отшумят. Те са вече част от нерадостната българска реалност. Затова не само институциите трябва да си свършат работата, но и обществото ни да следи внимателно какво се случва.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,