Дядо Натанаил почина от емболия на рождения си ден

https://www.24chasa.bg/Article/2451659 www.24chasa.bg

Отбивам се на връщане от Гърция да видя дядо Натанаил и минавам край монаси, които зидат стена в манастира в Хаджидимово. И всеки поиска благословение и ми целуна ръка. Отминах и се обърнах - сред обикновените работници, целунали ми ръка и поискали прошка, бе и дядо Натанаил. Рекох му: “Дядо владика, не ме изкушавайте.” Тази случка ми разказа преди време Ловчанският владика Гавриил и тя най-добре казва какъв бе Неврокопският митрополит Натанаил. Този, когото вчера Господ показа, че ще вземе в царството небесно, като го прибра на същия ден, в който преди 61 години му вдъхнал живот.

Митрополит Натанаил ще остави в земния си път дирята на големия монах на нашето време (неслучайно живееше в манастира на с. Хаджидимово), отсякъл личната си воля в полза на Бог и хората - безчинно скромен, по детски всеопрощаващ, пословичен безсребреник, благ и чужд на суетата, отдаден безгранично на Бог. Той привлече в лоното на Църквата и своите по-малки братя Стефан Калайджиев - секретар в катедралата “Св. Ал. Невски”, и отец Димитър от Пещера. Дядо Натанаил
 

живееше по светогорски устав

Дядо Натанаил почина от емболия на рождения си ден

и разделяше денонощието на три части: 8 часа за молитва, 8 часа в труд и 8 часа за лични нужди, в които влизаше и сънят. Запазил съм един разговор с него, в който го питам за какво се моли предимно на Бога. (Виж интервюто по-долу.) Повечето хора се молим за личното си спасение и това на своите близки, дядо Натанаил се молеше за другите, “за всички човеци независимо от кой народ са...” И тези негови молитви ще ни липсват.

Безбожници сигурно ще пропуснат, че макар и нездрав телесно, Неврокопският владика
строеше храмове, възпита във вяра стотици млади в летните детски лагери

на манастира в Хаджидимово, издаваше православна книжнина. Но едва ли ще пропуснат да хвърлят вместо шепа пръст на гроба кал и помия върху живота му - че имал досие, че купил хотел в Гоце Делчев и т.н. А който го знае, ще е наясно, че дядо Натанаил не би предал никого, както и че купи имота от турски бизнесмен, за да осуети строежа на джамия. Казваше ми:

“По-добре да съм потърпевш за благото на Църквата,  

отколкото да давам повод за съблазън.” И така живя - с мисъл и молитва за другите, не за себе си. Дядо Натанаил бе владиката, който никога не се себеизтъкна, а напротив - намираше себе си за неважен и живееше за Църквата и народа си.
До последно бе на крака, сякаш не ракът на белия дроб го ядеше, не скърцащите по него железа, които носеше след жестока катастрофа преди около 15 години, от която Бог го спасява, не

тромбозата на крака му, заради която влезе в  Александровската болница.

Там няма съдова хирургия, каквато му бе нужна, защото постъпи заради тромбозата. Вливаха му със система само хепарин, който да разреди кръвта. Бе наясно със себе си и че това няма да му помогне, но отхвърляше опитите на близки да го прехвърлят в специализирана клиника. Казваше: “Господ си знае работата, каквото Бог реши, ще е най-добро”.

Причина за смъртта му е не ракът, а тромбозата на крака.

Починал от емболия,
 

казали лекарите на брат му Стефан. Той е бил до късно в петък при владиката. “Разхождахме се бавно по коридора, а 5 минути след полунощ се прегърнахме за рождения му ден и си тръгнах. Сутринта в събота пак бях при него, до 8,30-9 часа бе добре, после започна да се закашля...”, разказа вчера брат му Стефан Калайджиев.
От синода известиха кончината му с думите: “Митрополит Натанаил ще остане в църковната памет като изряден в монашеското си поприще, богоомъдрен духовник и архипастир на поверените му клир и народ, скъп и незабравим архиерей.”

Софиянци могат да се простят с големия духовник в неделя от 11 до 18 часа в параклиса на Св. синод, където тялото му ще бъде оставено за поклонение.

Днес в 15 часа митрополитите се събират да изберат временен владика на Неврокопска епархия до избора на нов.

В Гоце Делчев смятаха да бъде погребан до олтара в митрополитския храм “Св. Кирил и Методий” , но самият дядо Натанаил пожелал приживе да го положат в двора на митрополията вляво от входа. Поискал и поклонението да бъде не в гоцеделчевската катедрала, а в по-малкия храм “Св. Богородица”.

Натанаил Неврокопски: Като монах аз принадлежа на другия и никой на мен

- Дядо Натанаил, смятат ви за най-усърдния съвременен български монах.

- Не мога да кажа това за себе си. Бог е сърцеведецът и най-добре знае. Аз съм един от многото, който според слабите си човешки сили се старае да изпълни това, което по време на пострижението е обещал. Но Бог ще въздаде на всекиго не по обещанието, а по изпълнението.

- Влезли сте в манастира едва 16-годишен.

- Да, още като послушник през 1968 г. видях някои свети обители в Русия и в Света гора. После завърших богословие в Гърция, където е нямало прекъсване на монашеската традиция като у нас. В Израел и Синайския манастир в Египет също срещнах опитни духовни старци. През 1986 г. Св. синод ме изпрати на енорийско служение в Лондон. Там се запознах с основателя на манастира “Св. Йоан Кръстител” в Есекс архимандрит Софроний Сахаров, духовен син на преподобни Силуан Атонски, канонизиран за светец.
Но монах се става най-вече чрез молитвата. Благодарение на монасите молитвата на земята никога не спира - това е потребно на целия свят, защото светът стои и съществува благодарение на молитвата.

- Най-голямото ви лишение?

- Когато бях ръкоположен в епископски сан и приех архипастирско и административно служение. Почестите и уважението заслепяват. Когато пък Божията благодат отстъпи от духовника, той тогава е опасен за Църквата, защото става повод за съблазън.

- Какво е да си монах?

- Монахът е светещ фар за своите братя в бурното житейско море и молитвеник за света.
С освобождаването на монаха от материалното богатство, подлагането на доброволната нищета и излизането от света се цели най-напред по-доброто самоопознаване - с продължителното изследване на свещеното Писание, творбите на светите Отци, четене житията на светиите, аскетическите подвизи, поста, бдението, непрестанната молитва, отсичането на своята воля, поемане чрез смирението ярема на светото послушание и живо участие в светите тайнства - покаяние и изповед и светата Евхаристия.
Те сломяват гордостта, егоизма и самолюбието. Самоувереността се заменя със скромността. Ако хората можеха да видят как истинският монах прегръща чуждата болка и с каква мъка в сърцето си я прави постулат в молитвите си, биха помолили монасите да останат там, където са, и да не спират да се молят за тях. Затова истинските монаси са наречени “земни ангели и небесни човеци”.

За монашеството трябва Божие призвание. И след като човек го получи, да намери монахолюбив духовник, а не монахоборец. Опитният духовен наставник трябва да го изпита в готовността да отсича своята воля и изпълнява във всичко послушание. Светите Отци и монашеските правила забраняват само за две неща да не се изпълнява послушание към духовния водач - игумен или епископ, а именно ако той е еретик или блудник.

- Как минава денят на един усърден монах?

- В молитва и труд. В различните манастири времето се разпределя съгласно уставите им. Денонощието се разпределя на три части - 8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за лични нужди. Има молитви, които монахът отправя към Бога сам в килията си с различна продължителност, както и молитви в храма на общото богослужение по няколко пъти на ден. Те са най-малко три пъти, но съединени няколко последования и повече от шест. Най-кратката обща молитва е до 15 минути на малкото повечерие, а най-дългата обща - на всенощно бдение, от 6 до 12-14 ч. Зависи от деня и празника.

- За какво се моли монахът?

- Най-напред благодари на Бога за всичките Му благодеяния, проявявани към цялото човечество, и славослови Божията Премъдрост. Моли се Бог да прощава греховете на всички човеци и ги освободи от примките на греха, за да бъдат живи и свободни, да облагороди сърцата им и да възцари любовта между хората на земята. Монасите се молят на Бога за мир в света, за здравето на хората, за държавните ръководители, на които Господ да помага да управляват по християнски и човеколюбиво, за патриарсите, архиепископите, митрополитите и епископите, които ръководят Православната църква. За всички затворници, наркомани, злосторници и крадци, които Господ да просвети и им помогне да се поправят. За тези, които са потърсили молитвена помощ. Истинският монах се моли на Бога за всички човеци независимо от кой народ са, защото всички са Негови чеда. Освен това монасите отправят усърдни молитви към Бога и за всички починали православни християни, проявявайки по този начин своята любов и към тях, защото те желаят всички да се удостоят да бъдат в рая.

- Дефицит ли са жертвената готовност и проявата на любовта към Бога и ближния?

- Днешното поколение стана почти потребителско, а монашеството е отдаване на Бога и ближния. Една монашеска поговорка гласи: “Аз принадлежа на другия и никой на мен”, т.е. аз ще се жертвам за другия, а не аз да жертвам другия за мен.

*Разговорът с дядо Натанаил е от 2008 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отрова за мишки, поставена в стена, е причината 9-годишният Стефчо от Кардам да почине. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. 9-годишният Стефан почина в болница, а две от сестрите му бяха приети в много тежко състояние с натравяне. Отровата е била поставена в отвори, които са зазидани с кал в стената,

Футболистите на "Спартак" (Плевен) най-вероятно няма да пътуват за предстоящия мач с Кариана (Ерден) в събота. Това съобщи регионалният сайт Plevenutre.bg. Причината е до болка позната - неизплатени заплата и напрежение в отбора. Мачът е по програма в 14,30 ч в събота, но няма яснота дали изобщо ще се състои

Освежаваща разходка в парка направи бившият министър Николай Василев, видя "България Днес". Политикът използва последните слънчеви лъчи, за да се раздвижи по парковите алеи в столицата. И докато около него имаше хора с анцузи, Василев беше с официален костюм и