Пазарът на труда у нас е изкривен. В момента търсенето на работна ръка изобщо не отговаря на предлагането. И обратното. Това показват последните изследвания, представени вчера на дискусия в "24 часа" за младежката безработица.
Събрахме всички, от които зависи решаването или поне избистрянето на проблема - зам.-социалния министър Росица Янкова, президентът на КНСБ Пламен Димитров, представителят на БСК Томчо Томов и Елена Тодорова от "Менпауър". Специален гост бе и евродепутатът Ивайло Калфин, който представи дуалната система за обучение, завладяла Германия, Австрия и Швейцария.
Проучване на 600 дейности в 20 икономически сектора, представи вчера Томчо Томов от Българската стопанска камара. Търсенето на инженерно-технически кадри в момента в България е 64%, а предлагането на такива - 27%
Търсенето на работници с бизнес и икономически специалности е 23%, а предлагането - 46%. И най-големият парадокс - търсят се едва 2% специалисти с хуманитарно образование, а предлагането им е 24% и в същото време за тази и миналата година най-желаната от студентите специалност е психология.
80% от съществуващите кадри са по бизнес, икономика и публична администрация, обобщи Томов. И какво правят те? Отиват на работа в магазини или подкарват таксита. Тези цифри илюстрират тезата, че у нас има хора за работа, но едновременно с това няма работа за хората.
Какъв е животът на едно образование, разказа още Томов, базирайки се на последни изследвания. Оказва се, че жизненият цикъл на компетенциите не е много дълъг. Инженер, който веднага не си намери работа, и или не се квалифицира допълнително, веднага губи наученото след 7 години. 4 години само е "животът" на наученото от IT специалиста, ако не се усъвършенства. Най-дълго живее финансовото образование - 9 години, казват експертите.
Феномен за България са потомствените безработни. Има цели семейства, където не работят родителите или единият от тях, безработни са децата, а вече и техните деца. Оказва се, че социалната среда силно предопределя нагласата за учене. Според проучване в семейства, в които нито един от родителите не е с висше образование, само 2% от децата завършват вуз. В домакинства, в които майката или бащата са били студенти, 48% от децата ще ги последват.
За семейства с двама висшисти, гаранцията, че и наследникът ще дочака такава диплома, е 82%, сочи изследване на "Медиана".
Ако държавата инвестира в дуалната система на средно образование, това ще е в пъти по-евтино от производството на безработни и последващото раздаване на социални помощи, заяви евродепутатът и лидер на българската делегация в групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин.
При въвеждане на новата система, при която учениците в 10-12-и клас два дни учат, а три дни работят в предприятие, държавата ще има разходи по бюджетите на училищата и за подпомагане на фирмите да плащат заплата и осигуровки на учениците, обясни той. По-голямата част от заплатата обаче ще идва от компаниите, които наемат ученици.
"При дуалната система печелят всички - децата на 19 години вече имат 2 години трудов стаж в биографията си и помагат вкъщи с доходи, държавата печели от намаляването на безработицата и създаването на кадри, а бизнесът получава продукт, който продава", обясни Калфин. В ЕС не е имало толкова високи нива на младежката безработица от края на войната през 1945 г., а в същото време в държавите с дуална система Германия и Австрия нивата на младежка безработица са едноцифрени, отбеляза Калфин.
Дуалната система не трябва да бъде въвеждана като стажове, а като част от образованието, препоръча евродепутатът. За това обаче са нужни промени в законите и главно в Кодекса на труда. Там трябва да бъде даден специален статут на договора за обучение. При него фирмата плаща заплата и осигуровки на ученика за разлика от стажантския договор и след края му ученикът и компанията нямат други ангажименти един към друг.
Трябва ни ясна държавна стратегия в кои сектори да вложим инвестиции в следващите 10 г. , за да е ясно какви кадри да произведе образованието, заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров. Според него най-силното отпадане от училище е между 5-и и 8-и клас, а не между 1-и и 4-и клас. Затова професионални умения децата могат да придобиват още от 6-и клас. "Това не значи да караме шестокласника да работи, но трудовите навици и умения, може да се формират и в тази възраст и това ще го мотивира да остане в училище" , предложи Димитров.
У нас по-високият процент сред отпадналите от училище са момичета, докато в Европа били момчетата. Димитров предложи да се насърчават родителските кооперативи за отглеждане на деца. От 1 януари започва пилотен проект, според който на майки ще се дават ваучери, за да наемат детегледачки, а самите те да се върнат на работа. "След 40 дни Европа ще отвори пазара на труда и за българи. Това ще ни оголи, ако не дадем у нас шанс на младите", каза Димитров.
Бизнесът може да си поръчва подходящи кадри на университетите, заяви пък председателят на съвета на ректорите проф. Ваньо Митев и ректор на медицинския университет в София. Това можело да става на принципа на стипендиите и така определени специалности бързо ще станат привлекателни.
Търсят се инженери и педагози, нека държавата стимулира обучението по педагогика, призова Митев. Той даде пример с инвазивната кардиология, която станала привлекателна специалност, след като младите осъзнали, че в нея има пари. Проф. Митев разказа, още че медицинският университет е подписал договор за изнесено обучение в Швейцария. Имали и оферта да се изнесе факултет за медици в Германия.
Започват консултации и обучения как се намира работа
Мотивационни консултации за безработни, професионално ориентиране, за да могат хората да установят кои умения им липсват и да ги наваксат, и дори обучения как да се търси работа. Всичко това ще бъде включено като мерки по младежката гаранция на ЕС, от която страната ни получава 100 млн. евро, и по новата оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Това обяви зам.-министърът на труда и социалните грижи Росица Янкова на дискусията в "24 часа" "Хора за работа".
"Въпреки че пазарът е свит, има свободни работни места. Банките и големи мултинационални фирми обаче не търсят хора през бюрата по труда или частните посредници, а директно. На практика един млад човек, колкото и добре да е подготвен, няма шанс, ако не знае къде да потърси работа", обясни Янкова.
Държавата ще заложи и на мотивационни обучения за младите хора през центровете на младежта и спорта, обясни още тя. "Там млади хора ще помагат на млади хора, един вид ще ги насъскват да излязат от отчаянието и да започнат да си търсят работа", каза Янкова. "Ако погледнем данните от 2008 г. насам, имаме 15 000 нови млади безработни. Но от друга страна, това са 15 000 души, които търсят работа, а не седят отчаяни", обясни зам.-министърката.
Работодателите също са виновни за обезсърчаването на младите хора, заяви още тя. Фирмите не обясняват на кандидатите за работа защо тяхната кандидатура е отхвърлена и съответно те не могат да разберат причината да не могат да си намерят работа.
Българинът все още не приема, че трябва да отдели пари за професионално ориентиране, за да разбере къде са му слабостите, какви умения му липсват и след това да положи усилия да преодолее проблемите си, заяви още Янкова. Тя препоръча на младите да учат не само английски като чужд език. "Английският вече е нужен, но успешният кандидат за работа трябва да знае още поне един чужд език", каза тя. Така младите хора бързо можели да си намерят работа с начална заплата 800-1000 лв.
"Мама на гурбет в Испания" обрича на безработица хиляди в страната
"Ефектът на мама". Така специалистите наричат интересен парадокс в България, който силно влияе на младежите в желанието им да си търсят работа. Явлението е най-характерно за градовете извън София, но вече сериозно се разраства и към големите градове, обяви Елена Тодорова, оперативен мениджър на "Менпауър".
Тя описа схемата така: деца, родени през 90-те години, са израсли без близко общуване с мама, защото тя е заминала да гледа деца или болни в Гърция, Италия или Кипър. Тези деца днес вече трябва да си търсят работа, но не го правят, тъй като мама праща всеки месец по 300 евро. Това декласира младежите и те живеят с години, разчитайки на емигрантските пари. В България вече расте и второ поколение - децата на родените през 90-те, които се отглеждат от въпросната мама в Гърция или Италия, каза Тодорова.
И заключи, че в България мама е най-големият инвеститор. Тя посочи и друга сериозна черта у нас. Младежите страдали от пълна липса на вътрешна мобилност. Специалистите от "Менпауър" се сблъсквали често с подобен казус: в град Раковски предлагат хубава работа. Младежът от Пазарджик обаче не иска да се мести в Раковски. Той казва, че би отишъл в София или в чужбина, или ще си живее с емигрантските пари.
Доста младежи у нас нямали приложна грамотност. Те не можели да прочетат обявата, т. е. дори не разбирали кога тя не е за тях. При изискване да се знае английски и френски за определена позиция се обаждали хора, които не знаят и двата езика.
Професионалното ориентиране трябва да започне още в началното образование, казва Елена Тодорова. От 15 години почти не се е случвало да проверим дипломата на човек, обясняват от "Менпауър". Специалистите "Човешки ресурси" можели за минути да разберат дали човек има изискваните компетенции, или не. Точно 2 минути пък трябвали на опитен HR експерт да различи дали един студент е завършил в български, или в чуждестранен ВУЗ. Вторият идвал с портфолио, поздравявал и започвал сам да разказва какво умее. Българският възпитаник бил доста по-плах и отронвал въпроса: "Ами,... вие какво предлагате...?".