Почти всеки втори българин се е сблъсквал през последната година с враждебни изказвания към представители на етнически или сексуални малцинства. Роми (91,1%), етнически турци (58%) и хомосексуалисти (38%) са най-чест обект на омраза и неодобрение, показва проучване на Институт "Отворено общество" от юли, представено вчера на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".
Сред жени, чернокожи, чужденци, членове на сектата "Свидетели на Йехова" прицел на словесни нападки са под 10%. 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Засилената бежанската вълна е увеличила агресията и нетолерантността в речта.
Бежанците напоследък са основен обект на този тип риторика, но не са единствената жертва, каза изпълнителният директор на институт "Отворено общество" Георги Стойчев, който откри конференцията като домакин.
Изследователите са тествали кои социопрофесионални групи най-често са асоциирани с "престъпник". Данните показват, че общо 37 на сто не са склонни към такива асоциации.
Иначе класацията водят политиците с 32 на сто, следвани от роми (20%), скинхедс (15%), бизнесмени (13,4%), адвокати (10,7%), а всички останали (лекар, чужденец, евреин, протестант, етнически турчин) са под 10%.
Според проучването всеки 3-и от анкетираните е чувал публични изказвания, които могат да насърчат насилие срещу хора от малцинствата.
Общо 12 на сто от попитаните са се почувствали лично обидени, а 4 на сто - заплашени лично и физически от определени изказвания.
Според социоложката Иванка Иванова сред ромите този процент е 11, а сред етническите турци - 7 на сто.
Данните показват още, че 17 на сто са чували изказвания, внушаващи, че престъпленията срещу малцинства са оправдани и по-малко укорими, отколкото тези срещу българи.
3/4 от анкетираните определят като най-големия проводник на езика на омразата телевизията, а сред по-младите и образованите втора медия по значение в това отношение е интернет. Според 68 на сто от запитаните основни говорители на омразата са политиците, а 32% посочват журналистите.
Проучването показва, че само 10% употребяват враждебен език. Най-често така се говори в приятелските кръгове и семейството (по около 60 на сто), и доста по-рядко на работа (11,2%), в магазини и заведения (9,7%). В интернет с такъв език са се сблъсквали 4,6%, или около 130-180 хил. души. 45% сред анкетираните твърдят, че никога не използват език на омразата. Значително по-висок е този дял при турците (67%) и при ромите (53%). Държавата да защитава от враждебно говорене ромите, хомосексуалните и чужденците, искат 58%.
Между 66 и 73% смятат, че прокуратурата трябва да преследва враждебно говорещи или проповядващи агресивен национализъм политици и журналисти. Но 30% не знаят, че използването на езика на омразата е престъпление. Затова може би над половината респонденти не биха съобщили за него в полицията, показва проучването.
“Фактът, че 2/3 от анкетираните искат прокуратурата да преследва езика на омразата, показва че българите сме толерантни”, заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. По думите засилването на враждебността у нас е тревожна тенденция, макар че “българите сме известни като толерантна нация, а езикът на омразата не е български патент”. Както с право българите реагират на всеки опит да се гледа на тях като на “втора ръка европейци”, така не трябва да допускаме бежанците у нас да се чувстват “втора ръка” хора, каза още Златанова.