Пазят "златната топка" на Стоичков месец в касата на НСО

https://www.24chasa.bg/Article/2499493 www.24chasa.bg
Ген. Владимиров се снима за спомен с Христо Стоичков, Димитър Пенев и “Златната топка”, която Камата му поверява да пази.

Стотици хиляди българи произнасят в един глас едно по едно имената на 27-те футболисти от националния отбор и техния треньор Димитър Пенев.
Мъжете, които накараха милиони да се гордеят, че са българи, като ни направиха четвъртата футболна сила в света през 1994 г., са посрещнати с пищна церемония на Националния стадион "Васил Левски" минути след завръщането им от САЩ на 19 юли.
По това време всички са забравили инфарктните 2 часа, през които отборът е обезглавен 10 дни преди старта на световното първенство по футбол.

По стечение на обстоятелствата в развоя на събитията тогава участие взема и началникът на НСО ген. Димитър Владимиров. Той отговаря за охраната на резиденция "Бояна", част от която е предоставена на футболистите за подготвителен лагер.
"В 15 ч по националното радио съобщиха, че футболният съюз е взел решение за смяна на треньора Димитър Пенев. Веднага разпоредих по телефона да бъде ограничен достъпът до резиденцията на хора, които търсят среща с ръководството на отбора, и потеглих натам. Малко по-късно вече разговарях с Димитър Пенев и Христо Стоичков. Първият каза: "Махат ме", а вторият: "Отборът няма да го допусне." По това време дежурните ме уведомиха, че на бариерата чакат шефовете на БФС Христо Данов и Христо Александров. Казах им да ги пускат", разказва Владимиров.

Докато води Христовците към залата, в която ги чакат Пената, помощник-треньорът Красимир Борисов, д-р Гевренов и Александър Динев, генералът се опитва да ги вразуми с думите: "Момчета, този отбор не е частен. Държавните институции няма да го позволят това."

Въпреки това известните като Брокерите Данов и Александров обявяват на Пенев решението на БФС за отстраняването му. Останалите трима от екипа заявяват, че и те си тръгват.

"В този момент влезе Томас Лафчис и каза, че 100% от футболистите застават зад Пенев.
Последва конфузна ситуация за Данов и Александров. Двамата заявиха, че променят решението си и ще скъсат протокола от събранието на футболния съюз", спомня си генералът.

По настояване на президента Желев Владимиров осъществява конферентна телефонна връзка между отбора и държавния глава след всяка среща на световното. А за срещата с Италия и Швеция отиват на живо да подкрепят момчетата.

Месеци след тези паметни събития Христо Стоичков печели най-престижната футболна награда - "Златната топка", след като френското списание "Франс Футбол" го поставя на първо място в класацията си. А Камата поверява ценния приз за съхранение в касата на ген. Владимиров.

Под прицел

За разлика от футболното първенство някои от пътуванията на президента Желев зад граница поставят на изпитание държавната охрана.

Такава е визитата му в Сараево през януари 1996 г. - в разгара на войната за независимост на Босна и Херцеговина.

По това време в състава на личната охрана на президента е Тодор Коджейков - настоящият шеф на НСО. Той е от новите попълнения на службата, минали през желязно сито. Освен критериите за постъпване на военна служба и изискванията за психическа пригодност гардовете вече трябва да покриват високи нормативи за физическа подготовка, тест за интелигентност и концентрация на вниманието.

"Бяхме базирани в хърватската столица Загреб, където президентът имаше срещи. Щом разбрах, че е приел поканата на Алия Изетбегович да посети Сараево, ден по-рано тръгнах с военния ни аташе в Загреб да проверим маршрута и мерките за сигурност в столицата на Босна и Херцеговина. На летището в Сараево ни чакаше младеж, който се представи за началник на службата за охрана. Качи ни в мерцедеса си, по който имаше дупки от куршуми. По пътя разбрах, че с такава кола ще пътува и българският президент, защото с бронирани не разполагат. Преди да спрем пред входа на президентството, преминахме през десетки разрушени сгради и барикади, от които се подават гранатомети и картечници", спомня си Владимиров.

Служителят по протокола на босненския президент Изетбегович представил програма, според която българската делегация трябва да посети държавници в още две сгради.
"Бе недопустимо да разхождаме президента от ведомство във ведомство в град, в който хвърчаха гранати. Помолих всички срещи да са на едно място. Потърсих и помощта на ген. Жанвие, началник на международните военни сили в Сараево", обяснява Владимиров. На следващия ден Желев стъпил на червения килим пред почетния караул на президентството в Сараево.

"Когато колегата му Изетбегович го посрещна, нашите момчета плътно обиколиха двамата президенти. Направиха перфектен заслон. Всичко мина добре. Отдъхнахме си едва когато се върнахме в самолета и свалихме бронежилетките", спомня си генералът.
Убийството на Луканов.

На 31 януари същата година в НСО получават официална информация от Национална служба "Сигурност", че има реална заплаха за убийството на депутата от БСП и бивш министър-председател Андрей Луканов.

"Позвъних на секретарката на председателя на Народното събрание академик Сендов и поисках среща с Луканов. В 20 ч същата вечер с началника на информационно-аналитичното звено Славейко Данчев вече му разяснявахме сериозността на получения сигнал. Обясних му, че от този момент е назначена лична охрана и ще го откарам с моята кола където трябва да стигне, а пред дома му ще има постова охрана", разказва Владимиров и допълва, че Луканов не приел сериозно опасността.

След 1-2 месеца депутатът започва да убеждава шефа на НСО да свали охраната му. Като удря на камък, решава да се обърне към главния секретар на МВР Георги Ламбов, който да му съдейства да се освободи от държавните гардове.
"Отказах, нямаше потвърждение, че опасността е отпаднала", казва Владимиров. През пролетта от МВР дават индикации, че информацията за готвено покушение срещу Луканов не се потвърждава.

"Въпреки това продължихме да го охраняваме още месец. После последователно свалихме обектовата и личната охрана", спомня си бившият шеф на НСО.
Междувременно Владимиров прави проверка, която показва, че Луканов редовно се прибира в дома си между 19,30 и 20 ч, като освобождава гардовете си, а по-късно излиза с кола на "Топенерджи".

"Наложи се да настоявам да не подценява мерките за сигурност. Обяснявах му, че службата не се интересува от това, което той върши, а единствената ни отговорност бе да пазим живота му. Но явно той се е доверявал повече на служителите от "Топенерджи". Именно пред очите на един от тях е станало убийството", твърди Владимиров.

Той още на 12-ата минута е пред дома на бившия премиер сутринта на 2 октомври 1996 г., след като му съобщават, че Луканов е разстрелян на входа на кооперацията си в кв. "Изток".

"Тогава отново пропуших", казва генералът и признава, че и най-добре подготвената охрана с перфектно разчетени мерки за сигурност трудно може да спре снайперист да извърши убийство. "Но ако Луканов бе позволил да го пазим, нямаше да загине по такъв нелеп начин пред дома си", категоричен е Владимиров.

Погромът над парламента

90-те години на миналия век са изпълнени със събития, които поставят на изпитание обществото. Макар бедите да са предизвикани от лоши управници, ролята на служителите на НСО е да пазят и техния живот, защото едно политическо убийство може да разруши държавността.

Щурмът на парламента на 10 януари 1997 г. започна късно следобед.
"Над 30  000 бяха оградили сградата. Хората бяха освирепели - гладни и измръзнали. Бе януари, а те протестираха 21-и ден", спомня си Владимиров.

В 8,15 сутринта той отива в сградата на МВР при министъра на вътрешните работи, за да изрази недоволството си,че е нарушен предварително утвърденият план между НСО, МВР и общината. Министърът заявява, че лидерите на протестиращите са обещали да няма ексцесии, а за всеки случай са осигурили авариен изход за оттеглянето на депутати откъм градинката на Художествената академия.

"Първата ми работа, щом се върнах в парламента, бе да предупредя хората от БСП веднага да се изнасят. Сякаш им казах обратното", спомня си Владимиров.

В очакване на размирици и парламентът бил пълен с охрана от НСО. Гардовете проверили дали е осигурен проходът откъм градинката, но се оказва, че там няма такъв и протестиращи прииждат от всички страни.

"Останахме в капан. В този момент колегите се обадиха, че новоизбраният президент Петър Стоянов идва към парламента. Той поиска да отиде и да говори с хората зад загражденията. Момчетата от личната охрана отвориха проход и той започна да ходи сред протестиращите и да ги призовава за спокойствие. Напрежението сякаш спадна. Изведнъж пред входа на НС спряха няколко полицейски коли, от които изскочиха тежко въоръжени униформени. Това взриви обстановката. Едвам прибрахме президента в сградата. Отвън бутнаха загражденията и обградиха парламента. Така започна всичко. Пред централния вход имаше 3 реда полицаи, не можеше да се мине, но от другата страна - северната откъм градинката - разграден двор."

Камъни и железни болтове хвърчат към сградата.

В един момент трима младежи успяват да влязат през северния вход на парламента.
"Не бяха агресивни. Явно са били на предна линия, когато тълпата ги е избутала. Върнахме ги оттам, откъдето са дошли", разказва генералът. Протестиращите успяват да разбият вратата на северния вход и прозорците на кабинетите на Нора Ананиева и Иван Куртев.

"Изтласкахме хората и преградихме входовете със скенера и с масивните шкафове на пощенските кутии и така ги барикадирахме", връща лентата Владимиров.
Подаде ли някой ръка или крак през барикадата, бил възпиран с подръчни средства.
"Докато хвърляха сълзотворни гранати, а ние ги връщахме обратно, депутатите се криеха по балконите на втория етаж. Усетиха любовта на хората", усмихва се сега Владимиров.

Вътрешният министър Николай Добрев направлявал действията на полицията. "В един момент дойдоха от Вътрешни войски. Налягаха по коридорите, като си създадоха удобства от наличния инвентар, за да си поставят оръжията. По това време вече всичко бе приключило. Останаха така да чакат втори щурм, какъвто за радост не последва."
Президентът Петър Стоянов, който единствен свободно се разхождал сред хората, тръгнал със Светлин Михайлов, Тодор Коджейков и останалите момчета от охраната към студентите в Софийския университет.

Едва след полунощ, към 2, 30 ч, полицаите осигуряват тунел, през който служителите на НСО превеждат депутатите до автобуси на бул. "Васил Левски". На връщане към сградата ген. Владимиров се натъква на мъж в полицейска униформа, който изненадващо удря с палка по главата друг полицай, а сетне бяга. "Малко по-късно провокаторите изчезнаха.

Протестиращите започнаха да черпят с чай полицаите и да танцуват", обяснява Владимиров.

Той и до днес не може да си обясни какво е провокирало полицаите да почнат да преследват и да бият мъже, жени и младежи, които са тръгнали да се прибират по домовете си.

На въпрос кой е стоял зад провокациите от двете страни на барикадата онази нощ, ген. Владимиров отговаря: "Едни искаха оставката на правителството и разпускане на парламента, други може да са търсили военно положение.

Кой палеше искрата, така и не разбрах.

Знам обаче едно - за първи път в света служба за охрана в един момент сама защити и предотврати проникването и завземането на охраняван държавен обект. Помня още думите на Николай Добрев в едно интервю година по-късно пред "24 часа": "За да не се превърне парламентът в скотобойна, го дължим на ген. Владимиров."
Това е едно голямо признание за НСО от един честен и уважаван от всички политик, казва генералът.

Кои държавници ходатайстват за назначения в НСО и на кого са микрофоните в апартамента на Никола Филчев - четете в следващ брой на в. "24 часа".

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Снимка: Нова телевизия Майка с четири деца е на път да остане на улицата. Жената живее в общински фургон във Варна. В понеделник обаче тя била принудена да го напусне, тъй като на мястото, на което е поставен, ще минава път. Хората вече изнасят своите вещи, но нямат средства, с които да излязат под наем, нито да си купят къща.

Лозанова не може да го преживее Райкова заби НиЛо в земята, фолкпевицата проговаря за Бирмата Жесток шамар за Николета Лозанова! Вечната врагиня на плеймейтката сяда на горещия стол в предаването "Папараци" седмици след като НиЛо бе изритана от мястото си на водеща. "Не съм предполагала, че ще ми бъде толкова приятно да съм тук" - са първите думи

ДесиСлава вече е в напреднала бременност. Това стана ясно от снимка в социалната мрежа. Гаджето на певицата Благой Найденов качи фото, от което ясно си личи, че блондинката съвсем скоро ще роди. Малката Кобра, както е наричан приятелят на ДесиСлава, всеки ден целува корема на любимата си и дори говори на бебето.