За жалост българите не са били чак толкова дружелюбни към евреите, както излиза от статията на Борислав Зюмбюлев за "белите цигани" и днешния взрив на нацистка човеконенавист у нас.
Вярно е, както пише авторът, че модерният антисемитизъм е внесен тук от руските офицери след Освобождението. Но той не никне от девствена почва. Всъщност в България омразата към евреите има по-древни корени, отколкото в самата Русия. Тази омраза е като черковнославянския език. Той е старобългарски, изнесен от България през XIV век и върнал се у нас в руска редакция през Възраждането. Омразата към евреите също се изнася в Русия от България през XIV век, кристализира там и се връща тук в модерния си вид на антисемитска доктрина. В "Пражкото гробище" Умберто Еко е описал съвсем точно как тази кристализация протича в Русия.
Вярно е и че омразата срещу евреите вирее трудно тук и среща отпор сред населението, за да се стигне в крайна сметка до спасяването на българските евреи от нацистките концлагери. Но е вярно също, че еврейски гонения в България е имало още през Средновековието и че тогава също е имало отпор срещу тях.
Авторът е прав - българи и евреи са били с еднакъв статут в Османската империя и са третирани еднакво от поробителя. Но не е вярно, че "помежду им няма проблеми". Все пак едните са християни, а другите не са, така че съжителството им постоянно поставя на изпитание толерантността към друговереца.
Има например българска легенда, позната в късен препис, според която Търновград е предаден на турците от един "жид" (презрително название за евреин), след което те посекли Патриарх Евтимий. Тази легенда е плод на навика всичко ужасно
и позорно да се приписва на евреи. Така че има с какво да се гордеем, но има и от какво да се срамуваме в отношението си към тях не само през ХХ век, но през цялата си история след покръстването.
Всъщност навсякъде в Европа християните мразят евреите като виновници за разпъването на Христос. Тази омраза и тази вина са колективни и преминават от век на век и от род в род. Имало е периоди на затихване и периоди на ожесточаване с погроми, кланета и етническо прочистване на цели държави.
Заседание на КСНС
през XIV век
И в средновековна България евреите са искрено ненавиждани. За окаяното им положение се съди по факта, че до идването на циганите в края на XIII век тъкмо евреи упражняват най-презряната професия - тази на палача. В Търново е свикан цял събор срещу еврейската ерес (т. нар. жидостващи). Той се е състоял през есента на 1359 г. с прякото участие на цар Иван Александър и царица Теодора, на болярите и на целия синод начело с патриарха. В житието на св. Теодосий Търновски се твърди, че той е водил пренията с еретиците и ги е изобличил и разгромил, с което очистил българската земя от "злите тръна" (алегория за етническа чистка).
Търновските църковни събори много приличат на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента. Свиквани са при еретически брожения, смутове и размирици. Освен анатеми издават и присъди - екзекуции, жигосване и прогонване извън пределите на царството. Така успокояват обществото и стабилизират държавата.
Почти същото постанови и КСНС миналия месец - нареди с чартърни полети да бъде експулсирана голяма група пришълци от Афганистан и Ирак и това вече се прави. Целта е да се намали броят на нелегалните чужденци и друговерци, защото ненавистта в обществото към тях вече заплашва държавността.
В Търново е имало безредици в жид махала (еврейския квартал) на десния бряг на Янтра под южния скат на Трапезица. В глава XVIII от житието на Теодосий се твърди, че жидостващите тъпчели кръста и иконите и се гаврели с християнството, "хулейки и унищожавайки(?) християнските черкви". Човек си представя как едва ли не еврейската тълпа броди с факли из града и как кърти, пали и руши храмовете на Царевец.
Всъщност тук има грешка в превода на житието от Васил Киселков, повторена в академичния превод и от Клементина Иванова. В оригинала думата е "уничижающе", а тя означава "унижавайки". И да не е допусната нарочно, тази грешка води до появата на един от днешните антисемитски митове.
Богохулните евреи са предадени на "смъртна казън", но после тя е заменена с по-лека присъда. Някои като водача им се разкаяли и веднага се приобщили към православието, други обаче постоянствали в ереста. Това довело тълпата до изстъпление: един евреин е убит, а друг е обредно осакатен, като му отрязват езика, устните и ушите.
Царица Теодора II -
най-личната еврейка
Много важна роля на събора има царицата. Тя е еврейка и едно търновско предание я нарича Сара (в историята на Мавро Орбини е спомената като Ебраида - име, указващо произхода й). Тя била много красива, цар Иван Александър я видял гола как се къпе в Янтра и хлътнал по нея. Натирил жена си в манастир и се венчал за Сара през 1349 г. Тя се покръстила и издевателски приела името на своята предшественица в царското ложе.
Твърди се, че жидостващите са се надигнали, имайки я за свой човек и сигурни в нейната подкрепа. Но като типичен неофит и ренегат царицата станала най-ревностният им гонител.
Теодора II играе
съдбовна роля
в историята
Тя убеждава съпруга си да промени правилата за наследяване на трона, така че царството да остане за нейния син Иван Шишман. Той е "багрянороден" за разлика от децата на Иван Александър от първата му жена. Те са родени, когато той още не е цар, а само деспот на Ловеч. Прецаканият е Иван Срацимир и той отцепва видинския си сеньораж с мълчаливото съгласие на своя баща.
Историците обясняват повторната женитба на Иван Александър с "порива на сърцето". Той гонел петдесетака - възраст, в която любовната страст на мъжа избухва за последен път. Бил предренесансова личност, свободен от предразсъдъци и затова взел проста гражданка - дръзнал е да престъпи строгите норми на епохата за равностойност на царските бракове. (Същото направил и синът му Иван Шишман, уж подкокоросван от майка си, еврейката.)
Всъщност Иван Александър има политически мотив да смени едната Теодора с другата.
Царицата вече не можела да ражда, а двама от общо тримата й синове загиват в бой при турските набези. В една миниатюра от Манасиевата хроника тя е нарисувана пред смъртното ложе на сина си Иван Асен с корона и пурпурна одежда, но разбита от скръб.
А царят десетилетия наред води политика на съюзяване чрез женитби със съседните владетели и за нея се е нуждаел от още деца. Втората Теодора му ги ражда - 3-ма синове и 4 дъщери. В прочутата миниатюра от Лондонското четириевангелие тя е изобразена на шестата година от венчавката - вече натежала, но с много следи от предишната хубост. (Художникът е сбъркал само очите и тя е леко кривогледа.)
Българското еврейство няма по-издигнат свой представител в историята от Теодора II чак до назначаването на Соломон Паси за външен министър през XXI век.
Антиеврейска
офанзива
Не само за Търново, за цяла средновековна България евреите никога не са били в състояние да създадат чак такава опасност, че да се свиква специален събор против тях. Ето защо той трябва да се разглежда като връхна точка на голяма антисемитска офанзива, започнала десетилетие по-рано при избухването на чумната епидемия. В цяла Европа тя отприщва вълна от погроми над евреите - най-беззащитната и маргинална обществена група. Те са обвинени, че сеят заразата, като отравят кладенците. Никой не съобразява, че и евреите черпят вода от същите кладенци, че болестта покосява и тях и че върлува и в градове без еврейски махали.
Първият погром на разярена тълпа с палежи, изнасилвания, грабежи и убийства е в гетото на Тулон през април 1348 г. В Барселона е месец по-късно. Авиньонският папа Климент VI напразно опитва да успокои бесните тълпи с була от юли 1348 г., според която чумата не е човешко дело, а е по Божия воля. Петрарка, чиято възлюбена е отнесена от болестта, я обяснява с разгула на курията, а Бокачо в "Декамерон" - с подреждането на звездите.
Евреите са прогонени от Англия още през 1290 г. и няма как да бъдат набедени за чумата. Затова там англичани и шотландци взаимно се обвиняват за нея. В Германия намират за виновни гробарите, в Кипър - турците, в Русия - татарите. В български народни песни се твърди, че болестта се носи от турците.
Не само фолклорът, изкуството също отразява тогавашните антисемитски настроения в България. Сред стенописите в черквата на Земенския манастир има уникална сцена - една еврейка кове гвоздеите за Христовия кръст, а трима мъже й помагат. Единият придържа гвоздей с клещи към наковалня, другият нагорещява следващия гвоздей, а третият стиска мях на духалото за огнището.
Доказано е, че тази композиция е заимствана от френска миниатюра от XII век и от миниатюра в псалтира на кралица Ана Английска от XIV век. Според Богдан Филов тя е плод на западно влияние, а според Иван Дуйчев е целяла да уязви царица Теодора II. Едва ли обаче ктиторите на черквата в Земен - деспот Деян и жена му Доя, биха се осмелили на такава провокация, тъй като тяхното владение е притиснато между две сродени царства - българското и сръбското.
По-вероятно сцената е изрисувана преди втората венчавка на Иван Александър и отразява стара византийска легенда отпреди иконоборството. Според нея библейският ковач отказал да направи пироните за Исус под предлог, че ръката го боли. И тя наистина чудодейно го заболяла. Жената на ковача обаче приела да изпълни поръчката от алчност.
Сцената "Обесването на Юда" в Ивановския манастир край Русе също е алюзия за еврейската "заплаха", смята църковният историк архимандрит Павел Стефанов. Той откри също, че в "Песнивеца", подарен на цар Иван Александър през 1337 г., инициалите пред тълкуванията на псалми, които хулят юдейството, са нарисувани по-големи, по-пищни и по-сложни.
Според него руските преписи на византийски трактати против евреите са правени по български преводи от XIV в. "Попфилиповият сборник от 1345 г. съдържа апокриф на Андрей Юродиви, според който цар Йоан ще прогони евреите и ще избави столицата от измаилтяните", пише Стефанов.
Това са солидни доказателства, че книжнината с антиеврейски характер навлиза в Русия именно от България при втората вълна на т.нар. южнославянско влияние.
Набождане
на причастието
Демонизацията на евреите прозира и в друг мотив, пренесен във фолклора - оскверняването на причастието. Изследователката Мири Рубин открива над 100 негови описания в Европа в проповеди, трактати и театрални мистерии и доказва, че те също са предизвиквали погроми.
Сюжетът се базира на обвинението, че евреите сами крадат или пък изнудват задлъжнели към тях християни да им донесат причастие, за да го прободат, нарежат или накълцат с нож, меч или копие. Правят го, защото причастието е омразният им Христос. От него обаче бликва кръв като от жива човешка плът и евреите поругатели бягат ужасени, горко се разкайват, но биват жестоко наказани.
Според Рубин сюжетът тръгва от византийския разказ за еврейското момче, което случайно взело причастие и било хвърлено в пещта от разгневения му баща. На писъците на майката се стекъл целият град. Момчето било извадено невредимо, а бащата е хвърлен в огъня вместо него и изгаря веднага.
Друг възможен първоизвор на сюжета е Лъв Дякон. В своята история той описва как в Х век по времето на император Йоан Цимисхи един евреин пробол с копие икона на Христос във финикийския град Верит. От иконата рукнали кръв и вода и тя била обявена за чудотворна и пренесена в храма "Света София" в Цариград.
В западните описания това изтезаване на причастието с остриета се извършва винаги тайно. Няма версии на легендата, при които евреин на кон да нахлуе в черква и да набоде причастието или нафората. Това става, когато образът на евреина осквернител се насложи върху образа на чумата, която язди кон и пронизва жертвите си с меч или копие. Тъкмо тази контаминация между двете визии е налице в множество български народни песни и предания.
За най-стар такъв пример се смята преданието за цар Костадин. Той царувал 300 години над три вери - евреи, арменци и християни, но накрая се самозабравил и "във черкова с конче влязва, с остра сабя комка зима, с маждрака ся нафор зима". Това довело до падането на българското царство.
В една песен от Смолянско пък същата вина е приписана на всички българи. Бог ги намразил, защото "сас конче флизат в черкува, ут коня зоймат комчица, сас мунзуракан нафурка".
В най-чист вид хибридът на двете визии - на чумата и на осквернителя, се открива в песен, записана в Горна Оряховица. Според нея "българина са наголями, с коня ходи в черкова, на кон стои, комка зема, пък с маждрака нафор дига, с калъч [и]коните цалува". И тогава Бог предал царството на турците, които изколили християните и били наказани с чума.