На 7 юни 2002 г. “24 часа” публикува интервю с Нелсън Мандела. То бе взето в Кейптаун, докато бившият президент бе на обиколка в ЮАР.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Тогава българска парламентарна делегация е на визита в южноафриканския парламент. В нейния състав влизат днешният лидер на ДПС Лютви Местан, Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Юлияна Дончева. Те посещават килията му в затвора на остров Робин, в който Мандела е прекарал 27 години. До него се стига само с лодка.
- Г-н президент, как се чувствате като символ на най-голямата промяна на Африканския континент - отменянето на апартейда?
- Нито един човек няма право да извлича лични дивиденти от освободителното движение, в което бяха хвърлени усилията на хиляди хора. Аз бях просто един от многото, помогнали на репресираните в Южна Африка.
- Вие сте международно признат като борец за човешките права. Така сте известен и в България. Кое беше най-важното за вас в тази битка?
- Да простя на тези, които потискаха свободата ни, и да се концентрирам над благородните и хуманни идеи, за които се борихме.
- Ако можехте да водите отново преговорите с президента Де Клерк, какво бихте променили в своята позиция?
- Съмнявам се, че бих променил нещо. Искам просто да продължа да живея в невероятния вълшебен свят. Отмяната на апартейда за мен е равна на чудо.
- Българската делегация е особено благодарна за всичко, което направихте за визитата в ЮАР. Бяха положени основите на ново сътрудничество между нашите две държави. Как бихте насърчили тези отношения?
- Южна Африка е част от така нареченето Движение на необвързаните държави. Аз вече не съм президент, но вярвам, че администрацията на действащия държавен глава Табо Мбеки ще отчете значението на тези контакти. Защото ЮАР и България имат много общи проблеми за споделяне.
- В ЮАР беше и депутатът Емил Кошлуков, който е ваш колега - бе политзатворник, макар и само с 4-годишен стаж, а сега е член на мнозинството в българския парламент. (По това време премиер е Симеон Сакскобургготски, а Емил Кошлуков е депутат от парламентарната група на НДСВ - бел.ред.). Какво ще го посъветвате?
- Да не таи омраза и агресия към своите опоненти, да продължи да се бори срещу неправдата, потискането на човешките права, бедността, неграмотността и чумата на нашето време - СПИН. Никога да не се поставя над каузата си и да не я предава.
- Много от депутатите на управляващия Африкански национален конгрес (АНК) са членове и на комунистическата партия. Откъде идва тази популярност на марксизма и ленинизма в ЮАР?
- Комунистическата партия бе неразделна част от борбата срещу апартейда и потисничеството. Тя изигра съдбоносна роля в процеса на преговорите ни и това я направи популярна в ЮАР.
- Ако можехте да се върнете на президентския пост само за един ден, какво бихте направили?
- Щях да се пенсионирам.
- Как щеше да се развие животът ви, ако не бяхте с биография на политзатворник и лидер на АНК? Каква е другата ви страст в живота извън политиката?
- Мисълта за нашата борба срещу дискриминацията в ЮАР никога не ме напуска. Иначе може би щях да съм най-обикновен земеделец в родното ми село Куну.
- България в момента също се намира в преход. Имате ли златно правило за подобни кризисни ситуации?
- Не. Знам само, че винаги трябва да се търси решението, което е най-добро за хората.
Не трябва да се оставяш да те поучават. Уважавайте човечността, дори и противниците си.
- Известно е, че сте се посветили на фондацията си и на проблемите на децата. В сегашния ни парламент за първи път бе учредена комисия за гражданското общество. Ще споделите ли вашето виждане за развитието на устойчива демокрация и ролята на гражданското общество в нея?
- Неправителствените граждански организации трябва винаги да държат пулса на обществото, да бъдат близо до хората. Не трябва да се допуска обаче никоя от тях да се разпорежда от името на гражданското общество. Затова тези организации трябва редовно да се консултират с хората.