И любовна мъка се лекува както страстта към хазарта

https://www.24chasa.bg/Article/257302 www.24chasa.bg
Д-р Якоб Хилер

Д-р Хилер е роден в Грузия през 1950 г., през 1973 г. емигрира в Израел. Там получава степен "доктор на медицинските науки" от Висшия технически институт в Хайфа и степен "доктор по неврофармакология" от Университета в Тел Авив. Има и степен "старши специалист" по интензивна терапия и анестезиология. Ръководил е отделение в Университетската болница в Ихилов (Тел Авив). Служил е като военен лекар в израелската армия с чин полковник.

През последните 18 години се занимава с разработване и усъвършенстване на различни видове лечение на зависимости. Д-р Хилер подчертава, че системата му била патентована в над 120 страни и се прилагала в клиники в Европа и САЩ. Преди време по нея се работило и във Военномедицинската академия в София.

Д-р Якоб Хилер пред ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

- Никъде по света статистиката не е напълно достоверна. Само 10-15% от зависимите подлежат на отчет. Затова официалните данни трябва да се умножат поне по 5.

Да вземем алкохолизма. Много малко хора признават, че са алкохолици, защото това води до тежки ограничения - от загубата на работа до това да не могат да карат кола. Затова мнозина се лекуват инкогнито. А и малцина признават дори пред себе си, че имат проблем с алкохола. По-склонни са да го правят жените и те по-често търсят лечение. При стимулантите картината е даже още по-скрита. Как примерно да "хванеш" тези, които си варят вкъщи главичките на кибритени клечки с оцет и други съставки и си го инжектират във вената? Това още след 2-3 приема предизвиква необратими нарушения в психиката, а мнозина умират. В Украйна 300-400 младежи загиват дневно от стимуланти, включително самоделни.

- Идеята за тази клиника, която откриваме едновременно с тези в Москва и Стокхолм, е да се превърне в център за балканските страни. Смятам в България да използвам методи за лечение на алкохолизъм, тютюнопушене, зависимост от кокаин и други стимуланти като екстази, ефедрин и подобни и за лечение на игрова зависимост. Нуждаещите се от такава помощ у вас са много. Моите методи са чиста медицина, нямам никакви тайни и съм готов да си сътруднича с всяко медицинско учреждение. Но за да се прилагат моите методи, е нужно обучение. Затова в продължение на около 3 месеца ще подготвям българските лекари и през това време те ще лекуват пациентите под мое ръководство. Чак след това ще оставя колегите от клиниката да работят сами. Пациентите ще получават ефикасно, краткосрочно лечение с минимален престой в клиника и още на следващия ден ще могат да се върнат към нормален живот.

На обществото постоянно се внушава, че няма лечение за зависимостите. Но лечение има! Най-голямата грешка на така наречените специалисти по зависимостите е, че те всъщност не знаят какъв е механизмът на пристрастяването. Механизмите са съвършено различни при различните зависимости и те се основават на това, което се случва в биохимията на мозъка. Изучавал съм биохимичната основа на всяка зависимост, затова мога да се намесвам фармакологично. Правя го, като давам лекарства, с които да се реши проблемът за всяка конкретна зависимост и при всеки конкретен случай. Нечестно е спрямо пациентите да им се прилагат готови схеми. Има и много нетипични зависимости. Трябва да се вземат предвид и съпътстващи заболявания, затова вариациите и съчетанията на медикаменти за лечение са много.

- Зависимостта е следствие, а не причина, и тя е чисто физическа. Настъпили са някои нарушения в мозъка, а психологическите проблеми са съпътстващи. Отделен е въпросът защо се стига до такива злоупотреби, които могат да доведат до зависимости. Причините са най-различни - влияние на средата, семейството, приятелите. Но склонност към зависимости има при 20% от населението - това са хора, които не могат да се борят с проблемите и търсят как да избягат от действителността с водка, с хероин, с хазарт. Аз работя с тези, при които физическата зависимост вече е факт. Преди това е имало психологически проблеми, които са предпоставка за нейното възникване, но аз с тях не се занимавам.

- С медикаменти помагам срещу физическия аспект на зависимостта. За успех трябва и много силна подкрепа от семейството и обществото. Но има фактори, на които трудно бих могъл да въздействам.

Излекувах от алкохолизъм пациент от голям град в Украйна, а майка му ми казва: Какво ще стане със сина ми, като се върне там, след като в 8 часа сутринта целият град е пиян.

Посъветвах я да го изпрати някъде далече поне за месец. Но въпроса за средата, която провокира, аз не мога да реша, това е проблем, с който трябва да се заеме държавата. Не мога да влияя върху процента на хората, които употребяват наркотици, но гледам тези, които съм лекувал - средно 80% от тях до 1 година след края на лечението остават чисти.

- Да следиш всичките си пациенти за по-дълъг период, е практически невъзможно, но изследвания показват, че който се е опазил чист 6 месеца до 1 година след края на лечението, има 99% шанс повече да не се върне към дрогата и да остане чист за цял живот.

Тези мои пациенти, които след 6-8 месеца по някаква причина са се върнали към зависимостта си, могат пак да дойдат за лечение. Има такива. Те обаче признават, че сами са си били виновни да посегнат към дрогата или алкохола в критичен за тях момент.

Излекувах от алкохолизъм млада жена, която след 8 месеца се върна, защото пак се беше пропила, след като заварила мъжа си да й изневерява с най-добрата й приятелка. Беше прибягнала към познатия й способ, който я успокоява, когато й е зле, но и беше осъзнала, че така не се решават проблеми.

- Не бих поставил въпроса по този начин, защото склонността на човека да бяга от отговорност пред проблемите остава, а заедно с нея и теоретичната възможност той пак да се върне към зависимостта. Важното обаче е, че той вече има опита и осъзнаването, че тя до нищо добро няма да го доведе.

Няма зависимост, която да не мога да лекувам, всяка зависимост е лечима, но не казвам, че това е веднъж завинаги.

Човекът може да се върне към нея, но това не значи, че трябва да го наказваме, като му отказваме следващо лечение.

- Ще дам пример с хероиновите пациенти. Те получават хапчета за 6 месеца след края на лечението, които правят така, че мозъкът да не приема хероина. Това е фармакологична блокада. Мозъкът започва да възприема хероина все едно е вода. През това време пациентите се учат как да живеят без дрогата.

Проблемът с хероиноманите е в това, че 4-5 месеца след като са започнали да приемат хероин, те вече се нуждаят от него не заради удоволствието, което той предизвиква, а за да се избавят от страданието, причинено от липсата му. Повярвайте, няма хероиномани на 60 г. До тази възраст те или са умрели, или са спрели наркотика.

- Те също са свързани с биохимични процеси в мозъка, затова и на тях може да се повлияе с лекарства. Зад всяко нещо стоят фармакологични явления, които могат да бъдат изучени. Знам какви вещества се отделят при оргазъм, при страст. Страстта продължава не повече от 5-7 седмици. Любовта също се основава на биохимични процеси в мозъка, които не могат да продължават повече от година и 3 месеца.

- Не, бих спечелил милиарди, ако можех. Но мога да прекратя любовната мъка. Любовта е временна лудост и човек, който страда от нея, може да бъде излекуван. Не мога да направя така, че да разлюби, но с лекарства ефективно може да се лекува любовното страдание.

От пристрастяване към секса пък излекувах известен италиански моден фотограф. Той прекарваше по 10 часа в леглото с манекенките и не му оставаше време да работи. Оправих го за 2 седмици.

- Ще доминират според мен три групи - с опиатна зависимост - хероин, метадон и подобни, с алкохолна зависимост и със зависимост към стимуланти. Не очаквам много пушачи, защото в бедни страни като България цигарите са най-евтиният начин за успокоение при стрес и най-достъпното удоволствие. Вероятно ще идват хора със заболявания, на които лекарят е казал, че трябва да спрат цигарите, ако искат да оживеят.