Първият жител на Дупница, който се опълчи на Братя Галеви - журналистката Лидия Павлова, ще е първата носителка на международната награда "Смелост".
Призът е учреден от Медийна група ВАЦ и Международната федерация на журналистите (МФЖ). Лидия е репортер от в."Струма" и заедно с приза ще получи и чек за 10 000 евро.
Павлова е и първият репортер, описал съществуването на първия частен град, благодарение на нея проблемът с галевизацията на местната власт се превърна в национален. Тя започна битката срещу риватизацията на политиката в България, както и доказа правотата на Брюксел, че съдебната ни системата е мудна и корумпирана.
"Нейната изключителна смелост да вземе думата в условията на тотален страх, педантичното събиране и проучване на значимите факти и резултатите от нейния труд съответстват на главните цели на наградата", обосновава избора си международното жури.
Медийна група ВАЦ и МФЖ през лятото на 2007 г. сключиха рамково споразумение за защита и насърчаване на свободата на пресата, на качествената журналистика и на добрите трудови отношения.
За европейската награда кандидатстваха журналисти, цели вестници и интернет издания от Австрия, Албания, България, Германия, Македония, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватска. За наградата се състезаваха не само журналисти от медийната група, но и от други издателства.
Първата награда "Смелост" ще бъде връчена на победителката Лидия Павлова на третия медиен форум за Югоизточна Европа, който ще се проведе от 4 до 6 ноември в Тирана.
Събитието, което се провежда всяка година, събира водещи представители на медиите от региона. Форумът се организира от ВАЦ заедно с фондация "Конрад Аденауер" и Медийната организация за Югоизточна Европа SEEMO. (24часа)
Наградената: Тъжно, в Дупница още действа престъпният модел
Лидия Павлова е журналист в регионалния всекидневник "Струма". Майка на две деца. Преди година тя подаде жалба в полицията заради инцидент със сина й в дискотека в Дупница, след като той беше пребит от гардове на дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов. Въпреки заплахите, че ще изкарат сина й наркоман, Павлова подаде жалба в полицията, а след това и други потърпевши.
- Лидия, удовлетворена ли се чувствате от развоя на събитията в Дупница, които по някакъв начин вие предизвикахте?
- Чувствам се удовлетворена от подкрепата, която ми оказва най-голямата медийна групировка в Югоизточна Европа - ВАЦ, с най-тиражните вестници “24 часа” и “Труд”. От съпричастността на колегите си у нас и в чужбина.
Тъжна съм обаче за това, че в Дупница не се променя нищо, а установеният престъпен политически модел продължава да действа. Вцепенена съм и шокирана от това, което наблюдавам сега в съдебната зала, когато тече процесът срещу Пламен Галев и Ангел Христов.
Видях мъката в очите на пострадалите, боря се с тяхното страдание, с това да го преодолеят.
Шокирана съм от политическия елит в Дупница. Те подложиха на унищожителна критика и класацията на “24 часа” и “Дарик” за най-добрия град за живеене в България. Дупница е в дъното, а те критикуват класацията, вместо да се замислят каква е причината за това.
- Защо скочихте на тези, от които дупничани се страхуват?
- Защото трябваше да защитя детето си, спокойствието и свободата. На следващия ден можеше да посегнат и с нож.
- Това ли беше основното?
- Да, но и заради всички онези майки и потърпевши, които нямаха нито средства, нито сили да се борят. Фактът, че съм журналист, само ми помогна, но аз не съм единствената. Не мога да се зарадвам още на нищо. Непрекъснато съм под напрежение.
- Страх ли ви е?
- На този въпрос ще отговоря с думите на Дартанян, който търси щастието си. И в хода на премеждията си, когато Арамис го пита: “Страх ли те е”, той отговаря: “Срам ме е, че ме е страх”.
Но ситуацията в Дупница е наистина страшна. Потресена съм от сцените, които се разкриха в съдебна зала. Десетки свидетели посочиха, че полицаи са гледали как гардовете на т.нар. Братя Галеви пребиват управител на дискотека, пребиват персонала, но обърнали гръб. Имам чувството, че живея между садисти, изпразнени от човечност и морално съдържание.
- Срещнахте се и с колежка от списание “Таймс”.
- Разказах й за престъпната дейност от началото на групировката още от далечната 1990 г., когато Галев и Христов бяха на работа в ЦСБОП.
Разказах за това как се реализира политически модел в Дупница. Казах, че те са връзката на организирана престъпност с държавното управление в България, за контактите на Галев и Христов с Румен Петков и други бивши министри.