БАЩА съм на 20-годишно момиче, което претърпя тежка пътна катастрофа, без да има вина за това.
За щастие се възстановява много добре. Благодарни сме на много лекари, рехабилитатори, познати и съвсем непознати хора, които ни помогнаха с труд, съвети и не на последно място - с пари.
Идеята ми е да бъде създаден фонд за набиране на средства за хора, претърпели тежки черепно-мозъчни травми и травми на гръбначния стълб.
Мнозина в нашето положение са принудени да молят за дарения и подаяния, защото възстановяването в тези случаи е свързано с много време и средства.
На близките на преживелите кома, будна кома и други страдания впоследствие им трябват пари за медикаменти, консумативи, памперси и не на последно място активна рехабилитация от специалисти още от първия ден. Средствата за този фонд могат да се набират, като се заделят по около 20 до 50 ст. от здравните вноски на всеки осигуряващ се български гражданин.
Надявам се, че всеки ще е съгласен с мен, защото тези хора не ги приемат нито в болници за рехабилитация, нито в санаториуми непосредствено след изписването им. Болните в будна кома например в повечето случаи се хранят през гастростома и за обслужването е необходимо обучен персонал.
В много европейски страни на близките на пострадалия се отпускат средства за обучение и наемане на специалисти и рехабилитатори. А как е в България? Обърнах се за помощ и съдействие към здравното министерство през март и получих “бърз отговор” през юли. Отпуснаха ми само десетина рехабилитационни процедури. Ако през тези месеци бяхме чакали на благоволението на чиновниците, най-вероятно щеше да е безвъзвратно късно, а и тези няколко процедури не решават нищо.
Още в началото на лечението на такива хора са нужни 1000 до 2000 лв. месечно. Отпускането на помощи от социалното министерство е много трудно, а от специализиран фонд в него помощта е еднократна и до 2000 лв. за година, при това с представяне на фактура проформа за онова, за което ги искате.
Общините са бедни, а техните помощи, също еднократни, са крайно недостатъчни. Доберете ли се до санаториум или болница, базата им за рехабилитация е мизерна и остаряла, отношението на персонала - като към врагове, а храната не струва.
Клиничната пътека е за няколко дни, а свободният престой е много скъп и не съответства на условията. В нашия случай например при свободен престой се налагат 40-45 лв. за болния и още толкова за придружителя. За тези пари получавате веднъж дневно 15 до 30 мин рехабилитация по цена от 6 до 10 лв. Останалите до 90 лева са за храна, стая с баня и тоалетна и в най-добрия случай кабелна телевизия.
Веднъж ни се наложи да наемем хотел, след като не харесахме санаториум. И ни излезе дори по-евтино. Хотелът беше 4 звезди, стаята ни - с интернет, кабелна телевизия, хладилник и климатик с включена закуска, отношението - мило. Платихме за всичко 80 лева.
Бива ли човек в беда да се ограбва от тези санаториуми и болници за рехабилитация? Изглежда и свързаните с тях министерства източват бюджета от надута администрация, за да могат да си оправдаят средствата.
Има и други проблеми. Например ако решите да си купите антидекубитален дюшек чрез здравната каса струва 300 лв., а иначе - 200 лв. Как се образува тази цена и кой печели от това?
Нека близките на пострадали като моята дъщеря да имат алтернатива. Или да се обучат сами да ги обслужват, или сами да си наемат квалифицирани рехабилитатори, или да се осланят на държавата да им намира и плаща. Ако започнем да мислим като хората в развитите страни за тези проблеми, вярвайте ми, нещата ще стават по-добре и на ниво.
Надявам се на реакция от заинтересовани и властимащи!
ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ