Проф. Филип Панайотов: Имунната система на обществото ни е напълно разрушена

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2698781 www.24chasa.bg

 - Проф. Панайотов, ваши студенти днес са лица в печата, радиото и телевизията, влизат и в политиката. Какво са запомнили (или забравили) от вашите лекции?

- Вероятно си спомнят някои от анекдотите и сигурно са забравили множеството имена и дати, с които им пълнех главите. Но само с лекции не се става журналист. Учех ги да разлистват стари вестници и списания, да се докосват до живота и творчеството на своите предшественици - отлични вестникари и продажни газетари. И най-важното - сами да си изберат чий пример биха искали да следват, от кои техни творби да се учат на журналистическо майсторство. И досега пазя най-добрите реферати и курсови работи на много от моите студенти.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева  

Така те сами се убеждаваха, че да бъдеш добър журналист, не е достатъчно да имаш талант, а трябва още воля, характер и последователност, за да отстояваш благородната кауза, на която си се посветил.

Бих могъл да изброя немалко имена на журналисти от нашия факултет, които са показвали и показват и досега такива качества. Ние, техните преподаватели, съвсем не си въобразяваме, че заслугата за това е наша, но все пак ни се иска да вярваме, че и ние сме допринесли с нещо за тяхната известност.

- Но журналистиката е жестока професия.

- Да. Тя може да пречупи и волята, и характера и да превърне младия човек в послушен изпълнител и оръдие на чужди цели. Преди 10-ина години един от любимите ми студенти и безспорен талант, пълен отличник, бе назначен в столичен всекидневник. След време с изумление прочетох негов текст, в който се маскареше почтен и уважаван човек. Възмутих се и му позвъних. Той си призна, че въпросния пасквил го е сътворил неговият зам.-главен редактор, но е използвал неговото име за подпис. Но не ми каза само, че го е направил с неговото съгласие...


- Вие какво научавате от вашите студенти?

- Много неща. Винаги, преди да публикувам поредната си книга, аз най-напред чета пред тях най-важните раздели. Техните реакции, въпроси, одобрения и несъгласия ми помагаха да преценя по-точно къде съм успял и къде не.
Студентите не само ценяха чувството за хумор и самоирония, но и го илюстрираха по великолепен начин. Във факултета имаше една крилата фраза: “Хората се делят на журналисти и други”, изречена от един наш преподавател. Но студенти зевзеци я подеха и развиха. Според тях хората се деляха на завършили факултета и други. А завършилите факултета? На такива, които са се научили да пишат, но не са се научили да четат. Те отиват във вестниците. Тези, които могат да четат, но не могат да пишат, застават пред микрофоните в радиото. Ами ако нито могат да четат, нито да пишат? Тях ги назначават в телевизията. Ами ако умеят и двете неща? Стават преподаватели във факултета по журналистика. А тези, които и четат, и пишат, че дори и мислят? Те или се отказват от занаята, или стават наистина добри журналисти. Ами, макар и шеговито, май това е формулата...

- Съществува ли “почтен професионализъм”?

- Почтенност и морал трябва да има във всяка професия - най-вече лекари, учители, журналисти. Но професионализмът не винаги върви ръка за ръка с морала и почтеността. Особено в наши дни, когато всичко се комерсиализира! Висшето журналистическо майсторство може да се използва не само за благородни каузи, но и за античовешки, нехуманни цели. Знаем колко ефективна беше Гьобелсовата пропаганда и какво донесе тя и на германския народ, и на цялото човечество.

- Да се страхуваме ли от новите технологии?

- Новите технологии не само ни предлагат неподозирани възможности, но и представляват сериозна опасност както за отделната личност, така и за обществото, защото с лекота могат да заличат границата между доброто и злото, да внушат, че всичко е възможно и позволено. Вече са реалност, на която сме безсилни свидетели...

- А възможността за избор?

- Журналистът винаги е бил и винаги ще бъде изправен пред избор на чия страна на застане - на доброто или на злото. И този негов избор в голяма степен зависи от съдбата на обществото, на народа и в последна сметка на цивилизацията. А в наши дни, в нашия свят на привидности, когато нищо не е такова, каквото изглежда, не е никак лесно да се направи правилният избор.

- Доколко да вярваме на вестниците?

- Веднъж приятели на Илия Бешков (известния карикатурист и публицист) го видели да си купува вестник. “Абе, Илия, не знаеш ли, че този вестник лъже?”, закачили го те. “Абе, лъже, лъже, но по какъв интересен начин го прави”, отвърнал им Бешков.
Обикновено човек си купува един вестник, и то този, на който вярва, който пише онова, което той би искал да прочете. За него всички останали лъжат, дори ако в действителност казват истината. Ницше твърди: “Истина няма, има само интерпретация”.

В журналистиката е важно фактите да са верни и проверени, а не измислени и фалшиво интепретирани... Въпрос на гледна точка и на журналистическо майсторство. Но е далеч времето обаче, когато всички вестници ще престанат на “лъжат”, защото просто ще престанат да съществуват. Според прогнозата хартиената журналистика напълно ще изчезне до 2030 г. Дано това, което я замени, никога не лъже.

- Мрачна прогноза...

- Такива са фактите.

- Приложима ли е в наши дни формулата на публициста издател Йосиф Хербст: “Никому в угода, никому напук”?

- Това е класическа формула на напълно независима и напълно свободна журналистика. Знаем каква цена заплати Хербст, затова, че се е придържал към нея (изчезва безследно през 1925 г.). В наше време, когато журналистиката се сблъсква с толкова много ограничения, скрита и открита цензура, но и със също толкова много съображения, да се прави занаятът според тази формула е трудна и рискована работа. Но точно такава журналистика, колкото и да е трудна, ще остане в историята. От нея ще правим изрезки.

- Как се отнасяте към твърдението на народопсихолога Тодор Панов, че българският народ няма по-големи врагове от политиците и журналистите?

- Нападките срещу българската журналистика не са от вчера - започват още през 1842 г. в сп. “Любословие” на Фотинов. Знаем как Ботев се е надсмивал над повечето възрожденски издания. След Освобождението Стоян Михайловски казва за текстовете в някои издания: “Каймак от храчки и сметана от помия”. И обобщава: “Журналистиката е като мушмулата - колкото е по-гнила, толкова е по-доброкачествена”. След първата национална катастрофа Тодор Панов заявява това, което цитирате във въпроса си. Когато преди много години за първи път го прочетох, то ми се стори и пресилено, и несправедливо. Започнах да търся аргументи, с които да го опровергая. И, разбира се, намирах, и то не малко. Но примерите, които го потвърждаваха с годините, ставаха все повече и повече. И трябваше да се случи нашият злополучен преход, за да се убедим колко е бил прав и за политиците, и за журналистите.

Щяхме ли да изпаднем в това окаяно положение, ако много от медиите, при това най-влиятелните, не се бяха подставили или не бяха подставени на властниците и политиците, които в името на користните си цели и интереси, без да им мигне окото, пожертваха народа си, държавата, бъдещето на България.

Вездесъщата нашенска неразбранщина, охотно раздухвана от медиите, се развихри до такава степен, че стана невъзможно да се постигне национално съгласие по какъвто и да е било въпрос, дори от това да зависи оцеляването на България. Хаосът, в който все повече и повече потъваме, показва само едно - че имунната система на обществото ни е напълно разрушена. Че то е изгубило дори инстинктите си за самосъхранение. Ако и сега не се стреснем и опомним, само въпрос на време е пълното ни и окончателно самозаличаване като народ и държава.

- Какво ще кажете за “ранобудните студенти”?

- Дори да не одобряваме протестите на студентите, дори да осъждаме неприемливите форми, които се прилагат, няма как да не признаем, че и това е опит да се намери някакъв изход от катастрофичния свят, до който ние, възрастните, докарахме страната, и по този начин отнехме на младите вярата и надеждата в утрешния ден. Стоян Михайловски е казал: “Кога ще се оправят работите в България? Когато честните станат толкова пъргави, колкото и нечестните...”

Ще бъде много жалко, ако тези протести, вместо да помогнат работите в България да почнат да се оправят, доведат до поредното разочарование, до поредния провал, до поредния провален шанс.

  • Проф. д-р Филип Панайотов е роден през 1933 г. Години наред работи като журналист и преподавател по история на българската журналистика в Софийския университет
  • Главен редактор на в. “Пулс”, сп. “Младеж”, основател на в. “АБВ”, посветен на изцяло книгите, който списва със студенти от факултета
  • Автор е на книгите “Чучулигите”, “Двубой в ефира”, “Да устоиш на всичко”, “Йосиф Хербст”, “Д-р Кръстю Раковски”, “И мъртвите ще проговорят”, “Вестници и вестникари”. “Изрезки от стари вестници”
  • Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Идеята за общо честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари, която обмислят правителствата на България и Северна Македония, звучи като разумен опит да намерим разбирателство помежду си с вардарските ни братя. По принцип, когато става дума за почит към някой покойник, винаги е редно роднините, каквито и делби да имат
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо