Месец по-късно Ивайло дойде в редакцията и заяви, че иска да разкаже за случая. Обяснява, че идва при нас, защото само ние сме го открили, но не било вярно, че има психически проблеми. Докато говори, той си вади листчета с написани дати и събития.
“От 2003 г. се занимавам с монтаж и поправка на асансьори, живея с родителите ми и двамата ми по-малки братя. Допреди три месеца не съм имал никакви сблъсъци с органите на реда.
Всичко започна през месец август т.г., дни след като се върнах от почивка на морето. На 24 август оставих новозакупеното си от Германия БМВ тройка в сервиз, за да ми монтират някои екстри. Но се оказа, че половината джаджи не работят и отказах да платя.
Тогава монтьорите ми задържаха колата и казаха, че няма да ми я върнат, докато не платя цялата сума.
Веднага се обадих на тел. 166, за да съобщя за престъплението, защото това бе обсебване. Същата вечер виках 3 пъти полиция, но те накрая ме задържаха в ареста за хулиганство и обида на длъжностно лице, защото казах, че униформените са пияни. Дни по-късно, като се обадих да питам какво става с преписката за пияните полицаи, се оказа, че тя е изчезнала.
Малко след това ми върнаха колата, но бяха демонтирали частите, които не бях платил, и имаше дупки на местата. Затова се обадих на застрахователите.
На 30 август бях на гости в кв. Люлин и ми бяха разбили колата, а отвътре бяха взели касов апарат и печат на фирмата ми. Спукаха и гумите. Тогава дойдоха полицаи и казаха, че колата ще бъде закарана на паркинга на 9-о РПУ. На другия ден обаче ми казаха, че такава кола въобще не е докарвана. Подадох жалба в 6-о РПУ, че колата ми е изчезнала. Цяла седмица обикалях да давам жалби и да си търся беемвето. А едни полицаи ми казаха, че щом го няма толкова време, сигурно вече е разглобено и продадено на части.
Докато си търсех колата, една вечер в дома ми в Горна баня дойдоха полицаи. Обясниха ми, че е намерена кола, която може да е моята, и поискаха да тръгна с тях. Закараха ме в Люлин и ми показаха “Фолксваген Пасат”. Веднага го познах - бе откраднат от мой колега. Полицаите обаче казаха, че аз съм го откраднал и ме задържаха за 24 часа.
В ареста трябвало да си помисля и да им кажа къде е ключът от фолксвагена.
На следващия ден в присъствието на родителите ми ме разпита психолог. Пита ме за детството ми. Когато разказах колко неща са ми се случили, служителите ме изпратиха за тройна психиатрична експертиза в градския диспансер на София.
6 дни след като колата ми изчезна от Люлин, у дома дойде вуйчо ми, притеснен, че за седмица ми крадат колата, арестуват ме и т.н. Беше събота вечерта, когато ми се обадиха по телефона да ми кажат да отида да си взема колата от паркинг в Овча купел. Когато отидох на следващия ден, видях автомобила в ужасно състояние - надран, със счупени прозорци, гуми на джанти.
Аз обаче бях спокоен, че колата е застрахована и за пълна щета трябва да ми платят 37 хил. лв. На място пристигнаха експерти, снимаха и заведоха щетата. Казаха ми, че трябва да се обадя на полицията, а аз като им звъннах, ми се скараха, че ги викам в неделя. Веднага след това застрахователите заявиха, че ще закарат беемвето в сервиз в Горна баня и оттогава до ден днешен не съм го виждал, защото още го ремонтират.
На 7 септември отидох в психодиспансера, пак с родителите ми. Там експертът ме пита дали имам загуба на памет. Казали на майка ми, че страдам от мания за величие и имам високо самочувствие.
После цял месец се занимавах отново с подаване на жалби в МВР, този пътсрещу бившия ми съдружник. Той ми открадна 20 хил. лв. от обща сметка, а после отмъкна много скъпи инструменти за асансьори за около 10 хил. лева.
Така стигаме до 7 октомври, когато предупредих за готвеното убийство на премиера.
От сервиза, където уж ремонтираха беемвето ми, само ме разиграваха. Накрая ми съобщиха, че колата ми се поправя в Перник. Близо до БНБ хванах такси за Перник. Докато се возех, се заговорих с шофьора и той ми каза, че същия ден ще бъде убит Бойко Борисов. Пречел на много хора с борбата срещу корупцията и престъпността. Вадел много кирливи ризи.
Шофьорът подчерта да гледам вечерта новините и ще видя какво ще се случи. Разказа, че определени хора следили премиера от много дълго време, знаели точно кога и как напуска дома си с 5 различни коли, какви са му маршрутите и т.н. Няколко години били изучавали навиците му. Сега дошъл моментът за покушение срещу него, защото вече се е намесил много надълбоко.
Проверих за колата в Перник и помолих шофьора да ме върне, откъдето ме е взел, и той ме остави до фонтана пред президентството.
Щом слязох, веднага запомних регистрационния номер на таксито и звъннах на тел. 112. Казах, че искам да съобщя за готвено убийство на Бойко Борисов.
Първото нещо, което ме попита телефонистката, е дали аз планирам покушението, а после ме прехвърли към оператор на МВР.
Отказах да говоря с полицията, защото са компрометирани. Казах, че щом всички таксиджии знаят за убийството, не е случайно и не искам да го казвам на полицията. Пак ме върнаха към тел. 112, където обясних, че съм с черна риза и стоя до фонтана пред президентството и ще изчакам.
Минути по-късно дойдоха полицаи, които задържаха друг човечец с очила. Аз стоях отстрани и гледах. После се сетих, че търсят мен, и отидох до фонтана. Един униформен дойде и ми поиска личната карта. Тогава ми набраха и телефона. Казах им, че аз съм се обадил за убийството. После ме закараха в Първо РПУ, давах обяснения. Разпитаха ме и спецполицаи отГДБОП. Казах им, че се страхувам за живота си. После ме пуснаха и досега не знам дали се работи помоя сигнал.
А вече трети месец колата ми я няма.