Световна фамилия

https://www.24chasa.bg/Article/279924 www.24chasa.bg
КОЛАЖ: "24 ЧАСА"

Десетки роднини от много страни на 3 континента си откри репортер на "24 часа" с помощта на ДНК изследване за проследяване на произхода по бащина и по майчина линия възможно най-назад във времето.

Журналистът не е срещал тези хора и най-вероятно никога няма да се запознае лично с тях, но вече си общува чрез имейли с мнозина от "семейството" в социалната мрежа DNA Reunion. Тя възниква около The DNA Ancestry Project - проект за генетична генеалогия, с помощта на който човек може да си продължи родословното дърво много повече поколения назад, отколкото позволяват документите и спомените за прабаби и прапрадядовци.

Проектът набира данните си от ДНК пробите на участниците и ги сравнява. До момента в него са се включили 6 704 255 души от цял свят.

Боряна Захарова и Станислава Димитрова (изправената) от Националната генетична лаборатория обработват данни за майчините линии сред българите.
СНИМКА: АРХИВ
Боряна Захарова и Станислава Димитрова (изправената) от Националната генетична лаборатория обработват данни за майчините линии сред българите. СНИМКА: АРХИВ

За мнозина "роднини" може да звучи пресилено, като се има предвид, че става дума за кръвна връзка, възникнала преди неколкостотин години. Според генетиците обаче няма никакво съмнение, че с тези хора, макар и доста отдавна, сме били едно семейство.

Картата представя къде по света са пръснати роднините на изследвания и каква е гъстотата им на всяко място. Тя е качена в личното му досие в 2 варианта - за майчината и за бащината линия. Изготвя я Genebase - информационната банка на проекта за генетична генеалогия. В случая са показани братовчедите по майка.
Картата представя къде по света са пръснати роднините на изследвания и каква е гъстотата им на всяко място. Тя е качена в личното му досие в 2 варианта - за майчината и за бащината линия. Изготвя я Genebase - информационната банка на проекта за генетична генеалогия. В случая са показани братовчедите по майка.

С изследването на ДНК може да се определи точно КОГА е било това. Тестът обаче не може да отговори на въпроса КЪДЕ е живял общият ни прародител.

Възникване и разпространение на
Възникване и разпространение на "балканския" клон на мъжката линия Е. Колкото по-наситен е цветът, толкова е по-близо до епицентъра на възникването на хаплогрупата и толкова по-голямо е разпространението й сред населението.

За да се установи това място, хората, които са узнали, че преди векове са имали общ родоначалник, трябва да познават изключително добре фамилната си история и да имат подробни и фактически верни родословни дървета, в които да е отразено и местоживеенето или миграцията на прабабите и прадядовците много поколения назад. После тези родословни дървета трябва да бъдат сравнени клон по клон, за да се види къде в пространството ще се пресекат или припокрият. Ако такова място въобще може да бъде установено, там евентуално би трябвало да се е родил общият предшественик. След което неговите деца и внуци да са се разселили по света, за да се окажат днес принадлежащи към различни етноси и живеещи в различни държави.

Типично европейската женска хаплогрупа Н.
Колкото по-наситен е цветът, толкова е по-близо до епицентъра на възникването на хаплогрупата и толкова по-голямо е разпространението й сред населението.
Типично европейската женска хаплогрупа Н. Колкото по-наситен е цветът, толкова е по-близо до епицентъра на възникването на хаплогрупата и толкова по-голямо е разпространението й сред населението.

Ясно е, че до такава информация, и то надеждна, малцина могат да се доберат. Родословни дървета, които да обхващат 10-12 и даже повече поколения, имат кралските фамилии и тежките аристократи. Поради историческата съдба на българския народ никой нашенец не може да се похвали със семейна биография, ясна повече от 200 г. назад. Няма запазени документи, а и най-свежата родова памет не може да осигури достоверни сведения за времето отпреди турското робство, да речем.

Според проф. Иво Кременски - шеф на Националната генетична лаборатория съм
Според проф. Иво Кременски - шеф на Националната генетична лаборатория съм "Майчин дом" в София, над 20% от българските мъже са кореняци балканци. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Информация не могат да дадат и специалистите по миграция на населението, защото те не проследяват индивидуални съдби, а движението на групи. Така че и те не биха могли да отговорят къде точно са се родили общата ни прабаба с португалката Енеида да Роха Биская Пауло или общият ни прадядо с американеца Уейн Берардучи. Генетиците обаче отговарят на въпроса как се оказахме роднини с тях и кога сме имали общи прабаща или прамайка.

Световна фамилия

Заключенията им се основават на обективен факт - прилики в ДНК, които се "хващат" със специфично изследване. То установява към коя хаплогрупа принадлежи някой.

Световна фамилия

Хаплогрупите са, грубо казано, разклонения в родословното дърво на човечеството. Те възникват по различно време (измервано в хиляди години) и на различно място в пространството по пътя, който човечеството е извървяло при колонизирането на планетата, след като е напуснало Африка и е започнало да се разселва по света. За да тръгне разклонение, трябва у някой индивид да е настъпила мутация, която след това се е предавала в поколенията. Генетиците знаят как да я открият, проверявайки определени участъци в ДНК, наречени маркери. Те не дават информация за това дали човекът е грък или швед, защото принадлежността към даден етнос е въпрос на самоопределение, а не на биология. Но е факт, че някои маркери са по-разпространени сред дадени етноси, а при други липсват. Това се дължи на миграциите, промяната на климатичните условия и на факта, че големи човешки групи отсядат на едно място и остават изолирани задълго.

С изследването на набор от маркери може да се проследи произходът на човека по майчина или по бащина линия, но това се прави с отделни тестове. За женската линия се следят маркери в ДНК, която се намира в митохондриите на клетките. За мъжката линия се тества ДНК от една от хромозомите в ядрото - т.нар. У-хромозома. Жената предава информацията за майчината линия и на дъщерите, и на синовете си. Мъжете обаче предават информацията за своята линия само на момчетата. Затова, ако жена иска да проследи произхода си по мъжка линия, трябва да се изследва или баща й, или брат й.

През 2007 г. доброволка на "24 часа" си направи генетичен тест за проследяване и на майчината, и на бащината линия. За да бъде "хваната" нейната бащина линия, беше тестван брат й.

Изследването установи, че по майчина линия човекът на вестника принадлежи към хаплогрупа Н (хаш), подгрупа 6, подподгрупа "а" (Н6а). По бащина линия пък спада към хаплогрупа Е, подгрупа 3 подподгрупа 1 кластър "алфа" (Е31а).

През двете години, откакто е направен тестът, данните от него се "въртят" в информационната банка, където се изсипват резултатите на всички участници в проекти като DNA Ancestry Project. Система за автоматично сравняване на данните ги проверява спрямо тези на всеки новоизследван. Ако открие съвпадение, генерира съобщения и до двамата. Дава им възможност и да се свържат с имейли и, ако искат, да си обущуват - да се видят на снимка, да се запознаят лично и даже да си сверяват родословните дървета, за да обсъдят къде може да е живял общият им прародител.

В съобщението за съвпадения системата "подсказва" и преди колко поколения е роден той.

Специалистите по популационна генетика приемат, че в 1 столетие има 4 поколения, т.е. на всяко се падат по 25 години. Така че може да се сметне преди колко време е роден родоначалникът.

Когато двама души са си изследвали едни и същи маркери и разултатите им съвпадат, значи някъде назад във времето те имат общ прародител.

Но ако съвпадението е на фона на малък брой изследвани маркери, двамата имат общ корен, но той е много, много назад във времето, измервано в хиляди години.

Ако съвпадението е при голям брой маркери, значи родството е сравнително скорошно и може да е от няколко века.

И по двете линии - майчината и бащината - доброволецът на "24 часа" си направи тестове със средна резолюция. Бяха изследвани 20 маркера в хромозомната ДНК (за бащината линия) и 22 маркера в митохондриалната ДНК за майчината. Пълното съвпадение при такъв брой маркери дава над 95% вероятност установеното родство да е относително скорошно - т.е. да се измерва във векове, а не в хилядолетия.

За обикновения човек да си прави генетични тестове за проследяване на произхода е забавление. Но какъв е мотивът на учените да насърчават хората да си вкарвата резултатите в базите данни на проекти за генетична генеалогия?

Проф. Иво Кременски - шеф на Националната генетична лаборатория в "Майчин дом"в София, обяснява, че тази информация е ценна, понеже освен секторите в ДНК, които говорят за миграцията, се изследват и откриват и гени, свързани с типични за популацията заболявания. Така има и практическа медицинска полза.

"Печели и популационната генетика. Колкото по-голяма е извадката за дадена популация, толкова по-представителни са резултатите от анализите. По-точно ще можем да съдим за събития в миналото на нашата популация и за нейната структура - какъв процент е местното население, какъв е делът на пришълците, какви миграции и от кои посоки са настъпвали", уточнява Боряна Захарова - експерт по популационна генетика в генетичната лаборатория на "Майчин дом".

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

192-ма нови “роднини” на 3 континента

B базата данни на проекта за генетична генеалогия The DNA Ancestry Project системата откри, че данните на доброволеца на "24 часа" напълно съвпадат по майчина линия с данните на 58 души. Вероятно с тях сме имали обща прамайка преди 207 г., или още по-точно казано - в някакъв момент в интервала между 207 и 360 г. назад.

Такива са Робърт Милтън Маккандиш, който съобщава, че живее в Швеция, и Алън Уот, който пише за майка си, че е с кавказки произход.

Джени Станке, Джей Кониак, Едуин Мелвин Брадли, Аманда Ивлин Банерджи, Лесли Мъри, Дейвид Джордж Джесоп, Пол Стивън Макдермот, Енеида да Роха Биская Пауло, Джон Роберт Бритингъм, Джесика Елана Аарон, Ким Мишел Лесли Манеринг, Гуидо Едуардуш Нелена Кол, Давид Глен Спивак и още стотина роднини по майчина линия живеят в Европа, САЩ и Канада и в страни в Латинска Америка. Сред тези, които, освен да си кажат местопребиваването, са се определили и етнически, има 3-ма италианци, 1 белгиец, 2-ма ирландци, 1 датчанин, 4-ма германци, холандец и т.н.

С още 133-ма също имаме родство по женска линия, но то е отпреди много повече време.

По бащина линия роднините се оказаха малко. Пълно съвпадение има само с 1 човек - Пол Джей Колета, който съобщава за себе си, че майчиният му език спада към романската група. Съдейки по фамилното му име, може и да е с италиански произход. Понеже с него сме си изследвали 20 еднакви маркера и те се припокриват напълно, системата ни уведомява, че сме имали общ прабаща преди 225 г., т.е. 9 поколения назад. Г-н Колета обаче не отговори на поканата ни да обсъдим общия си произход.

Резултатите ни съвпадат с още на други 3-ма, но не напълно. С тях пак сме роднини, обаче не близки.

Прадядо ни с Уейн Берардучи е отпреди 22 поколения, т.е. 650 г. назад. С Кенет Люис Саломон също сме имали общ прадядо, но това е било преди цели 3750 г. С гърка Христос Ласеас пък - преди 2075 г. Може да е било и по-скоро - 550 г. назад, но вероятността да е така веднага пада от над 95% на около 50 на сто.

Ако бяхме тествали не 20, а 44 маркера и те съвпадаха напълно, тогава щеше да е над 95% вероятно да сме имали общ прадядо само преди някакви си 3,8 поколения, или по-малко от 100 г. назад.

Да коментира тези факти, помолихме Боряна Захарова - експерт по популационна генетика в Националната генетична лаборатория към "Майчин дом" в София.

"По отношение на майчината линия е изследван достатъчен брой маркери в първата част на трикомпонентния контролен район и извън него, така че резултатите са надеждни. Според броя на съвпадащите маркери с някои от хората сте имали общ прародител преди 14,4поколения, т.е. 360 г. назад, а с тези, на които напълно ви съвпадат всичките 22 маркера, общият предшественик е отпреди най-много 8,3 поколения, т.е. 207,5 години назад и вероятността за това е повече от 95%", казва Захарова.

"А защо не100%, след като съвпадението е пълно?", настояваме. Тя обяснява: "Единственият начин роднинството да се потвърди на 100% е, като се сравни фамилната история. При съвпадение дори на всичките 20 изследвани маркера пак може да няма сравнително скорошно кръвно родство. При изследване на допълнителни маркери може да се открият различия, които да отдалечат времето на общия предшественик. Но е възможно и съвпадението да е било пълно, но заради мутация да са започнали да се различават.

Подобен е случаят с разстреляния от болшевиките последен руски цар Николай Втори, който по майчина линия се оказа генетично различен от своя първа братовчедка.

Фамилната им история е добре позната и няма никакво съмнение за родствената им връзка, но заради междувременно настъпила мутация двамата не съвпадат напълно в един пункт. Братовчедката е била изследвана във връзка с категоричното идентифициране на Николай Втори по ДНК от лобното му място."

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

Прабаба на 40 хил. г., прадядо - на 8000

След като си намерихме многобройните нови роднини, се заехме да разберем повече за тези разклонения от родословното дърво на човечеството, към които принадлежим.

По майчина линия с всички тях спадаме към хаплогрупа Н6. Тя е най-рядката в Европа подгрупа на големия клон Н, типичен за европейското население.

Н6 е много стара, възникнала е преди около 40 хил. години вероятно в Централна Азия. Макар да е толкова древна, тя се появява в Европа преди едва около 5000 г., пренесена от първите вълни на дълго проточилата се миграция на конни народи от причерноморските степи. Най-разпространена е в Централна Азия, среща се и в Кавказ и в Източна Европа (макар и рядко), а в Западна Европа - пренебрежимо малко. Отделните случаи там (и отвъд Атлантика) са в резултат на единична миграция, а не на преместване на големи човешки групи. В Близкия Изток въобще не се откриват представители на Н6.

Няма как да разберем нещо повече за общата ни прабаба с тези роднини по майчина линия, с които сме били едно семейство преди примерно 360 г. Никой от тези, с които се свързахме, не можа да възстанови фамилната си биография толкова време назад. Трудно е да гадаем при какви конкретни обстоятелства наследниците на общата ни прабаба са разнесли маркера й из Европа, но не е изненадващо, че го има и в Америките - стигнал е отвъд океана при някоя от големите миграционни вълни в онази посока през последните 2 века.

С роднините по мъжка линия принадлежим към една и съща група и подгрупа - Е3b1, клъстър "алфа" - E3b1-а. Този клъстър е с най-голяма честота на Балканите - около 30% от мъжете спадат към него. Най-разпространен е в Албания (до 32%) и в България (21%).

"Една пета от българските мъже принадлежат към него. Родоначалникът му се е родил и живял тук преди близо 8000 г. Представителите на този кластър са всъщност наследници на автохтонното население на Балканите", обяснява проф. Иво Кременски, шеф на Националната генетична лаборатория.

Някои потомци на родоначалника на клъстъра са мигрирали към Близкия Изток и Европа. Стигнали са до Иберийския полуостров на запад и до Гърция и Турция на югоизток. Затова би трябвало да не е изненада, че си откриваме роднина англосаксонец, американец или грък. Свързва ни това, че далечният ни прадядо е кореняк балканец.

Но родоначалникът на клъстър "алфа" също е нечий син. Неговите предшественици по мъжка линия принадлежат на по-големия клон E3b, който е на възраст около 26 хил. години. Зародил се е в Североизточна Африка и се е разпространил по цялото Средиземноморие през късния палеолит. Значителна група се е установила на Балканите, от нея произлиза прабащата на клъстър "алфа". Така че, ако проявим повече въображение и пренебрегнем огромните времеви интервали, които ни разделят, можем да си припишем роднинство и с туарегите.

"В крайна сметка всички сме роднини. Да не забравяме, че модерният човек - хомо сапиенс сапиенс - се пръква от една съвсем малобройна и тогава даже застрашена от изчезване популацая от има-няма 2000 души. Потомците им колонизират цялата планета, но много бавно, и се появяват в Европа цели 40 хил. г. след изхода от Африка", припомня проф. Кременски.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

Българката няма азиатски гени

Tече третата година от проекта на Националната генетична лаборатория за изследване на митохондриалната ДНК на българите. Проектът е спонсориран от Министерството на образованието и науката. Изследвани са над 500 души (и мъже, и жени, защото и мъжете наследяват от майките си митохондриална ДНК). Представени са и трите основни етнически групи у нас - българи, български турци и роми. Вече има резултати, но те са предварителни и може да се променят при цялостната обработка на данните, предупреждават специалистите.

Проф. Кременски обяснява: "Засега изводите са, че при българите преобладава типично европейската хаплогрупа Н. И у нас се откриват основните групи, които са характерни за Европа, но в различен процент. В сравнение с другите популации и в Западна, и в Източна Европа, нямаме значими статистически разлики.

С турците обаче имаме различия. При тях се срещат някои подчертано азиатски групи в около 10% от населението, които при нас ги няма. Примерно азиатската хаплогрупа М в Турция е на 2-3-то място по разпространение, а у нас въобще не я откриваме.

Още е твърде рано да се правят изводи за произхода и пътищата на миграция на българските жени. След обобщаването на всички резултати от изследването и тяхната статистическа обработка ще можем по-категорично да коментираме различни хипотези."

Станислава Димитрова, която прави проучването за митохондриалното разнообразие сред българите, уточнява, че към типично европейската за майчинаталиния хаплогрупа Н спадат 55,32% от нашенците.

Втората по честота е хаплогрупа U. Тя сеоткрива у 15,96% от съвременните българи.

Третата по разпространение група е J - при7,45%. (Виж графиката в галерията.)

Сравнение показва, че най-близките ни съседи са като нас - и при тях преобладава европейската група Н.При македонците на второ място по разпространение е Т, апри гърците - J. Данните за разпределението на хаплогрупите са сравнени и с други европейски популации - швейцарци, германци, испанци и т.н. И при тях хаплогрупа Н е най-често срещаната. Следващи по разпространение са групите U, J и Т, но при различните популации те се сменят на второто и третото място.

Макар и по-малобройни от Н, женските линии J и U обхващат значителна част от българите. Хаплогрупа J е възникнала в Близкия изток и датира отпреди 10-12 хил. г. Смята се, че е пренесена в Европа от първите неолитни земеделци, населили континента точно от тази посока. Хаплогрупа U пък се свързва с местното европейско население, живяло тук още през палеолита. Като цяло в Европа U е по-разпространена от J.

"Логично е да се предположи, че след като днес U са по-многобройни от J, значи женската линия при повече днешни европейци тръгва от местното преднеолитно население. Българките със сигурност са европейки и по-голямата част - близо 80%, са един вид коренячки, понеже са също с палеолитен произход", казва Станислава Димитрова.

Хаплогрупа Т включва по-малко от10% от съвременните европейци предимно в Южна и Западна Европа. Смята се, че се е зародила в Плодородния полумесец преди около 10-12 хил. г. и се е разпространила освен в Европа и в Азия до Пакистан и Индия. И нейната поява в Европа се свързва с идването на първите земеделци.

И сред бащините линии преобладават европейски

Все повече данни се събират в т.нар. Български генетичен проект, чийто инициатор е инж. Евгени Делев.

Той живее във Франция, но се е заел да организира нашите сънародници, които са си правили генетични тестове, да предоставят данните си в обща информационна банка.

До момента в нея фигурират резултатите на малко хора, затова не може да има претенции, че картината, която дава, е представителна за цялото мъжко население на съвременна България.

Измежду изследвалите се мъже най-многобройни са представителите на хаплогрупа I. На второ място е местната балканска хаплогрупа Е, на трето - J, а четвърта е R.

Хаплогрупа I е типично европейска, едно от разклоненията й, много разпространено сред българските мъже, е характерно за Балканите и според някои изследователи е възникнало тук. Според някои източници разпространението й сред българските мъже е над 20%.

J - третата по честота мъжка хаплогрупа сред тези, които са си предоставили данните на българския генетичен проект, се смята за пренесена от Близкия изток от първите неолитни земеделци.

R е разпространена в Централна и Източна Европа и в Кавказ. Възниква в Централна Азия преди около 27 хил. г. и се разпространява главно в западна и югоизточна посока.

В някои популярни четива две от разклоненията й биват назовавани съответно "келтския" и "персийския" ген. (24часа)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции

"Това са пълни глупости. Убедени сме, че смъртта му е инсценирана, за да се измъкне с парите ни", нервно коментираха на 25 юни 2007 г. пред медиите известни родни бизнесмени. Повод за изявленията им е новината за смъртта на подвизаващия се с две самоличности като Емил Коен и Емил Бояджиев скандален бизнесмен и шеф на баскетболния ЦСКА

Големият кораб с много товар. Така коментираха столичани, извръщайки се вчера след естрадната легенда Силвия Кацарова на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха изпълнителката на "Големият кораб", натоварена като танкер с покупки в няколко торби през рамо. Легендата дори успяваше и да урежда делови ангажименти по телефона