Пращат Флобер на съд за “Мадам Бовари”

https://www.24chasa.bg/Article/287150 www.24chasa.bg
Флобер няма деца от страх да не им предаде епилепсията си. Вдясно - плакат на филма “Мадам Бовари” от 1949 г., режисиран от Винсънт Минели. СНИМКИ: АРХИВ

Вместо да се радва на шумния успех на романа си "Мадам Бовари", Гюстав Флобер е пратен да отговаря пред съда "за нарушаване на обществения и религиозния морал и на добрите нрави". Процесът през 1857 г. привлича общественото внимание и предизвиква огромен скандал.

Писателят има късмет - той е оправдан благодарение на връзките си с високопоставени личности на Втората империя и лично с императрицата. Ловкият му адвокат успява да го измъкне за разлика от Бодлер, който е привлечен под съдебна отговорност по същите обвинения заради сборника "Цветя на злото" и е осъден на 300 франка глоба.

През 1864 г. обаче Ватиканът анатемосва "Мадам Бовари" и вкарва романа в "Индекс на забранените книги". Във вторник творбата излиза като №9 от “Златната колекция” на в. “24 часа”.

Пращат Флобер на съд за “Мадам Бовари”

Флобер нямал никакво намерение да става писател, макар да започва да пише твърде рано. Роден е през 1821 г. в Руан в семейството на главния хирург на градската болница. Три от децата на доктора умират много рано, после на бял свят идват още три. Гюстав има по-голям брат, който е блестящ ученик и тръгва по стъпките на баща си. Именно той е гордостта на семейството, докато на Гюстав почти не обръщат внимание. За сметка на това момчето е много близко с по-малката си сестра Каролин. Когато тя умира, вуйчото поема грижата за дъщеря й и й осигурява добро образование.

Тъй като бащата има доста имоти, Флобер получава чудесно образование първо в кралския колеж, после в гимназията в родния си град. През 1839 г. обаче е изгонен от училище заради лоша дисциплина и се явява на матурата сам през 1840 г. "Това беше време на невъобразима скука и на глупава тъга", пише по-късно той. Първото значимо събитие в биографията му е срещата през лятото на 1836 г. с 26-годишната Елиза Шлезингер, която разтърсва целия му младежки емоционален свят. Тя става прототип на Мари Арну във "Възпитание на чувствата". "Имал съм една-единствена истинска страст. Тогава бях 15-годишен", признава писателят.

Освободен от военна служба чрез лотария, както се е практикувало някога, Флобер започва да учи право в Париж без особен ентусиазъм. В столицата обаче се запознава с Виктор Юго и Максим дю Кам, който става най-добрият му приятел. През 1844 г. Гюстав напуска университета, защото по това време започват първите му кризи от епилепсия, които после се задълбочават все повече и повече. От пристъпите го спасяват само горещите вани, чийто привърженик остава до края на живота си.

"Болестта винаги ми е давала предимството, че ме оставяха да се занимавам с каквото си искам, което е голям плюс в живота. Не виждам нищо по-добро за мен от една добре затоплена стая с книги, които обичам, и с всичкото необходимо свободно време", пише той.

Заболяването предопределя и личния му живот. Страхувайки се да не изложи на риск потомството си, писателят решава да не се жени и да не създава деца, макар да има няколко любовници Независимо от средния си ръст и наедряващата с годините фигура той правел силно впечатление на жените със зелените си очи и с леко къдравите коси. Флобер компенсирал здравословните си проблеми с активно практикуване на няколко спорта - плуване, езда и гребане.

През 1846 г. писателят получава тежък удар от съдбата - само за няколко седмици умират баща му и сестра му Каролин, която издъхва от усложнения след раждане и оставя 2-месечно бебе. Цялата издръжка на племенницата е поета от Флобер. Същата година той започва буреносна връзка с поетесата Луиз Коле, която трае 10 г. на приливи и отливи. Двамата късат и се събират многократно. Амбициозната дама има салон, като от посетителите му Алфред дьо Мюсе, Алфред дьо Вини и Виктор Кузен също по различно време са й били любовници. Тя и Флобер си разменят стотици писма, които са истински шедьоври на епистоларното изкуство. В тях той я съветва за творчеството й, споделя съкровени мисли за своето, обяснява й литературните си теории.

През 1848 г. писателят е свидетел на революцията, но скептицизмът му към нея може да се усети в романа "Възпитание на чувствата". Малко по-късно той се захваща да довърши "Изкушението на свети Антоний" - творба, вдъхновена от картината на Брьогел. Той я вижда в Генуа, където придружава сестра си по време на сватбеното й пътешествие. Между 1849 и 1852 г. писателят е постоянно на път - заедно с Максим дю Кам той обикаля Египет, Сирия, посещава Бейрут, Ерусалим, Родос, Константинопол и Атина. След това обхожда и почти цяла Италия.

Максим дю Кам е този, който кара Флобер да се захване с писането на "Мадам Бовари". Творецът започва романа си през септември 1851 г. и работи върху него в продължение на 56 месеца, като изпипва прецизно всеки детайл.

След появата на книгата съвременниците му го въздигат в ранга на един от най-големите реалисти на XIX век. Много критици още тогава се опитват да изяснят кой е прототипът на Ема Бовари, на което Флобер отговаря с прочутата фраза: "Ема, това съм аз".

Негов е и изразът "кула от слонова кост", станал символ на уединението и самотата на художника, които привържениците на "изкуството за изкуството" издигат в култ.

През септември 1857 г. Флобер започва да пише другия си прочут роман "Саламбо", чието действие се развива в древния Картаген. За да бъде максимално точен в описанията, писателят посещава Тунис и Алжир. Той чете текста на братя Гонкур.

"Ето каква е програмата - пише им той. - 1. Ще започна да рева точно в 4, така че елате към 3 часа. 2. В седем - ориенталска вечеря. Ще ви сервирам човешка плът, буржоазни мозъци и клитори на тигрици в сос от носорози. 3. След кафето - подновяване на пуническите крясъци, докато слушателите измрат. Съгласни ли сте?"

"Саломбо" излиза през 1862 г. "Чувствам се празен като халба без бира", казва писателят след приключването на романа.

Две години по-късно Флобер се заема да преработи "Възпитание на чувствата". Произведението се появява през 1869 г., но е прието много сдържано от публиката.

От него се продават едва неколкостотин екземпляра.

По същото време писателят става любовник на майката на Ги дьо Мопасан. Той е много близък с младия писател, който го смята за свой духовен баща. Сред най-близките му приятели и довереници е и Жорж Санд, в чийто дом Флобер гостува многократно.

През френско-пруската война Флобер се връща в родния си Руан. В този период той има тежки финансови трудности, заради които се налага да продаде една от наследствените си ферми и да освободи парижкия си апартамент.

Въпреки влошаващото се здраве Флобер пише до последния си дъх. "Струва ми се, че вече нямам мозък в костите, но продължавам като стар файтонджийски кон - грохнал, но смел", с ирония отбелязва той. Умира внезапно на 8 май 1880 г., сполетян от мозъчен удар. (24часа)

  • Отпускане на мерките? Да, но с по-бавни стъпки

    Отпускане на мерките? Да, но с по-бавни стъпки

    В хубавото време и наболата свежа зеленина на всички ни се иска ограниченията да паднат. И сигурно новината, че държавата обмисля да разхлаби противоепидемичните мерки, радва всички. Броят на болните от COVID спадна наполовина в сравнение с началото на ограничителния период - значи мерките работят. И ако тенденцията продължи
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си