От днес в няколко броя на вестника ще публикуваме случаи на отвличане срещу откуп, които са били разкрити от МВР - заложникът остава жив, похитителите са заловени, изправени на съд и осъдени.
В тези афери, които са малко известни на обществото, полицията е използвала основно агентура, за да стигне до извършителите и да ги уличи.
Прави впечатление, че за много от тези тежки престъпления съдът е давал затвор между 1 и 4 години. Днес четете за единствения заложник в българската история, който по време на пленничеството си е изведен в съседна държава.
24-годишният главен сержант Любомир Атанасов - неизвестен патрулно-постови полицай за София-окръг, става национален герой на фаталния 13 юни 1996 г.
Рано сутринта в този ден трима едри мъже слизат от очукана лада пред бл. 53 в столичния кв. Толстой, където живее и служителят на МВР.
Николай Аргилашки, Бисер Костов и Венцислав Шолин - носители на черни колани по карате, се мушкат в асансьора и си слагат черни маски на главите - Аргилашки и Костов от дамски чорапи, с разкъсана дупка за очите, Шолин - маскарадна горилска глава. Блокират асансьора на 8-ия етаж и започват да чакат вратата да се отвори. Каратистите знаят, че на същия етаж живеят братята Иван и Стефан Байкови, които всеки момент трябва да тръгнат на работа с голяма сума пари.
Двамата държат павилион номер 118 в складовата база "Илиянци", където с изтекло разрешително въртят чейндж. Всяка вечер пренасят оборота вкъщи, а сутринта го връщат в обменното бюро, защото се страхуват да държат парите си в банка.
Цялата тази информация каратистите научават от Светлозар Константинов - четвъртия от групата, който остава долу зад волана на ладата. Той е бивш охранител в чейндж бюрото на Байкови и познава добре навиците им.
Точно както е обещал Константинов, в 7,30 часа вратата на апартамента се отваря. Стефан слиза да си допуши цигарата на площадката между етажите. Иван, който излиза след него, хваща дръжката на асансьора. Дръпва я навън и успява да види само една алуминиева бухалка, която се забива в устата му. Сарафът рухва на пода с 5 зъба в устата по-малко.
Мъжът с бухалката - Шолин, го дръпва към асансьора и продължава да го налага, а другите маскирани мъже нахлуват в апартамента. В това време другият брат - Стефан, вижда всичко и хуква по стълбите с черен плик в ръка, в който има 4,5 млн. неденоминирани лева.
В апартамента се сблъсква с Аргилашки и Костов. Шолин вече е омаломощил Иван. Провиква се: "Тоя е готов!", и влиза да помага на колегите си, които се борят с другия брат. Приятелката на единия сараф - Сузи, изпищява и се скрива под едно легло.
Иван успява да дръпне маската на Аргилашки и го разпознава: "Николай! По този ли начин ще ми искаш пари!?" Крясъци и стонове ехтят в целия вход. Главен сержант Любомир Атанасов, който живее два етажа по-надолу, се качва горе.
"Всички бяха на меле и се биеха. Видях бухалки, маймунска маска - ще разказва по-късно пред следствието полицаят. - Нямах домашен телефон, за да извикам колегите и реших, за да не губя време, да изтичам до долу да си взема служебния пистолет."
Минута по-късно той е отново на площадката с автоматичен "Стечкин" в ръка. "Стой! Полиция! Предай се!" - вика сержантът.
"Сега ще те застрелям!" - подвиква му Бисер Костов, който е зад вратата, и насочва пистолет. Той така и не стреля, защото вътре няма патрони. Аргилашки обаче открива огън и прострелва полицая три пъти. Той отвръща на огъня.
Аргилашки пада на земята, Бисер Костов се свлича зад вратата, прострелян в ръцете и в краката, а Шолин хвърля бухалката и хуква по стълбите.
Там се изпречва пред полицая Атанасов, който е свършил патроните, и ранен слиза надолу. Той успява да удари по главата нападателя, но Шолин му се изплъзва, слиза до първия етаж, качва се в колата при Светлозар Константинов и двамата изчезват.
Тежко раненият Аргилашки издъхва на площадката на 8-ия етаж. Два дни по-късно бегълците се предават. Полицай Любомир Атанасов е опериран успешно.
Вътрешният министър Николай Добрев го произвежда предсрочно в лейтенант за проявен героизъм, изключително себеотрицание и професионализъм". Преназначен е в сектор "Престъпления по пътищата" в "Магистрална полиция".
Междувременно прокурорът по делото за грабежа и убийството в Толстой - Божидар Колев, решава, че няма престъпление и прекратява делото.
Тримата останали живи каратисти са пуснати на свобода. 4 години по-късно полицаят герой Любомир Атанасов преминава по най-невероятния начин в лагера на бандитите...
1 юли 2000 г. Служителите от направлението "Контратерор" на НСБОП вече втора седмица опитваха безуспешно да освободят млад мъж, когото неизвестна банда държеше в плен срещу откуп.
Жертвата бе на 21 години - ливанецът Рафик ал Кабут, син на търговеца Хейсан. Той бе отвлечен още на 7 юни пред бл. 64 в софийския кв. Толстой.
Бандата беше получила седмици преди това информация, че чичото на Рафик - богат генерал в Ливан, ще преведе на баща му огромна сума в долари за някаква сделка в София.
Точно това стана причина да набележат едричкия младеж, който тежеше повече от 100 кг преди нападението. За по-малко от месец в плен той щеше да отслабне с над 30.
Антимафиотите обаче все още не знаеха това. Те поеха случая седмица по-късно, защото първо по отвличането работеха криминалисти от Второ РПУ, на чиято територия бе изчезнал младежът. Тяхното участие обаче приключи след предаването на първата част от откупа.
Още в деня след нападението мъж се обади на домашния телефон на семейството и обясни на бащата, че Рафик е отвлечен и ако иска да го види отново, трябва да приготви $ 100 хил. Да не се обажда в никакъв случай на полицията и да чака ново позвъняване.
Хейсан обаче моментално подаде жалба във Второ РПУ и продължи да чака до телефона вкъщи. Той звънна в 15 часа на следващия ден. Този път му позволиха да чуе Рафик, когото бяха принудили да говори на български, за да разбират всичко: "Баба (баща на арабски), мене били много! Чупили глава! Чупили ръце! Не дават яде! Събира пари и не звъни в полиция!"
Бащата Хейсан записва този разговор. На следващия ден той получава указания да приготви 2000 долара. Около 22 часа му се обаждат да тръгне веднага към Ботевград. Ливанецът се забавя малко, докато външното наблюдение на полицията се подготви.
Така около 23 часа вечерта автомобилът му, следван на разстояние от полицията, се намираше върху един от последните виадукти преди тунел. Няколко километра по-късно се губеше обхватът на мобилните телефони.
Бандитите, които наблюдаваха внимателно движението по пътя от хълма наблизо, знаеха това и позвъниха на бащата точно когато бе в средата на моста.
"Слизай от колата и хвърляй чантата с парите долу!" - изкомандваха те и затвориха. Бащата слезе от автомобила и пусна парите в потъналата в мрак бездна. Отдолу минаваше старият правешки път.
Младият Рафик обаче не бе освободен на следващия ден. Нямаше и обаждане от бандата.
Те потърсиха бащата ден по-късно: "Не трябваше да се обаждаш в полицията! Ще видиш сина си жив само срещу 100 000 долара!" На следващата сутрин делегация от зам.-директор на столичната полиция и началника на Второ РПУ Александър Василев отиде в НСБОП и се разбраха те да поемат случая.
В следващата седмица похитителите продължиха да се обаждат. Антимафиотите опитваха безуспешно да засекат телефоните им. Бандата обаче звънеше от улични апарати "Булфон" от различни места в столицата.
Успяха да установят няколко от тях, а от един - на площад "Сточна гара", дори иззеха слушалката, но нямаха късмета да се сдобият с отпечатък от пръст или ДНК на човек от бандата.
В първите дни, след като поеха разследването, арабин, приятел на Хейсан, му каза, че познава бандата и може да помогне на полицията. Проверка обаче показа, че той лъже и само опитва да изкара пари от семейството.
Докато антимафиотите търсеха истинска информация, похитителите продължаваха да ги разиграват. "На 16 юни бащата получи нови инструкции - спомня си участник в акцията. - Казаха му да заминава за Русе и да се настани в хотел "Рига". Те щели да се свържат с него там.
Веднага се вдигнахме към Русе заедно с групата за задържане. Бяхме организирали всичко и когато пристигнахме, хотелът вече беше опасан с всевъзможна техника за наблюдение и подслушване, защото очаквахме, че може би там ще се предадат парите.
Седяхме цял ден там и дори преспахме в хотела, без да се случи нищо. На следващата сутрин му се обадиха и му казаха да заминава за Букурещ.
Тук вече прекалиха. В онези години ние все още нямахме такива контакти с колегите от съседните държави като сега. Затова казахме на бащата, да се връща обратно в София."
Междувременно отвлеченият младеж стана проблем за цялата ливанска общност в София. Започнаха да събират пари, за да помогнат на бащата с откупа. Връчиха и протестна петиция до посланика в столицата Мишел Абухатер. Дипломатът обаче отказа да се среща с тях.
По това време бащата получи и писмо от младия Рафик: "Татко, моля те, плащай откупа, защото гладувам и ме измъчват."
В този момент, когато развитието по случая не бе оптимистично, антимафиотите стигнаха до правилния агент - имаха му пълно доверие, защото им бе помогнал в разкриването на едно от най-значимите убийства в най-новата история на България - на много високопоставен държавник.
Информаторът им посочи човек от групата и каза, че държат пленника в къща в софийското село Кътина. Направи и описание на сградата.
Друг надежден агент от района се зае да наблюдава къщата. Спецполицаите смятаха, че са на прав път - къщата беше на роднини на Красимир Гергов - осъждан грабител. В продължение на цяло денонощие обаче сътрудникът на НСБОП не забеляза никакво движение наоколо. Нямаше и никакви признаци, че в сградата има жив човек. Това бе действително така - пленникът беше преместен ден по-рано в село Гинци, на около 30 километра оттам по въздух. В друга къща, която пък по-късно щеше да се окаже на роднини на полицая герой Любомир Атанасов. Когато получиха нови данни, че Рафик вече е в с. Гинци, той бе преместен и оттам - агентът беше надежден, но информацията му идваше с ден закъснение.
Бандата реши за пореден път да смени местоположението на жертвата призори на 5 юли. Те го откараха 14 километра с кола по черен път от Петрохан към подножението на връх Ком в Стара планина и оттам продължиха пеш. До границата със Сърбия бяха по-малко от 5 километра.
Изминаха ги пеш, като младият ливанец беше постоянно с чувал на главата. Когато информаторът съобщи на антимафиотите, че бандата се кани да преведе Рафик през зелената граница в Сърбия, те вече бяха минали оттатък.
Българите уведомиха сръбските служби за съмнителните сънародници, които водят заложник. Междувременно нашите бяха стигнали до най-близкото село, където ги бяха приютили, но собственикът на къщата се обади за всеки случай в полицията.
На следващия ден на ГКПП Градина (сръбския пункт срещу Калотина) баща и син се видяха след едномесечен плен.
Рафик бе неузнаваем - тежеше не повече от 65 кг. Кафявото кожено яке висеше на тялото му като на закачалка. 30 дни го бяха били, хранили с хляб и вода. Принуждавали го да яде фекалиите си. По цялото лице имаше рани от лепенки.
10 дни по-късно, след като излежаха ареста си за незаконно преминаване на границата, отново на КПП Градина на българските власти бяха предадени двамата българи, които преведоха пленника в Сърбия.
Първият бе полицаят герой Любомир Атанасов, вторият - Христо Върбанов - Малкия Ицо - племенник на известния цигански барон кардараш със същото име и прякор Папата от Костинброд.
Дни по-късно третият от групата - Красимир Гергов, си пиеше спокойно кафе в едно заведение до реката в Благоевград, когато внезапно го заобиколиха четирима полицаи.
Бандата, която държа млад мъж в плен повече от 30 дни и дори го изкара незаконно в съседна държава, унижава го и го пребиваше постоянно, държа го гладен и го принуждаваше да се храни с фекалиите си, получи от българския съд присъди между 3 и 4 години затвор...