Кой накара Радичков да цензурира сам "Образ и подобие"

https://www.24chasa.bg/Article/2897760 www.24chasa.bg
Йордан Радичков

Валентин Караманчев

Годината беше 1986. Бях за седмица по служба в чужбина. Кацнах привечер в София и по навик, преди да се прибера вкъщи, минах през Обединението "Българска книга и печат", за да разбера какво се е случило в мое отсъствие. Работното време беше свършило, но моят заместник по производствените въпроси, големият специалист в книгоиздаването, полиграфията и книготърговията Иван Попов, знаеше, че ще пристигна и ме чакаше.

Докладва ми какво се е случило Иван Попов и си тръгнахме заедно, та след като се прибера аз, колата да остави пътьом към гаража и него. Но той ме спря на вратата с думите:
- Изчакай, имам подарък за тебе.
Подаде ми няколко отпечатани коли и един брой на списание "Съвременник" със заръката, като ги прочета, да ги заключа в касата, че щял да ми обясни по пътя, преди да се разделим, защо. Иван Попов живееше в уличката зад Полиграфическия комбинат в един от жилищните блокове, строени за печатари и служители в "Партиздат".

Велко Кънев в ролята на Ричард ІІІ в пиесата
Велко Кънев в ролята на Ричард ІІІ в пиесата "Образ и подобие", поставена от Младен Киселов през 1990 г. в Народния театър

По стар навик, още от младостта му, Иван Попов не се прибираше направо у дома след работа, а минаваше през цеховете на комбината, които печатаха книги и списания. Искаше да бъде в течение на всичко и винаги знаеше къде какво се работи. Въпреки че вече бе напуснал "Партиздат", той не изневери на навика си и всяка вечер пак минаваше през цеховете на комбината. Влизаше през предния вход, излизаше през задния и пристигаше у дома си.

- По-миналата вечер - зашепна бай Иван - към 10 вечерта забелязах трима печатари
и четвърти човек,
когото не познавах,
да се щурат
край една метранпажна маса. Попитах ги:
- Какво става бе, момчета?

А те ми се зарадваха:
- Добре, че се отби, другарю Попов. Помагай! Поръчано ни е да оправим една бъркотия в списание "Съвременник" с пиесата на Йордан Радичков "Образ и подобие". Тиражът на новата книжка е готов и е натоварен на палетите за експедиция. Трябва да го разлепим, да извадим една кола, да сложим на нейно място нова, която вече сме отпечатали, да го залепим отново и да подготвим до сутринта целия тираж за изпращане.

Никой от редакцията на "Съвременник" не трябва да научи какво сме правили и всичко трябва да се пази в пълна тайна. Известно ни е, че авторът на сменения материал е в течение на операцията и сам е зачертал ненужния текст, който трябва да отпадне. Бай Иван, като опитен в тези работи и универсален специалист, поел старшинството на операцията и заедно нагласили всичко, както било поръчано.

- Уверих се, че всичко се извършва по заръка откъдето трябва. Външният човек не се възпротиви за моето участие и ми каза, че не вярвал печатарите да се оправят сами. Понеже беше разбрал кой съм,
ме увери, че поръчката
наистина идва от ЦК.

Разделихме се призори. Взех със себе си списанието с корекциите на самия Радичков и два екземпляра от извадените коли. Уж за отчетност, ако ми искат сметка утре, че нещо не е както трябва. Всички други броеве на списанието отидоха за претопяване. Подарявам ти за спомен оригиналното списание, а също и едната от оригиналните коли.

Разделихме се с бай Иван, аз се прибрах вкъщи и първата ми работа беше да прочета пиесата, за да разбера какво е предизвикало реакцията на началството. Бях направо запленен от "Образ и подобие". От първия прочит, та до днес съм убеден, че няма по силна и по-страшна алегория на нашето социалистическо време от нея.

На другата сутрин тръгнах пеша към пл. "Славейков", но реших да се отбия през Съюза на писателите. Качих се до редакцията на "Съвременник". Вратата на главния редактор Андрей Гуляшки беше отворена.
- В приятен момент идваш, Валентине. Тъкмо получихме новата книжка на списанието, ето ти една. Ще поръчам по едно кафе. Закъсня списанието, но пак е навреме. Виж каква спретната книжка се получи.

Разбрах, че Гуляшки не знаеше за случилото се. Раздухваше лулата си и продължаваше да се хвали с новия брой.
Публикуването на
"Образ и подобие"
се превърна
в истинско събитие.

Втора книжка на "Съвременник" се изкупи от реповете за ден. Отдавна не бяхме ставали свидетели на всеобщ интерес, на развихрени страсти, на противоречиви коментари и очакване за невероятна театрална постановка.

Авторската агенция, на пряко подчинение на Министерския съвет, се помещаваше в нашата сграда. Неин директор по онова време беше племенницата на Тодор Живков Яна Маркова, бившата жена на драматурга и детския писател Панчо Панчев - Дядо Пънч. Тя беше дъщеря на сестрата на Живков и наскоро се беше завърнала от Чехословакия.

Агенцията се занимаваше с правата на българските творци от всички жанрове - писатели, музиканти, художници и прочее. Чрез нея се сключваха договори с чуждестранните издателства и агенции. Яна Маркова често идваше при мене и както си беше бъбрива, нямаше нужда да я питам за това-онова. Научавах най-любопитните новини от първа ръка:

- Пламнала ми е главата. От цял свят пристигат искания за авторските права на "Образ и подобие". Негови пиеси и преди се играеха по света. Но сега са чули някои клюки около тази пиеса и са полудели направо по нея. Но има указание да не разрешаваме никакви преводи в чужбина, защото от това ще тръгне една страхотна истерия срещу нашата държава и партия.
Не ни стигат папата
и Георги Марков,
та сега и Ричард III.

Разпоредено е да им отказваме с мотив, че това е предварителен вариант и авторът продължава да работи по пиесата. Второ, че той не е дал съгласие и на българските театри да я поставят, защото има желанието да я дооправи. Че авторът държи най-напред да се играе в България и ние сме длъжни да изпълним неговата воля. А напират всеки ден да им дадем правата от най-маститите театри в чужбина. Ти си нямаш представа какво е при мене.

Разбрах, че Радичков е знаел тези указания, защото, като стигнели до него по други пътища, им отказвал със същите мотиви. Отказвал е въпреки огромния интерес, какъвто не бе имало към никоя друга българска пиеса до тоя момент. Обединение "Българска книга и печат" не беше получило подобни нареждания. До 1990 г. на никого не се даде право да я превежда и поставя.

Подаръка на Иван Попов от среднощната операция върху "Образ и подобие" пазех 27 години. По едно време, след прехвърляне от квартира в квартира, се изплаших, че съм го изгубил. Но наскоро го открих.

И чак сега се връщам към мислите, които ме вълнуват оттогава до днес. Каква е причината да се посегне на великия Радичков. Обстоятелствата тънеха в мъгла. Имам кют, навик, нещо, което ме е впечатлило, да не го забравям.

Търпеливо събирах парченца, слепвах ги като късчета от пъзел, докато не се открои картината със Снежанка, Червената шапчица или Седемте джуджета. Ядеше ме отвътре, че
не знам как
се е стигнало
до "екзекуцията"
на пиесата.

Не беше безопасно да любопитствам. Веществени свидетелства не откривах. Нямаше да ми помогнат лупи и пръстови отпечатъци. Оставаше ми оръжието на доктор Уотсън, логиката.
Безспорно е, че авторът сам е направил тези 15 корекции. Но кой го беше склонил към това? Радичков не е кой да е. Това не е било поръчано на дребен и груб апаратчик Представях си, че е бил в компанията на уважавани от него личности, в чиято добронамереност и той е вярвал.

Било е на кафе и резлива боза, каквато се сервираше само в Бялата къща. (Партийния дом - бел. ред.)
Било е разговор за силата на творбата. Ставало е дума за предотвратяване на странични ефекти. Убедили са автора сам да зачеркне някои рисковани редове. Не са го насилили да заменя думи и фрази. Такова внушение не би могло да се постигне в заплашителен разговор на четири очи, а в дружелюбна компания.

Представям си как Радичков е седял на фотьойла и как тримата видни политически дейци от онова време, негови добри приятели, са го помолили да отредактира сам пиесата си. Аз предизвиквам, тези които още са живи, сами да разкажат какво точно се е случило.

Мисля, че са му казали, че той сам трябва да направи поправките, че те не искат да му се месят и да го цензурират. Че в тоя вариант може да бъде разбрана погрешно неговата идея и той може сам да я разтовари от тия моменти, с които е вероятно да се злоупотреби. Отправили са му молба, на която не се отказва.

В моя пъзел се мержелеят тези три силуета. Но те са догадка, за която нямам никакво доказателство и не бих си турил грях на душата. Защото не съм убеден, че на тяхно място не бих постъпил с огромно притеснение към подобна задача. Според моята догадка тяхно е правото да разкрият как са постъпили, за да убедят автора, че помагат и на него, и на "голямата правда". "Малката" не е важна.

И стигаме до най-важното - какво е махнато и защо в оная секретна среднощна операция? Пак повтарям -
не на кого да е,
а на един жив класик
като Радичков.

Струва ми се, че на този въпрос е редно да отговорят преди всичко литературните специалисти, които единствени ще са в състояние да анализират както трябва всяка дума и сричка и в единият, и в другия вариант, за да уловят и най-неуловимите нюанси.

Моето скромно мнение е, че най-съществените алегории и метафори, насочени към кралството на социализма и дърваря, който сяда на трона, заменил, за да го спечели, коня си, не са изчистени. Безмилостното осмиване на съветниците на Първия също не е отстранено. Радичков не е пипнал нито едно изречение, нито една дума, нито една сричка, нито една буква - а е направил петнадесет съкращения.

Нека си представим трима от най-младшите съветници на побегналия Ричард III как кандърдисват простия дървар да заеме овакантения престол, като отстъпи коня си на краля. Те изпълняват тази мисия с раздвоено чувство. От една страна - верността към краля и клетвата пред него, и от друга - страхът, че не знаят как утре тоя неук "крал" ще постъпи с тях. Дали няма да им смъкне тогите или на някакъв "пленум" да ги освободи безжалостно от свитата си.

Има няколко значими разлики, една от които тръгва още от първа страница. Там Радичков е зачертал изречението "Група хлебари, група дървари, група китайци, група мюсюлмани, група негри". Едва когато се стигне до девета сцена, се разбира защо е направено това. На стр. 311 от групите действащи лица липсват само репликите на мюсюлманите. В оригинала групата мюсюлмани викат в хор към имама три пъти, че са недоволни, но се обръщат към навалицата с "Доволни сме! Доволни сме! Доволни сме!".

Представяте ли си как би изглеждала тая сцена, ако се бе играла в годината на отпечатването й - 1986-а , едва година след началото на поредния възродителен процес и смяната на имената на българските мюсюлмани? Облечени в турски дрехи актьори да викат, че са доволни.

Другата съществена промяна според мен е била заради осмиването на една слабост на Тодор Живков - да се снима, и с неговите другари от ръководството на страната, и с обикновените хора.

Сюжетът се развива в ХV век, ако съдим по историческите данни за крал Ричард III. И изведнъж снимки с фотоапарат.
Този ход на Радичков
премества действието
в XX век.

И читателите и зрителите вече могат да се огледат около себе си и да потърсят съвременните измерения на алегориите и образите. Не е никак трудно тогава да се разбере какво и кого визира той. И решението е взето. Всичко, свързано с фотографирането, да изчезне!

Нека в пиесата идеите да са кривокраки, гърбави, двукопитни, пъпчиви като жаби, но да си останат в средните векове, макар да е ясно какво и кого визира Радичков. Да не се пренасят в България в последната четвърт на XX век. Защото тогава някои биха решили с основание, че селянинът крал им напомня за един техен съвременник, роден в село Правец.

Но Радичков не стои мирен и посяга и на идеята. Как да остане такава констатация като "И на звездите туриха ръка! Или "Как тези орници и тез тресавища ще можем да превърнем във връх!"

На пръв поглед това са най-съществените промени. И всичко, свързано с фотографирането, е съкратено безмилостно.
Но цялото друго
окарикатуряване не е
пипнато дори с пръст.

И въпреки това едва при сравнението на двата текста се вижда, че съкратения текст е позагубил от силата си след тази "секира". Трябва да се отбележи, че Радичков е използвал случая, за да направи и леки промени, които очевидно не са вследствие на политическа намеса, а на художествени виждания.

Главната цел на нашата партийна намеса, според мен, е била да върне сюжета в петнадесети век, за да остане само като богомилски апокриф. Но и тази цел се е оказала непостижима.
Странна е съдбата на тая пиеса. Въпреки че издирвах дълго, не намерих други публикации на "Образ и подобие" освен тази в сп. "Съвременник".

Радичков дори не я включил в сборника си с пиеси, издаден от изд. "Христо Ботев" през 1995 г. Няма я и в изданието от седем тома на изд. "Анубис". Мене ме порази фактът, че за 20 години тя се игра само един път, и то през далечната 1990 г. Режисьор беше Младен Киселов.

Нямаше голям успех, но не е прав Михаил Неделчев, който изтъква като причина за неуспеха й, че тогава е било време на директни политически послания, а не на метафори и алегории. Не може това да е причината за провала на едно изключително художествено произведение.

За мен най-откровената дисидентска пиеса у нас да не бъде поставена втори, трети и четвърти път е необяснимо. Аз смятам, че такова нещо срещу Живков и системата никой друг освен Радичков не е написал. Нито драматурзите в СССР, нито Хавел в Чехия са създали такава пиеса.

Вярно, че не разбирам от театрално изкуство, ама да не се постави втори път, не го разбирам. Беше и си остава за мен загадка защо толкова време тази пиеса не се претвори от друг режисьор.

Но за мен пиесата не е провалена, вярвам, че предстои нейното връщане на голямата сцена и че тя ще заеме своето достойно място в българската литература и драматургия.
Не знам и защо Радичков не възстанови в нейния автентичен вид "Образ и подобие" и защо никога не разказа на какво е бил подложен. Ако го беше направил, тя нямаше да има тази съдба.

Видяхме се на площад "Славейков" през 1990 год. Той тогава беше народен представител и член на Политбюро. Попитах го направо:
- Йордане, скоро няма да се видим. Аз съм решил да избягам в моя край и най-после и аз като тебе да си седна на задника и да си пиша и да не мисля за нищо друго. Абе, нещо ми се върти в главата. Готви ли се някъде нова постановка на "Образ и подобие"?
- Не се готви - отговори ми.

- Аз нещо дочух, а и дойде като указание при мен защо не трябва да се превежда пиесата ти. Ти знаеш ли нещо повече за публикацията в "Съвременник"?
Каза ми само:
- Валентине,
не ми се занимава
с тази история
На площад "Славейков" се разделихме и аз повече не го видях. Май се засякохме още веднъж на "Позитано", когато ни раздадоха новите партийни книжки.
Радичков си имаше кауза, от която не отстъпи, но той не беше боец.

Не знам как са разбрали в кабинета на Живков за пиесата му. Нямаше тогава предварителна цензура, но имам чувството, че някой от членовете на редколегията е казал, където трябва, че в нея има заложена мина, която ще коства много. И друго може да се е случило. Аз имах усещането, че Шесто управление е вербувало свои сътрудници сред печатарите в номбината. Сред тях имаше интелигентни момчета, които четяха много и информираха службите за възникнали проблеми.

Този текст е от мемоарната книга "Патила и страдалчества с книги и люде" на Валентин Караманчев, подготвена за печат от ИК "Синева".
В архива на Караманчев се намира единственият, като по чудо оцелял, брой 2 от 1986 г. на сп. "Съвременник" с оригинала на пиесата "Образ и подобие". Неговата уникалност е и заради това, че точно в него Йордан Радичков собственоръчно е самоцензурирал пиесата си.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Голям интерес към автомобилен салон София 2019 отчитат вносителите на автомобили в България от всички марки. По време на изложението тази година могат да се видят голям брой премиерни за българския пазар модели, което продължава до неделя. Снимки: Пламен

Скромна на вид 51-годишна пловдивчанка се оказа сред най-издирваните жени в Европа. В рамките на няколко години Радина Жечева успява да прибере спестяванията на десетки хора от цялата страна. Докато прокуратурата се накани да реагира, измамничката си плюе на петите и няма как да излежи 5-годишната си присъда

Травестит заковава от София погнатата за сутеньорска мрежа в Лондон маман Елеонора Василева! Транссексуалният мъж с официално име Марин е разпитан заедно с още две българки по настояване на английските власти, научи "България Днес". За сводническата банда на Острова стана ясно преди броени дни, когато местни медии публикуваха детайли от