Много е банална сентенцията, че зад всеки успял мъж седи една умна жена. Но поне за няколко български министър-председатели и техните съпруги е абсолютно вярна. Най-известният пример е Екатерина, съпругата на Петко Каравелов, лидер на Демократическата партия и три пъти премиер на България - през 1880-1881, 1884-1886 и 1901-1902. Най-скандалният пример е Султана Рачо Петрова, чийто мъж е министър-председател за няколко месеца през 1901 г. и през 1903-1906 г. Съвсем незаслужено е пренебрегната историческата роля на Констанца Ляпчева - съпругата на Андрей Ляпчев, премиер през 1926-1931 г., една от основателките на движението на закрила на децата.
В по-ново време голямо значение за кариерата на Вълко Червенков, премиер през 1950-1956 г., има жена му Елена, сестра на Георги Димитров. Журналистката Соня Бакиш, главен редактор на сп. "Жената днес", често приземява съпруга си Станко Тодоров, министър-председател от 1971 до 1981 г. След като тя е изключена от БКП заради участието в комитета за защита на Русе, мъжът и демонстративно подава оставка като председател на Народното събрание и член на политбюро.
В интервютата си Иван Костов, който оглявява правителството на СДС през 1997-2001 г., откровено признава, че мнението на съпругата му Елена има голяма тежест за него. Макар и не като съпруга, специалистката по връзки с обществеността Моника Йосифова (официално Станишева от май 2013 г.) съветва премиера Сергей Станишев през 2005-2009 г. В годините като министър-председател Бойко Борисов не обичаше да говори за ролята на банкерката Цветелина Бориславова, но като се има предвид, че преди това тя беше опората на общия им бизнес, сигурно не е било без значение какво мисли и за политиката на правителството.
Това обаче са твърде скорошни работи, за да се занимаваме с тях, без риск да сгрешим. Да видим какво казва историята за премиершите от дистанцията на 100-ина години.
Елена Димитрова никога не става Червенкова
Елена - сестрата на комунистическия вожд и учител Георги Димитров, 60 години живее с Вълко Червенков (1900-1980), но никога не сключват брак. Това не е изненадващо за началото на връзката им през 1919 г., защото тогавашните тесни социалисти отричат църковната венчавка - "религията е опиум за народите". Двамата обаче не подписват граждански брак нито в СССР, нито когато се връщат в България след 9 септември.
Макар че БКП смята за "морално разложение" съжителството без подпис в гражданското, Червенков, който е първи секретар на БКП и министър-председател от 1950 до 1956 г., прави изключение от партийния морал.
19-годишният функционер Вълко, 190 см висок, широкоплещест, с буйна грива и красив, се запознава със 17-годишната Елена, дребничка и стройна, на конгрес. "Тогава не знаех, че тя е по-малката сестра на Георги Димитров. Беше с Люба Ивошевич, съпругата му, и се канеха да излязат от ложата. Когато се втурнах към залата, едва не се сблъсках с нея - момичето, с което по-късно свързах живота си завинаги", пише в спомените си Червенков. После двамата носят венец на погребението на Георги Кирков. Седем години по-късно, след разгрома на Септемврийското въстание, те са емигранти в Москва и се женят символично в присъствието на Георги Димитров и на съпартийци.
През 1962 г. Вълко Червенков е обвинен в култ към личността и е изключен от БКП. Елена, като сестра на Георги Димитров, само е извадена от ЦК на БКП, но не е изключена от партията.
Двамата имат син, който на 30 години пада от балкон и загива при неясни обстоятелства, и дъщеря.
Клюките приписват на Червенков "слаб ангел" през целия му живот и силни любовни афери, докато е първи партиен и държавен ръководител. За негови любовници се спрягат не една и две актриси.
Невероятната Екатерина Каравелова
Да се нарече тази жена просто г-жа Премиершата е доста повърхностно. По-правилно е г-жа Политик. Образованата в Москва учителка, която говори руски, френски, немски и английски, е двигател за кариерата на Петко Каравелов (1843-1903), но продължава да бъде фактор в обществения живот дълго сред смъртта на съпруга си.
Екатерина е на 19 години, когато се омъжва за 36-годишния политик в Русе. Няколко месеца по-късно той става депутат и се местят в София. От 1880 г., когато за първи път е премиер, съвременниците свидетелстват, че тя е непрекъснато с него - и когато обикаля страната, и когато се среща с дипломати. "Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата съпруга", пише митрополит Стефан. През цялото време не престава да е учителка, а ученичките и я боготворят.
Тя остава вдовица на 42 години, при това без пари. Както казва банкерът Атанас Буров, "Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал нито стотинка". Народното събрание гласува на семейството пенсия.
До края на дните си през 1947 г. Екатерина Каравелова се бори за правата на жените. Основателка е на Българския женски съюз и 25 години му е председател. "Ролята на българката не е да раздухва политически страсти. Издигната над тях, нейната обществена мисия е да бъде връзката за тържеството на висшата правда и справедливост, които нямат партийна принадлежност", пише тя. Самата Каравелова обаче не се отказва от политиката, често се намесва в делата на Демократическата партия, неведнъж влиза в противоречие с властта. Още докато съпругът и е жив, е обвинена заедно с него за връзка с убийството на финансовия министър Белчев, а стамболовистите искат да бъде осъдена на смърт за предателство. Спасяват я дипломатите. После оглавява комитет в защита на пострадалите от септемврийските събития през 1923-1925 г. Подписва се в защита на евреите през 1943 г., а към петиция собственоръчно добавя обръщение към царя: "Синко, и ти си баща, не прави никому зло".
Съвременниците обаче казват, че тази властна жена има вина за страшната съдба на дъщерите си Лора и Виола. По нейно настояване те се омъжват за подходящи, т.е. заможни мъже, с които не са щастливи и се развеждат. Историите с вторите им мъже също са трагични. Любовта на Лора с Пейо Яворов завършва със смъртта и на двамата. Виола се побърква, след като през 1925 г. публицистът Йосиф Хербст е убит.
Екатерина Каравелова живее до 87 години въпреки ужасните удари на съдбата - погребва съпруга си, три дъщери (Рада умира много малка), трима внуци. И даже един ухажор - Олимпи Панов. Клюката твърди, че желязната лейди била много влюбена в красивия майор, а той я обожавал. След бунта на офицерите, които се опитват да направят проруски преврат през 1887 г., той е осъден на смърт и разстрелян.
Милостивата Констанца Ляпчева
Историите на семействата Каравелови и Ляпчеви са любопитно свързани. Андрей Ляпчев (1866-1933) е член на Демократическата партия и благоговее пред лидера и Петко Каравелов, с когото го е запознал Алеко Константинов. В края на 19-и век Ляпчев се сближава със семейството на патрона си и след смъртта му през 1903 г. остава приятел на съпругата и дъщерите му. Той запознава Лора с Пейо Яворов и после и дава съвети как да се разведе без проблеми със съпруга си д-р Иван Дренков, за да се омъжи за поета.
Ергенът Ляпчев може би не е бил съвсем безкористен в приятелството си с Каравелови. Вече наближавайки 40-те, той си признава, че е влюбен във Виола. Екатерина Каравелова пише в дневника си: "Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар "да не притежава никакви парични, обществени условия", след безсънна нощ намира кураж да изкаже "лудото си решение" да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в "тайна между нас двамата". Изненада ни дава животът всеки ден..." Виола отказва предложението за брак. През 1925 г., когато вече живее с журналиста Йосиф Хербст, тя моли Ляпчев да намери изчезналия и съпруг. Политикът много пъти преди това е предупреждавал, че с критиките си срещу правителството Хербст си копае гроба. И се оказва прав - смелият публицист е един от убитите при терора на Александър Цанков. Година след това Ляпчев оглавява правителство, което обещава да управлява "со кротце, со благо". Или поне така остава в историята заради програмна статия, написана от приятеля на премиера - журналиста Григор Василев.
Междувременно, на 45 години, след като е бил министър на търговията и земеделието, депутат, министър на финансите, Андрей Ляпчев се жени за 24-годишна девойка от сой. Констанца е дъщеря на чорбаджията от Трявна и опълченец от Шипка Георги Петрович Чохаджията (чохаджия значи производител и търговец на текстил). Сестра и Райна е омъжена за писателя Стоян Михайловски. Злобни съвременници описват Констанца като разглезено богаташко момиче, което гледало на мъжа си като на бедняк без потекло. Даже и приписват драстична авантюра - избягала с любовника си в Париж. Обаче като похарчили парите, той я изоставил и тя била принудена да се върне в София при мъжа си. Ляпчев си я приел обратно.
Надали ще е било точно така. Младата съпруга не изглежда празноглава според историческите факти. Работи като медицинска сестра през войните. Занимава се с благотворителност, дълги години е подпредседател и председател на Съюза за защита на децата. Като съпруга на премиера, през 1927 г. тя за първи път успява да издейства 1 юни да бъде обявен като Ден на детето. Идеята е държавата и обществото да обърнат внимание на стотиците хиляди деца, които живеят в бедност и не могат да учат. В края на 20-те години тя поставя пред Обществото на народите (днес ООН) два въпроса, актуални и досега - настоява за конвеция срещу трафика на жени и за наказателни мерки срещу родители, които бият децата си.
Констанца Ляпчева (1887-1942) подарява сграда в Долна баня за сиропиталище. Този дом и до днес носи нейното име. Със съпруга си нямат деца.
Всичко за семейството