В Родопите масово сменят турските си имена с български

https://www.24chasa.bg/Article/2933193 www.24chasa.bg
Имамът Хайри Шерифов счита, че възрастните му колеги правят грешки от невежество, като отказвали да погребат мъртви с български имена.

Името освен входен билет за отвъдното в Родопите, вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име.

Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена.

Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български
имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията.
Отказват му да го впишат Румен с мотив, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената.

В Рудозем не било проблем в централната джамия да се молят хора, които не са с турско-арабски имена.

Стигнал до Върховния съд и вече се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица. “Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Марлборото, вместо с Илиян или Исеин. Правят го, защото не знаят кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин. Все пак не той си е избирал името, а родителите му, които не искат български имена в къщата си”, казват местни.

Лесовъдът Хамид Имамски от Триград СНИМКА: Валентин Хаджиев

“Близо 80% от делата с искане за смяна на имената са от турско-арабско на българско. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските имена”, казва председателят на съда в Мадан Динко Хаджиев.

Сходна е ситуацията в другите съдилища в Смолянска област. Най-често аргументите са, че с посочените нови имена са известни сред близки и приятели, че се чувстват по-добре и че им предстои излизане в чужбина, казва съдията.

Адвокати коментират, че младите срещат затруднения да се реализират на трудовата борса в Западна Европа и особено в Гърция. Ако те са с арабски имена, често се злоупотребява с тях, не им плащат, предават ги на емигрантските служби.

“Съдът уважава правото на всеки български гражданин, гарантирано му от конституцията, затова молбите им са разгледани и удовлетворени”, казва Хаджиев.
През м.г. делата са били 39, но години наред са били поне 3 пъти повече. Според магистратите делата започнали да намаляват, понеже повечето хора вече са си върнали българските имена.

В с. Върбина 400 души са си сменили имената по административен или съдебен път. То е известно с многото предприемачи и гурбетчии. “Еуфорията отмина, кръщават новородените с български имена, никой вече не им пречи. Младите не искат децата им да имат разправии след известно време”, казва кметът на едно от големите смолянски села Явор Говедаров.

Таксата за смяна на име е 15 лв. В повечето случаи желаещите се явяват и с адвокат, на когото също се заплаща, и сумата отива към 100-200 лв. Със сменените вече имена следва подмяна и на всички лични документи, така че сметката набъбва още.

“Детето ми иска да учи в полицейската академия, как да кандидатства като Ешреф?Затова решихме да отидем в съда и да го преименуваме на Красимир”, казва майка на 12-класник в Мадан.

А тя от Саниха станала Силвия. Родителите , които живеят на село, не знаят, че тя и внучето им вече не са с турско-арабски имена. Тя се притеснява да бъде снимана със сина си, защото родителите  ще научат. Според Силвия много семейства имат подобен проблем.

“Бях Северин, преименували са ме на Сейхан и си върнах първото име - Северин. Не се притеснявам от нищо”, казва 30-годишен мъж от миньорския град. Хората от околните села сега нарочно измислят имена на децата си хем да не са класически български, хем да не са турско-арабски.

Така из селата вече има малчугани, които се казват Силвестър, Робърт, Памела, Аниса. Слагат се имена и на всякакви герои от книги и сериали - като Рич, Кевин, Танер, Ромео.
Рудоземският имам Хайри Шерифов е в централната джамия от 2007 г. Завършил е теология в Медина, Саудитска Арабия, а преди това ислямското училище в Момчилград.

Според 37-годишния духовник ислямът имал по-скоро пожелателни и препоръчителни насоки какво да е името на човек, но истинският мюсюлманин трябва да носи име, характерно за религията му. Шерифов твърди, че тези, които си сменят имената с български, се огъват.

“Щом това, че се казваш Исеин, ти пречи да работиш в Гърция, Аллах вижда и би ти помогнал да си намериш работа с това име в Швейцария или Турция например”, казва Шерифов. Той не приема отказа на негови колеги да погребват мюсюлмани, които не носят турско-арабски имена.

Обяснението на Шерифов за смяната на арабските имена с български е ислямофобията у нас, която набирала скорост. Колегата му от Мадан Шефкет Мурад твърди, че неговите дъщери учели във ВУЗ с турско-арабските си имена и не са имали проблеми нито с преподавателите, нито със състудентите си.

Според Мурад драмата на част от младото поколение в района се дължи на недалновидната политика на държавата спрямо местното население от век насам.

 

Лесовъдът Хамид Имамски от Триград: Нямаше да има хаос, ако не бяха покръстванията

“Ако нямаше покръствания, смяна на имена, принудителни преселвания и други груби действия на държавата в Родопите преди повече от 25 г., сега нямаше да го има този проблем с имената”, заяви Хамид Имамски, инженер лесовъд от Триград, който е бил член на Висшия мюсюлмански съвет към Главното мюфтийство.

“Чичо ми е Ахмед, синът му е Кристиян, аз съм Хамид, а братовчед ми е с българско име”, казва Имамски. Според него от религиозна гледна точка името Искрен (българско) примерно е равно на името Денис (турско), както и няма разлика между Йълдъз и Звездица.

В Турция процесът на именуване с турски имена е започнат от Кемал Ататюрк. За републиканска Турция в един момент се оказва неподходящ османският език, пълен с арабски и персийски думи. Започва тяхната смяна с чисто турски синоними. Учените и професорите се отправят в селата, за да събират думи от стария турски език.

Тези промени в езика по необходимост довеждат до смяна на имената на градовете и на хората. Собствените имена, заимствани от арабския език, се заменят с чисто турски.

“Т.е. все едно е дали си Искрен, или Денис, защото едното е чисто българско, а другото - чисто турско. Ако искаш да си изряден мюсюлманин, трябва да носиш примерно име Ахмед, Мохамед, Салих, Абдулах и др. - арабско”, обяснява 33-годишният лесовъд.

Хората с мюсюлманско изповедание обаче не правят тази разлика и според тях знакът за равенство е между Денис и Ахмед, а не между Искрен и Денис. От няколко години, откак телевизиите ни излъчват турски сериали, стана модерно да именуват децата си на герои от тях.

По този начин постигат определен баланс. Бабите и дядовците се радват, че внучето е писано на красавеца Онур. Младите пък са удовлетворени, че са по-модерни от прародителите си. Това обаче според Имамски от религиозна гледна точка не е правилно.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Част от ул.Иван Вазов, която в момента е в ремонт бе превърната в импровизиран тенис корт от група ентусиасти. Игрището се намира в непосредствена близост до къщата-музей на великият писател центъра на София. снимка: Мариа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,