Долу пълнияТ член! He, глупаво е

https://www.24chasa.bg/Article/297404 www.24chasa.bg
Футболистите знаят кои важни органи трябва да се пазят при пряк свободен удар. СНИМКА: “24 ЧАСА”

В края на миналата седмица на научната конференция "Паисиеви четения" в Пловдивския университет доц. д-р Красимира Чакърова поиска премахването на пълния член при писане да бъде част от бъдещата реформа на съвременния български език. На дискусията се налага тезата, че "правилото за него е изкуствено, а използването му е силно разколебано от новите изрази, използвани от интернет и медиите."

Време ли е за езикова промяна, която да опрости сложните граматични правила и да доближи говоренето до писането. Вижте тук позициите на хора, които разбират от правопис и език.

За първи път различните форми според синтактичната функция въвежда Неофит Рилски през 1835 г. в своята "Болгарска граматика". Той изследва всички български говори, заема членовете от тях и ги натоварва с функции на падежи в черковнославянската граматика.

Първият опит за правила в българския правопис е от 1899 г. Правят го Тодор Иванчов, министър на просветата, и Марин Дринов. В тяхна чест е наречен иванчевско-дриновска школа". Тогава е въведено използването на пълното и непълното членуване.

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

През 1921 г. правописната реформа на БЗНС въвежда "еуфонията". Според това правило пълен член се използва само пред думи, започващи с гласна буква. Пред думи, започващи със съгласни, се употребява непълният член.След падането на БЗНС цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато отново.

Доц. д-р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ Нов български университет

През 1945 г. при управлението на Отечествения фронт също се прави реформа в правописа. В първоначалния й вариант на пълния и краткия определителен член се дава еднаква тежест и се позволява свободната им употреба като дублети. Впоследствие е решено пълният и непълният член да се употребяват различно. Това правило важи и до днес.

Само нашият е заднопоставен!

Проф. ВЛАДКО МУРДАРОВ

В Пловдив някои езиковедни дами пак предложиха да се кастрира книжовният ни език - да се кръцне от него досадният пълен член, който украсява само думи в мъжки род. И понеже тази новина съвпадна с възцаряването на г-жа Фандъкова в софийското кметство и избирането на г-жа Христова на мястото на царя, то няма как да не видим в нея поредния етап от мощното настъпление на феминокрацията в България.

Ако гледате на езика както г-н Дянков гледа на бюджета, то членът спокойно може да се резне. Но за хората, които обичат книгата, думите не са безполови числа. Написаното слово може да се смее, да плаче, да убива, да извършва мъжкото и женското действие.

Думите обичат половите си белези, тъй като те постоянно забременяват и раждат други думи. Пълният член е именно този израстък, който дава възможност на написаното изречение да лудува доста повече от казаното и пак да си остане разбираемо. Това е магията на хартията.

Как да го обясниш на човека, който всяка вечер слага табела "Магазина не работи"?

Противниците на пълния член твърдят, че той е изкуствено измислен. Това е така само наполовина. Неговата синтактична функция наистина е измислена, но окончанието на "т" не е, то съществува в западните наречия на българския език за членуваните думи от мъжки род. Придавайки синтактична функция на това "т", нашите предци са искали да обединят нацията. Затова наш патриотичен дълг е да го спасим от посегателството на кастраторките.

Навсякъде и винаги правописът е политически въпрос. Монголия например се клатушка между 3 азбуки в зависимост от обратите на прехода. Ако Китай се откаже от йероглифите, нищо чудно да се разпадне - там има няколко езика, обединени от една писменост. През 1921 г. у нас земеделците идват на власт и, обидени от снобизма на гражданите, въвеждат фонетичен член - слага се "т" само ако следващата дума започва с гласна. Тази простотия е една от причините за деветоюнския преврат.

Щяха ли македонците да се различават с нещо от нас, ако не бяха ревизирали българския правопис? И все пак това "т" ни свързва издайнически. Не всички народи са дарени с определителен член - няма го например в руския, сръбския, полския и още много други езици. От езиците, които разполагат с тази екстра, само българският я слага накрая на думата. Представете си - на цялата планета само българският член е "заднопоставен".

Както впрочем и македонският (от). Какъв по-сериозен аргумент, че двата езика са един и същ? Махнете това "т" и аргументът ще олекне наполовина.

Кастраторките на пълния член имат един основен аргумент - над 70 на сто от младежите със средно образование не умеят да го употребяват. А кой е виновен за това, ако не те самите? Ние имаме най-опростения и елементарен правопис в целия свят. Има само една трудност и тя е съвсем лека - пълният член. Ако нашето училище си вършеше поне 10 на сто от работата, 100 на сто от младежите щяха да владеят пълния член и насън.

Именно пълният член показва абсурдното разминаване между претенции и реалност в българското училище. Децата са принудени да се правят на побъркани структуралисти и деконструктивисти още от 9-годишна възраст. Те зубрят наизуст неразбираеми литературоведски заклинания, от които получават възпаление на мозъка с усложнения, намразвайки завинаги и баба Илийца, и световната литература. И в същото време няма кой да ги научи къде да сложат едно "ът"!

Английският правопис е около 100 пъти по-труден от българския. Там сякаш всяка дума е изключение от правилото. Затова английските ученици се скъсват от диктовки и упражнения, те лягат и стават с речника под ръка, но накрая излизат от гимназията грамотни. За разлика от тях, българчетата имат да научат само един пълен член и никога не успяват

А какво да кажат китайците и японците? Те трябва не само да назубрят по 10 хиляди йероглифа, но и да ги изписват калиграфически с четка и туш като професионални художници. Представяте ли си колко десетилетия пот и сълзи струва елементарната китайска грамотност. Българският пълен член може да се научи прекрасно само за 1 ден. Но той се преподава само 1 час и веднага се забравя!

За да научи що е пълен член, на българчето теоретически му се обяснява що е подлог, дават му се два- три примера и това е. През едното ухо влиза, през другото излиза. В САЩ биха му дали помагало от 100 страници с поне 1000 изречения за упражнение. И биха го карали да се упражнява, да се упражнява и отново да се упражнява години наред, докато вече не може да сбърка и да иска. Така се учи граматика в добрите училища. Но не и в България.

Ние сме може би държавата с най-честите правописни реформи на планетата. Китайците си карат с един и същ правопис с хилядолетия. Англичаните за последен път си реформираха правописа някъде в средата на VXII век. У нас обаче правописът се прекроява поне веднъж на десетилетие. В резултат хем младото поколение си остава неграмотно, хем по-възрастните, които в миналото са били грамотни, вече не са.

За последен път реформираха правописа преди две три години. Преди това се пишеше "две-три" години. Малкото тире бе жестоко прокудено от езика, както и някои дублиращи словесни форми, като например "млеко" наред с "мляко".

Една от авторките на това хулиганство гордо се похвали, че така изчистили езика от "Тодор-Живковия" правопис, едва ли не са лустрирали българския от извращенията на тоталитаризма.

Представям си от какъв творчески ентусиазъм е обхваната тази дама сега, когато на кормилото на държавата застана Бойко Борисов с неговия западнобългарски баритон. Затова - внимателно с пълния член! Умната!

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

Нека отпадне. Но след други, по-важни промени

Мине - не мине време и въпросът за "пълния член" се поставя отново с пълна сила. Сега анонимни наши и чужди езиковеди, събрани в Пловдив, се обявили отново за премахването му. От публикациите не става ясно коя от двете форми да остане - пълната или кратката. За мен това е най-малкият проблем на българския правопис.

Например "опростяването" в правописа на числителните бройни, завършващи на "-десет", вместо да изпише вежди, извади очи. Я всеки без замисляне и без справка в правописния речник да каже как да изпишем с букви числителното бройно "40"!

Затова мнозина - включително и аз - предпочитат да се придържат към по-етимологичния правопис на този вид числителни бройни.

Същото се получи и с опростяването на глаголната наставка "-увам", когато е извън ударение: така например "чувства" е възможно да бъде прочетено и като "Той чувства", и като "Той има чувства" особено когато четем ситен текст.

Подобен род бъркотии предизвикаха и правилата за слято, полуслято и разделно писане и невероятно усложненият начин за използване на главна буква вътре в изреченията. Никой не приема за сериозни доводите, поради които "вкъщи" е една дума, а "у дома" - две. "Иван-Вазови произведения" се изписва с две главни букви и полуслято, но "Панайот Хитово" (селищно наименование) се изписва с две главни букви, но разделно - неясно защо.

Тъкмо бизнесът свикна

да изписва думата "бизнес" слято със следващата дума ("бизнесплан"), когато правописният речник от 2002 г. допусна тези случаи да се изписват и разделно, ако първата съставка на така получената сложна дума има и самостоятелна употреба. Само дето не е уточнено как се установява самостоятелната употреба. От което пък се получава следният парадокс: "видеозапис" и "видео запис" срещу задължителното изписване "аудиозапис".

По-младите от мене вече напълно са загубили усета къде има "променливо я" и къде няма: "вървяли" се възприема от тях като легитимна форма!

Правописът е консервативна система и всеки опит за нейното демократизиране поражда хаос и суматоха. За мене основният въпрос не е дали да се предложи на Народното събрание да премахне правилото за пълната и кратката членна форма, а дали да не се изостави изобщо Отечественофронтовият правопис от 1945 г. И да се върнем към българския правопис от времето от Освобождението до управлението на Александър Стамболийски (тоест към т. нар. "Дриново-Иванчев правопис").

Що се отнася да въпросното правило:

- да, то е изкуствено, макар и да различава граматичен вършител от граматичен не-вършител на действието (тоест подлог от не-подлог);

- да, то е приложимо само при писане, но не и при говорене;

- да, то прави мнозина да изглеждат неграмотни или полуграмотни;

- да, едва ли има човек, който в първата чернова на своя текст да не е допуснал поне една грешка по отношение на това правило;

- да, има всички основания да пледираме правилото да отпадне.

Но не само то. Защото, ако смятаме, че с отменянето на правилото пишещите ще станат по-грамотни - жестоко се лъжем.

Необходима е цялостна преоценка на днешния български правопис, и то в посоката, която препоръчах по-горе: връщане на "изхвърлените" (така е наречено премахването на буквите "е-двойно" и "голяма носовка" в наредба от 1945 г.) букви в българската азбука и възстановяване на краесловните ерове. Това ще спомогне да се възстанови мекостта в българския изговор - "рибарът" и "рибарят" са две отделни думи - завършващата на "-ът" обозначава вид речна птица, а завършващата на "-ят" - човек, който лови риба), а не са правилно и неправилно членувани думи. Когато се възстанови и изконният вид на членната морфема, ще отпаднат проблемите и с употребата на пълната и кратката членна форма.

Доц. д-р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ, Нов български университет

“Премиерът призова парламента” - не може да кажеш “парламентът”

Когато през 1945 г. Министерският съвет приема наредбата закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, според която трябва да отпадне правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род, акад. Александър Теодоров-Балан обикаля до последния момент от човек на човек министрите и успява да ги убеди да го запазят. Заради това, ако днес в обществото ни наистина се наложи идеята за отстраняването на въпросното правило, промяната не може да бъде направена по решение и предложение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон.

Аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува.

Основната причина е, че за мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека и за неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. И не е толкова съществено, че правилото е било създадено изкуствено преди много години, както специално изтъкват в мотивите си противниците му. След като отдавна е посочен елементарният механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението, той просто трябва да се овладее, за да се прилага.

Хрумването за отмяна на правилото трябва да се разглежда и в общ план, защото не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език.

Разбира се, колебанията при прилагане на конкретното правило са преди всичко при оформянето на текстове според изискванията на писмената книжовна реч. При устната книжовна реч положението е малко по-различно. Общо може да се каже, че там правилата дават известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята за грешка. Затова в изречението "Романът се посреща от всички с голям интерес", оформено според изискванията на писмената реч с пълен член, в устната реч името романът може да се употреби и с пълен, но и с непълен член - романа.

Същото се отнася и до случаи като "Очаква се докладът да бъде внесен за обсъждане до понеделник", където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като "Стефан е отличникът на класа", в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член.

Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилата в устната не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението "Премиерът призова парламента да разгледа внимателно всички мерки срещу отвличанията", името може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член - парламентът, което се допуска от някои поради представата им, че така поставят едва ли не логическо ударение върху думата, обаче е грешка. Същото важи и за случаи като "Делегацията беше приета от президента на страната", където съществителното президента трябва да се изговори само с непълен член.

Както личи, при членуването на имената в устната книжовна реч се допуска относителна свобода. Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило при писане. Всъщност свободата при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член е доказателство, че съществена промяна при общото правило според мене не бива да се очаква.

Проф. ВЛАДКО МУРДАРОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Да затварят фирмите за храни менте

    Какво му остава на човек, когато разбере какви гадости слагат в маслото? (Виж 1-а стр.) Отговорът е очевиден и се налага от само себе си - спрете го, не го купувайте, не го яжте, не го давайте и на децата си. Шегата настрана, но напоследък където и да тръгнат да изследват някоя храна, все ще ударят на кухо.
  • Защо полицаят понякога става престъпник

    Опознава бандитите отблизо, а тъмната страна изкушава ЩЕ ви дам три субективни психологически причини от обективен характер. Съжалявам за клишето, но е точно. За тях не се говори много, но те са част от полицейската професия. Те начертават тънката червена линия, която разделя полицая от криминала.