Четвърт полицай за цяло село не стига

https://www.24chasa.bg/Article/3014318 www.24chasa.bg

"Лежах, когато крадецът дойде с нож над главата ми. Треперех като лист и плачех. Насочи ножа към гърлото ми и повтаряше: "Дай парите". Обърна всичките стаи..."

Това е разказът на една възрастна жена - баба Димитрина от русенското село Дряновец. Нападнали ги и ги обрали малко преди последната Коледа. Съпругът е инвалид, крадците му взели последните 20 лева.
"Оттогава не мога да спя. Искам да си отида от този свят, но инат не умира. Лош е този живот!", казва жената. Когато влезли в дома им, крадците спрели тока и срязали кабела на телефона.

Историите като тази на баба Димитрина се повтарят като две капки вода. Най-честите жертви на набезите на крадците по селата са самотни и беззащитни възрастни хора. Влизат, заплашват и пребиват жертвите си, за да им кажат къде има пари. Не намерят ли пари, се озлобяват и често се стига до най-лошото - убиват ги.

 

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

 

Валентин Русков от плевенското Коиловци разказа тези дни, че са го обирали 4 пъти. Откраднали му земеделска техника и кокошките, които гледал. Там са пропищели от крадците гастрольори от съседното село Мечка. Онези, които още се държат, признават - спят с брадва или нож под възглавницата. Не е много, но е повече от нищо. Все се надяват, че така ще опазят и имота, и живота си.

В друго село - пловдивското Костиево, крадците измислили по-мащабен маниер - първо спират тока на уличното осветление в цялото село, после отиват "на акция".
"Още не са ме ударили, но чакам...", казва мъж от селото. Той и неколцина други мъже се опитват да си направят нощни патрули. По-важното за тях е как да си направят нощните патрули. Че няма да спят - добре, но да не би и законът да тръгне да ги гони, иди, обяснявай, че бранят гол живот. Ако четете и вярвате на официалната статистика, престъпността била намаляла с 1% за последната година. Може и така да е. Само че хората усещат друго с кожата си - престъпността ги удря все повече, а кражбите станаха ежедневие и поминък. По селата (а и не само там) се краде всичко - от пари и златни накити до телевизори, електроуреди, тухли, керемиди, кабели, зимнина, изпразват се хладилници и фризери - когато в тях има нещо, разбира се... Влизат и обират каквото намерят. Ако срещнат съпротива, удрят. Често - до смърт. Понякога крадците са "свои" - от същото село, често може да ги дели само една ограда. Друг път са гастрольори - нашественици от близки или по-далечни села и градове. Може да са познати имена от стари сводки на полицията, но пък може и да са едва укрепнали тийнейджъри, избрали за професия да са бандити.

Ще кажат някои - голяма работа, те цялата държава ограбиха, сега за няколко кокошки и за дребни суми проблем ще правим! Там е работата, че тези дребни на пръв поглед кражби съсипват живота на малкото останали по селата хора. За един възрастен човек пенсията е въпрос на оцеляване. Няколкото кокошки в двора - също. За по-заможните фермери не е ли съсипия, ако му откраднат тракторче или дори инструментите от двора. За кражбите на земеделска продукция да не говорим. Там се стреля на месо, когато се берат ябълки, череши, грозде. Но стрелят тези, които имат оръжие и са се организирали да бранят сами имота си. Не всеки може да го направи сам. Как се стигна дотук? От бедност или от безнаказаност, а вероятно и от двете заедно. Ако бедността и немотията може да накара някого да влезе в съседския двор неканен, за да вземе оттам каквото намери, нека не забравяме, че това се случва, защото крадецът знае: няма да има наказание.
Ще го хванат, ама друг път.

Така че бедността може да е първопричина (и то невинаги), но големият проблем е безнаказаността. А и дори някого да накажат, пускат го скоро и той започва наново. Омагьосан кръг, но няма кой да им се опре. Във въпросното пловдивско село, което събира опълчение срещу крадците, има един полицай. По-точно - почти четвърт полицай. Защото двама полицаи отговарят за пет села. "Техният" човек идвал в понеделник и четвъртък. Два дни в седмицата - и то за осем часа, в останалите дни - да се спасяват поединично. Е, ясно е как един полицай, и то само в два работни дни, ще се оправи с крадците.

Някой ще попита - добре, де, има ли въобще изход от тази ситуация? Има, и то не един. Вариантите са няколко, но не всички са за препоръчване. Единият е хората да тръгнат сами да се въоръжават и да се бранят, но той директно ни връща в отминали столетия, когато всеки е стрелял срещу всеки, за да оцелее.

Другият, за който вече хората по места се самоорганизират, е законът да им го разреши. Да си правят нощни патрули и сами да се пазят. Третият е изпитана практика и се прави в немалко страни. Със сигурност ще проработи и у нас, стига да има полицаи по селата - но не веднъж седмично, а всеки ден. И местните да го виждат, и крадците да му имат страха. Обещават ни го от доста години, но дали ще се случи и кога? Вярно, прави се нещо от държавата. Но е малко, бавно, недостатъчно и неефективно. Щом хора губят живота си за 11,60 лв. Та ако държавата все пак тръгне да прави нещо по-сериозно и организирано, нека това да става по-бързо, защото иначе старите, оцелели по селата българи ще казват за живота си: "По-лошо е и от турско..."

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,