"Не ме изкушавайте повече. Не вие мене ще пазите, а аз ще ви пазя." Тези думи, изречени от св. Богородица, чул насън старият благочестив монах Гавраил от Иверския манастир в Атон преди цели 10 века.
Тогава, на третия ден след Великден, на 27 април 999 г. вечерта монасите от Ивирон видели край пристанището огромно огнено сияние, излизащо от морето. Когато доближили водата установили, че невероятното явление идва от голяма икона с образа на св. Богородица, плаваща изправена над водата. Най-старият монах Гавраил изнесъл иконата и тържествено с църковни песни я пренесъл в храма на манастира. На сутринта с изненада установили, че иконата стояла високо окачена над портата. Няколко пъти я внасяли в църквата, но всяка сутрин я намирали отново над входа. След странния глас, който чул насън Гавраил от св. Богородица, иконата вече била оставена над портата, място, което сама си избрала. Така чудотворната икона станала прочута и с имената Панагия, Портаитиса, Портарница, Дверопазителка.
Два века преди да се появи край бреговете на Атон, иконата била хвърлена в морето от богата вярваща никейка. Според древно предание иконата е нарисувана от апостол Лука и подарена на богатата благочестива жена вдовица. По времето на император Теофил, когато започнало изземването и изгарянето на иконите, в дома на никейката пристигнали войници. Един от тях в пристъп на ярост срещу християните се нахвърлил с нож върху иконата и пробол дясната скула на Богородица. Рукнала кръв като от жива рана. Поразен от чудото, варваринът приел християнството и дори се замонашил. Никейката пък, за да спаси иконата от унищожение, я хвърлила в морето и два века по-късно е намерена от монасите в Иверон.
Заради тази случка всички копия на чудотворната икона, едно от които е в Роженския манастир, изобразяват Богородица с кръв по лицето.
Копието, което се пази в нашия манастир, е от 1790 г. По това време Роженската обител е била подворие на Атонския светогорски манастир Ивирон. Тогавашният проигумен на Ивирон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възложил на монаха зограф Яков Иверски да направи реплика на прочутата чудотворна икона. За разлика от останалите копия на светинята в целия православен свят Богородица Портарница, дарена на Роженския манастир и направена от светено желязо, е обкръжена с десет малки композиции, затворени в овални рамки, представляващи събитията от историята й и нейните лековити чудеса.
Сега иконата се пази в параклиса "Св. Безсребърници Козма и Дамян" в манастира.
"Бяхме на Роженския манастир с дъщеря ми, съпруга и двете внучета, от които по-малкото се роди болничко. Възхитени сме от монаха, който ни посрещна. Отслужи служба за здраве на малкия внук. Иконата на св. Богородица е наистина силна и когато с вяра се отиде до нея, тя помага много. Внучето ми от там напосле се развива отлично. Да кажем, че лошото като че ли отмина." Това е написала Величка от Бургас в специалната книга за впечатления в манастира.
Според разказите на хора от близкото село Рожен най-много са чудесата, които стават при бездетните семейства. Заради това всяка година вечерта преди храмовия празник 8 септември много хора, търсещи изцеление, преспиват в двора на манастира. На следващия ден иконата се изнася за литийно шествие.
По разкази на монасите над 50 жени се сдобили само за последните няколко години с дълго чакана рожба след поклонение пред чудотворната икона.
"С мъжа ми нямахме деца 6 г. Обиколихме видни лекари, стигнах и до врачки, пиех всякакви отвари, но нямах изгледи да имам дете. Две години поред с него преспивахме край иконата на Богородица в манастира и чудото стана. Сега дъщеря ни е на 10 г., живо и здраво дете. Скоро й разказахме историята. "Мамо, Богородица от Роженския манастир значи прави чудеса!", беше първата реакция на нашата Мария", споделя столичанката Кристина.
За болести, семейни проблеми, бездетие търсят хората спасението в чудотворната икона.
Историята на светата обител е също толкова интересна, както преданието за реликвата. Според летописи, пазени в Атон, Роженският манастир е създаден през 890 г. Там се предполага, че е живял свети Иван Рилски, преди да се засели в Рилската пустиня. Според историческите документи манастирът е горял през 1662 г., като щетите са били значителни.
Напълно са унищожени библиотеката и най-старите писмени данни за създаването на светата обител. Възстановяването на манастира почва през 1715 г. Църквата е изваяна с чудни витражи от цветя, напомнящи райската градина. Те са уникални и не се срещат в нито една друга българска църква. През втората половина на ХVIII век поради финансови затруднения Роженският манастир губи самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир на Атон.
На 200 метра източно от манастира е гробът на Яне Сандански. Той е погребан до църквата "Св. св. Кирил и Методий", построена в периода 1912-1914 г. по негова инициатива.
“Великата лавра” в Атон пази първите сведения за Роженския манастир
Oригиналът на чудотворната икона от Роженския манастир се пази в църквата "Св. Богородица Портаитиса", край портата на манастира "Ивирон" в Света гора. Според преданието тази икона ще напусне Св. гора преди нейното окончателно запустение.
Първите писмени сведения за Роженската света обител пък се съхраняват в манастира "Великата лавра" в Атон, който е първи в йерархията на светогорските манастири.
Точни данни за основаването на Роженската обител липсват. Според някои източници построената през 890 г. църква "Свето Рождество Богородично" дава името на близкото село Рожен.
Други източници пък посочват, че манастирът е съществувал през XIII в., когато цялата Мелнишка околия е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян. Голям пожар в края на ХVII в. унищожава всички данни за основаването му. Косвени сведения обаче се намират в приписката към гръцки ръкопис от XIII в. В него се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 г., пазен в сбирката на "Великата лавра" на Атон. Той е писан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма.
Главната църква е трикорабна сграда с притвор, която се датира от XVI век. Прозорците са украсени с многоцветни стъклописи и са една от нейните забележителности. Те не се срещат другаде освен в Мелник, където са украсявали къщи на заможни жители. Особеностите на стила на главния иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир със Света гора.
В патриашеския сиглий от 1761 г. се посочва зависимостта на Роженския манастир от светогорския Ивирон. През втората половина на ХVIII в. заради финансови затруднения манастирът губи своята самостоятелност и става метох на грузинския Ивирон в Атон.
Северозападният параклис на църквата е кръстен на лечителите св. Безсребърници Козма и Дамян. В този параклис се съхранява и чудотворната икона, зографисана от монах Яков Иверски през 1790 г. и поръчана заедно със специалния кивот с благословията на кожарския еснаф в Мелник.
Към манастирския комплекс има и костница, изградена през 1597 г. Тя е двуетажна гробница, в която са събирани костите на умрелите манастирски братя.(24часа)