6. Стамболийски вкарва “кръволоци” в затвора

https://www.24chasa.bg/Article/310741 www.24chasa.bg

България е на губещата страна след Първата световна война.

В преговорите за бъдещо управление е заложен казусът за съдене на виновниците за загубената война, макар и на ниско ниво. В изборите земеделците на Стамболийски печелят 85 места в парламента, втори са комунистите с 47, но те не искат да влязат във властта и Стамболийски управлява в коалиция с Народната и Прогресивно-либералната партия.

Земеделският лидер доразвива идеята за съд за търсене на отговорност, като прокарва в Народното събрание Закон за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа.

Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. След това счупва писалката.
Александър Стамболийски подписва Ньойския договор. След това счупва писалката.

На 27 ноември 1919 г. в Париж подписва договора - диктат между страните победителки в Първата световна война и победената България. Страната ни губи Западните покрайнини, Румъния взема Южна Добруджа, Гърция - Западна Тракия. България трябва в продължение на 37 г. да плаща репарации 2,25 милиарда златни франка с 5% годишна лихва, получава и други задължения, армията й е намалена на 33 000 заедно с граничарите. Икономическото положение се влошава и от десетките хиляди бежанци, които идват от изгубените български територии.

Министри от кабинета на Васил Радославов
СНИМКИ: БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “Св. св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Министри от кабинета на Васил Радославов СНИМКИ: БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА “Св. св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Според Закона за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа на съд подлежат: "Лицата, които са взели активно участие за обявяване на войната 1915-1918 г., без да бъде предварително свикано Народното събрание", а "частните имоти на всички обвиняеми се поставят под възбрана за обезпечаване на гражданския иск на държавата." Той обаче е трудно приложим заради съпротивата на старите партии.

Комунистите заявяват в парламента, че от идеята за съдене на виновниците за националната катастрофа нищо няма да излезе. И тяхната група предлага не държавен, а народен съд - всеки гражданин да има право да обвинява и да се явява в съда като обвинител. Никола Габровски внася искане в парламента: "Присъдите на народния съд са неотменими и влизат в сила с произнасянето им." Тази идея тогава е отхвърлена, но след 27 години ще се осъществи.

На 27 декември 1919 г. земеделците правят предложение в Народното събрание да бъде съден кабинетът на Васил Радославов.

Обвиненията са за измяна на отечеството - предрешеното включване на България в Първата световна война чрез сключване на тайни договори с Германия и Австро-Унгария на 24 август 1915 г., несвикване на Народното събрание по този важен въпрос, противоконституционно обявяване на войната на Сърбия на 1 октомври 1915 г. и сякаш вечното за българските политици "лично облагодетелстване" на министрите.

Свикана е Особена следствена комисия, която започва разследване. Към нея има и отдел, който проверява банковите сметки на бившите министри. За тях начело с министър-председателя Васил Радославов се очаква смърт или доживотен затвор, конфискация на имуществото и лишаване от граждански права завинаги. Предложението е прието в парламента, но между земеделците на Стамболийски и коалиционните партньори се появяват разногласия и сблъсъци.

Стамболийски предизвиква разпускане на Народното събрание през 1920 г. На 20 март печели 110 депутатски места. За да управлява сам, касира избора на 13 депутати и на тяхно място влизат земеделци - вече има доминирано Народно събрание, а втора сила пак е БКП. Комунистите обаче към края на годината се опитват да прокарат своята идея за народен съд. Тя отново е отхвърлена.

В началото на 1921 г. комисията приключва своята работа и към бившите министри са добавени нови 24 обвинения. Най-важните от тях са сключването на 500-милионния заем с "Дисконто Гезелшафт", износът на забранени продукти и неспазване на законите по време на война. За престъпления са обвинени В. Радославов, министрите на войната ген. Климент Бояджиев, сменилият го ген. Никола Жеков и поелият от него поста ген. Калин Найденов, министърът на финансите Димитър Тончев (б. а. - за втори път), министърът на правосъдието и народното просвещение Петър Пешев, министърът на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов, министърът на обществените сгради Добри Петков, министърът на земеделието и държавните имоти Петър Динчев, министърът на железниците, пощите и телеграфите Никола Апостолов и сменилият го Величко Кознички, както и двамата съименници Христо Попов - единият, Георгиев, министър на вътрешните работи, другият, Иванов - на правосъдието.

Трима от обвинените са напуснали страната - Васил Радославов, ген. Климент Бояджиев и ген. Н. Жеков. От тях единствен се завръща ген. Никола Жеков и дава показания. Само от сключването на заема "Дисконто Гезелшафт" Фердинанд и Васил Радославов са прибрали комисиони - царят 5 млн. марки, а премиерът - над 1 млн.

Отделно от тази сума той е присвоил и 1 300 903 лв. от безотчетните фондове на МВнР. Министрите пък са разрешавали противозаконно износа на зърнени храни и други важни военновременни стоки срещу подкупи, разбира се.

Четенето на обвинителния акт завършва едва на 15 септември 1921 г. Третият държавен съд започва на 11 октомври 1921 г. в "Славянска беседа". Скоро след това тръгват и заседанията на четвъртия, който съди кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов, управлявали през 1911-1913 и 1918 г. Процесът върви мудно и това съвсем не задоволява правителството на земеделците.

През лятото на 1921 г. Демократическата, Народно-прогресивната и Радикалната партия са се обединили в Конституционен блок. През август 1922 г. Блокът решава да направи голям протестен митинг в Търново по повод политиката на земеделското правителството и съденето на политици. Земеделците решават да направят контрамитинг в същия ден и час. В Търново цари напрежение - градът е разделен. Източната част е за блокарите, западната - за земеделците. Зам.-министър Рачев настоява да се отложи съборът на Блока и предварително да му се дадат речите на неговите водачи.

На 14 септември министър-председателят Стамболийски заминава за Женева, а "Земеделско знаме" призовава дружбашите на самото място и още там да образуват народен съд, който "да произнесе присъда над грешните глави на кръволоците народни". Блоковите водачи пък твърдят, че народната воля е изказана и на нея трябва да се подчинят цар и министри - кабинетът е компрометиран и трябва да напусне властта. На 15 септември в 19 ч от София потегля специален влак, в който са Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров (и тримата бивши министър-председатели), Михаил Маджаров и Борис Вазов. Атанас Буров е на обиколка из провинцията и ще се присъедини към съпартийците си в Търново. В същия влак пътува в специално купе и министърът на вътрешните работи Райко Даскалов. Влакът с опозиционните водачи стига до Горни Дъбник. Там в 4 ч през нощта части от "оранжевата гвардия" стрелят по машиниста, влакът спира, земеделците нахлуват в купетата и правят обиск на всички водачи. На Долни Дъбник се повтаря същата сцена. На протестите на бившите министър-председатели и министри никой не обръща внимание. Найчо Цанов е бит от полицията, а Александър Малинов от тълпата. Обругани, водачите на Блока стигат до Търново. Веднага са арестувани и отведени в търновските казарми. Върнати са обратно в София, където скоро се прибират и останалите арестувани. На всички в столицата е предявена мярка за неотклонение и домашен арест. Атанас

Буров бяга с лодка в Румъния и оттам в Париж. Иван Евстратиев Гешов емигрира във Франция. В Германия се спасяват демократите проф. Моллов, Григор Василев, Добри Кършев, Стефан Стефанов, както и членът на Обединената народно-прогресивна партия Димитър Христов. Народнякът Димитър Яблански е заловен при опит да пресече границата край Драгоман. Освен тях са арестувани и Андрей Ляпчев, С. Бобчев, Стефан Костурков и д-р юристът Йосиф Фаденхехт. На 26 септември правителството решава да даде под съд министрите и на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов. Сред обвинените са и Андрей Ляпчев, Стефан Бобчев, Стефан Костурков, Йосиф Фаденхехт и др. При обиск в дома на Ляпчев са намерени записки за българската икономика след войната на френски и е обвинен, че ги е предавал на френския посланик.

Задържаните опозиционни лидери и депутати пращат протест до председателя на парламента Недялко Атанасов с копие до Стамболийски, настоявайки за освобождаването си. Веднага след откриване на сесията на Народното събрание демократът Никола Падарев иска освобождаване на задържаните водачи на Блока, тъй като арестуването им е "атентат върху нашето държавно устройство, с потъпкване на парламентарните норми и конституцията". Не са освободени. На 11 и 12 октомври в Народното събрание се провеждат нови дебати за Закона за държавния съд за виновниците за националните катастрофи. Законът е приет на 17 октомври на трето четене. В отговор на 19 ноември правителството провежда референдум за съдене на кабинетите на Гешов, Данев и Малинов-Костурков.

"За" осъждането им са 60 на сто от гласувалите. Бившите министри са арестувани и откарани в шуменския затвор, където престояват месеци. В Народното събрание дебатите за и против държавен съд продължават и през есента и зимата на 1922-23 г. Комунистите пак внасят предложение законът да се измени на "Закон за народен съд".

Един от най-известните юристи за времето си - П. Стоянов, заявява от трибуната на парламента: "Тук се действа противно на елементарната правосъдна мисъл ... по такъв начин, с който не се свързва съдбата на това или онова лице, но се свързва съдбата на страната... Защото какво ще стане с ония, които са поставени в шуменския затвор при такъв инсцениран съд, при такъв противоконституционен съд? Нищо освен онова от 17 септември да бъде оформено, нещо, което конституцията и законите не търпят. Ще ги направите по-големи светци, ще ги изтъкнете пред обществото като жертви на вашия произвол..."

Управляващите земеделци обаче не обръщат вимание на опозицията, а решават да заставят съда да преразгледа много правни въпроси според тяхната воля. Двама от съдебните заседатели, които са и депутати, не са гласували за Закона за съдене на виновниците на народната катастрофа и са отведени в Обществената безопасност. Към други са предявени обвинения, че са готвили атентат срещу правителството. И наред с обвинените министри в затвора са и... двама от съдиите.

На 31 март 1923 г. е обявена присъдата. Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Ив. Попов, Петър Динчев и Добри Петков са осъдени на доживотен затвор. Генерал Калин Найденов - на 15 г., а ген. Никола Жеков, Христо Г. Попов, Н. Апостолов и В. Кознички - на 10 г. С най-малка присъда е ген. Бояджиев - 5 г. Продължават обаче заседанията на Четвъртия държавен съд, който не произнася присъди. Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на съда срещу виновниците за първата национална катастрофа. Скоро местата са сменят. В затвора или в емиграция са земеделците. На 5 януари 1924 г. е приет Закон за амнистията. Министрите се оказват невинни. Срещу това стоят близо 3 милиарди репарации, които България плаща до 60-те години, и враждебни отношения с Гърция.

ИВАНКА ИВАНОВА, ДИМИТЪР КАМЕНОВ