Съквартиранти от друга планета

https://www.24chasa.bg/Article/310858 www.24chasa.bg

Защо учени да не посрещат извънземни, след като хора от народа си общуват с духове.

Да припомним само полтъргайста* от Пловдив, наречен Кики, който бе сензация през 1989 - 1990 г. Малката Даниела Митева, с която Кики си общуваше, порасна и замина за САЩ, а Кики и до днес е нарицателно за присъствието на гости от други планети.

С кикита по това време се сдобиват и в Пордим и Николаево, Плевенско. Палави духчета вършат бели и из Попово, Варненско, дори из Родопите. Най-популярен и до днес обаче остава образът на извънземните, които навестяват скромната къщичка на Стефка и Георги Чапразови в шуменското село Дибич. В продължение на 10 години "те" обземат изцяло духа и тялото на дъщеря им Теодора.

Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.
Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.

Според Георги Чапразов всичко започва в късната есен на 1988 г. Тогава главата на семейството е на 52 г., а съпругата му - с 10 г. по-млада. Една вечер отиват на гости у техни приятели. След час идва съседка и казва: “Прибирайте се бързо, у вас става нещо страшно.” Когато се връщат, в малката едноетажна къща се чуват странни и зловещи звуци, трясъци, малки взривове. Предметите се местят, “нещо” навива килима, обръща хладилника, чупи вази. Викат кмет, милиция, но всичко необяснимо се случва, когато са сами вкъщи.

Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.
Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.

“Вътре в стаята дъжд вали. Таванът - сух, а на пода майка ми, вече покойница, събира с легена вода”, разказва Георги.

Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.
Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.

Сега Теодора си припомня с ужас 1996-1998 г., когато същество от Космоса влизало в стомаха й и я тормозело по 12 часа в денонощие. Когато е в къщата, то я души, блъска я на земята, хвърля я върху дивана. Огъва тялото й, извива ръцете и краката.

Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.
Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.

“Много пъти онемяваше, ослепяваше за различни интервали. Надуваха корема й като на бременна жена в осмия месец, а то е 13-годишно момиче. За да ги прогоним, се наложи да вдъхвам в устата й тютюнев дим. Никотинът ги плашеше”, разказва днес баща й.

Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.
Рисунки на извънземните, направени от Теодора и баща й Георги Чапразов.

Веднъж от устата на Теодора започнала да излиза кървава пяна.“Татко, умирам”, отронила и изпаднала в несвяст. Но щом излезли от селото с колата на чичо й, всичко се успокоило.

Теодора Чапразова с извънземния камък, от който се зарежда.
СНИМКА: ДИМА МАКСИМОВА
Теодора Чапразова с извънземния камък, от който се зарежда. СНИМКА: ДИМА МАКСИМОВА

Със случая “Дибич” се заемат и специалисти. Идват елинженери, които мерят електромагнитното поле в къщата. В Шуменския университет по това време действа лаборатория за изследване на екстраординерните явления. Шефката й доц. Йорданка Пенева прекарва десет дни у Чапразови. Пред екипите от учени “нещото” продължава да инквизира Дора. “Със съответните научни методи установихме, че това е първият доказан полтъргайст у нас.

Баба Анка и дъщеря й Надя разказват как зетят Румен видял духа на детенце през нощта. 
СНИМКА: АВТОРЪТ
Баба Анка и дъщеря й Надя разказват как зетят Румен видял духа на детенце през нощта. СНИМКА: АВТОРЪТ

Родителите на това момиче бяха подложени на невероятен публичен натиск и съвсем човешко бе да отнесат към неординерните явления и някои съвсем битови неща. Това, което преживяха през тези години обаче, ги прави герои”, казва доц. Пенева.

Проф. Лъчезар Филипов
Проф. Лъчезар Филипов

“По случая в Дибич работеха и членовете на клуба “Човек, Земя, Космос”, сред които проф. Маринов от тогавашния ВМЕИ “Ленин”- София, писателят Димитър Делян и руският учен Фоменко. Специалисти от лабораторията се занимаваха и със случая в с. Пордим, Плевенско. И в с. Ключ ред публикации обявиха, че са дошли извънземни. Но истината е, че причините за странните явления там бяха много земни и имаха своето физическо обяснение”, добавя тя.

Лазаринка до цветята, които духът подреждал като римския знак за XXI в.
СНИМКА: АВТОРЪТ
Лазаринка до цветята, които духът подреждал като римския знак за XXI в. СНИМКА: АВТОРЪТ

В Дибич почват приказки, че Теодора е болна психически, че Чапразови искат нещо да изкярят от историята. Водят малката на психиатър - нищо. Два пъти стигат до баба Ванга, тръгват по врачки.

Георги Чапразов показва ръкописа на книгата.
СНИМКА: ДИМА МАКСИМОВА
Георги Чапразов показва ръкописа на книгата. СНИМКА: ДИМА МАКСИМОВА

По време на честите гостувания между Теодора и извънземните се заражда и приятелство. От 5 април 1989 г. говори с тях на тонски, знае и имената им. Това са Цаица, Гонкис, Чино, Я, Зофи, Пегис, Калси. Дошли са от планета с името Гайсторб, която е в Слънчевата система №10, Галактика 5, и е на 458 светлинни години от нас.

Според бай Георги на 20 м под къщата им в Дибич има ценно богатство. "По-ценно е от златото и платината, но какво е - не знам", казва. Извънземните идвали чрез телепортация да го пренесат на планетата си.

Ясновидката Мария от Сливен им предсказала, че когато Дора стане на 22 г., всичко ще спре. Седмица преди 28 август 1998 г. "от горе" заповядали двамата родители да направят няколко ритуала с действия и думи. Те и досега са строга тайна.

Теодора намира щастието си в Лясковец. От 2004 г. при нея се местят и родителите й. В къщата им в Дибич сега живее пенсионираната учителка Иванка Йовчева. "Чувала съм за Кики, но за 4 г. нищо необичайно не се е случило тук", обясни жената.

"Ако знаех, че всички извънземни същества ще изчезнат, може би нямаше да послушам силата на пламъка", споделя днес Теодора Чапразова. Признава, че част от причудливите сили й липсват, защото били забавни и услужливи. Рон дори влизал в домашния телевизор и го поправял.

Под страх да не се върнат и лошите извънземни, тя се е зарекла до живот да не казва как е успяла да ги прогони.С притеснение допуска да бъде снимана, защото при последното й интервю я уволнили.

В Лясковец живее с мъжа на живота си Евгени и 4-годишния си син. Твърди, че очите от пламъка на огъня продължават да й говорят телепатично, но вече не са ставали такива аномалии, както през 90-те. Отскоро Теодора отново е започнала да приема хора с проблеми. Избягва да се занимава с болести, въпреки че все още пази камъка, намерен в леглото й. От него е зареждала биополето си.

"Откакто съм в Лясковец, животът ми е по-друг. Единственото, от което се опасявах, бе, като родя сина си, да не би тези сили да му навредят. Силата, с която разговарях, ми каза, докато детето не стане на 2,5 години, да не приемам никого", разказва Теодора. Силата й обяснила, че е енергията на земята.

Сега духовете навестявали баща й Георги. Започнали да се явяват в спалнята му. "Даже миналата нощ не могъл да спи, защото съществата марширували в редици по тавана", споделя Теодора. Казва, че я помолил да му купи лазерче, понеже, като го насочи към тях, изчезвали.

* Според английската “Енциклопедия на необясненото” - шумен тракащ дух. Аномалии, които се появяват около конкретен човек, най-често момче или момиче в пубертета. Парапсихолозите смятат, че е несъзнателна психокинеза, упражнявана от човека в центъра на събитията.

ВЕНЦИ ВЕНКОВ, ДИМА МАКСИМОВА

Духът от Михалич бил като детенце

“Миналата зима мъжът ми Румен спеше в малката стая горе. През нощта видял нещо, а на сутринта ми вика, че дошло и го бутнало. Някакво детенце като че било. Доди ми, вика, и ме събуди. Нищо не говори повече”, разказва Надя.

Жената живее в станалата известна с присъствието на полтъргайст къща във вълчидолското с. Михалич.

През август 2000 г. баба Стоянка и съседката й Добра се оплакаха от странни явления.

“Имало е такива неща. Имало е нещо като разхвърляне вкъщи.

И двете - Стоянка, и Добра, починаха. Дали бяха измишльотини, не можахме да разберем. Аз и тогава бях кмет. Помня, че се случиха, докато беше на гости във ваканция Петя, внучката на баба Стоянка. Но тя вече е голяма. Майка й Златка работи в полицията във Вълчи дол”, спомня си кметът на Михалич Желез Янчев.

Той и секретарката му свидетелстват, че даже идвала полицията на оглед. Имало оплакване, че предметите в къщите на двете баби се движат сами.

Преди 6 г. къщата на баба Стоянка била продадена на роми. Баба Анка е новата собственичка и е прибрала при себе си дъщеря си Надя и зетя Румен.

“Вече в онази малката стая, дето мъжът ми видял детенцето, не лягам да спя. Гледаме да не говорим много. Даже той вика да мълча, за да не го уплашим - добавя Надя. - Не сме чували толкова години шумове или тупурдия.”

Златка Филева, дъщерята на баба Стоянка, не иска много да си спомня за странния случай.

“Минаха доста години, малката ми дъщеря Петя беше на село. Докато ние сме били там с мъжа ми, нищо не е ставало. Но като се върнехме във Вълчи дол, се случвали странни неща. Отидох при един, дето гледа. Той ми каза, че било полтъргайст. Заръча ми да осветим икона на св. Богородица и я сложихме в стаята на майка ми в Михалич. Тогава странните явления престанаха.

Помня, че Петя се оплакваше. Ставало нещо, без да вижда никого. Веднъж майка чепкала вълна пред къщата и отгоре й почнали да падат камъни. Чудила се откъде са се взели.

Съседката Добра се прибирала и видяла прането си хвърлено на покрива. Намирала си и някои работи метнати в съседния двор. Викаше, ще кажеш, че човек ги е хвърлял.

Не знам какво беше това чудо. Дали е свързано с дъщеря ми Петя, тя тогава беше на 10 г. Нямам представа какво става сега с новите собственици на къщата, не поддържаме връзка”, разказва Златка.

ЦАНКО ЦАНЕВ

Проф. Лъчезар Филипов, зам.-шеф на Института по космически изследвания на БАН: Няма сносно обяснение, може да е сеизмична вълна

Чувал съм за феномена Кики, но интересът ми към него е като към аномалия. Все пак, когато предмети се движат из къщата сами или хората чуват определени шумове, а в случая с Кики говорят с него чрез почукване, е по-добре тези явления да обясняват учени, а не случайни хора.

Полтъргайстът е понятие за дух, свързано с разрушителни механични действия - например падане на предмети. Преди 1989 г. към БАН имаше система, според която на хора, свидетели на аномални явления, учените трябваше да дадат обяснения до 15 дни.

Иначе полтъргайстите често са наричани шумни духове, но какви са точно всъщност, никой не може да каже. Имало е опити да бъдат изследвани, но без особен резултат.

Няма сносно обяснение откъде се появяват полтъргайстите. Може да е някаква сеизмична или акустична вълна, която системно минава през къщата. Но да се повтаря толкова редовно, ми изглежда нелогично. Лошото е, че учени, които се захващат с такива случаи, за мнозина изглеждат като хора, които несериозно се занимават с наука. И повечето колеги не посягат към тази материя.

Кръстих го Чудак - местеше, буташе, но и ме пазеше.

През есента на 1989 г. в къщата на Лазаринка Симеонова от Пордим почват да се случват странни неща. Мистериите скоро се разчуват в градчето.

“На вдовицата й се причува и привижда. Май си е загубила ума горката”, одумват някои. От кметството в Пордим обаче издават протокол, че къщата е обитавана от полтъргайст. Намираме жената у дома й, за да ни разкаже за Чудак.

- Лазаринке, помниш ли кога и как започнаха пакостите?

- За първи път се яви през октомври 1989 г. Готвех, че щеше да ми гостува племенникът. В един момент като че стана течение, вратата хлопна и стъклото й се спука - виж, още не съм го сменила. Гостите дойдоха, обядваха и заминаха. Отидох на работа и като се върнах, гледам чиниите от масата на столовете, калъфчетата преплетени едно върху друго. Рекох си, че е влизал човек. Огледах, нищо не ми е взето. На другия ден, като се връщам от работа - всичко насваляно. И така - няколко дни. Обаче не можех да издържам вече и се обадих на братовчеда. Той пък - на кмета, и взеха да идват за наблюдения. Аз ходех да спя по хората, че ме беше страх у нас. И пред чуждите не мирясваше. На горния етаж в хола сваляше масата, чаршафа от спалнята го правеше на чадър. Някой път сварвах предметите сортирани. Нищо обаче не чупеше.

- Вярно ли е, че си го кръстила Чудак?

- Да. Когато почука, попитах в женски род: “Какво искаш, кажи, ма?” Не ми отвърна. Обърнах в мъжки род и пак взе да почуква. Разбрах, че е нещо мъжко.

- Изследваха ли те покрай него?

- Цял екипаж идва от Шумен и 6 месеца прави изследвания. Наблюдаваха сваляне, гътане. В тяхно присъствие чукаше. Телевизорът пада - все едно човек го премества, но токът се променя, трепти - не работи както трябва. Масата обръща, покривката си остава застлана. Печката “Раховец” също я мести.

Събори ме до портата, както отивах на работа с колелото. Все едно мъж ме сграбчи и ме гътна.

Такава сила. Тогава доц. Йорданка Пенева нощуваше у нас. Както й разправям как ме е бутнал и се смея, внезапно се сринах от стола. Опъна ме на земята напълно вцепенена. А доцентката пищи: “Лазаринке, да викам “Бърза помощ”. Дойде лекарят, прегледа ме и вика: “Това е явлението.” И таман да прекрачи прага на излизане сякаш камъни се срутиха на горния етаж. Докторът хукна.

- Учените разгадаха ли нещо?

- Имаше 3 изкуствени цветя - бях ги сложила на масата в хола. Винаги тая ваза сваляше, а клонките ги кръстосваше. Правеше го, докато къщата беше запечатана, само изследователите влизаха. Разчетоха, че кръстосаните цветя са римският знак за XXI в.

- Опитахте ли се да направите контакт с Чудак?

- Усещах го на милиметри, като минавах. Гледа да не ме удари или докосне. Разбрах, че ме пази някак.

- Вера Кочовска и Илко Казанджиев какво откриха, като идваха у вас?

- Феномените обходиха стаите и казаха, че се излъчва силна биоенергия, особено в това кьоше.

(Посочва ъгъла на стаята- б.а.) Установиха, че под плочата е заровена убита млада жена. Легендата разнася, че мома се залюбила с турчин и забременяла. Тъкмо да ражда, баща й научил. Отрязал й главата, хвърлил я по очи - тогава там нямало къща, а бунище. Бебето удавил в герана. Този кладенец го заринахме. Синът ми все ходеше там, беше на 2 г. Изглежда, го влечеше да си играе с удавничето. Това откриха Вера и Илко, а учените се съгласиха.

- Кога беше най-силната проява на немирния?

- През нощта на 19 октомври 1998 г. ми звъннаха по телефона: “Излизай, викат, да видиш, че нещо идва у вас.” Изскочих и гледам, че дворът свети. Завъртях глава и разбрах: беше кацнало на комина и осветяваше всичко наоколо. 10-ина минути стоя, насъбраха се много хора. Бучеше като дрелка. Нещото мина на 5-6 м над мен и сякаш ток ме удари. Вдигна ме внезапно на 20 сантима, после ме пусна и взе посока към близкото Згалево. Пордимци тичаха километри след светещото кълбо. Искали да го снимат, та дано разберат какво е. За съжаление то направило отклонение и заминало към Пелишат. Загубили му дирите.

- И оттогава ли се укроти немирникът в стаите?

- Имаше едни почуквания, сваляне на табуретките, пускане на водата от чешмата - такива ги вършеше, но се поуспокои. Разреди посещенията - идва на 4-5 месеца или 2 пъти за година. Когато се зададе, почва да ме задушава и се обривам.

БУРЯНА БОЖИНОВА

Бай Георги написа книга за онези от планетата Фир

На 20 април 1989 г. около 20 ч имахме нов гост от Космоса на име Леонид. Теодора веднага влезе в контакт с него и му зададе следните въпроси:

1. От коя планета идваш и на какво разстояние се намира от Земята?

Идвам от планетата Фир. Според нашето измерение се намира на 360 светлинни години от вашата планета.

2. Има ли разлика между годините на Фир и Земята?

Има, и то огромна, защото годината ни се състои от 11 месеца, а месецът от 2 седмици.

3. Какво е развитието на вашата цивилизация?

Разликата е тази, че ние имаме възможност да разузнаваме целия Космос, и повече подробности не мога да ви кажа, докато вие, земляните, с вашата техника кръжите около Земята си и изпращате сонди в Космоса, които не стигат далече.

4. Телепатично ли се разбирате, или си говорите гласно?

Нашият език се нарича гангски. При нас този език е един, докато вие на Земята имате много езикови разновидности.

Това е част от ръкописа на книгата “Мъченицата” на пенсионирания железничар Георги Чапразов. Хрумнало му да опише преживяванията на дъщеря си Теодора по време на една нощна смяна.

“Всичко, дето е преживяно, е описано. Само в моята спалня не смееха да безчинстват. Страхуваха се, защото ги псувах и им се заканвах: “Ще ви хвана и ще ви отрежа опашките!” Затова много пъти съм вземал Дора и майка ми при нас да спят. Само там имахме спокойствие”, спомня си авторът. 113-те машинописни листа свършват до 25.06.1999 г. Семейството е убедено, че книгата ще стане много търсена, но нямат средства да я отпечатат.

“Те искаха душата на Теодора, ама аз не я дадох”, отсича бай Георги. Вероятно затова сега той е навестяван от духове, извънземни и демони.

В последните години трескаво води дневник - описва срещите си със съществата от тъмното. Той е набъбнал почти колкото книгата за дъщеря му. Смята да го остави на внуци и правнуци, за да знаят, че са необикновени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    5-има души, сред които две малки деца, загинаха при зверска катастрофа на пътя Варна - София вчера след челен удар. Само преди седмица 6-има загинаха в друга страшна катастрофа до Казанлък също след челен сблъсък. С тях всички черната статистика за 20-те дни на октомври набъбва до 50 души. Не е за вярване
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,