Пръски отвъд океана: Коледа е бизнес!

https://www.24chasa.bg/Article/314806 www.24chasa.bg

Мразя Коледа. А много обичах наближаването на този празник като дете, понеже по това време пускаха банани и портокали в плод-зеленчука на ъгъла на ул. „Васил Коларов" (сега „Солунска") и бул. „Витоша". Бъдни вечер беше запазен за семейството и тези събирания бяха винаги много приятни. Имаше щрудел, ошав, жито, постни сарми и други лакомства, които през годината бяха рядкост (е, може би не за всички). Особено обичах питката с парата, защото да извадиш късмета си, беше събитие. Харесваше ми, че по традиция всички на трапезата сядат и стават заедно. Не чакахме подаръци, понеже Коледа не съществуваше официално. Чак вечерта на 31 декември „Дядо Мраз звънеше продължително на входната врата и след това изчезваше мистериозно, оставяйки пълен чувал.

Сега чета смехотворната дискусия дали Коледа (Рождество Христово) трябва да се пренесе на 7 януари. Изначално глупав спор, след като датата 25 декември и без друго е определена от папа Юлиус I през IV век като кавър версия на римските.

Сатурналии

Да не би руснаците и сърбите да имат по-точна информация за рождения ден на новозаветния месия?

Празникът отдавна е най-вече повод за пазаруване - около четвърт от целия годишен търговски оборот в магазините на „християнския свят" се извършва в месеца преди Коледа. Така е в Америките, така е в Европа. Така е и в България.

Намразих Коледа едва в САЩ, където тя се комерсиализира много успешно от ранния ХIХ век насам. Хариет Бийчър Стоу, същата, която написа „Чичо-Томовата колиба", се оплаква от това още през 1850 г. В началото ми беше забавно да гледам как веднага след Деня на благодарността (четвъртия четвъртък на ноември) магазините се изпълват с коледни стоки, съответните реклами плъзват по телевизията, а къщите се окичват в сезонна украса. И понеже съм живял най-вече в южните щати, винаги ме обхващаше носталгия, когато зелените морави пред къщите се покриваха с пухкав „сняг".

Скоро започнах да се отвращавам от истеричното предколедно пазаруване, на което не бях свикнал в България, защото там консуматорското общество беше още в пелени (но вече сме в буйна младост, така да се каже). Икономистите препоръчват сухо, но практично решение на въпроса - давайте подаръците кеш.

Според един вече класически анализ, който предизвика разгорещени спорове при публикацията си през 1993 г., 4 милиарда долара от общо 40-те милиарда, давани годишно за коледни подаръци в САЩ (тогава), се прахосват, защото даряващите са направили несполучлив избор. Сигурен съм, че подобен анализ ще бъде валиден и у нас, освен ако не вярвате, че българите са надарени със свръхестествена прозорливост. Разбира се, даването на пари вместо избирането на подарък убива идеята, че да научиш вкусовете и нуждите на близките и приятелите си е неотменна част от общуването.

Пуританите на Оливър Кромуел изобщо отменят Коледа в Англия през 1645 г. като мярка срещу „разпуснатостта на нравите". С връщането на монархията се връща и празникът. В Америка обаче нещата не стоят толкова просто. В Бостън и околностите, където от 1620 г. се настаняват пилигримите - тези талибани на ХVII век - дори проявата на „коледен дух" се наказва с 5 шилинга глоба (цената на 4-5 едри гъски) чак до 1681 г. По същото време на юг в Джеймстаун (в днешна Вирджиния) капитан Джон Смит и неговите другари отбелязват празника с ентусиазъм, който почти доближава днешния. Сигурно затова „Дисни" направи филм за неговата любима, Покахонтас, но не и за суровите пилигрими.

Добре, не съм против Коледа като идея. Отвращават ме меркантилността и лицемерието, с които се драпира очевидно търговската подплънка на „празничния сезон". Мразя изтънченото сводничество на съвременния маркетинг, в частност защото Дядо Коледа няма да донесе „Нинтендо Уи" на децата ми безплатно. Уви, духът не може да бъде върнат обратно в бутилката, защото модерният бизнес се нагажда към новите времена много по-успешно от семейните традиции и умее да подмами дори пуританите с коледни намаления.

А оня ъглов плод-зеленчук от години е фирмен магазин на „Левис".