Пръски отвъд океана: Коледа е бизнес!

https://www.24chasa.bg/Article/314806 www.24chasa.bg

Мразя Коледа. А много обичах наближаването на този празник като дете, понеже по това време пускаха банани и портокали в плод-зеленчука на ъгъла на ул. „Васил Коларов" (сега „Солунска") и бул. „Витоша". Бъдни вечер беше запазен за семейството и тези събирания бяха винаги много приятни. Имаше щрудел, ошав, жито, постни сарми и други лакомства, които през годината бяха рядкост (е, може би не за всички). Особено обичах питката с парата, защото да извадиш късмета си, беше събитие. Харесваше ми, че по традиция всички на трапезата сядат и стават заедно. Не чакахме подаръци, понеже Коледа не съществуваше официално. Чак вечерта на 31 декември „Дядо Мраз звънеше продължително на входната врата и след това изчезваше мистериозно, оставяйки пълен чувал.

Сега чета смехотворната дискусия дали Коледа (Рождество Христово) трябва да се пренесе на 7 януари. Изначално глупав спор, след като датата 25 декември и без друго е определена от папа Юлиус I през IV век като кавър версия на римските.

Сатурналии

Да не би руснаците и сърбите да имат по-точна информация за рождения ден на новозаветния месия?

Празникът отдавна е най-вече повод за пазаруване - около четвърт от целия годишен търговски оборот в магазините на „християнския свят" се извършва в месеца преди Коледа. Така е в Америките, така е в Европа. Така е и в България.

Намразих Коледа едва в САЩ, където тя се комерсиализира много успешно от ранния ХIХ век насам. Хариет Бийчър Стоу, същата, която написа „Чичо-Томовата колиба", се оплаква от това още през 1850 г. В началото ми беше забавно да гледам как веднага след Деня на благодарността (четвъртия четвъртък на ноември) магазините се изпълват с коледни стоки, съответните реклами плъзват по телевизията, а къщите се окичват в сезонна украса. И понеже съм живял най-вече в южните щати, винаги ме обхващаше носталгия, когато зелените морави пред къщите се покриваха с пухкав „сняг".

Скоро започнах да се отвращавам от истеричното предколедно пазаруване, на което не бях свикнал в България, защото там консуматорското общество беше още в пелени (но вече сме в буйна младост, така да се каже). Икономистите препоръчват сухо, но практично решение на въпроса - давайте подаръците кеш.

Според един вече класически анализ, който предизвика разгорещени спорове при публикацията си през 1993 г., 4 милиарда долара от общо 40-те милиарда, давани годишно за коледни подаръци в САЩ (тогава), се прахосват, защото даряващите са направили несполучлив избор. Сигурен съм, че подобен анализ ще бъде валиден и у нас, освен ако не вярвате, че българите са надарени със свръхестествена прозорливост. Разбира се, даването на пари вместо избирането на подарък убива идеята, че да научиш вкусовете и нуждите на близките и приятелите си е неотменна част от общуването.

Пуританите на Оливър Кромуел изобщо отменят Коледа в Англия през 1645 г. като мярка срещу „разпуснатостта на нравите". С връщането на монархията се връща и празникът. В Америка обаче нещата не стоят толкова просто. В Бостън и околностите, където от 1620 г. се настаняват пилигримите - тези талибани на ХVII век - дори проявата на „коледен дух" се наказва с 5 шилинга глоба (цената на 4-5 едри гъски) чак до 1681 г. По същото време на юг в Джеймстаун (в днешна Вирджиния) капитан Джон Смит и неговите другари отбелязват празника с ентусиазъм, който почти доближава днешния. Сигурно затова „Дисни" направи филм за неговата любима, Покахонтас, но не и за суровите пилигрими.

Добре, не съм против Коледа като идея. Отвращават ме меркантилността и лицемерието, с които се драпира очевидно търговската подплънка на „празничния сезон". Мразя изтънченото сводничество на съвременния маркетинг, в частност защото Дядо Коледа няма да донесе „Нинтендо Уи" на децата ми безплатно. Уви, духът не може да бъде върнат обратно в бутилката, защото модерният бизнес се нагажда към новите времена много по-успешно от семейните традиции и умее да подмами дори пуританите с коледни намаления.

А оня ъглов плод-зеленчук от години е фирмен магазин на „Левис".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,