Изгорете земята, тогава мафията излиза на светло

https://www.24chasa.bg/Article/31563 www.24chasa.bg
Магистратът Алфонсо Сабела ще представи книгата си “Ловец на мафиоти" (изд. “Ера") на 6 април от 18 часа в книжарница “Хеликон" в грандхотел “България" в София.

Магистратът Алфонсо Сабела ще представи книгата си “Ловец на мафиоти" (изд. “Ера") на 6 април от 18 часа в книжарница “Хеликон" в грандхотел “България" в София. На следващия ден ще раздаде автографи в Стара Загора, а на 8 април - в Бургас, пак от 18 часа. Книгата е на пазара от понеделник и се очаква да оглави БГ класациите за най-търсените заглавия. Подзаглавието на книгата с обем 300 стр. е "Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши".

Алфонсо Сабела е роден в сицилианското градче Бивона. Завършва гражданско право в Католическия университет на Милано с най-високи оценки и се връща в Сицилия. В периода 1993-2000 г. той залавя над 100 мафиотски босове. От 2000 г. Сабела се премества в Рим в Министерството на правосъдието - първоначално като магистрат за връзка с комисията “Антимафия", а след това и като началник на инспектората на затворническата администрация. След закриването на отдела в края на 2001 г. Сабела е съдия във Флоренция, а в момента - в Рим. Женен е и има дъщеря.

Сестра му Марция също е магистрат и работи в отдел “Антимафия" в Палермо. Именно тя със свой колега координира разследването, довело до ареста на Провенцано през 2006 г. Марция е първата и засега единствена жена, постигнала успех в борбата срещу мафията.

Една от малкото снимки на магистрата Алфонсо Сабела (пред полицайката) е от пресконференцията в родния му град Бивона, където прави премиера на книгата си. Преди това лицето му се пази в строга тайна. Той е бил една от най-важните фигури в борбата срещу Коза Ностра, осъдил над 100 мафиотски босове.

СНИМКА: АРХИВ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЕРА”
Една от малкото снимки на магистрата Алфонсо Сабела (пред полицайката) е от пресконференцията в родния му град Бивона, където прави премиера на книгата си. Преди това лицето му се пази в строга тайна. Той е бил една от най-важните фигури в борбата срещу Коза Ностра, осъдил над 100 мафиотски босове. СНИМКА: АРХИВ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЕРА”

- Книгата ви започва с колоритна метафора - описанието на лов чрез опожаряване на местността и принуждаване на дивеча да излезе на мястото, където го чакат в засада. Това ли беше основният метод във вашите разследвания?

- Използвах метода на "изгорената земя" само когато не можеше да се направи нищо друго. Съзнавах, че не е много почтен и спортсменски (може да изглежда абсурдно да се споменават олимпийски принципи, когато се говори за борба с мафията, но ние представлявахме държавата с нейните закони), а освен това този начин бе скъпоструващ - налагаше се да жертваме множество следи, открити след дълга и напрегната работа на проследяване, подслушване и разпити. Целта ни бе да елиминираме познатите контакти на беглеца, да му оставим само една-две възможности и да концентрираме всичките си сили именно там.

- А как се справяхте с изтичането на информация?

- Искам да подчертая, че докато работех в Палермо, след атентатите, отнели живота на Фалконе, Борселино и охраната им, от страна на магистратурата, полицията и карабинерите имаше изключително силен етичен ангажимент. Всички, предизвикали някакво подозрение за контакти с мафията, бяха изолирани.

В книгата си пиша за ролята на адвокатите, които понякога успяваха да научат нещо чрез съпоставянето на дребни факти. Опитвахме се да бъдем на крачка пред тях и да не им даваме възможност да получават друга информация освен предвидената по закон. И ние, магистратите, често разменяхме информацията си на съвършено необичайни места - в асансьора, в някой малък бар или ресторант. Що се отнася до така наречените "къртици", това наистина бе сериозен проблем, тъй като ние имахме нужда от агенти, запознати с обстановката, т.е. сицилианци, но това същевременно ги правеше изключително уязвими заради сложните връзки на приятелства и роднинства. По тази причина при особено важните операции информираните се брояха на пръсти. Повечето от участниците получаваха нарежданията в последния момент.

- Интересно е да се прочете за опита на Багарела (един от най-жестоките мафиотски босове - бел. ред.) чрез "Свободна Сицилия" да влезе в политиката със свои хора и програма, мафията да стане партия, да стигне до парламента без посредници.

- Планът на Багарела бе новаторски, в смисъл че босът от Корлеоне искаше да промени съществуващата до момента връзка между мафията и политиците. До 1992 г. мафиотите никога не влизаха директно в политиката, но поддържаха много тесни връзки с нейни представители. Отношенията им се оформяха по правилата на неписани договори: помощ при изборите, икономически облаги, приемане на "подходящи" закони, преместване на "неподходящ" служител на правосъдието след спечелването им. Мегапроцесът, подготвен от Фалконе и Борселино, нанесе тежък удар на мафията. Те се почувстваха предадени. Затова Багарела бе решил да промени схемата и да вкара мафиоти директно в политиката.

Планът му не успя, тъй като другите мафиоти си дадоха сметка, че на национално ниво гласовете от Сицилия не могат да доведат до създаването на сериозна политическа сила. Затова предпочетоха да продължат постарому.

- Не мога да не намеся България - у нас непрекъснато се оплакваме от липса на достойни, смели, почтени мъже, готови да заложат живота си на карта в името на общото благо.

- Както много други неща в моята страна, борбата с мафията може да бъде сравнена с приливите и отливите. Имах щастието да работя в Палермо през един период, когато държавата действаше сериозно, магистратурата и полицията имаха пълната подкрепа на обществото. Но до това положение се стигна след атентатите, отнели живота на Фалконе и Борселино(съдии, убити от мафията - бел.ред.) - това разбуди съвестта на хората, така се появи решимостта на демократичните институции да се справят с проблема и наистина бяхме на крачка от окончателното ликвидиране на мафиотската организация. Убеден съм, че както в Италия, така и във всяка друга страна по света има честни и решителни хора с държавническо мислене. Проблемът е в подкрепата, която получават тези хора.

- Каква роля играе страхът в борбата срещу мафията и възможно ли е той да бъде преодолян?

- Често казвам, че нашата страна не само не е в състояние да се учи от грешките си, но не успява да осмисли и успехите. През осемдесетте години, след като мафията изби десетки и десетки роднини (между тях жени и деца) на сътрудници на правосъдието, бе приет закон за защита на свидетелите и на семействата им. Този закон действаше отлично. След приемането му нито един сътрудник на правосъдието или негов роднина не пострадаха. Успехите бяха налице, но въпреки това след 2001 г. законът бе сериозно променен. Сега сътрудниците на правосъдието са не само малко на брой, но и маловажни като принос в борбата с мафията.

- Чувствахте ли се застрашен?

- Дори не се опитвах да се боря със страха, просто той до такава степен стана част от мен, че вече не му обръщах особено внимание. Беше усещане като много други - глад, жажда, сънливост. Освен това наистина бях добре пазен. На покрива на къщата ми имаше войници, винаги се движех най-малко с пет човека охрана и две бронирани коли, непрекъснато променях маршрутите и местата, които посещавах. Всичко това обаче не би помогнало, ако мафията наистина бе решила да ме убие. Но е вярно, че няколко пъти успяхме да провалим подобни планове.

- Трудно се четат страниците, в които описвате ужасяващите престъпления на мафията и особено съдбата на отвлечения малък Джузепе ди Матео.

- За мен случаят с 11-годишния Джузепе бе най-тежкото изпитание, с което трябваше да се справя. И досега не мога да си простя, че не успяхме да спасим живота на това дете, въпреки че направихме всичко, което зависеше от нас. Дори след като осъдиха на доживотен затвор повечето участници в отвличането му, не се успокоих. Всички тези ужаси, на които станах свидетел, ме убедиха за пореден път колко е важен отделният човешки живот.

- Защо вече не разследвате мафията?

- Ще бъде доста сложно да го обясня. Мога да кажа, че за жалост системата, в която съществува италианската магистратура, не е благосклонна към самостоятелното професионално и независимо мислене, важна е принадлежността към някоя друга група. Без да се сравнявам с Джовани Фалконе, искам да припомня, че след като той постигна толкова сериозни успехи в борбата с мафията, когато трябваше да бъде назначен шеф на прокуратурата в Палермо, вместо него избраха магистрат, който си нямаше представа от тези неща.

- Имате ли достойни заместници?

- Разбира се има и винаги ще има. Проблемът е в подкрепата, която получават от другите институции в държавата. Ако ми позволите, ще посоча сестра ми Марция - тя и сега работи като магистрат в Палермо. Разследването, проведено от нея и един неин колега, доведе до ареста на Бернардо Провенцано (кръстник на Коза Ностра, който полицията 10 години неуспешно издирва - бел. ред.).

- Какво ви отне работата срещу мафията?

- За да върша тази работа, трябваше да се откажа от много важни лични неща. Седем години живях отделно от семейството си. Контактите ми бяха само с колеги и полицаи. Внимавах дори с посещенията си при моите родители. Но борбата с мафията ми даде много не само в професионален план. Опознах много добре хората, израснах като личност. Както казваше Джон Кенеди: "Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш да направиш ти за страната си."

Успях да вкарам в затвора толкова престъпници, спасих толкова човешки животи - това, разбира се, ме изпълва с гордост. Да не говорим за повишения адреналин, когато операцията е вече на финала.

- Ще се преборим ли с мафията? Или само битката с нея може единствено да я удържа в някакви рамки...

- Хубаво е да завършим с малко оптимизъм, затова ще цитирам Джовани Фалконе: "Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край."

Интервюто е взето със съдействието на издателство “Ера”.

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

PETURVELI4KOV@ABV.BG