Kогато излязоха на пазар през февруари 2004 г., никой продавач не допусна, че момчетата от Люлин подготвят банков обир.
Те по-скоро приличаха на ремонтна бригада. Купиха 2 вишневочервени пластмасови кофи, 2 бутилки препарат "Мистър Мускуло", 6 шишенца "Риванол", 6 бояджийски телескопа в различни цветове, няколко ролки бяла мушама, десетина огромни сизалови торби, с които всяка седмица десетки хиляди български и чужди търговци пренасяха стоката от и за стоковата борса в Илиянци.
Снабдиха се и със суперкалени бургии - 22 и 44 милиметра. Имаха тиха бормашина - с минимум вибрации и шум. Взеха също 3 сгъваеми метални стълби, алуминиеви пръчки, капроново въже. За всичко това платиха 100-тина лева.
Вярно, че устройството за заглушаване на СОТ им струва около 10 хиляди евро, но знаеха, че в ръцете на Славейко щеше да бъде основното им оръжие. Някои смятаха, че той лично го е сглобил, други говореха, че им го е донесъл от Германия един известен футболен национал на България.
Още 20-ина хиляди евро бяха дали за две стари, но много бързи коли, за хидравличен крик и някои други екстри. Вложението си струваше.
В нощта срещу 23 март те щяха да натъпчат в сизаловите торби 2,3 млн. щатски долара, 1,9 млн. лева, почти 1 млн. евро и 8 кг злато. А може би много, много повече. При всички случаи това щеше да бъде най-големият банков обир в най-новата история на България.
Около 20 март бандата на Джиджи малко изненадващо бе свалена от оперативно наблюдение. Месеци преди това служители от проследяването - мъже и жени в екипи от по двама души, пешеходци и в автомобили, ги наблюдаваха денонощно. Опитваха се да хванат всяка стъпка на групата. Зад гърба на тайните полицаи бяха криминалисти от кражбите на столичната полиция. Началникът им Наско се държеше странно, сякаш се опитваше да им пречи, но въпреки всичко те успяваха дадолавят действията им.
От подслушани разговори бяха разбрали, че бандата подготвя нещо много голямо - толкова голямо, че след удара се заканваха да се пенсионират. Полицията беше установила точно цялата група, също кой каква роля играе при обирите. Нямаха обаче краен успех. Вече месеци така и не успяваха да ги хванат с плячката в ръце на излизане от разбития магазин. Следяха ги упорито, защото знаеха, че са най-добрите в страната.
Бяха обрали 5-6 златарски магазини и офиси в София, включително "Арамис" на ул. "Граф Игнатиев", магазина за маркови часовници и очила на бул. "Александър Стамболийски". Знаеха и кой ги е насочил да ударят "Арамис".
3 месеца по-рано криминалистите получиха информация, че бандата ще обере чейндж бюро в район на бул. "Христо Ботев" и ул. "Пиротска". Крадците знаеха, че в касата там ще има около 100 хиляди лева.
Вероятно заимствайки от филма "Италианска афера", те имаха план да застанат в мазето точно под сарафското бюро и да разпробият дупки с бормашина в пода около касата, за да може тя да падне при тях в мазето, където да я отворят.
Вместо под касата обаче хората на Джиджи пробиха дупка под фотьойл и с невнимателната работа бяха активирали датчик на стената. Наложи се бързо да изчезнат от мястото, а полицията при огледа намери бургията счупена в крак на фотьойла.
Всеки техен обир беше за над 50 хиляди лева. Почеркът винаги бе един и същ. Първо заглушаваха сота. Влизаха в съседно помещение - изоставен апартамент, офис или мазе, което бе предварително проучено, и с 40-килограмов боен чук разбиваха тухлената стена, за да влязат в магазина. После режеха касите с оксижен и изчезваха с плячката.
Върху обемните датчици слагаха елипсовидни сини лепенки - BG. Купуваха ги от бензиностанцията на ОМВ след тунела към Люлин и дори бяха заснети от от охранителна камера.
Полицията наистина им дишаше във врата. В първата половина на март служителите от сектор "Кражби" дори арестуваха цялата група на моста "Чавдар". Избързаха, защото ги следяха, но не достатъчно отблизо, за да знаят дали са направили удар. А те не бяха. Просто се организираха в един магазин за електроуреди и още не бяха влезли в набелязания офис, защото им трябваше някакъв инструмент.
След ареста закараха 8 души в близкото Пето РПУ, а после ги прехвърлиха в столичната полиция. Заедно с автомобилите им, където откриха техниката за заглушаване на СОТ, инструменти за разбиване и още много, много метални предмети, които подсказваха, че не са феодални старци от Българската академия на науките.
Това че всички бяха освободени на следващия ден не бе особена изненада - все пак не ги бяха хванали в крачка. Върнаха обаче скандално бързо цялата им техника, включително и устройството за заглушаване на СОТ.
Дотам се стигна, след като протоколите за изземване, оформени в Пето РПУ, внезапно изчезнаха. Освен това в документите бе отбелязано, че у крадците са намерени около 5 хиляди евро, но когато се наложи да им ги върнат, се оказа, че половината от парите липсват.
В същото време един оперативен работник от отдела, след като отиде в тоалетната на етажа, намери протоколите за изземване смачкани и хвърлени там в кош за боклук.
Всички бяха убедени, но без да имат доказателства, че шефът Наско е замесен в тази афера. Смятаха, че след ареста на моста "Чавдар" той е влязъл във връзка с групата чрез кума си - известен волейболист, който живееше в Люлин и бе близък на Джиджи.
В деня след големия обир в банката Наско не бе на работа и дори бе изключил мобилния си телефон.
За неговата връзка с групата никой не се съмняваше. Истинският въпрос бе има ли бандата закрила и на по-високо ниво в столичната полиция, както вече се говореше.