Защо надничате по-малко в живота на мъжете политици?

https://www.24chasa.bg/Article/328628 www.24chasa.bg
СНИКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

С депутатките Теодора Георгиева от ГЕРБ, Петя Раева от ДПС и Калина Крумова от “Атака” разговаря Лиляна Клисурова

- И трите сте депутатки първи мандат. Познавате ли се вече? Какво знаете една за друга?

Петя Раева: Познаваме се. Знам повече за Калина, тъй като тя е по-отдавна в медийното пространство.

Теодора Георгиева: Мога да кажа същото.

Калина Крумова: Явно аз съм най-известната! Познавам и двете, но това е по-скоро професионално изкривяване. Нормално е да познаваш колегите си. Поне дотолкова, че да си казваш “добър ден”. Иначе за половин година да опознаеш 240 колеги, не е реално възможно.

- Петя е от ДПС, Калина от “Атака”. Притеснявате ли се, че седите една до друга и си говорите?

Петя: На първо място сме хора. И точно заради нашата толерантност сме в политиката. Нямаме проблем с общуването. Дори не пропускаме да се поздравим в пленарната зала.

Калина: Хората не трябва да се разпределят на полюси или да се поставят под общ знаменател. Това, че си от една партия, не те прави по-малко човек.

Петя: С Калина наистина не сме пропуснали да се поздравим.

- И трите сте млади, красиви... Знаете мита за хубавата жена. Приемат ли ви на сериозно колегите?

Калина: Питайте тях.

Петя: От доста време работя с мъже и не съм имала проблем с това, че съм красива и млада. Не се е случвало да ме възприемат несериозно.

Теодора: Аз също не съм имала проблеми. Дори смятам, че с мъже работя по-лесно.

Калина: Може би са събрани достатъчно разумни мъже в парламента, за да не ни подценяват.

- Не сте срещали насмешка или закачка в погледа на колега?

Калина: О, не. В никакъв случай.

- А ухажват ли ви?

Калина: Нямам подобни индикации.

Петя: Като хубави жени сме свикнали да ни ухажват и не можем да направим голяма разлика във или извън парламента.

- Какво се промени в личния ви живот?

Калина: Свободното време и навлизането в личното пространство от медиите и обществото.

- Мина от другата страна и вече се оплакваш!

Калина: Да, има някакъв нездрав интерес към мен.

Петя: Преди да стана депутат, бях изпълнителен директор на “Напоителни системи” и имах много по-малко време за семейството, отколкото сега.

Теодора: И аз нямам никакво свободно време в момента. И мога да кажа също като Калина, че навлизането в личното ми пространство е нещо ужасно. Дори едно кафе не може човек да изпие на спокойствие - непрекъснатонякой те снима...

Калина: Да не излезе сега, че се надуваме! Всеки, който влиза в политиката, си дава сметка за това. Но в един момент на близките ни, които са свикнали да общуваме по нормален начин, започва да им прави впечатление и да се чувстват некомфортно.

Петя: Отдавна съм в политиката и вече съм свикнала както с позитивния интерес на медиите, така и с негативното.

Калина:Но съм забелязала, че на мъжете се гледа много по-малко в личния живот, отколкото на жените. Все ни следят как изглеждаме, какви чанти носим... Това не ми харесва.

Петя: Това е нормално - все пак ние носим различни дрехи, аксесоари, прически, гримове.

- Коренно ли си променихте тоалетите с влизането в парламента?

Петя: Нищо не съм променяла. Дрехите и чантите си не съм ги купувала сега. Хубаво е, че отслабнах.

Теодора: Винаги съм ходила с костюми на работа.

- И трите сте облечени в черно, а посочвате за любими ярки цветове...

Калина: Дрескод!

Петя:Тази година черното е хитът на сезона. За съжаление почти нямам дрехи в любимите си цветове, но пък имам бельо. И компенсирам с него.

- Млади жени сте, не ви ли привличат по-разчупени и ярки дрехи?

Калина: Надали ще облека нещо такова в парламента.

- Камелия Касабова си го позволяваше.

Калина: Ако сега е лято и не е чак толкова крещящо - може. Но в умерена граница, защото от розово до розово има разлика и е ужасяващо да си в цикламено.

Петя: Понякога си позволявам, но не често.

Теодора: За работа винаги съм била в костюми с тъмни цветове. Розово нося през почивните дни.

- Високите токчета ли властват в парламента?

Калина: Да.

Петя: Председателката е жена и е логично.

- Петя и Калина, вие имате деца - трудно ли е да сте майки и депутатки едновременно?

Петя: Синът ми е свикнал с работещата си майка. Той е на 12 г., но често си разменяме ролите и той ми звъни да провери дали съм обядвала, дали всичко е наред при мен. Той е отраснал така - аз съм била постоянно на работа. Дори сега има едно преимущество - че ни гледа по телевизора.

Калина: Всички деца, чиито майки работят, са в тази ситуация.

- А това, че сте известни, влияе ли по някакъв начин на децата ви?

Калина: Много зависи от това на каква възраст е детето и от отношението на цялото семейство към работата ни. Моето дете е свикнало да ме гледа по телевизията. Но е много ревниво. Това, че съм депутат, не му се отразява особено, но на първия учебен ден бяхме заедно и директорката ме помоли да отида при официалните лица на трибуната. Аз отказах и останах с него. Той беше много горд и щастлив. Не обича много да съм разпознаваема. Когато отидем някъде, ми казва: Мамо, не искам да те гледат всички. Много е ревнив и единствените ни проблеми са от тази гледна точка.

Петя: Синът ми възприема това, че съм депутат, просто като работа. И известността ми не му влияе по някакъв начин. За него аз съм мама.

- Теди, говорим за деца - а ти кога ще се решиш на тази по-сериозна стъпка?

Теодора: Божа работа. Малко по-нататък.

- А ще има ли годежен пръстен под елхата?

Теодора: Не.

- Това, че две са разведени, а третата е неомъжена, означава ли, че сърцата ви са свободни?

Петя: Не. Не съм свободна, макар официално да не сме подписвали.

Калина: Няма такова нещо. Ангажираността на човек е в сърцето му, а не на ръката му или на хартия.

Теодора: И аз съм ангажирана.

- Готвите ли у дома?

Калина:Готвя доста, когато има за кого. Когато си сам, е безпредметно - прибирам се за няколко часа само за сън.

Петя: Готвя често. Това е едно от нещата, които правя за разтоварване. А и семейството обикновено чака яденетата ми с нетърпение, защото никога не готвя по рецепта и никога не се знае предварително какво ще се получи.

Теодора: Аз пък съм по супичките. Но, честно казано, през седмицата ние много не се задържаме вкъщи и хапваме навън.

- Какво си пожелавате за новата година?

Теодора: Здраве.

Петя: Здраве за цялото семейство. И хармония - както в личния живот, така и в работата. Да няма скандали и неща, които да огорчават хората.

Калина: Колкото и банално да звучи, и аз ще кажа здраве. Но и по-малко лицемерие и повече вяра.

- За какво мечтаете?

Калина: Нека да не казвам. Заради работата и интереса към мен имам нужда от едно кътче, където нещата да си останат лични, съкровени.

Петя: Мечтите ми са свързани с детето. И то не само мечтая, но и работя в тази посока. Записала съм го в хора на пловдивските момчета. Има талант, свири на китара. И ако се развива в тази посока, бих била много щастлива. Иначе бих искала да имам още едно дете и се надявам да се случи.

Теодора: Мечтая си за много неща. Но на първо място си пожелавам здраве за цялото семейство.

- А какви са най-големите ви страхове?

Теодора: Някой от близките ми да не се разболее или с тях да се случи нещо.

Петя: Не искам да споделям страховете си, защото съм леко суеверна.

Теодора: Аз дори нося червен конец.

Калина: Вярвам единствено в това, че човек не може да избяга от съдбата си. Има една приказка, че ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш. И каквото ти е писано, то ще се случи, независимо дали носиш червен конец, не излизаш в петък, 13-и, избягваш черни котки...

- Кога плакахте за последно и за какво?

Петя: Не мога да си спомня, но не ми се случва рядко да плача. Правя го дори и на филми и не мисля, че това е проява на слабост.

Калина: Не ме питайте, много плача. Аз съм много емоционална и не виждам нищо лошо в това да плача. Макар много хора да го приемат като недостатък.

Теодора: Не мога да се сетя кога за последно съм плакала. Не съм толкова емоционална, по-трезво гледам на нещата.

- Какво ви костваше да ви приемат на сериозно в професиите ви през годините?

Петя: Винаги са ме възприемали сериозно. От четвърти клас насам. Тогава, във времето на социализма, с класната ни регистрирахме фирма, на която аз бях директор. И се занимавахме с производство на лепенки. Бях впрегнала половината съученици да изрязват лепенки, другите ги продаваха на сергия.

Калина: На мен ми е коствало детството и хубавите неща, които не съм преживяла. Много от малка започнах да работя, а когато си в среда с по-възрастни от теб, гледаш да се адаптираш към тях. Това определено е пропуск. Налага се една жена да работи повече от мъжете, за да се докаже.

- Какво носите в дамските си чанти?

Петя: Документи, портмоне, цигари, телефон и дъвки. Обичам малките чанти.

Калина: Ходя винаги с огромни чанти. Обикновено мъкна със себе си и много от играчките на малкия. За останалото в нея - по-добре да не знаете.

Теодора:И аз ходя с огромна чанта. А когато започна да ровя за нещо - няма намиране.

- Колко пари имате в портмонето си?

Теодора: 400 лв.

Петя: Обикновено около 200 лв.

Калина: Аз имам по-малко. Но не забравяйте, че вече повечето хора пазаруват с карти.

 

Теодора Георгиева, депутат от ГЕРБ

Възраст:31 г.

Семейно положение: Неомъжена

Любимо ядене: Салати

Любимо питие: Вино

Любима книга: Не мога да се сетя

Любим цвят: Розов и син

 

Петя Раева, депутат от ДПС

Възраст:33 г.

Семейно положение: Разведена, има син Никола на 12 г.

Любимо ядене:Сарми

Любимо питие:Вино

Любима книга: Много са

Любим цвят: Розов и лилав

 

Калина Крумова, депутат от “Атака”

Възраст: 24 г. Семейно положение:Разведена, има син Николай на 7 г.

Любимо ядене: Сладките неща

Любимо питие: Минерална вода, не пия алкохол

Любима книга: “Малкият принц”

Любим цвят: Бял

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Агитирайте, а не купувайте гласове

    Агитирайте, а не купувайте гласове

    Цели 900 000 избиратели все още не са решили за кого да гласуват на местните избори тази неделя. Това са все хора, които се колебаят кой да стане кмет на техния град или община. Те или не са успели да чуят управленската програма и обещанията на кандидатите в тяхното населено място, или ще импровизират в тъмната стаичка в последния момент
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,