Голият Сашо изчерви лекари, гадно е да забравиш труп

https://www.24chasa.bg/Article/331907 www.24chasa.bg

Гол, в чувал с цип. Така свърши последното пътуване на Александър Сапунджиев от София до Велико Търново.

25-годишният младеж, който за всяка "Българска Коледа" пускаше поне по 100 есемеса, умря на 31 декември от масивен мозъчен кръвоизлив. Родителите му се съгласиха здравите органи да бъдат присадени, вместо да ги погребат с него. Така четирима българи получиха шанс да живеят. Семейството на Сашо обаче бе стресирано, когато отвори ципа на черния плик.

"Очаквахме, че ще е поне с пижама. Гледката бе жестока, когато върху носилката се откри нарязаният труп с шевове от шията до корема", покрусенае майката Стефка.

Когато семейството решава да дари органите, Сашо е транспортиран до София с кола на болница “Св. Екатерина”. Експлантацията става там - сроковете за присаждане на сърцето са най-кратки. Сашо и Антонина, която получи сърцето му, са лежали в две съседни зали. Сърцето е присадено веднага. За да не се губи ценно време, в “Св. Екатерина” са взети черният дроб и бъбреците. Дробът е присаден във Военномедицинската академия, а бъбреците в болница “Лозенец”.

“След оплакването на родителите, че са получили тялото голо и натъпкано в някакъв чувал, проверих случая. То наистина е транспортирано в специален черен сак с цип, който се използва в цял свят за тази цел и не се продават по магазините. Така че това не е някакъв найлон, а специален сак”, каза директорът на Агенцията по трансплантациите д-р Теодора Джалева.

Сашо пристига в София от реанимацията на Велико Търново. Не е имал никакви дрехи, защото в тези отделения болните са напълно голи, покрити само с чаршаф. Нямат пижами. Дори да са облечени, дрехите се разрязват, поясни д-р Джалева. Ако човекът е облечен, реаниматорът може да пропусне важен детайл - фрактура или синина, която да крие под себе си голям кръвоизлив. Няма как в София да му бъдат сложени дрехи, добави тя. Д-р Джалева смята, че не е редно тялото да се връща голо, но в наредбата за финансиране на експлантациите "не е предвидена постмортална грижа". Някъде болниците я поемат, но винаги било на добра воля. В Пловдив например донор е върнат в ковчег. Директорът на болницата поел разхода.

“Предложихме на здравното министерство да включи финансирането на такава грижа и се надяваме това да стане до 1-2 месеца. Това е едно отдаване на почит и запазване на достойнството на починалия и на неговите близки”, обясни д-р Джалева.

Сега тялото се връщало в моргата и там близките донасят дрехи, за да го облекат. В случая със Сашо обаче родителите помолили тялото да бъде докарано в обредния дом.

"В центъра, където се прави експлантацията, е трябвало да се погрижат тялото да се предаде на близките в подходящ вид. Най-малкото да го сложат в ковчег", смята пък шефът на реанимацията в Търново д-р Пламен Маринов. (24часа)

 

Д-р Теодора Джалева, шеф на Агенцията по трансплантации: Возим донора в специални коли

Процедурата по откриване на донор и трансплантиране на органите му става по строги правила. При съмнение за мозъчна смърт и ако няма писмен отказ за донорство приживе лекарите търсят съгласието на най-близките - брат, сестра, съпрузи и т.н. Мозъчната смърт трябва да се докаже категорично с няколко вида изследвания - електрокардиограма или скенер с контраст за наличие на мозъчно кръвообращение, каза д-р Теодора Джалева, шеф на Агенцията по трансплантациите.

Само тези, които не желаят да дарят органите си, подават писмено заявление при личния лекар. За останалите по нашите закони се предполага, че са съгласни. Има предложение джипитата да подават документа в здравната каса първо онлайн, а в рамките на месец и по пощата. Досега само 1000 души са заявили отказ да станат донори.

Ако няма отказ, тялото на донора се кара до трансплантационен център и се правят изследвания. Понякога експлантацията се прави там, където е приет пациентът. Често донорът се транспортира до София. По закон за това отговаря “Бърза помощ”, но колите им не са оборудвани, а и нямат толкова добри анестезиолози. Придружаването на донора в линейката е специфична дейност, затова центровете пращат свои хора.Тялото се вкарва в експлантационна зала. Понякога се налага донорът да влезе в реанимация за няколко часа, за да се оптимират показателите на органите. Агенцията по трансплантации праща свой експерт, който следи всеки етап от процедурата. Новото е, че вече обществен съвет от 7-9 души, в който са лекари, човек от агенцията, от пациентските организации, решава кой пациент ще получи орган.

Критериите са медицински. При съгласие на близките и за тъканно донорство тялото попада в патоанатомична зала, където се вземат тъкани, клетки или роговица.

Тъканното донорство помага при тежки фрактури, при възстановяване след тежки мозъчно-черепни травми. Лекарите правят нещо като отливка от естествени, а не от изкуствени материали, защото много по-добре се приема от организма. Приложението на дарени тъкани е в много области на медицината, макар че все още не е достатъчно популярно. След като работата на експертите приключи, целостта на тялото се възстановява.

Болницата, която го е транспортирала до София, трябва да го върне. Колите, които возят починали пациенти, са специални. Не може в линейка, където се качва човек с инфаркт, преди това да се вози труп.

ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

 

Проф. Генчо Начев: Агенцията отговаря за тялото

Изпълнителната агенция по трансплантациите отговаря за това как е върнато тялото на донора,каза вчера директорът на болница “Св. Екатерина” проф. Генчо Начев, където на 1 януари присади на 22-годишната Антонина Ябруди сърцето на Сашо. Специалистът се вбеси от новината, че тялото е пристигнало в описания вид при родителите. Ако е знаел, болницата могла да осигури ковчег и препаратор, твърди кардиологът.

“Антонина е относително стабилна, макар че ни се искаше да е по-добре. Сърцето горе-долу е добре, но в момента бъбреците не работят идеално. На машина е, която да задейства бъбрека. Нарочно я приспиваме.”

Проф. Начев отиде да говори с майката, защото повечето хора с присаден орган търсят връзка с близките на донора. Знам, че е имало такива човешки срещи, казва проф. Начев.

ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

 

Читатели искат паметник за него

Ивана:

"Какъв стрес за бедните родители! След като са спасили живота на 4 души, да получат тялото на детето си като труп на накълцано животно в чувал!И после нямало донори!"

Дубай: "А къде са тези варвари от болницата, за да се подиграват така с това бедно семейство...Нещастни доктори, станаха като митничари, никой не им е платил този път, за да го изпратят като бял мъртвец."

Валко : "Ами роднините и близките на болните, не можаха ли да се погрижат за тялото на момчето."

Галина: “Не е справедливо да се винят близките на болните за неуважителното отношение към тялото на Сашо. Те са от различни места и в такъв момент са ни на този, ни на оня свят от тревога какъв ще бъде изходът от трансплантацията. Но когато мине годината и дойде време за паметника му, по неписан човешки закон, очаквам да поемат разходите. Виновни за безобразието са от администрацията на Св. Екатерина! Аз ще напиша писмо в знак на протест...”