Мечка с птичи крака и секс танци в Магурата

https://www.24chasa.bg/Article/333781 www.24chasa.bg
Сребърен тасоски статер

Широкоразпространени образи и сюжети от гръцката митология имат своите първообрази в праисторическите рисунки в Магура, твърди Тодор Стойчев от Националния археологически институт с музей към БАН.

Той от години изследва праисторическото скално изкуство у нас и го сравнява с образци от други краища на света.

Стойчев смята, че образите от Магура не са измислени от местната праисторическа общност, а са "внесени" от Мала Азия, но в белоградчишката пещера е най-ранното материално свидетелство за съществуването им в Европа. Според него тези първообрази датират от ранната каменно-медна епоха, т.е. отпреди около 7000 г.

Тракийски статер
Тракийски статер

"На югозападната стена на галерията с рисунките в Магура с прилепско гуано е изобразена сцена, в която са включени най-ранните фантастични образи в европейското скално изкуство. В пещери в Западна Европа и на други места по света има много по-ранни рисунки, но те са реалистични.

Ритуалният секс, изобразен в Магурата, най-вероятно е своеобразно заклинание за плодовитост.
Ритуалният секс, изобразен в Магурата, най-вероятно е своеобразно заклинание за плодовитост.

Фантастичните изображения в Магура са всъщност първите митограми, открити засега в Европа, и са най-ранното материално свидетелство за митологичното мислене на хората от онази епоха.

Богиня танцува със сръндаци.
Богиня танцува със сръндаци.

Изображенията са зооморфно-хибридни - т.е. представят животни, съставени от частите на различни видове. Идеята е да съчетават в едно качествата и най-вече силата на няколко митологично значими животни. Едното същество е с тяло на мечка, но вместо лапи има птичи крака с по 3 пръста. В другия край на фриза има друго съществото с 4 крака, по структура на тялото очевидно бозайник, но е с 2 глави (по една отпред и отзад) и те са на различни животни.

Мечката с птичи крака, нарисувана в Магурата преди около 7000 г., е от най-ранните изображения, свидетелстващи за митологично мислене у праисторическия човек.
СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ И АРХИВ
Мечката с птичи крака, нарисувана в Магурата преди около 7000 г., е от най-ранните изображения, свидетелстващи за митологично мислене у праисторическия човек. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ И АРХИВ

Този тип фантастични образи (крилати бикове, лъв с глава на орел и т.н.) е характерен за бронзовата епоха, а в Магура изображението е много по-ранно. Принципът на съставния образ е много устойчив и преминава през времето. Присъства и в много по-късното изкуство на траките. Среща се върху брадви и монети от VIII-VII в. пр.Хр., добър пример е украсата на една сребърна каничка от Рогозенското съкровище. Там съставното животно е с тяло на кон, но няма копита, а краката му завършват с лапи с нокти като на лъв, опашката му е змия, има крила, с глава на орел е и има човка, но и един рог на челото. Този образ обединява магическите сили на всички изброени животни.

Зооморфно-хибридни изображения се срещат и в скитското изкуство от VII-VI в. пр.Хр. Произходът на семантиката определено е малоазийски, но се разпространява в цялото Средиземноморие. Корени се в най-ранните митологични пластове, а чрез гръцката митология влиза в корените на съвременната ни цивилизация", казва Стойчев.

Как обаче тези образи са "влезли" в Магура и защо точно там?

"Магура е свещено място, където не се рисуват случайни работи от случайни хора. Тя е своеобразна библиотека във време, когато няма писменост, а знанието се съхранява и предава чрез пиктограми, идеограми и психограми. По тях сега можем да предполагаме какви са били ценностите на онова общество, което много продължително време е рисувало на едни и същи места. Впрочем и тогава, както и сега, информацията е била сила и знанието не е било за всеки. Рисунките са на цели 280 метра от входа на Магура във вечно тъмната й част. Само да стигнеш дотам в онези времена, е било подвиг. Затова не всеки е ходил там. Нещата, които са много важни за общността, са били изобразявани на тайно място и до него достъп са имали само избрани. Не случайно и най-ранният слънчев календар в Европа, откриван досега, е изрисуван пак там - познанието, което той изразява, е запазено само за жреците. Там те са извършвали и ритуали, отгласа от които можем да открием в много по-късни обредни практики.

Образът на мечката с птичи крака е част от комплексна сцена, която представя ритуален танц с животни. Според Аристофан Артемида е чествана с ритуал, включващ танц на мечките, който се изпълнява от момичета, на които им предстои да встъпят в брак", обяснява Тодор Стойчев.

Той смята, че не само отделни образи, а цели сюжети от Магура могат да бъдат проследени в по-скорошни времена. Във фриза точно до трипръстата мечка е изобразена итифалическа сцена. "Такива има много в Магура, правени са непрекъснато в дългия период, през който е рисувано в пещерата - от неолита до бронза. За тези сцени има канон - женската фигура винаги е в анфас и е с ръце над главата, облечена в пищна рокля и очевидно танцува. Мъжката фигура пък винаги е по-дребна, винаги е вдясно и в профил, за да се вижда еректиралият член. Итифалическата сцена до мечката обаче е извън канона - мъжката фигура е вляво и е еднаква по размер с женската. Жената е седнала у мъжа. Определено сцената представя полов акт, за който от цялостния контекст на фриза е ясно, че е ритуален.

Подобна сцена има върху една от пластините на Летнишкото съкровище", твърди изследователят.

Стойчев смята, че неин отглас може да се открие и върху гръцки монети: "При тях обаче сцената не представя полов акт, а мъжът носи жената на ръце. Това е сюжетът "силен отвлича менада". Среща се върху сребърни гръцки статери от о. Тасос от V век пр. Хр. В началото на IV век пр. Хр. сцената се появява и върху два типа тракийски монети. Единият тип са сребърни тракийски статери, имитация на тасоските. Те са по-груби и не са така изящни като първообразите. Другият тип са бронзови и не са сечени, а са отлети."

Според Стойчев макар и да се различават в подробностите, сцените в Магура и върху монетите изразяват една и съща идея:

"Вероятно изобразеният в Магура ритуален секс е заклинание за плодовитост. При монетите не е много по-различно. И силенът, и менадата са божества на природата и животворните сили. Съчетаването им изразява идеята за оплождането, което върти природния цикъл. Силените и менадите са божества от свитата на Дионис. Някои елементи от Дионисиевите мистерии са много древни и съвсем не е изключено първообразите им да са в Магура."

Стойчев смята и че в споменатия фриз в Магура има още едно изображение, което може да бъде "регистрирано" в много по-късни времена.

Вляво от итифалическата сцена е изобразена сама женска фигура в танц. От двете й страни симетрично са нарисувани два сръндака. "Да си спомним Артемида от гръцката митология. Тя винаги е изобразяване в компанията на животни. Не е изключено танцуващата със сръндаците в Магура да е неин далечен праобраз", каза археологът. И подчертава: От изображенията в Магурата можем да научим много не само за вярванията на тези, които са ги създали, но и за цялостната философия на онази общност. В пещерата са изрисувани много ловни сцени и оръжия, но няма нищо, свързано с армия и с военни действия на хора срущу хора."