Не дават на Иля Велчев да снима "Търновската царица"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/3413994 www.24chasa.bg
Иля Велчев

 

- Г-н Велчев, какво се случи с вас след огромния скандал със сериала ви "Завръщане от Рим"? Тогава баща ви Борис Велечев бе свален като секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро...
- След удара върху филма ми "Завръщане от Рим" през 1977 г. около мене стана тъмно и глухо. Само по някоя светла дума припламваше като огънче на цигара при случайна среща с приятел. И почти винаги, оглеждайки се, приятелят бързаше да изчезне зад ъгъла. Хората от службите си вършеха черната работа. В полза на изолацията работеше и елементарният превантивен човешки страх. И един стих се въртеше в сърцето ми "Ако си дал...ако си дал...".
- После се роди стихотворението ви "Ако си дал", което пък се превърна в един от най-големите хитове на Емил Димитров, нали?
- Да, така беше. Но песента още повече затрудни опитите ми да изляза от изолацията. Забраниха я, била написана срещу Т. Ж.
Извикаха ме в
Държавна сигурност Викаха и баща ми при министъра на вътрешните работи. Книгите ми бяха заключени в редакторските чекмеджета. Предложенията ми за филмиране бяха замразявани в Кинематографията. И как иначе? Нали бях заклеймен лично от Т. Ж. и съответно уволнен. Наричам така Тодор Живков. Две букви с две точки. Точки!
- Как завършваха намеренията ви да снимате нов филм?
- Опитите ми да работя обикновено завършваха със съвета на различни фактори "Иди при другаря Т. Ж., ние сме съгласни, обаче...". Нямаше значение, че филмите ми имат милиони зрители и всички са продадени в чужбина.
Абсурд беше да се опитвам да продължа с авторското кино на първия ми филм "Мандолината" и европейската визия на "Дубльорът", "Сладко и горчиво" и "От другата страна на огледалото".
- А какво искахте да снимате?
- Мечтата ми в онези години да направя филм по "Поручик Бенц" на Димитър Димов беше вече съвсем невъзможна, като се имаше предвид и негативното настроение към книгата му, формулирано от ЦК като "нихилизъм на автора".
Трябваше да се простя с мечтата си за филма за Аспарух, по който работехме с Антон Дончев. Бях свален като режисьор на проекта.
- Защо не опитахте да работите в чужбина?
- По това време получих първото предложение да снимам в Западна Германия и в САЩ. "Зенит филм" ми предложи договор за филм по Джек Лондон.
Людмила Живкова ме извика в кабинета си и ми каза, че е недопустимо точно аз да работя зад граница, още повече на Запад. Излизайки от кабинета й си мислех какво можех да направя.
Да остана и да продължа да се опитвам на парче да пробия забраната над мене, нервите, лъжите, чакането, омерзението, цензурата... Или да стана невъзвращенец с всички отвратителни последствия за семейството ми. Не можех да им го причиня.
Избрах да остана. Трябваше да се опитам да пробия забраната, като сключа творчески съюз с личност, която се ползваше с железен авторитет пред тогавашната власт и лично пред Т. Ж. Имах известен избор. Двама мастити писатели ме бяха молили да снимам по техни книги. Оказа се, че това е важало за преди...
- В книгата си "Автобиографични снимки", описвате ли и опита да заснемете "Търновската царица"?
- Да, разбира се. Ето я цялата история. Бях прочел "Търновската царица" на Емилиан Станев. Не го познавах, но помолих Въло Радев, който беше близък с него покрай филма си "Крадецът на праскови", да организира среща.
Жената на Въло Жени работеше при мене във всичките ми филми като асистент. Тя е прекрасен, чист човек, беше ми много ценен и верен сътрудник.
Въло Радев беше
чест гост вкъщи
Обичаше да чете пред баща ми и публика мои стихове. Говореше за мене като за "голямата надежда на българското кино".
В биографичната си книга ,"Изгубени пространства" Въло написа, че Емилиян Станев отказал среща с мен, за да говорим за предложението ми да снимам "Търновската царица". Той се опитал да го склони, но бай Емилиян отказал. Не беше така.
През пролетта на 1978 г. с Жени отидохме през един дъждовен следобед в къщата на Емилиян Станев в "Княжево". Бях си приготвил сценарна експликация. Бай Емилиян ме посрещна хладно, гледайки ме изпитателно с леко дръпнатите си очи на прабългарското си лице. Когато се настанихме около трапезарната, маса не предложи нищо да почерпи. Каза сухо.
- Слушам.
Не беше ника
окуражаващо
Оставих експликацията да си стои в джоба ми и започнах нахъсан от "гостоприемството" да разказвам бъдещия филм сякаш вече го бях заснел. За това как в началото по стръмните търновски улици тръгва огромна бяла кола на смъртта и санитари с бели дрехи и маски извличат с прътове с куки умрелите от холерната епидемия жители и ги закарват и хвърлят в гигантската черна яма край Търново. Война, плач, викове... И стенанията на още живите от ямата...
Жени беше свила юмручета и гледаше така, сякаш филмът вървеше наистина. А това, което разказвах, всъщност го нямаше в книгата. Беше кинообраз на времето, описано от Емилиян Станев. Говорех все по с настроение, сам запален...
Докато свърших. Няколко мига напрегнато, замислено мълчание по лицето на Емилиян Станев. Изправи се оживен, сърдечен, отиде до бюфета и донесе коняк и бонбони.
-Да се почерпим!
Олекна ми. Разбрах, че си дава съгласието! И на него сякаш му се беше смъкнал камък от душата. Чукнахме се и той усмихнато каза на Жени:
- А Пенчо какви ги разправяше... "Няма ли кой да го спре това момче, Емилияне, мисли се за половината писателски съюз!"
Бай Емилиян визираше член на Политбюро, с когото бяха приятели и ловуваха заедно в прословутата ловна дружинка на Т. Ж.
Разговорът за "Търновската царица" стана интересен, бай Емилиан коментираше едно или друго от виждането ми за филма. И вече изпращайки ни , ми каза:
- Само няма да правиш като Въло с моята Лиза от ,,Крадецът на праскови" !Хубав е филмът, ама Венчето Коканова не е Лиза.
Моята Лиза е руса,
розова и сочна
като праскова!
- Бай Емилияне, ще ти покажа актьорските проби за Марина, търновската царица!
-Така става...
И ни изпрати през двора до колата. И тука се случи нещо, което няма да забравя! От дъжда колелата пробуксуваха по мократа трева и той, малък и крехък, се наведе да бута колата... Изскочих да го спра.
При Емилиян Станев талантът и човечността бяха в едно за разлика от много други надарени хора. Но се разболя тежко. В началото на 1979 г. той, вече много болен, постъпи в Правителствена болница. На мене ми беше неудобно да го безпокоя там да ми подпише авторското си съгласие да екранизирам книгата му.
Работата по
сценария напредваше
Бай Емилиян гаснеше. Малко преди да почине, беше се видял в болницата с татко и му казал:
- Кажи на Иля да дойде да му подпиша сценария.
Не можех да си позволя да отида при един толкова болен човек, за да получа нещо за себе си. С отминаващото време си мисля дали съм бил прав. Дали той е поискал да ми подпише само за да ми направи добро? Или аз съм му отнел и нещо, което е искал да стане с неговата търновска царица?
Бай Емилиян си отиде и жена му даде разрешение за филмирането на "Търновската царица" на друг режисьор, неин близък. При случайна среща с майка ми на въпроса й защо е престъпила волята на Емилиян, тя се сконфузила.
Но това няма нищо общо с Емилиян Станев.

Емилиян Станев

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

"Възход и падение на Третия райх" (изд. "Изток-Запад") е уникална книга! Излиза за първи път преди 50 години и оттогава се радва на непрекъснат интерес. Това не е случайно! В основата й лежат автентични документи, 485 тона по-точно, заловени от американската армия в планината Харц. Това са свръхсекретни материали,

Фурор в света на висшата мода направи най-новото ревю в Париж на топдизайнера Рик Оуенс. Създателят на стила "блясъкът среща грънджа" изуми почитателите си на Седмицата на модата във френската столица не толкова с невероятни кройки, колкото със сценичното поведение на манекенките. Възпитаникът на елитния американски колеж за изящни изкуства

Катя и Здравко буквално взривиха препълнената Зала 1 на НДК! Те отпразнуваха с грандиозен концерт, наречен "Музика и любов", 40-годишнината си на сцената. Балет, бенд с вокалисти, специална мултимедия и шоу на живо над два часа дари на феновете си легендарният дует. Спектакълът бе в две части - най-големите хитове и песните от новия авторски