Водният бик Раби обитава Рабишкото езеро

Огромен воден бик може би се крие в дълбините на Рабишкото езеро, предполагат специалисти от природонаучния музей в София. За него говорят и най-старите легенди, предавани в с. Рабиша от поколение на поколение.

Древните хора не са могли да си обяснят някои от природните явления и катаклизми и търсели отговорите в страховити животни и свръхсили.

Възрастни хора от с. Рабиша твърдят, че животното било с глава на бик с хриле на делфин, но без рога, а задните му крака били с плавници като на тюлен.

Рабишкото езеро почти не остава без рибари... СНИМКА: "24 ЧАСА"

Водният бик издавал силен рев, дочуван от овчари и кравари предимно в мъгливо време, защото тогава звуците са по-ясни и стигат на по-големи разстояния.

Кметът на Белоградчик Емил Цанков

Има обаче и птица с името голям воден бик, която е от семейство чаплови. Този бик е нощна птица, окраската на тялото й е охренокафява с по-тъмни петна и черти. Зимува в Средиземноморието, в България долита през март и отлита през септември-октомври. Обитава блата и езера, каквото е и Рабишкото. По времето на размножителния период мъжките издават звуци, които много наподобяват мученето на бик.

Така че е възможно животното на дъното да е безмълвно като риба, а хората да са свързвали с мученето на птицата голям воден бик. Факт е, че навремето край Рабишкото езеро изчезвали домашни животни, а на дъното му намерили смъртта си и много хора. Това, както и мълвата за страшния рев, който местните хора чували над водите му, са в основата на запазените предания.

Има различни версии за това чудовище, но най-популярна е легендата, според която то е дете на огромен змей, който обитавал пещерата, но бил затрупан в една от залите й, известна и до днес с името Срутището.

Змеят имал син и дъщеря. На сина си дал да владее езерото с Милковските пасища. Той се вселил в езерото и оттогава в късни доби над с. Рабиша около езерото се чувал страшен рев на бик. Едни разказвали, че видели воден бик да се явява до езерото, а други разправяли, че е някакво непознато водно животно.

Около езерото се намирали най-добрите пасища, наречени Милковските поляни, но там все изчезвали животни. Местните хора получили съвет от мъдрец, че добитъкът им няма да изчезва, ако веднъж в годината дават на водния бик по една девойка.

Последната принесена в жертва девойка била толкова красива, че чудовището поискало от сестра си Суша, която владеела околните извори и била магьосница, да направи девойката безсмъртна и я прибрало със себе си на дъното. И сега те живеят в езерото и само понякога чудовището се показва на повърхността му и оглася с рева си околността.

Григор Григоров, фолклорист от БАН, разказа следната версия: в някакво езеро живял воден бик, който убивал селските бикове. Хората се изхитрили и сложили на най-якото добиче в селото яки железни рога.

То пронизало с тях водния си събрат. Водата почервеняла от кръвта на животното и изчезнала, защото водният бик й бил стопанин. Изчезналата вода се появила на друго място и от кръвта се родил нов бик. Това друго място може да е и Рабишкото езеро.

Ние в редакцията го кръстихме Раби.

ВАНЯ СТАВРЕВА, ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Театрален спектакъл възражда легендата

"Не вярвате, че има чудовище в Рабишкото езеро? Елате през април-май и може да извадите късмет да го зърнете или поне да го чуете", казва кметът на Белоградчик Емил Цанков. Шансът може и да е по-голям, отколкото ако сте на брега на Лох Нес и чакате Неси.

Със сигурност легендата ще стане истинска атракция за туристите, защото общината вече кандидатства с проект по програма EDEN за най-добра европейска туристическа дестинация през 2010 г.

Проектът предвижда театрална възстановка на преданието за мистериозното животно в него, която ще бъде представяна пред туристи на брега на езерото.

Най-скептични са рибарите, които целогодишно окупират водоема с такъмите си. Мнозина са обхождали с лодка езерото надлъж и шир и са оглеждали дъното му със сонар за риболов, но не са съзирали никакво чудовище. Само веднъж по дъното на най-дълбокото се мярнала огромна тъмна сянка, но бързо изчезнала.

"Какво е това чудовище, дало криле на въображението на местните хора - дали е непознато водно животно, или огромна риба, не зная. Дори да се окаже само 5-метров сом, мисля, че и това е истинско чудо, което трябва да се види. Надявам се, че в организирания от "24 часа" фотолов ще има щастливци, които ще разбулят мистерията", убеден е Емил Цанков.

Градоначалникът, който е историк по образование, пояснява, че в основата на всеки мит има зрънце истина, и се надява тя да излезе наяве за необичайното същество в езерото, за което народът е сътворил преданията.

Легендата се предавала от уста на уста поне от 2 века, но вероятно е много по-стара. В околните села днес не помнят кой я е разказвал за последно в автентичния й вид, но се знае, че преди повече от 70 г. тя за първи път била записана, казва Милчо Иванов от с. Рабиша. От 1961 г., когато пещерата Магурата е отворена за туристи, екскурзоводите им разказват и за чудовището в езерото, защото двата природни обекта са свързани, спомня си дългогодишната екскурзоводка Анка Йорданова.

Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Изключително рядката природна аномалия има тектонски произход. Водоемът е с диаметър 1400 м и дълбочина до 35-40 м. Намира се на север от Рабишката могила, под която е подземното царство на Магурата. Въпреки че нивото на пещерата лежи по-ниско от нивото на езерото, варовиците и пясъчниците, покрити от сарматските глини с дебелина 20 м, са преградна стена, която отделя югозападния бряг на езерото от карста на могилата и не позволява на водата да проникне в пещерата.

Езерото почти няма водосборен басейн, а се захранва от 3 карстови извора и в същото време е безотточно. Събраните води не се оттичат по естествен път към околната долина и затова навремето го наричали Блатото, въпреки че водата му е бистра и без дъх.

Хората тогава вярвали, че то е бездънно, и били уверени, че чрез подземни тунели е свързано с намиращите се на десетина километра извори на с. Бела и дори с река Дунав.