Първанов пак се позиционира майсторски

https://www.24chasa.bg/Article/34899 www.24chasa.bg
КОЛАЖ:

Bсеки борсов играч може да печели от вдигането на акциите, но само майсторите печелят от техния срив. По-конкретно на българската борса този майстор още не се е родил.

Същото е и в политиката. След 1989 г. се нагледахме на големи лидери, които се издигат с вълната и после рухват заедно с нея. Те са като сърфист, който успява да хване сърфа само един единствен път в живота си. И само един-единствен български политик показа умението да печели от рухването и да хваща сърфа отново и отново - президентът Георги Първанов.

Още през есента на 1996 г. той успя да се възползва от срива на Виденов и чрез две - три тънки позиционни маневри да стъпи на партийния връх. През 2001 година враговете му в БСПго тикнаха към една обречена на провал кандидатура, за да могат после да го шкартират. Но Първанов пак се позиционира най-точно и пак победи. За 2006 г. няма смисъл да говорим - тогава Първанов имаше силни козове и ги изигра правилно. Това го могат и други.

Нормално е Първанов да дразни и свои, и чужди. Но когато искаме да победим някой голям играч, трябва първо да го уважаваме и да се учим от него, а не да го облайваме.

Облайването го може всеки помияр. Който иска да овладее майсторлъка в тази игра, трябва първо да признае пред себе си, че Първанов отново се е позиционирал стратегически. Той пак е застанал така, че да спечели от неизбежния есенен срив на политическата класа.

Това именно бе смисълът на последната пресконференция на Първанов. Той бе длъжен отново да си забие хоругвата встрани от караницата на политическите врабчета.

Първо, той отново оставя впечатлението, че е радетел за мажоритарните избори (което не е съвсем сигурно). Според последното проучване на НЦИОМ това го искат 85 на сто от българите.

Второ, той защити правото на избирателя да предизвиква референдуми. Това пък го искат 100 на сто от нормалните хора. Против са само ненормалните и платените клакьори на политическата класа.

Трето, той показа, че е против промените в правилата на играта в последния момент. Някой да има възражения? Да си вдигне ръката!

Вярно, Първанов каза същото и миналата година, и по-миналата. Но нали повторението е майка на знанията! За Първанов е важно да се затвърди, да се запомни, че той единствен стои твърдо на тези позиции. За него е полезно да го атакуват именно заради това, да го чукат там, където не се пука.

Например Mediapool.bg излезе със заглавие „Първанов пак плаши с референдум за мажоритарна система", а „Дневник" нарече пресконференцията му „Манифест на лицемерието". Това е добре дошло, защото така избирателят се убеждава, че противниците на Първанов са по-голямото зло.

Как се позиционират партиите спрямо предстоящото поредно разочарование? Те заемат позата на жертвата. Ако народът иска нещо, те искат точно обратното. Те искат да го накарат да гласува насила, да вдигат бариерите, да няма никаква прозрачност в обществените дела, да продължават със заменките и никога да не питат народа за нищо. Нищо не дават, само искат, искат, искат. Те дори се опитаха кокошкарски да променят конституцията в дванайсет без пет. Кой ги възпира? Оставаме с впечатлението, че това е само и единствено Първанов.

Може да се каже, че ако политическата класа се е отдалечила от България с 1000 километра, Първанов е само на 500. Наесен, когато след адски родилни мъки се пръкне поредната коалиция и когато тя отново покаже колко е бездарна, Първанов ще се окаже единствената пътеводна звезда пред българския народ.

Какъв е изводът? Че ако някой иска да спори с Първанов и да го надвие в голямата игра, трябва да се позиционира не между него и партиите, а между него и народа. Поне на 250 километра от България. Ако Първанов предлага на избирателя само малко повече власт, неговият конкурент трябва да предложи два пъти повече. Ако Първанов предлага един твърде мижав демократичен проект, трябва да се предложи много по-сериозен.

Например пропорционалната система с 58 мажоритарни депутати, която Първанов и БСП предлагат днес, би трябвало да се атакува от съвсем обратната страна. Тя наистина е смехотворна и жалка. Още по-жалка е идеята за 31 депутати. Защо 58, защо едва 31, когато трябва да са 240? Защо не чиста мажоритарна система в два тура - така, както се избират кметовете? Нали всички уж се борят за избирател, готови са даже да дават на ръка по 50-100 лева за глас? Защо тогава 100 на сто от политиците са против това, което искат 85 на сто от избирателите?

Всички партии атакуват законопроекта на БСП и Първанов, но нито една не го атакува от позицията на народа.

Вместо да целуне ръката на избирателя, НДСВ предпочита да стане васал на Доган, а ДСБ и СДС вече целуват другите места на Бойко Борисов, докато продължават да сее самоизяждат. Самият Борисов явно се движи от чисти инстинкти.

В знаменитата си реч от Чикаго той първо люто критикува проекта на БСП за смесена избирателна система. В следващото изречение обаче твърди, че най-обича „немската" система и е готов да я въведе още тази седмица. И никой не се сеща да му напомни, че БСП предлага именно вариант на немската система! На дебата със Станишев видяхме, че Бат' Бойко има въпиюща, неотложна нужда от сериозни политически съветници. Защо тогава не се посъветва с Първанов?

Що се отнася до темата за референдума, то и тук Първанов и БСП могат да бъдат атакувани, но не от тази страна, от която ги е подхванала опозицията. Истината е, че този проектозакон, който се подхвърля в момента из парламента, е пореден фалшификат. Той не дава онова право на народа да предизвиква референдум, което се нарича „гражданска инициатива". На теория го дава, но на практика - не. Защото за гражданска инициатива се искат 600 000 сертифицирани подписа. Това означава да се съберат най-малкото 800 000, тъй като поне 200 000 ще отпаднат. В реалния живот това просто няма как да стане. Няма сила, която да събере 800 000 нотариално заверени подписа.

Каква позиция обаче заемат опозиционните партии? Вместо да иска сваляне на подписката до 100 000, ДСБ отново се прояви като яростен противник на всякакви референдуми. СДС уж го одобрява, но с половин уста и много условности. Ако някой се пита защо СДС/ДСБ колабираха, отговорът е пред очите ни. Защото пак правят обратното на това, което иска синият избирател.

ГЕРБ мъдро заобикаля темата. „Атака" по принцип подкрепя референдумите, но някак си оставя тази тема на заден план, няма я във всекидневните й битки. Затова пък „Атака" е яростен противник на всякакви мажоритарни избори. И на кого тогава да се уповава избирателят, който иска повече власт над политиците? Много ясно - на Първанов. Друго няма.

Днес Първанов се оказва точно този едноок Самуилов войник, без когото нацията не може да стигне до края на прехода. Ако наистина поиска референдум за избирателната система и парламентът го приеме, ще трябва да признаем, че е улучил точно момента. По всяко друго време този референдум нямаше да е достатъчно посетен. В съчетание с парламентарните избори обаче той може да се превърне в личен триумф и да превърне Първанов във вечния български лидер, нещо като Караманлис и Папандреу в Гърция.

Какво тогава да направи опозицията? Ами много просто. Мнозинството със сигурност няма да даде на народа истински избор. Изборът ще е между чистата пропорционална система и мижавата смесена с 31-58 мажоритарни депутата. Ако иска да спечели точки, опозицията трябва да се бори в допитването да я има стопроцентовата мажоритарна система.

За съжаление, тя е много далеч от подобни идеи. Първанов добре знае това и затова не предлага нищо повече от минималното. Когато клиентът е само един, той може да изкупи магазина на каквато си иска цена.

  • Декларация голове не вкарва

    Декларация голове не вкарва

    Елитните (може би в кавички) български футболни клубове от два дни се замерят с декларации по повод на съдийските грешки и настоявания за смяна или запазване на шефа на съдиите след последните гафове на подопечните му. Това не е от тази седмица. Години наред активността във футбола ни се измерва с броя декларации и изказвания на разни фактори
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов