Кехлибарът е капанът на “Джурасик парк”

https://www.24chasa.bg/Article/353617 www.24chasa.bg
Пчела на милиони години е застинала в този кехлибар. На гърба й е първата открита вкаменена орхидея - доказателство, че това цвете е съществувало и по времето на динозаврите. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Преди десетки милиони години, по времето на “Джурасик парк”, различни твари и насекоми пълзели или летели около дървета, по които се стичала прясна смола. Понякога животинките или някои растения залепвали за нея. Смолата ги обгръщала и се втвърдявала. Падала от дървото и я затрупвали прах и земя. Постепенно се вкаменила.

Тази вкаменелост наричаме кехлибар. Включенията му придават уникален вид и рязко увеличават стойността му. Най-често се срещат комари, мухи, оси, пчели и мравки. Понякога се намират и по-екзотични насекоми като скакалци, богомолки, бръмбари, термити, пеперуди. Някои кехлибари съдържат паяци, стоножки, скорпиони, дори жаби и гущери.

Големи бозайници и птици не се откриват, но може да се натъкнем на пера и козина.

Паяк в капана на смолата.
Паяк в капана на смолата.

Безценни растения също са впримчени в този природен хербарий - цветя, гъби, семена, листа, стръкчета, борови игли и шишарки.

Кехлибарът е капанът на “Джурасик парк”

Тези вкаменелости не са видове, които живеят днес, и затова кехлибарът значително допринася за познанието за еволюцията на насекомите и растенията. В него са разпознати над 1000 изчезнали видове насекоми. Той засили и интереса към палеонтологията. Включенията се прочуха с филма „Джурасик парк". В него милиони зрители видяха как се извлича ДНК на динозавър от комар, хванат в капана на кехлибар. Филмът за юрския период направи главните си актьори - динозаврите, по-популярни от всякога, но имаше и друг изненадващ резултат - рязък скок в търсенето на кехлибарени бижута.

Кехлибарът е капанът на “Джурасик парк”

Най-старият открит кехлибар е на 320 млн. години.

Кехлибарът е капанът на “Джурасик парк”

Най-често се среща кехлибар, който е навъртял от 25 до 50 милиона рождени дни.

Полска монета от 10 злоти, издадена за световното по футбол в Япония и Корея с вграден кехлибор.
Полска монета от 10 злоти, издадена за световното по футбол в Япония и Корея с вграден кехлибор.

Често кехлибарът е имитиран с пластмаса, цветно стъкло или някои съвременни дървесни смоли. Неговата твърдост обаче обикновено е по-голяма и яка от другите смоли. Изключително малкото му тегло (може да плува в солена вода) и включенията го отличават от пластмасите и стъклото.

Майстор в Мексико показва полиран кехлибар и парче суров материал.
Майстор в Мексико показва полиран кехлибар и парче суров материал.

Цветът му е жълт и оранжев. Среща се и в червено, зелено, кафяво, почти черно, дори бяло. Познавачите различават около 250 разновидности на кехлибара - морски, земен, прозрачен, матов, костен, сребрист и др.

Александрит
Александрит

Един от най-редките е доминиканският син кехлибар, от който се добиват най-много по 100 кг на година. Той съдържа много фосили и е помогнал за детайлната възстановка на екосистемата на отдавна изчезнали тропически гори.

Кехлибарът е капанът на “Джурасик парк”

Кехлибарът е аморфен, т.е. няма подредена структура и кристална решетка. Може да бъде изгорен, флуоресцира под ултравиолетова светлина. Среща се в глинести шисти и пясъчници или парчета от него са изхвърлени на брега. Най-големите му находища са около Балтийско море, във Венецуела, Русия, Румъния, Бирма, САЩ, Доминиканската република.

Германският канцлер Шрьодер и руският президент Путин се възхищават на възстановената Кехлибарена стая в Петербург.
Германският канцлер Шрьодер и руският президент Путин се възхищават на възстановената Кехлибарена стая в Петербург.

Балтийският кехлибар се открива като парчета в морския пясък. От праисторически времена с него са търгували по пътя на кехлибара - от Северна Европа до Азия, Средиземноморието и Северна Африка. Фараонът Тутанкамон е имал вграден кехлибар в короната си, а образци от Северно море били пратени като жертвоприношение до храма на Аполон в Делфи. Калининградска област (някога пруския Кьонигсберг) е наричана Янтарний край по руското име на кехлибара. 90% от извличаната скъпоценна смола в света е съсредоточена там, твърдят някои източници.

Кехлибарът е ценен от древността заради цвета и красотата си. Намерен е обработен образец на 13 000 г. Вкаменената смола от дърво е много лека, поради което може да се използва ив по-големи бижута. С него са овкусявали и ликьор.

Прочут е с лечебните си свойства. Турското поверие разказва, че мундщук от кехлибар предпазва от инфекция дори при общо ползване на тръбата. Затова и до днес с него се изработват лули и наргилета. Твърди се, че предпазва от рак пушачите. пушачи.

Малки парченца, останали след обработка, се използват масово за получаване на т.нар. пресован кехлибар. Те се нагряват и притискат до еднородна маса, която се използва за евтини бижута и цигарета.

В Литва има музей на кехлибара, разположен в дворец от XIX век. Колекцията му включва 28 хилядипарчета, 15 000 от които съдържат насекоми и растения. Сред тях е един от най-големите екземпляри в света - Слънчевия камък, който тежи 3,5 кг и два пъти е краден. Според литовската легенда на дъното на Балтийско море имало дворец от кехлибар, който бил разбит от бога на гръмотевиците заради любовта на дъщеря му с простосмъртен рибар. От неговите останки се появяват парченца по плажовете.

Съвременният термин електрон идва от гръцкото название на кехлибара и е избран заради електростатичните му свойства. Когато парче кехлибар се натрие с вълнен плат, по него полепват късчета хартия.

Парче кехлибар може да струва от 20 до 40 000 долара. От каменната ера досега кехлибарът никога не е излизал напълно от мода. Високо е бил ценен от асирийците, египтяните, етруските, финикийците и гърците. Омир споменава кехлибарени обеци и огърлица като царски подарък в "Одисея". Древните римляни са пращали армии, за да превземат и контролират районите, произвеждащи скъпоценната смола. Император Нерон бил голям познавач на кехлибара. Римският историк Плиний пише, че по негово време фигурка от кехлибар, независимо от размера й, струвала по-скъпо от млад и здрав роб. През Средновековието прозрачният безцветен кехлибар бил смятан за най-добрия материал за броеници заради усещането за мек копринен допир.

Между 1895 и 1900 г. е бил произведен 1 млн. кг балтийски кехлибар за бижута.

От незапомнени времена хората са натоварили с чудодейни свойства кехлибара. Амулети от него пазят от душевни разстройства и болести на простатата, твърдял Плиний Старши. Църковният реформатор Мартин Лутер вярвал, че кехлибарът пази от образуване на камъни в бъбреците и винаги носел в джоба си късче вкаменена смола. Древните германи горели кехлибар като тамян. Димът премахвал болката в сърцето и помагал при ревматизъм. През 30-те години на XX века биохимици успяват да отделят кехлибарената киселина, която е биостимулатор с противовъзпалително и антистресово действие. Според будистите кехлибарът дава на човек енергия за силна концентрация и помага за успеха му.

Планета: Слънце

Зодия: Лъв, Риби, Водолей

Александритът е наречен на Цар Освободител

Първото парче александрит е открито през април 1834 г. в изумрудените мини край река Токовая в Урал. Нарекли го на руския цар Александър II (1818-1881), който същия ден навършвал пълнолетие.

Макар и относително млад скъпоценен камък, александритът има благородна история. Той блести в червено и зелено - цветовете на имперска Русия, и става национален камък на царството.

Най-сензационното му качество е магическата способност да си мени цвета. На дневна светлина александритът е зелен или синьо-зелен, а на изкуствена става червен, пурпурен или малинов. Това го прави един от най-ценните и скъпи скъпоценни камъни. Той е от групата на хризоберила. Александритът се среща много рядко. Главен източник е Русия, но находището в Урал вече се е изчерпало. През 1987 г. прекрасни александрити са открити в Минас Жераис, Бразилия.

Александритът помага за духовно обновление, уравновесява разума и чувствата. В Европа го смятат за символ на влюбчивост и ревност, а в Индия - на късмет и дълголетие. Трябва да се носят по два камъка или в двойка с друг. Пречиства кръвта и укрепва съдовете. Лекува стомах и алкохолизъм.

Стая шедьовър изчезва безследно

През 1701 г. пруският крал Фридрих I поръчал да бъдат облицовани с кехлибарени късчета стените на една от стаите на двореца в Шарлотенхоф. Изработил ги датският майстор Готфрид Волфрам.

От кехлибар били изготвени и рамките на картините и огледалата, всички барелефи, бюстове и фигури. Този шедьовър на изкуството не останал задълго в Шарлотенхоф. През 1716 г. синът на краля - Фридрих Вилхелм I, подарил съкровището на руския цар Петър Велики, за да скрепи връзките със силния съюзник.

Кехлибарената стая била разглобена и опакована в 18 големи сандъка и транспортирана до Санкт Петербург. Блеснала в пълната си прелест в Екатерининския дворец в бившата резиденция на руските царе в Царское село, наричали я "Осмото чудо на света".

По време на Втората световна война е плячкосана от нацистите и изчезва безследно в хаоса в края на войната. Точната й съдба все още остава загадка. Според една от версиите Кехлибарената стая е била унищожена от съветските войници. Според други е изгоряла в пожар, скрита е от немците на територията на Кьонигсберг, отнесена е в бункер в друга страна, потопена е с кораб и т.н.

В наше време Кехлибарената стая е възстановена в Екатерининския дворец от руски майстори. През 2003 г. тя бе посветена на президента Владимир Путин и канцлера Герхард Шрьодер по случай 300-годишнината от основаването на Санкт Петербург.

Една поредица на Лина Гергова

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,