С изтезания изкараха Шипков шпионин на САЩ

https://www.24chasa.bg/Article/356996 www.24chasa.bg
През март 1950 г. "Свободна Европа" разказва за изтезанията срещу българина под заглавие "Пречупване. Историята на Майкъл Шипков в ръцете на тайната полиция". СНИМКИ: АВТОРЪТ И ЛИЧЕН АРХИВ

39-годишният българин Михаил Шипков, обвинен в шпионаж в полза на Америка, е причина за скъсването на дипломатическите отношения между САЩ и България през март 1950 г.

Това става ясно от документи, пазени в американския Държавен департамент, разсекретени по искане на "24 часа".

"Този човек не бе шпионин. Той не бе агент на САЩ. Той не бе предател на страната си. Като честен гражданин не криеше, че не е привързан към комунистическата догма и не е съгласен с част от политиката в комунистически доминираното правителство. Но по стандартите на всяка демократична страна това свободно изразяване не бе престъпление."

ТОДОР ШИПКОВ
ТОДОР ШИПКОВ

Това пише по онова време в бюлетина на Държавния департамент Мейнард Барнс - американски пълномощен министър в София от 1944 до 1947 г. и един от най-добрите приятели на Шипков. И продължава: “Той бе добър българин. Интелигентен и честен, не само дълбоко предан на своите християнски идеали, но и борец за добруването на своята страна. Любовта към родината, семейството и личното достойнство бяха негови водещи принципи. Той не бе шпионин нито на британците, нито на нас. Семейството му даваше принос за изграждане на модерна България, а той искаше уважение за страната и свобода за хората."

Публикацията в
Публикацията в "Ню Йорк хералд трибюн" за българина.

Шипков отдавна не е сред живите. След 12 г. зад решетките си отива от този свят съсипан и огорчен през 1990 г. Погребан е в Троян, където са изселени съпругата му Йоли и 6-годишната им дъщеря, а той живее след затвора до смъртта си.

Една от малкото запазени снимки на Михаил Шипков с жена му Йоли и дъщеря му Слава, преди да влезе в затвора.
Една от малкото запазени снимки на Михаил Шипков с жена му Йоли и дъщеря му Слава, преди да влезе в затвора.

Малка реабилитация за страданията на семейството опитва да получи след края на студената война дъщеря му Слава Петрович, осиновена от брат на майка си, за да смени фамилното име и се спаси от клеймото "враг на народа". През ноември 1989 г., когато е в командировка в САЩ, тя се свързва с американския Държавен департамент, припомня съдбата на баща си и иска емигрантска виза. Въпреки че за каузата се застъпват американският сенатор Клейбърн Пел, шеф на комисията за външни отношения в щатския Сенат, и дипломатът Джон Станчов, това не става. Жената умира от рак в София през 2007 г.

Запитването на Джеймс Бейкър по случая с българина се пази в архивите на Държавния департамент.
Запитването на Джеймс Бейкър по случая с българина се пази в архивите на Държавния департамент.

След 1989 г. бившият зам.-директор и шеф по операциите в ЦРУ Ричард Столц ще каже за случая "Шипков": "Този човек беобвинен, че е американски шпионин. Това не бе вярно. Но бе вярно, че е честен и лоялен служител в американската мисия и проамерикански настроен във време, когато това бе неразумно." Годината е 1947 г. Дипломатическите отношения между НРБ и САЩ, възстановени след прекъсването през 1941 г., са повече от хладни.

"Трудно е да се очаква сърдечност, когато българските официални лица и контролираната преса редовно обиждаха САЩ. Ако не сърдечни, отношенията можеха поне да са коректни", пише в бюлетина на Държавния департамент.

Арестът на Михаил Шипков на 20 август 1949 г. прелива чашата на търпението. Българинът, роден на 1 май 1911 г. в заможно семейство, което има бизнес с розово масло, е завършил прочутия Роберт колеж в Истанбул. След края на Втората световна война работи в британската секция на Съюзническата контролна комисия, а после - като преводач в американската легация в София. Това го прави "класов враг", който трябва да бъде "ликвидиран".

Шипков е засечен на улицата, откаран в полицейски участък и освободен след 32 ч нечовешки мъчения.

С тях изтръгват от него признанието, че е американски шпионин, и обещанието, че ще донася срещу посолството. Но ден по-късно, когато се връща на работа, той разкрива зверските методи, с които са изтръгнати думите му, и дава съгласието си те да бъдат пратени и огласени в САЩ.

Днес разказите му се пазят в архива на Държавния департамент. Част от тях са публикувани на 13 март 1950 г. в сп. "Тайм" под заглавие "Комунистите: как го правят". Списанието нарича откровенията на Шипков "забележителен документ", който отговаря навъпроса “как комунистическата тайна полиция измъква признания” Ужасяващите подробности се появяват и в други издания. В едно от тях - "Машинистс мънтли джърнал" от август 1950 г., статията е озаглавена "Пречупване". Години по-късно онлайн изданието History times нарича метода "ментицид" поопределението на психиатъра Джост Мерло - "организирана система от юридическа перверзия и психологическа интервенция, при която силен деспот пренася своите собствени мисли и думи в съзнанието и устата на жертвите, които планира да съсипе или да използва за собствена пропаганда". Шипков е определен като "индивидуален случай на ментицид".

Българинът се крие в американската легация от септември 1949 г. до февруари 1950 г. Това става повод за протестна нота на българското МВнР, пратена на 11 януари 1950 г. до Държавния департамент, че Шипков е търсен заради противодържавна дейност.

Американците, разбира се, отричат, че крият Шипков. От нотата става ясно, че жестоките изтезания над българина са обсъждани на среща между легацията и МВнР на 5 октомври 1949 г. Помощник външният министър Каменов изразил "дълбоко съжаление" и уверил, че "извършителите ще бъдат наказани". От своя страна министърът на външните работи Владимир Поптомов заявил пред американския посланик Доналд Хийт на 11 октомври 1949 г., че насилието срещу Шипков противоречи на политиката, водена от българското правителство.

На 19 януари 1950 г. обаче българската легация във Вашингтон изпраща до Държавния департамент ултиматум американският посланик в София да бъде обявен за персона нон грата. На 21 февруари американските дипломати получават инструкция незабавно да напуснат България. Същото правят и българските дипломати от мисията във Вашингтон. Това слага началото на 10-годишен ледников период в отношенията между двете страни.

През февруари 1950 г. американското посолство се опитва да организира бягството на Шипков в Турция, но той е заловен и за втори път попада в ръцете на тайната милиция. Месец по-късно е обвинен в шпионаж и осъден на 15 г. затвор, където остава до 1962 г.

"Допуснахме голяма грешка, като опитахме да прекараме Шипков нелегално през границата в Турция. Но още по-голяма бе, че не поискахме освобождаването му като условие за подновяване на отношенията между САЩ и България през 1960 г.", пише след години зам.-директорът на ЦРУ Ричард Столц.

Внучката Марина Петрова: В затвора учел Шекспир наизуст

Марина Петрова е родена през 1983 г. Внучка е на набедения за шпионин Шипков от единствената му дъщеря Слава. "За съжаление хората, изпатили най-много, си отидоха. Те можеха да кажат какво са преживели", казва Марина.

"24 часа" я откри в САЩ, където е студентка в университета в Лос Анджелис.

- Марина, кога научихте историята на дядо си?

- Не мисля, че някой някога специално ми я е разказвал. Оттук-оттам бях чула като малка, че бил съден като американски шпионин и е прекарал 12 г. в затвора.

- Вие помните ли го?

- Не много добре. Бях на 8 г., когато почина. Държеше се по-скоро строго с мен, водеше ме на разходки, когато гостувах в Троян, или ми пращаше подаръци - флумастери, в София. Пишеше ми писма на френски, в които всяка дума бе изписана с различен цвят. Много обичах тези шарени писма. Тогава все още не можех да ги чета, четеше ги майка ми, но много им се радвах. Мисля, че пазя едно-две от тях.

- Какво си представя едно дете, когато разбере, че дядо му е в затвора? Не изпитвахте ли страхове?

- Не. След като почина дядо, имаше дребни и недотам дребни неща, които показваха какво точно се е случило. Двама души идваха вкъщи години след смъртта му. Единият, чийто прякор бе Помака, разказваше, че докато били в Белене, успял да скрие 2-3 картофа и глава лук, да ги сготви и да нахрани дядо ми, от което се родило приятелството им. Другият - ген. Марко Иванов, всеки път, като идваше и говореше за дядо ми, плачеше. Още пазим тънкото одеялце на дядо от Белене, с което не знам как е оцелял. В затвора дядо учил Шекспирови пиеси наизуст. Имал е едно томче и една тетрадка, в която преписвал абзаци, за да ги учи по-лесно. Бе я озаглавил A prisoner's Treasure Chest - "Съкровището на затворника".

- Когато пораснахте, започнахте ли да се интересувате по-активно от тъжната история на дядо си?

- Като бях в гимназията, майка ми бе няколко пъти в САЩ по работа и в архива на американското външно министерство намери клетвена декларация, написана от дядо ми, и други документи, свързани с ареста му през 1949 г. От тях научих, че е бил хвърлен в едно мазе и е бил принуден да направи самопризнания, че е американски шпионин. Освен че са го били, са го принуждавали да стои с часове подпрян на пръстите на ръцете си на стената, за да го сломят. След като го освобождават, той намира начин да иде в легацията и да напише клетвена декларация, в която обяснява какво му се е случило, в случай че някой реши да използва самопризнанието му срещу него или близките му. Приятел на дядо ми, който работел в американската легация, бе запазил и преди години ми даде публикация в “Ню Йорк хералд трибюн” от 1950 г. по случая.

- Каква е съдбата на семейството, след като дядо ви е обвинен в шпионаж?

- Изселени са в Троян в различни махали, живеели са в крайна мизерия. Майка ми е разказвала как баба ми яводела на свиждане - ако изпуснели влака, с часове вървели по линията, за да идат при него и да го зърнат за минути. Майка ми е била на 6. После не й позволили да влезе в университета, въпреки че била отличничка в гимназията. Една година работила в завод в Троян. След това братът на баба ми я осиновил, за да не бъде Шипкова, а Петрович и да я приемат в университета. След като пращат дядо в затвора, баба и той са били разделени 12 г. Тя го чака неотклонно с надеждата, че като се върне, ще заживеят предишния живот. Той бил много жизнерадостен и бонвиван, а от затвора излиза саможив и скептичен. Трябва да е имал доста циничен поглед към живота, защото обичаше Шопенхауер. Не искаше да напуска Троян. Там и почина.

US сенатор, Джеймс Бейкър и Джон Станчов работят по случая

Aмериканският сенатор Клейбърн Пел се е занимавал със случая "Майкъл Шипков". Това става ясно от писмо на държавния секретар Джеймс Бейкър до американското посолство в София през ноември 1989 г.

Сенаторът научил, че българинът е тикнат в затвора заради работата си в американската легация в София след Втората световна война. Заради това години по-късно семейството получило уверение, че ще им бъде разрешено да емигрират в САЩ.

"Сега дъщерята на Майкъл Шипков - г-жа Петрович, иска да се възползва от това предложение. Тя планира да се върне в България, да вземе детето си и да кандидатства за емигрантска виза", пише Джеймс Бейкър до мисията в София. Бейкър съобщава, че в американското дипломатическо ведомство ще провери случая, но моли и колегите си в България за помощ, защото "сенатор Пел е много заинтересован и ние трябва да разполагаме с точна информация", завършва Бейкър.

Дни по-късно тогавашният американски посланик в България Сол Полански отговаря, че в мисията не се пази кадрово дело на Шипков и че той "може би е работил в посолството преди затварянето му през 1950 г.". Полански изразява мнение, че чужденците, които са били американски държавни служители, могат да получат специален статут и да емигрират след 15 г. вярна служба. "Не знаем дали г-жа Петрович може да наследи това право от баща си. Според закона съпрузи и деца могат да емигрират само, ако придружават служителя, а ние предполагаме, че г-н Шипков е починал", пише Полански.

Няколко дни по-късно Бейкър праща ново писмо до посолството в София, в което информира за продължаващата кореспонденция между Държавния департамент и офиса на сенатор Пел по случая.

"Макар че детайлите за ареста на Шипков са проверени и потвърдени, не виждаме механизъм дъщерята да получи виза, ако се върне в България. Баща й е все още жив, но няма интерес да емигрира", пише Бейкър.

Той моли колегите си в София да изяснят колко време според българските закони ще е нужно да се позволи на детето на Слава Петрович да напусне България, защото завръщането на майката може да й попречи за обратна виза.

През април 1990 г. за случая от Лондон се застъпва и бъдещият ни посланик във Великобритания Иван Станчов. "Джон Станчоф от Лондон ще посети България в седмицата след 9 април. Познавам г-н Станчоф от много години. Той ме информира, че очаква да се срещне с вас, г-н Полански, и да обсъди случая на г-жа Петрович. Следя този случай с интерес и ще приветствам да окажете на г-н Станчов необходимото внимание и помощ", пише сенатор Клейбърн Пел до Полански. Въпреки усилията дъщерята на Михаил Шипков не успява да получи виза.