Онкохирурзите имали за учител жив светец

https://www.24chasa.bg/Article/359745 www.24chasa.bg

"Ако има жив светец, това е проф. Киров. Хипократовата клетва му е в сърцето. Дай боже всекиму такъв лечител и такъв учител."

Не се случва всеки ден да чуеш лекари така да говорят за друг лекар.

Колеги, приятели и пациенти на хирурга онколог проф. Станко Киров се подготвят да отбележат подобаващо 90-ата му годишнина, докато той продължава да оперира и да консултира. Той е най-възрастният практикуващ хирург у нас.

Проф. Киров показва протеза, която замества ампутирана заради рак гърда.
СНИМКИ: РЕНЕТА ПОПОВА
Проф. Киров показва протеза, която замества ампутирана заради рак гърда. СНИМКИ: РЕНЕТА ПОПОВА

Без да е едър човек, изпълва пространството - с благост и достойнство. Усмихва се сдържано, говори тихо:

"Учил съм младите колеги да се грижат за болните. Правил съм го безкористно и честно, с уважение към нуждаещите се, с любов дори. Животът е един, не е много дълъг и дългът на лекаря е да помогне на хората да го изживеят комфортно и с възможност за себеизява, колкото биологията им позволи.

За да помогнеш, трябва да влезеш в тревогите на човека. Онкоболестите са коварни, но е много важно да се внуши на пациента да не се отчайва. В никакъв случай не трябва лекарят да се прави на Господ и да му казва "остава ти еди-колко си".

Това е жестоко и с нищо не помага. Пациентът, болен от рак, трябва са се щади, но без да се лъже. Да му се казват нещата близко до истината. Не бива да се крие за заболяването, защото болнят се отпуска и престава да си обръща достатъчно внимание. Трябва да му се покаже, че има сериозно заболяване, което по принцип е лечимо, но е нужно лечението да се следва упорито. Доброто отношение от страна на лекаря, доверието в него, което това отношение поражда, а от там и вярата, че лечението, което той назначава, е правилно, са от огромно значение. Също и сътрудничеството на близките. Тези неща са важни за душевното състояние на пациента, за желанието му за живот и за способността му да понесе всички несгоди, свързани с лечението - колеблив резултат, болки и т.н.", обяснява благо проф. Киров.

Видял е достатъчно, за да не вярва в чудеса, затова не препоръчва болните да бъдат помпани с прекомерни надежди. Защото било много рядко да има лоша прогноза, която да се опровергае от развитието на заболяването.

"В онкологията не трябва да се разчита на щастливата случайност, а да се приложат във възможно най-пълна степен достиженията на медицината за диагностициране и лечение. Много болни искат парамедицинско лечение - нестандартно, нетестирано. Трябва да ги разубеждаваме, защото този път е погрешен. Вместо това да ги насърчаваме към утвърденото онкологично лечение, колкото и да е неприятно.

Повечето пациенти например се ужасяват от химиотерапията. Но сред белезите, че терапията е добра за конкретния пациент, е падането на косата, защото косменият фоликул има същата чувствителност към препаратите, както раковата клетка. Ако падне косата, значи косъмът е получил дозата, която убива и рака, и пациентът добре се повлиява от лечението. Когато това се обясни на хората, намалява притеснението им от косопада", обяснява професорът.

За над 50 г. в онкологията той се е убедил, че начинът, по който живеем, ни разболява:

"От една страна, натрупват се все повече вредни фактори - като започнем от асфалта, минем през озоновата дупка и стигнем до храната. Тя е от огромно значение - трябва да е естествена, а не генномодифицирана. От друга страна, много влияе стресът. В началото на 50-те години имаше пик и голяма част от хората с рак бяха жертви на национализацията - загубили всичко, за което са се трудили цял живот.

Не би трябвало да е учудващо, ако пак се отчита ръст на заболеваемостта. Той е и заради разочарованието, че животът ни не се подобри кой знае колко за 20 г. преход."

Когато през 1952 г. д-р Киров постъпва в току-що създадената онкологична болница, е един от 10-ината лекари, които трябва и да диагностицират, и да лекуват болни с всякакви видове рак. С разрастването на лечебницата идват и нови медици, но с обща подготовка.

"Трябваше да ги образоваме онкологично и да развиваме специалността така, че да няма нужда пациентите да бъдат пращани в други болници. Затова съм работил във всички области на онкологията - на млечната жлеза, на коремната, на урологичната, на белодробната онкохирургия. Трупах знания и опит, обучавах кадри. Напоследък доста помагах да се развие добре лицево-челюстната хирургия, оформена като онкология на глава и шия. Създадоха се добри специалисти. Радвам им се", казва простичко професорът, който, макар да е създал цяла школа, изглежда, е лишен от всякакво тщеславие.

Най-рядко използваната от него дума е "аз". Гордост се прокрадва само когато заговаря за децата си. Самият той няма докторска закваска, но е станал основоположник на династия - лекари са и синът му, и дъщеря му, и зет му, и внучката.

Дълголетието в професията проф. Киров обяснява с това, че много си е обичал работата: "Ако трябва да започна от начало, пак ще избера онкохирургията."

Според мнозина проф. Киров е основоположникът на щадящия подход при оперирането на рака на млечната жлеза. Той е и човекът, благодарение на когото и у нас започват да се използват протези и специални сутиени за жени с ампутирани заради рак гърди. Той обяснява: "Сред най-големите тревоги на пациентката е, че се нарушава имиджът й на жена. Не трябва да се подценява и физиологията на организма - важно е тя да е такава, каквато Господ я е създал.

Когато остане само една гърда, другата се натоварва и се появяват болки. Пациентките много се тревожат и от химиотерапията. А не бива - лекарствата стават все по-добри, а и стремежът в развитието на медицината е по-малко хирургия, повече неоперативно лечение."

Няма град, в който проф. Киров да не е бил пращан като консултант. За 30 г. е обиколил страната няколко пъти. "Сега е обратно. Вместо да разкарват консултанта, разкарват болния.

Вече не говорим за хуманността в медицината, а за приходите от нея. Не се мисли за нуждаещите се, а за бизнеса, защото болниците са търговски дружества и трябва да са на печалба. Правителствената препоръка е да се избират най-евтините лекарства. Започват да съкращават болници. Това не е правилно според мен, но такава е нагласата на цялото общество - към печалба."

Срещнеш ли се с проф. Киров, разбираш какво имат предвид колегите му, като казват, че е аристократ в професията.

Слуша похвалите за себе си дистанцирано ("Всъщност никога не съм се интересувал какво се говори за мен.").

Никога не коментира работата на друг лекар.

И посреща на крака всеки пациент.