116 млн. лв. за тютюн до март, още за Коледа

https://www.24chasa.bg/Article/359848 www.24chasa.bg
Тютюнопроизводители блокираха пътя за Гърция край Свиленград в края на декември. Вчера обаче те се отказаха от нови протести. СНИМКА: БУЛФОТО

116 млн. лв. ще получат тютюнопроизводителите през март, а преди и след Нова година ще вземат още пари. Така субсидията за 1 килограм ще бъде запазена на нивото от миналата година, предвижда споразумение, подписано вчера между земеделското министерство и националното сдружение на тютюнопроизводителите. То е договорено на нощна среща при премиера Бойко Борисов, след която беше обявено, че планираните блокади на пътища и граници се отменят.

116-те млн. лв. за реколта 2009 г. ще бъдат дадени след проверки за “кухи сделки”, уточниха от земеделското министерство. Причината са съмнения, че в минали години пари за субсидии са източвани от фиктивни производители. (Виж карето долу- бел. ред.).

Проверките ще приключат до 15 февруари, след това ще имарешение на Министерския съвет за изплащане на парите, обясни министър Мирослав Найденов. Заради по-големите количества произведентютюн през 2009 г. (46 830 тона) обаче премията на 1 кг е възможно да не стигне миналогодишните 3,15-3,25 лв. Затова споразумението гарантира, че производителите ще вземат още пари като национални доплащания за тютюн. Част от тях ще бъдат платени в края на годината, а останалото - в началото на 2011 г. Проучва се възможността и за подпомагане по схемата “де минимис” на ЕС. Досега по нея пари са давани само за ферми.

Аргир Живондов е завършил Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет) със специалност тропично и субтропично земеделие. Започва като млад специалист в Овощарския институт в Пловдив. През 1986 г. защитава докторантура. Оттогава се занимава със селекция на костилкови овощни видове. Директор на института е от 2004 г. 
Снимка: СПАС КУЗОВ
Аргир Живондов е завършил Висшия селскостопански институт (сега Аграрен университет) със специалност тропично и субтропично земеделие. Започва като млад специалист в Овощарския институт в Пловдив. През 1986 г. защитава докторантура. Оттогава се занимава със селекция на костилкови овощни видове. Директор на института е от 2004 г. Снимка: СПАС КУЗОВ

Стратегия за бъдещето на сектора ще се пише от земеделското министерство и сдружението на тютюнопроизводителите, предвижда още споразумението, което е от само 4 точки. В нея трябва да се опише какви количества и сортове трябва да се гледат, за да имат гарантиран пазар и доходи. Трябва да се предложат и алтернативи за отказалите се от тютюна производители. (Виж интервюто вдясно - бел. ред.)

Това е факсимиле от публикация на “24 часа” от 3.12.2009 г., в която се описват злоупотребите във фонд
Това е факсимиле от публикация на “24 часа” от 3.12.2009 г., в която се описват злоупотребите във фонд "Тютюн".

Според споразумението ще бъде подписан и меморандум с банките за целево кредитиране на сектора. В момента те отказвали заеми на тютюнджии. С включването им в схемите за национални доплащания обачевече имало с какво да бъде гарантирано връщането на кредитите.

Според част от протестиращите вчера от земеделското министерство обещали субсидии да има и за реколта 2010 г. Засега обаче действащите еврорегламенти забраняват това. Има обаче държави от ЕС , които са готови да искат преразглеждането им.

ТИХОМИР ТОНЧЕВ

Сменят шефа на фонда, имало злоупотреби

Досегашният шеф на фонд "Тютюн" Гюрсел Емин ще бъде сменен, промени ще има и в управителния съвет, съобщи вчера земеделският министър Мирослав Найденов. Както "24 часа" писа, първи има съмнения, че от ведомството са източени около 98 млн. лв. чрез премии за фиктивни производители. (Виж факсимилето - бел. ред.)

Има злоупотреби във фонд "Тютюн", потвърди вчера в парламента и вътрешният министър Цветан Цветанов. "Проверката във фонда е приключила преди около месец. В момента се обобщава цялата информация и започваме насрещните проверки с наши партньори в чужбина. До момента са констатирани завишаване на т.нар. кухи обеми и по всяка вероятност е ставало въпрос за фиктивни износи, за които са взети премии. Много е интересен фактът, че тази година премиите трябваше да бъдат много по-големи и обемите са много по-големи, отколкото предишните години, а от анализа, който е направен, нямаме информация за повече площи за отглеждане на тютюн, каза министърът. (24часа)

Аргир Живондов, шеф на Овощарския институт в Пловдив: С успех могат да гледат бадеми, лешници, орехи, джинджифил

- Г-н Живондов, с всяка година проблемът с тютюнопроизводството става по-голям. Не може ли в тези райони да има друг поминък, по-перспективен?

- Преди повече от 10 г. с колеги разработвахме програма за развитие на алтернативно земеделие в Източните Родопи. Представихме я на аграрното министерство, но не намери реализация, защото всяко правителство следваше свои интереси. Така важен проблем остана встрани. А това не е справедливо, защото ние винаги сме били земеделска страна и точно в тази посока трябва да влагаме уменията си. Може би, ако преди 10 г. ни бяха обърнали внимание, сега нямаше да има такива проблеми.

- В какви насоки работехте?

- За налагане на по-перспективни и пазарни култури, съобразени с местния климат. Примерно джинджифил, бадеми и други. И затова колегите от кърджалийския филиал на Земеделския колеж в Пловдив се захванаха с проекта за отглеждане на маслини.

Точно за маслините аз съм скептичен, защото с години съм следил опитите у нас. В станцията за тропични култури в Сандански на 6-7 г. маслините измръзваха.

След това от корените покарваха нови издънки, ставаха хубави дръвчета и на 6-ата година, когато ги чакат да плододават, измръзват. Опити имаше и в станцията в Поморие, но и там нямаше големи успехи. Все пак, ако тук ставаха маслини, още траките щяха да ни оставят някакви следи, както в Гърция са оставили елините.

Искрено се надявам в Кърджали да успеят, защото там климатът е по-мек. Но нека да припомним, че в този район са се отглеждали успешно бадеми, които са капризна култура. Тази линия съвпада с практиката на т. нар. райониране на културите - в Силистра - кайсии, Сливен - праскови, в Пловдив - ябълки. А в Кърджали перфектно могат да се гледат смокини, нарове, джинджифил, бадеми, лешници, орехи. Стават и череши, и круши, но те са по претенциозни към почвата, а там тя е бедна.

- А температурните промени как се отразяват?

- С напредването на науката у нас цели региони могат да се насочат към нови култури, характерни досега само за по-южните страни. Разбира се, не можем да гледаме банани и портокали. Това все още е утопия. Но в южните части на страната като Сандански или Кърджалийско може да се експериментира със субтропични култури - може да се пробва с райска ябълка, киви, нар. Те и сега се отглеждат, но с любителски характер.

- Разработили ли сте сортове за нашите географски ширини?

- Има такива. Смятам, че в бъдеще нарът ще добие голямо стопанско значение, защото е сред най-полезните култури. Плодовете му, освен че са вкусни, съдържат много антиоксиданти. Още м.г. на изложение “Агра” се появи фирма от Гърция, която предлагаше само нар, и то много хубави сортове.

Голяма перспектива има дрянът, той също е изключително полезен. За Кърджалийско смятам, че голямо бъдеще има за джинджифила. Много го бъркат с кухненската подправка със същото име, но той няма нищо общо. Подправката е кореноплодно, а джинджифилът е дървовидно. Казва се още хинап, Zyziphus jujuba, джинджив, известно е още като китайска фурма. От там е и неговият произход. Китайски колеги са идвали тук и от тях много научихме за това растение. Едно от най-старите дървета хинап расте в двора на Бачковския манастир. То е малко по-различно, защото е от див сорт.

- Там правят ракия от него.

- Да, но за да се вари ракия, трябват големи количества. В Бачковския манастир вземат гроздова или сливова и я подправят с плодчетата на хинапа за аромат.

- Какво може да се прави още от плодовете на джинджифила?

- Те са хубави преди всичко за консумация в свежо състояние. Но от тях стават сиропирани компоти, а също сладка и конфитюри.

- Туршия става ли?

- Защо не. Както се мариноват маслините, така може и джинджифилът. Защото плодът му е с форма на маслина, а и костилката му е същата. Практически той е една сладка маслина с много хрупкава консистенция. Съдържа 12-15% захарност и много витамин С. Интересното при джинджифила е, че плодовете му не узряват дружно, а в период около месец и не е необходимо да се обират наведнъж. Първо придобиват зелено-белезникав цвят, преминават към кафяво на петна, докато се обагрят целите в шоколадово.

Това, че не зреят заедно, е добре за малкия двор, където има едно-две дръвчета. Но ще създава проблеми при стопанско отглеждане, особено при механизираното бране. Не трябва да се оставят да гният на дървото, защото започват да ферментират.

- Ако трябваше да гледате овошки, с какво бихте се захванали?

- Перспективна пазарна ниша са белите череши. Масово на пазара се предлагат червени, но те започнаха да поомръзват на потребителите, особено в богатите страни, където търсят разнообразието. И цената им е по-висока. Засега стопаните предпочитат да отглеждат червени, защото имат по-добър търговски вид. При тях натъртвания и други външни белези не се забелязват, докато при белите всичко се вижда. Всъщност светлите са същите като черните, но са лишени от определен пигмент. Те са албиноси, както има бял заек и сив заек.

- По-трудно ли се гледат?

- Не, абсолютно по същия начин като червените.

СПАС КУЗОВ